РЕШЕНИЕ
№ 19347
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110152451 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция"
Образувано е по повод на искова молба на Н. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
..........., срещу Е. В. Б. – И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................, с която е предявен за
разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 10 095,00 лева (след допуснато
изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на неговия
размер с протоколно определение от 11.06.2025 г.), представляваща недължимо преведена
от ищеца по банковата сметка на ответницата сума с платежно нареждане № ............ г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2024 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2024 г. Н. Д. Н. е извършил паричен превод
на сумата от 15 000,00 лева по личната банкова сметка на ответницата Е. В. Б. – И., открита
в „....“ АД – банкова сметка с IBAN ................. Посочва, че с лицето Е. В. Б. – И. не се
познават, никога не са се виждали, нямат договорни правоотношения помежду си, поради
което и няма правно и фактическо основание за получаване на сумата от ответната страна по
делото. Предвид изложеното, ищецът поддържа, че ответницата се е обогатила
неоснователно с посочената сума при начална липса на основание за това. Моли за
постановяване на съдебно решение, с което искът му да бъде уважен. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. В. Б. – И. е депозирала
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основателност.
Оспорва твърденията в исковата молба, че страните по делото не се познават, никога не са се
виждали и че не съществува правно и фактическо основание за получаването на процесната
сума. Излага твърдения, че ищецът и ответницата се познават от есента на 2023 г., като
познанството помежду им е по повод на бизнес отношения между ищеца и съпруга на
ответницата – ................ Твърди, че през 2023 г. ищецът е възложил на съпруга й В. И.
изготвянето на проект за обзавеждане на новото му жилище, вкл. изработка и монтаж на
1
кухня. В началото на 2024 г. последните двама се срещнали, като Н. възложил на И. да
ползва услугите на негова близка дизайнерка и да му представи ЗD проект на обзавеждане
на цялото жилище. Н. бил уведомен, че проектът не е безплатен и същият следва да бъде
заплатен на дизайнера, за което той се съгласил. Проектът за обзавеждане на жилището бил
изработен и показан на Н. и съпругата му ........ В продължение на няколко месеца от
началото на 2024 г. ищецът Н. и съпругата му внасяли промени в проекта за обзавеждане на
жилището. И. и Н. се споразумели цената за изработване и монтаж на кухнята да възлиза на
сумата от 15 400,00 лева. Уговорката им била, преди започване изработването на
кухненските шкафове, Н. да заплати капаро за закупуване на материали. Поради това, на
21.04.2024 г. Н. предал на ръка на В. И. сума в размер на 9 000,00 лева, като капаро за
изработване на кухня, за което двамата разписали анекс – разписка за получаване на сумата.
И. закупил материалите за кухнята и я изработил, а впоследствие я монтирал в жилището на
ищеца. На 17.06.2024 г. Н. поискал от И. чрез В..... съобщение да му посочи банкова сметка,
на която да му преведе остатъкът от сумата за изработената кухня, а именно сумата от
15 000,00 лева. И. посочил банковата сметка на съпругата си, тъй като не разполагал с данни
за неговата към момента на комуникацията им. На 26.06.2024 г. Н. превел по банковата
сметка на ответницата Е. И. сумата от 15 000,00 лева, която била остатък от неплатената
цена за монтаж и материали за кухнята. Така ищецът Н. заплатил общо на В. И. сума в
размер на 24 000,00 лева – 9 000,00 лева на ръка и 15 000,00 лева по банков път на
26.06.2024 г. Крайната цена на кухнята била 19 095,00 лева. Влошените отношения между
страните по повод на постоянните промени в интериора на жилището мотивирали И. да
откаже на семейството на ищеца Н. да изработи останалите мебели за жилището им. На
07.08.2024 г. В. И. изпратил на Н. в табличен вид цените на възложената и изработена кухня,
в това число цената за ЗD проекта, допълнителните промени, които не били отчетени при
първоначалните уговорки, като от общо платената от ищеца сума от 24 000,00 лева В. И.
следвало да му възстанови сума в размер на 4 905,00 лева, поради прекратяване на
отношенията им. На 07.08.2024 г. от същата банкова сметка, на която ищецът бил превел
сумата от 15 000,00 лева, с титуляр Е. В. Б. – И., ответницата извършила превод на сума в
размер на 4 905,00 лева по сметка на Н.. При така изложеното, ответницата оспорва
твърденията в исковата молба, че сумата от 15 000,00 лева е получена без основание и
твърди, че причина за превеждането на сумата по нейната банкова сметка са именно
договорките за изработка и доставка на кухня за жилище, собственост на ищеца и неговото
семейство, поради което със заплащане на горепосочената сума ответницата не се е
обогатила неоснователно. Моли за постановяване на съдебно решение, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад по делото, обективиран в Определение № 13377/20.03.2025 г.,
допълнен и обявен за окончателен в откритото съдебно заседание, проведено на 28.05.2025
г., съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между
страните обстоятелствата, че на 26.06.2024 г. ищецът е превел по банковата сметка на
ответницата сумата от 15 000,00 лева, а на 07.08.2024 г. ответницата е превела по банковата
сметка на ищеца сумата от 4 905,00 лева.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за услуга от
21.04.2024 г. (л. 82-83), от който се установява, че на 21.04.2024 г., в гр. С., между ............... –
като изпълнител, и Н. Д. Н. – като възложител, е сключен договор, по силата на който
възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил срещу възнаграждение да извърши
услуга, наименувана в договора като „кухня“, в срок до 03.06.2024 г. Между страните е
уговорено, че при точно изпълнение на възложената услуга възложителят дължи на
2
изпълнителя възнаграждение в размер на 15 400,00 лева без ДДС, като цената се заплаща от
възложителя в срок до 3 работни дни от приемането на договора в брой или по банкова
сметка. Според посоченото в чл. 2, ал. 2 от договора, цената по предходната алинея – т. е.
сумата от 15 400,00 лева без ДДС, се заплаща по следния начин: капаро 60 % - 9 000,00 лева,
при доставка – 30 %, при монтаж 10 %. Съгласно чл. 3.1, ал. 2 от договора приемането на
изпълнението на услугата се удостоверява с подписването на двустранен приемо-
предавателен протокол. Съгласно уговореното в чл. 4.4, при промяна от страна на
възложителя на вече изготвен проект, допълнителните разходи се поемат от него. В горната
част на първата страница от договора е поставено лого на „....... мебел“. Договорът носи
саморъчно положен за Н. Н. подпис, чиято автентичност не е оспорена в настоящия процес.
Видно от представения и приет като писмено доказателство Анекс към договор от
21.04.2024 г. (л. 48), е, че на 21.04.2024 г. Н. Н. и В. И., като представител на „В&Е мебел“,
са постигнали споразумение, че сумата от 9 000,00 лева е предадена в брой на В. И. като
капаро за изработка на кухня. Анексът носи саморъчно положен за Н. Н. подпис, чиято
автентичност не е оспорена в настоящия процес. В становище от 06.12.2024 г. ищецът
оспорва доказателствената стойност на посочения документ и неговата относимост към
предмета на настоящото дело, но не оспорва същият да е подписан от него. При тези
обстоятелства и като взе предвид изявленията на ищеца в становището от 06.12.2024 г., че с
анекса от 21.04.2024 г. е било постигнато споразумение между него и съпруга на
ответницата относно цената на възложената на последния изработка на кухня, съдът
приема, че този документ обективира извънсъдебно признание на ищеца относно наличието
на договорни отношения между него и В. И. и следва да бъде ценен при формиране на
фактическите и правни на съда относно осъществяването на наведеното в срока по чл. 131
ГПК основание за получаване и задържане на процесната сума.
От представеното и прието като писмено доказателство Платежно нареждане за
кредитен превод реф. ................ (л. 6) се установява, че на 26.06.2024 г. ищецът Н. Д. Н. е
превел по банковата сметка на ответницата Е. В. Б. – И. сумата от 15 000,00 лева, а като
основание за превода е посочено „захранване на сметка“.
С писмения отговор на исковата молба по делото е представено извлечение от
електронна кореспонденция, осъществена посредством мобилното приложение „В.....“
на дати 17.06.2024 г., 18.06.2024 г., 05.08.2024 г., 06.08.2024 г., 07.08.2024 г., 08.08.2024 г. и
09.08.2024 г., между потребители с имена „Н. Н.“ и „....... мебел“ (л. 49-52). Ответницата
навежда твърдения, че кореспонденцията е водена между ищеца и съпруга й ................ В
становище от 06.12.2024 г. ищецът оспорва приложената в..... кореспонденция, навеждайки
възражения, че от същата не се установява между кои лица е водена, неотносима е към
предмета на делото, тъй като не се твърди да е водена между ищеца и ответницата, както и
се оспорва нейното съдържание. Във връзка с тези възражения и по доказателствената
стойност на приложената в..... кореспонденция, съдът следва да посочи, че счита, че подобен
начин на комуникация има правно значение и приложими за него са изискванията на
ЗЕДЕУУ – в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 116 от
22.02.2024 г. по гр. д. № 790/2023 г. на ВКС, III ГО. Ноторно известно е, че
информационната система, ползвана чрез приложението „В.....“, се използва за електронна
кореспонденция, като всеки неин потребител регистрира свой профил, чрез посочване на
телефонен номер. Изпратеният по нея в електронен вид документ има характера на
електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ, и макар и да не носи електронен подпис –
неподписаният документ също представлява документ, а подписът само служи за
доказателство за неговото авторство. По принцип представянето на документ, върху който
липсва подпис на издателя му, предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото
авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му. В случай, че такова оспорване не е направено в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК,
съответно в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, за представилата документа
3
страна не възниква задължение да ангажира други доказателства. Представеното и прието
като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно
изявление на една от страните, адресирано до насрещната, което не е подписано с
квалифициран електронен подпис, но чието авторство не е било спорно, има
доказателствена стойност. Частният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти.
Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване
страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая такова искане не
е направено от ищеца, поради което е достатъчно приобщаването на електронната
кореспонденция на хартиен носител като препис.
В разглеждания казус, в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, ищецът не навежда конкретно
оспорване на авторството на приложената електронна кореспонденция и конкретно, че той
не е неин автор, поради което поначало съдът приема, че същият е автор на изявленията в
нея, изходящи от потребител с имена „Н. Н.“. Наведеното в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК общо
възражение на ищеца, че съществува неяснота относно лицата, между които е водена
приложената кореспонденция, съдът намира, че следва да бъде преценявано в контекста на
цялата събрана доказателствена съвкупност, вкл. и приетата електронна кореспонденция.
Така, при обсъждане на разпечатката от разменените в..... съобщения на 17.06.2024 г.,
съдържащи посочване на банкова сметка, по която да бъде извършено плащане, с конкретно
основание и титуляр, съвкупно с неоспорения от ответника договор за услуга между него и
В. И. от 21.04.2024 г., вкл. уговорените в него срок за изпълнение на задължението на
изпълнителя и размер на възнаграждението, с кореспонденцията от 07.08.2024 г., съдържаща
посочване в табличен вид на услуги, цена и начин на плащане, кореспондиращи с
уговорките в договора от 21.04.2024 г., както и в връзка с приетите по делото платежни
нареждания от 26.06.2024 г. и 08.08.2024 г. (л. 56), съдът намира за недоказано от ищеца
възражението му, че съществува неяснота относно лицата, межди които е водена
приложената електронна кореспонденция. Преценявайки последната, съвкупно с посочените
писмени доказателства, се установява, че тя съдържа изявления на контрахентите по
договора за услуга от 21.04.2024 г., вкл. и так...., касаещи размера на дължимото в полза на
изпълнителя по него възнаграждение, с посочване на начина на неговото формиране и начин
на плащане – по банков път, на конкретно посочена банкова сметка. Тези изводи на съда се
подкрепят от извънпроцесуалното поведение на ищеца, извършил плащане именно по
посочената в кореспонденцията банкова сметка, при посоченото в нея основание за превода
– „захранване на сметка“. В Решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, IV
г.о., е прието, че извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява
доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото,
както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Признанието не може да
бъде игнорирано безпричинно. Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска
или на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за нищожност,
унищожаемост на признанието или неговата неистинност/неавтентичност или невярно
съдържание. Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че
признанието няма доказателствена стойност. Когато липсват так.... възражения или те не са
доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната. Доколкото в случая подобни
възражения не са наведени, съдът формира извод, че извършеното от ищеца плащане на
26.06.2024 г. има характер на признание на неизгодния за него факт, че му е указано
плащанията във връзка с изработката и монтажа на кухнята да бъдат извършени по
банковата сметка на ответницата Е. В. Б.-И.. Наред с това, съдът приема, че
кореспонденцията също съдържа признание на този неизгоден за ищеца факт, а именно в
частта, в която в съобщение от 05.08.2024 г. е заявил „Превел съм 15000 лв на жена ти по
договора за мебелите на 26.06.2024 г.“.
4
По делото е представеното и прието като писмено доказателство Удостоверение за
сключен граждански брак № ........... (л. 54), от което се установява, че на 23.06.2023 г. е
сключен граждански брак между ............... и Е. В. Б., като съпругата след брака съпругата е
приела да добави фамилното име на съпруга си, като носи фамилното име Б. – И..
По делото са събрани гласни доказателствени средства след разпита на свидетелите
......... ............... и ..............
От разпита на свидетелката .............. се установява, че тя се познава със страните по
делото, тъй като през лятото на 2024 г. съпругът на ответницата – В., с когото тя имала
договорни отношения във връзка с проектирането на мебели, които той изработвал, я
извикал в апартамента на ищеца, за да обсъдят с последния и съпругата му детайли по
дизайна на мебелите за тяхното жилище. Свидетелката изработила 3D дизайн на мебелите в
цялото жилище на ищеца и съпругата му, направила необходимите корекции и изготвеният
от нея проект бил одобрен и финализиран. Уговорката била за така изготвения проект да й
бъде заплатена сумата от 3 000,00 лева. Посочва, че възнаграждение не й е било заплатено,
вкл. и към настоящия момент. С ответницата свидетелката Т.а се била запознала на обекта.
Доколкото й е известно, дължимото й възнаграждение е било преведено по банкова сметка,
която била запорирана и поради това не й е било заплатено.
Като свидетел по делото е разпитан В. И., съпруг на ответницата, чиито показания
съдът цени по реда на чл. 172 ГПК с оглед на заинтересоваността му от изхода на спора. В
показанията си последният заявява, че той се е запознал с ищеца и съпругата му в края на
2023 г. Жилището, за което трябвало да изработи мебели, се намира в близост до бул. „Б.“.
Започнал да изработва кухнята през лятото на 2024 г. и мебелите били готови в срока и във
вида, в който било уговорено, като ищецът и съпругата му приели работата и нямали
никакви забележки. В процеса на монтажа на кухнята имало промени, внесени от страна на
ищеца и съпругата му – конкретно в начина, по който се отварят и затварят чекмеджетата, и
в декора. Посочва, че промяната в начина на отваряне и затваряне на чекмеджетата не се е
отразила на цената, но вследствие промяната в декора необходимата сума за изработване се е
повишила, за което свидетелят уведомил ищеца и съпругата му. Твърди, че три седмици след
монтажа на мебелите в кухнята, е увиснал таванът на стаята, тъй като бил от гипсокартон, в
резултат на което свидетелят трябвало да свали всички врати от горния ред шкафове и да ги
върне в цеха, за да ги пререже с 3 мм и да ги прекантира, след което отново да ги закара на
обекта и да ги монтира. Реално проблемът бил отстранен за ден или два, но това също
оскъпило цената на кухнята. Свидетелят заявява, че с ищеца са подписали договор, при
което е изпратил на последния и ценоразпис, в който е посочено кое колко е оскъпило
изработването и монтирането на кухнята. Посочва, че декорът е довел до оскъпяване с
300,00 лева, а рязането и кантирането на вратите – с още 300,00 лева, в резултат на което
изработката и монтажа на кухнята стрували около 16 000,00 лева. Посочва, че ищецът е
заплатил 3D проекта за кухня с превеждането на сумата от 15 000,00 лева, но поради запор
на банковата смета не е успял да заплати възнаграждението на дизайнерката на проекта на
мебелите, както и не е успял да си възстанови парите, които е дал, за да качат мебелите на
ищеца в апартамента му. Ищецът заплатил в брой на свидетеля сумата от 9 000,00 лева за
кухнята, като останалата част от сумата, поради това, че била голяма, поискал да бъде
преведена по банкова сметка, поради което свидетелят предоставил банковата смета на
съпругата си и ищецът превел парите по нея. Твърди, че ищецът е дошъл при него със
саморъчно написан документ, в който било посочено, че Н. Н. превежда на Е. Б. сума в
определен размер по банковата й сметка, на който документ се подписали ищецът и
свидетелят. Свидетелят посочва, че съпругата му (ответницата) му помага в много голяма
част от мебелното производство, като се занимава с кантиране, почистване, опаковане, но не
е негов служител. По професия е медицински лаборант и работи на смени, поради което има
възможност да помага на свидетеля.
5
От разпита на свидетеля ....... се установява, че той и ищецът се познават от 20-25
години, като в последните години са много близки и прекарват много време заедно. Преди
две години ищецът си закупил апартамент в кв. „С.“ и искал да го обзаведе. Свидетелят
заявява, че е присъствал на телефонен разговор между ищеца и съпруга на ответницата – В.,
в който те уговаряли условията, при които ще се изработи кухнята и цената за това била
9 000,00 лева, които следвало да се заплатят по банкова сметка. Посочва, че не е присъствал
на разговори, в които страните да се уговарят за сума, различна от 9 000,00 лева, както и не
знае ищецът да е сключвал договор с друго лице за изработване на кухнята, както и не знае
дали съпругът на ответницата работи с друго лице във връзка с изработването на кухнята.
Твърди, че след като е била монтирана кухнята в апартамента, по нея са се наложили
корекции, тъй като е била в доста незадоволително състояние, като поправката е извършена
от друго лице, не от съпруга на ответницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 10 095,00 лева, представляваща остатък от недължимо
преведена от ищеца по банкова сметка на ответницата сума с платежно нареждане № ............
г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г., в
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия,
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория,
подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде
осъществено. Според третия, подлежи на връщане даденото с основание, което е
отпаднало с обратна сила. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго – напр. когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в
случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяване на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво
правоотношение. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува
при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Престацията не
може да се иска обратно, докато основанието съществува. Текстът намира приложение при
унищожаване на договорите, поради пороци във волята, при разваляне на договорите поради
неизпълнение, при настъпване на прекратително условие.
Предметът на делото е спорното право, въведено от ищеца с неговите твърдения по
исковата молба за фактите, на които основава исковите си претенции и търсената от него
защита. Това спорно право се очертава с основанието и петитума на иска –
правопораждащия факт, съдържанието на правото, страните по правоотношението, елемент
от което е спорното право.
В конкретния случай, ищецът навежда конкретни и ясни фактически твърдения, че на
26.06.2024 г. е извършил паричен превод в размер на процесната сума по открита на името
на ответницата банкова сметка при липса на каквито и да е правоотношения помежду им,
вкл. без да познава получателя на сумата. При тези твърдения на ищеца, съдът приема, че е
сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на даденото при
начална липса на основание за неговото предаване.
Основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца на следните материалноправни
предпоставки: 1./ предаване на нещо от един правен субект и 2/. получаването му от друг
правен субект. При доказване на тези обстоятелства от ищеца в тежест на ответника е да
докаже правно основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
6
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретиката на разглеждания
казус, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване извършеното от него превеждане
по банковата сметка на ответницата на сумата от 10 095,00 лева, а в тежест на ответницата е
да докаже наличието на правно основание за получаване и задържане на процесната сума,
включително наличието на уговорка между ищеца и съпруга на ответницата плащането на
възнаграждение на последния по договор за изработка и монтаж на кухня да бъде
извършено по банковата сметка на ответницата и размер на уговореното възнаграждение.
От ангажираните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, се установи съществуването на основание за получаване и задържане на получената
сума.
В разглеждания случай, по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 26.06.2024 г. ищецът е превел по банковата сметка на
ответницата сумата от 15 000,00 лева, а на 07.08.2024 г. ответницата е превела по банковата
сметка на ищеца сумата от 4 905,00 лева. При това положение, съдът намира за установено в
процеса, че ищецът е превел по банковата сметка на ответницата сумата от 10 095,00 лева, с
което ищецът е изпълнил възложената му за това обстоятелство доказателствена тежест.
Спорният между страните въпрос е дали е налице основание за предаване от ищеца
на ответницата на сумата от 10 095,00 лева, съответно основание за задържане на тази сума
от нея.
Ищецът твърди, че е извършил превода по банковата сметка на ответницата без
основание, а тя твърди, че основание за получаване на процесната сума е изпълнение на
задължение на ищеца за заплащане на възнаграждение по договор за изработка и монтаж на
кухня, сключен между него и съпруга й. Ищецът признава, че действително съпругът на
ответницата е изработил мебели за неговата кухня, но прави реплика, че уговореното
възнаграждение по договора за изработка и монтаж на кухня е 9 000,00 лева, която сума е
заплатил в брой на съпруга на ответницата. Тоест ищецът не оспорва твърденията на
ответницата, че съпругът й е изпълнил възложената му по договора от 21.04.2024 г. работа, а
единствено възразява, че размерът на уговореното за тази работа възнаграждение възлиза на
сумата от 9 000,00 лева. При това положение, съдът приема, че между страните по делото не
се спори, че между ищеца и съпруга на ответницата – В. И., е сключен договор за изработка
и монтаж на мебели, по силата на който ищецът е възложил, а съпругът на ответницата е
приел да изработи и монтира срещу възнаграждение мебели за кухнята на ищеца.
Посоченото обстоятелство се установява по категоричен начин и от приетия по делото като
писмено доказателство Договор за услуга от 21.04.2024 г., саморъчно подписан от ищеца.
При така очертаната от твърденията и възраженията на страните фактическа
обстановка, съдът намира, че по същество ответната страна въвежда като основание за
получаване и за задържане на процесната сума обстоятелството, че тя е овластено от съпруга
й лице да получи следващото му се възнаграждение по договор за услуга от 21.04.2024 г.
Съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал установява именно
хипотезата по чл. 75, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. За да формира този извод, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД, изпълнението на задължението трябва да бъде направено
на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е
действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него. В ал. 2 на
същата разпоредба е предвидено, че длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е
изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се
явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу
лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор
освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора. Дали от обстоятелствата
недвусмислено следва, че лицето, на което длъжникът престира, е овластено от кредитора, е
7
въпрос на конкретните факти. В тежест на ответника е да установи наличието на тези
обстоятелства – в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 276 от
17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4663/2018 г., IV г. о., ГК, която настоящият съдебен състав
споделя.
С доклада по делото, обективиран в Определение № 13377/20.03.2025 г., съдът
изрично е указал на ответната страна, че тя носи доказателствената тежест в процеса да
установи наличието на уговорка между ищеца и съпруга на ответницата плащането на
възнаграждение на последния по договор за изработка и монтаж на кухня да бъде
извършено по банковата сметка на ответницата и размер на уговореното възнаграждение. В
процесния случай, настоящият състав намира, че ответницата е изпълнила задължението си,
съгласно принципите за разпределение на доказателствената тежест, и е установила в
процеса фактическите твърдения, от които черпи благоприятни прави последици. На първо
място, по делото се установи, че на 23.06.2023 г. е сключен граждански брак между ...............
и Е. В. Б., като съпругата след брака съпругата е приела да добави фамилното име на
съпруга си, като носи фамилното име Б. – И.. На второ място, както се изясни, по делото не
се спори относно обстоятелството, че между ищеца и съпруга на ответницата е сключен
писмен договор за услуга, съгласно който Н. Н. – като възложител, е възложил на В. И. –
като изпълнител, изработка и монтаж на кухня, при уговорено възнаграждение в размер на
сумата от 15 400,00 лева – това обстоятелство се установява по несъмнен начин и от
неоспорения договор за услуга от 21.04.2024 г. От приетия по делото, без оспорвания
относно авторството му, анекс от 21.04.2024 г. се установява, че същият е допълнение
именно към договора за услуга от 21.04.2024 г. В тази връзка съдът намира за бланкетни
възраженията на ищеца, че съществува неяснота анекс към кой договор е посоченият
документ, доколкото в последния се съдържа изрично препращане към договора от
21.04.2024 г., сключен е на същата дата като него и в анекса се посочва, че с него се
удостоверява плащане на възнаграждение именно за изработка на кухня, която услуга е
предметът на същинския договор от 21.04.2024 г. Наред с това, от ищеца не се ангажират
доказателства за други договорни отношения между него и В. И., поради което съдът намира
за доказано в процеса, че анексът от 21.04.2024 г. е допълнение към договора за услуга от
21.04.2024 г. На трето място, по делото не се твърди и не се установява съществуването на
договорни отношения между ищеца и ответницата. На четвърто място, при преценка на
доказателствената съвкупност – в т. ч. приложените платежни документи и електронната
кореспонденция посредством мобилното приложение „В.....“, която при гореизложените
мотиви съдът цени като годен и надежден доказателствен източник, неопровергани от
гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите .............. и .......,
настоящият съдебен състав намира за установено, че изпълнителят по договора за услуга от
21.04.2024 г. е посочил на възложителя по този договор плащанията в негова полза да се
извършат по банкова сметка с титуляр Е. В. Б.-И., при основание на превода „захранване на
сметка“. Като е извършил плащане именно по посочената му в електронната
кореспонденция банкова сметка, ищецът извънсъдебно е признал неизгодния за него факт, че
до знанието му е доведен фактът на овластяване на ответницата да получили дължимото на
съпруга й възнаграждение по договора за услуга. Плащайки по банковата сметка на
ответницата, ищецът е действал добросъвестно, престирайки на лице, което обстоятелствата
недвусмислено сочат да е овластено да приеме изпълнението. Така извършеното плащане
има погасителен ефект – същото изрично се признава от кредитора - изпълнител В. И.,
разпитан като свидетел в настоящото производство. При така изложеното, съдът приема, че
извършеното с платежно нареждане № ............ г. плащане поначало не е лишено от правно
основание.
При горния извод на съда, на преценка подлежат възраженията на ищеца относно
размера на уговореното възнаграждение по договора за изработка и монтаж на мебели.
Видно от клаузата на чл. 1.2 от Договор за услуга от 21.04.2024 г. (л. 82) изпълнителят
8
се задължава да извърши услугата в срок до 03.06.2024 г., а съгласно чл. 2.1.1 при точно
изпълнение на възложената услуга, възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в
размер на 15 400,00 лева без ДДС. Съгласно чл. 2, ал. 2, цената по предходната алинея се
заплаща от възложителя в срок до 3 работни дни от приемане на договора, в брой или по
банкова сметка, както следва: капаро 60 % в размер на 9 000,00 лева, при доставка – 30 % и
при монтаж – 10 %.
Тълкувайки клаузите от договора от 21.04.2024 г. и анекса към него от същата дата,
съобразно чл. 20 ЗЗД, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъл, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, съдът приема за безспорно установено по делото, че уговореното по
договора за изработка и монтаж на мебели възнаграждение е било в размер на 15 400,00
лева без ДДС, а сумата от 9 000,00 лева, която е получена в брой от съпруга на ответницата
представлява уговорено капаро в размер на 60 % от общо дължимата сума. За да достигне до
този извод, съдът съобрази, че в договора за услуга изрично се сочи, че сумата от 9 000,00
лева ще служи за капаро, като анексът към този договор е сключен на същата дата като него
и макар и в сравнително нечетлив вид в него се сочи, че сумата от 9 000,00 лева е само
капаро по договора за изработка на кухня.
Предвид обстоятелството, че точното във времево, количествено и качествено
отношение изпълнение на договора за изработка и монтаж на мебели за кухня от страна на
съпруга на ответницата не се оспорва от ищеца, а твърдения за некачествено изпълнение на
работата по договора се съдържат единствено в показанията на свидетеля Ч. и не са
подкрепени с никакви други доказателства по делото, съдът приема, че съпругът на
ответницата е изпълнил точно договора за изработка и монтаж на мебели, поради което на
основание чл. 2.1.1 от договора му се е дължало уговореното възнаграждение.
На следващо място, от съвкупната преценка на показанията на свидетелите .............. и
В. И. (последните преценени по реда на чл. 172 ГПК като так.... на заинтересовано лице и
кредитирани в тази част като логични, последователни, отразяващи непосредствено
възприетите от свидетеля факти и обстоятелства и неопровергания от останалия
доказателствен материал), се установи, че във връзка с изработването на мебелите в
апартамента на ищеца, между В. И. – като възложител, и .............. – като изпълнител, е бил
сключен договор за изработка, по силата на който свидетелката се е задължила да изработи
3D проект на мебелите в апартамента на ищеца, а В. И. да й заплати възнаграждение в
размер на 3 000,00 лева. От приетия като писмено доказателство по делото договор се
установява, че ищецът и съпругът на ответницата са постигнали уговорка „кухнята“ да бъде
изработена за сумата от 15 400 лева без ДДС, като от тази уговорка не са налице каквито и
да било изключения, включително и заплащането на отделно възнаграждение от
възложителя за проектирането на мебелите. Същевременно, от показанията на свидетелката
.............. се установява, че на същата й е известно, че изготвянето на 3D проект е възложено
от ищеца Н. Н. и неговата съпруга, с които се е запознала в процесното жилище, и с които
лично е комуникирала във връзка с коригиране, финализиране и одобрение на крайния
проект. От показанията на тази свидетелка се установява и че за извършената от нея работа е
уговорено възнаграждение от 3 000,00 лева, което не й е заплатено. Въз основа на тези
показания и кореспондиращата им в тази част в..... кореспонденция от 07.08.2024 г.,
съдържаща посочване на цена на услуга по изготвяне на 3D проект в размер на 3 000,00
лева, представляваща отделно от сумата от 15 400,00 лева перо от задълженията на
възложителя, и липсата на каквито и да е възражения в тази насока от ищцовата страна,
съдът намира за доказано в процеса, че наред с уговореното възнаграждение за изработка и
монтаж на кухня от 15 400,00 лева, ищецът е следвало да заплати на В. И. и възнаграждение
за наетия 3D дизайнер в размер на 3 000,00 лева, или общо сума в размер на 18 400,00 лева.
Извънсъдебно признание на ищеца за дължимостта на посоченото възнаграждение за 3D
дизайнер в полза на В. И. отново се съдържа в приложената в..... кореспонденция от
9
05.08.2024 г., в която се посочва „досега не си изработил нищо освен проекта на ....“.
На следващо място, в показанията си по делото съпругът на ответницата твърди, че в
резултат на смяна на декора на мебелите за кухня, които е следвало да изработи по желание
на ищеца и съпругата му, цената на договора се е увеличила с 300,00 лева, а за
преработването на горния ред врати на кухненските шкафове поради увисване на тавана му
се дължи възнаграждение в размер на още 300,00 лева. По делото е представен и списък на
направени разходи, подписан от свидетеля, в който са описани разходите от 300,00 лева за
сменен декор, 100,00 лева за качване на ел. уреди, 50,00 лева за демонтаж на врати, 50,00
лева за монтаж и реглаж на врати, 60,00 лева за транспорт на врати в две посоки, 25,00 лева
кант за врата и 110,00 лева рязане и кантиране. За извършването на тези допълнителни
разходи ищецът е бил уведомен чрез електронно съобщение от 07.08.2024 г. Съгласно
уговореното в чл. 4.4 от договора за услуга, при промяна от страна на възложителя на вече
изготвен проект, допълнителните разходи се поемат от него. С оглед на тази уговорка и
предвид липсата на възражения от ищеца относно извършването на посочените разходи,
съдът приема, че същите също следва да бъдат възстановени на изпълнителя. Сумарно
техният размер възлиза на 695,00 лева. Следователно, общо дължимата на В. И. сума във
връзка с изработка и монтаж на кухнята на ищеца възлиза на 19 095 лева.
По делото беше установено, че ищецът е заплатил по договора за изработка и монтаж
сума в общ размер на 24 000,00 лева /9 000,00 лева с анекса от 21.04.2024 г. и 15 000,00 лева
с процесното плащане от 26.06.2024 г./, от които са му възстановени 4 905,00 лева, или към
настоящия момент платеното от него възлиза на 19 095 лева. Тази сума съответства изцяло
на дължимото на В. И. възнаграждение по сключения между тях договор, за получаването на
което, при гореизложените мотиви, съдът приема, че е овластена неговата съпруга –
ответницата Е. Б. – И.. Ето защо, съдът намира за доказано от ответницата съществуването
на правно основание за получаване и задържане на процесната сума, а именно в качеството
на лице, овластено от кредитора да получи плащането, което е и потвърдено от последния.
Предвид изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответницата. Последната
доказва разноски в размер на 1 750,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение (л. 47),
за чиято прекомерност ищцовата страна своевременно е релевирала възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Съдът, предвид конкретната правната и фактическа сложност на делото и като
съобрази, че за същия вид извършена работа ищецът претендира адвокатски хонорар в по-
висок размер ( 2 400,00 лева), намира наведеното възражение за неоснователно.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..........., срещу Е.
В. Б. – И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................, осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 095,00 лева, представляваща
недължимо преведена от Н. Д. Н. по банкова сметка на Е. В. Б. – И. сума с платежно
нареждане № ............ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 04.09.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..........., да заплати на Е. В. Б. – И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ...................на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на
1 750,00 лева – сторени разноски по гр. д. № 52451/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11