РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Перник , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20201700100438 по описа за 2020 година
Предявени са два обективно съединени иска, като първият е с правно
основание, чл. 45 ЗЗД, а вторият с правно основание чл. 86 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства К. П. К., с ЕГН: **********, жив.
***, чрез адв. Г.Б. от АК П., със съдебен адрес: ***, е предявил иск срещу Г. Л. И., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, като моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника Г. Л. И., да заплати на К. П. К. сумата от 35000 лв. (тридесет
и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за нанесените на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота и постоянните болки и страдания от
*********************************, в резултат на престъпление по чл. 128, ал. 2,
предл. 9-то, вр. ал. 1 от НК, извършено от него на *** г. в ***, за което има наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца при
първоначален „строг режим“, наложено му с влязла в сила присъда съгласно
Протоколно определение от 24.01.2020 г. по НОХД № 89 по описа на Районен съд —
Брезник за 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането *** г. до окончателното й изплащане, както и всички разноски по делото.
Ищецът К. П. К. твърди, че е понесъл значителни неимуществени вреди,
вследствие на причинената му от ответника тежка телесна повреда. Причина за
настъпване на уврежданията в здравословното му състояние било престъплението
извършено от Г. Л. И., който на *** г. в *** чрез пробождане с нож в областта на
гръдния кош вдясно, проникващо в гръдна и коремна кухини, причинил тежка телесна
1
повреда на ищеца, изразяваща се в **********************************, довели до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. За това деяние Г.И. бил
осъден, като на основание чл. 128, ал. 2, предл. 9-то, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца.
Споменатите факти били установени с влязло в сила Определение № 5 от
24.01.2020 г., постановено по НОХ дело № 89 по описа на Районен съд Брезник за 2019
г. с което е одобрено споразумение подписано от Н. И. - прокурор при Районна
прокуратура – гр. П., подсъдимия Г. Л. И. и неговия защитник адв. Х. У., пострадалия
К. П. К. и неговия повереник адв. Г.Б..
При изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение в размер на 35000 лв. (тридесет и пет хиляди
лева) неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на деликта *** г. до
окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
Ответникът Г. Л. И. е отговорил на исковата молба като е оспорил предявените
искове по размер. По искане на ответника съдът с Разпореждане № 813 от 08.12.2020 г.
е изпратил на Окръжна прокуратура Перник становище от Г. Л. И., в което е направено
искане да бъде възобновено НОХ дело № 89 по описа на Районен съд Брезник за 2019
г. С Постановление от 15.12.2020 г. на Бисер Михайлов – Зам. Окръжен прокурор в
Окръжна прокуратура Перник е постановен отказ да се изготви искане за
възобновяване на НОХ дело № 89 по описа на Районен съд Брезник за 2019 г. В
съдебно заседания назначеният от съда процесуален представител на ответника – адв.
В.Б. от АК П. оспорва предявените искове по основание. Счита, че поисканото
обезщетение е прекомерно завишено.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство по делото НОХ дело № 89 по описа на Районен
съд Брезник за 2019 г. Определение № 5 от 24.01.2020 г. и одобреното по него и влязло
в сила Споразумение обвързва в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените
изводи на настоящия съд, относно това, че на *** г. в *** чрез пробождане с нож в
областта на гръдния кош вдясно, проникващо в гръдна и коремна кухини, Г. Л. И. е
причинил тежка телесна повреда на К. П. К., изразяваща се в
********************************, довели до постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота.
За това деяние Г.И. бил осъден, като на основание чл. 128, ал. 2, предл. 9-то, във
2
вр. с ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца.
В дадените показания, свидетелката Р. С. М., майка на ищеца заявява, че на *** г.
през нощта й се обадила снаха й, че К. е прободен с нож. Докато отидат със съпруга й в
болницата в ***, ищецът бил транспортиран в болница „Пирогов“ в гр. С.. При
разговор с лекуващия лекар в реанимация на хирургично отделение, били
информирани, че на К.К. били засегнати *****************************. След 27-ия
ден го преместили в друго отделение. Свидетелката заявява, че сина й е бил в болница
около 40 дни. След изписването от болницата около една година и половина са се
грижили за К., тъй като той сам не можел да се обслужва. Преди инцидента живеел на
семейни начала с една жена в ***, с която имали малко дете. След инцидента се
преместил заедно с жена си и детето да живее при родителите си в ***. Свидетелката е
заявява, че случилото се със сина й се отрази на психиката и на него и на цялото
семейство. Категорична е, че К. се е промени след инцидента, като имало промяна в
неговото поведение. Към настоящият момент ищецът е започнал работа в същата
ферма.
В същия смисъл са и показанията на бащата на ищеца – свидетеля П. К. М.. И
този свидетел е категоричен, че инцидента се е отразил на психиката на сина му, който
имал притеснение, бил неспокоен. Свидетелят уточнява, че в периода, в който се е
възстановявал повечето грижи са полагани от майка му, а съпругата му се занимавала с
детето. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като макар и в близка
родствена връзка с ищеца, те имат преки и непосредствени впечатления относно
обстоятелствата, за които са разпитвани и показанията им кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява,
че на К. П. К. са описани и отразени в медицинската документация следните
травматични увреждания: **********************************************. В
заключението е посочено, че при неоказване на своевременна и висококвалифицирана
медицинска помощ, несъмнено би настъпил смъртен резултат, като в конкретния
случай са осъществени критериите на медико-биологичния признак постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Експертът е уточнил, че настъпилото
усложнение, което е в пряка причинна връзка с претърпяната травма, а именно
****************** наложило оперативна интервенция на *** г. следва да се
квалифицира по признака разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Вещото лице не установило данни за настъпили неблагоприятни последици за здравето
на пострадалия след изписването му от лечебното заведение на *** г. и след
отзвучаване на оздравителния период, който е от порядъка на около една година.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Така предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и като
такива са допустими и следва да бъде разгледани.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в
3
сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено
ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на Определение № 5 от 24.01.2020 г. и одобреното по него и
влязло в сила Споразумение, постановено по НОХ дело № 89 по описа на Районен съд
Брезник за 2019 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените
предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Г. Л. И. е извършил деянието, че деянието му
е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че Г. Л. И. умишлено е
причинил на К. П. К. тежка телесна повреда довела до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. В случаите, когато с деянието са причинени вреди и те
са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на
пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд. Ето защо по делото
е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, на
*** г. са причинени травматични увреждания на К. П. К., които са довели до постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД и ответникът И. дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени
вреди на увреденото лице, каквото се явява ищеца. От събраните писмени и гласни
доказателствени средства се установява, че К.К. е претърпял неимуществени вреди от
престъплението извършено от Г.И.. С оглед на това съдът намира, че предявените
искове са доказани по основание.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията – 1 година, от която
един месец интензивни, възрастта на пострадалия - ** г., неудобството от
продължителния постелен режим, необратимостта на травматичните увреждания. От
друга страна не е установено да е необходима поддържаща терапия или лечение, не са
представени и доказателства за продължаващо към момента медикаментозно решение,
отново е започнал да ходи на работа и до голяма степен е възобновил нормалния си
ритъм на живот. При тези данни и като взе предвид и социално-икономическите
условия към момента на извършване на деянието и към настоящия момент,
настоящият състав на съда счита, че ответника Г. Л. И. следва да бъде осъден да
4
заплати на ищеца сумата от 25000 лв., като за разликата до пълния претендиран размер
на обезщетението от 35000 лв. исковата претенция следва да се отхвърли, като
неоснователна.
По исковете за обезщетение за забава за плащане на главница.
Вземането е възникнало от деликт и изискуемостта му настъпва и без покана до
длъжника от момента на откриване на дееца, което в случая съвпада с датата на
извършване на деянието. При така възприето съдът приема, че ответникът е изпаднал в
забава на плащането на главницата, и искът за лихва върху главницата е основателен и
следва да се уважи от момента, в който се претендира – *** г., до изплащането на
сумата.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на
уважената, респективно – отхвърлената част от иска. Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски и е заплатил адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на
1000 лева и е заплатил 260 лв. депозит за вещо лице, поради което има право на 900
лева – съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
държавна такса върху размера на уважения иск, а именно сума в размер на 1000 лв.
Предвид изложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Л. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, да заплати на К.
П. К., с ЕГН: **********, жив. ***, чрез адв. Г.Б. от АК П., със съдебен адрес: *** на
основание чл. 45, чл. 51, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 25000 лв., (двадесет и пет
хиляди лева), ведно със законната лихва от *** г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за причинената му тежка телесна
повреда, изразяваща се в *******************************************, довели до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, за което е признат за
виновен с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 5 от 24.01.2020 г. и одобреното
по него Споразумение, постановено по НОХ дело № 89 по описа на Районен съд
Брезник за 2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер за сумата над
25000 лв. до 35000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Л. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** да заплати на К. П.
К., с ЕГН: **********, жив. ***, чрез адв. Г.Б. от АК П., със съдебен адрес: ***,
5
сумата от 900 лв. (деветстотин лева), представляващи направени разноски по делото
съобразно уважената част от искове.
ОСЪЖДА Г. Л. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** да заплати по
сметка на Окръжен съд Перник на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 6 и чл. 83, ал.1, т.
4 от ГПК сумата от общо 1000 лв. (хиляда лева) разноски по делото за държавна такса
съобразно уважената част от искове.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6