№ 646
гр. Кюстендил, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520101318 по описа за 2022 година
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, Община Столична, р-н „Оборище“, ул. „Московска“
№ 19,служебен адрес-гр.Благоевград,ул.“Тодор Александров“№ 3,чрез
гл.юк.Г. К.,е предявила против З. П.,ЕГН ********** от *******, искове да
бъде признато за установено,че ответникът му дължи сумата от 1177,96 лв.,за
която индивидуализирана като основания и размери е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 2576/2021 год. по описа на РС-Кюстендил. Претендира се
присъждане и на разноските по делото
В срока за отговор особеният представител на ответникът изразява
становище за допустимост,без такова по основателността на исковата
претенция и без самостоятелни искания за събиране на доказателства.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по
съображенията в нея, а ответникът я оспорва чрез назначения му особен
представител.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2017 год.между ищцовата банка и ответникът ,на основание
искане от последният и декларация /л.18/ на осн.чл.5,ал.2 от ЗПК и
информация по чл.19,ал.1 от ЗЗЛД, бил сключен Договор за издаване и
1
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица /л.5-
7/,по силата на които ищцовата банка поела задължението да предостави на
ответникът кредитна карта с възможност да ползва кредитен лимит от
1000,00 лв., при условията на ОУ, Условията за вида карта и погасителен
план /л.7-15/,неразделна част от договора по силата на препращането на чл.1 и
2 от същият.Видно от декларацията за предаване на банкова карта /л.17/е
това,че на 11.10.2017 год. в 15,01 часа ответникът е получил срещу подпис
карта DSK MaxiCARD за сметка BG78STSA93000024616115. Съгласно чл.
31.1. от Общите условия в случай, че кредитополучателят не погасява в
продължение на 4 (четири) поредни месеца,считано от месечната падежна
дата,револвиращи вноски,или стори такива в по-малък размер от
минималната сума за револвиране за съответният период,правото на ползване
на кредита се спира,като на осн.чл.32 от ОУ,ако клиентът не погаси
задължението си при усл.на чл.31,ал.2 от ОУ-до края на пети гратисен
период,ползването на кредита се прекратява и цялото вземане на банката
става изискуемо,като последиците настъпват автоматично.
Съгласно експ.з-ние вх.№ 4912/18.05.2023 год./л.86-90/,изп.от в.л. М. К. В.
ответникът е усвоил кредита чрез теглене в брой на 16.01.2018 год.,сторил
плащания по картата в размер на 135,00 лв.,начислени са лихви в размер на
190,82 лв. и такси за нереволвирани суми в размер на 115,25 лв.,като общо
дължимата сума от ответникът към датата на депозиране на заявлението по
чл.417 ГПК възлиза на сумата от 1178,14 лв.,от която 766,33 лв. за
главницата,190,82 лв. за договорна лихва,115,25 лв. такси за нереволвиране и
заемни такси и лихви за просрочие в размер на 105,96 лв.
Ищцовата Банка деозирала пред РС-Кюстендил заявление по ревда на
чл.417 ГПк,което било уважено за исковите суми и основания по ч.гр.д.№
2576/2021 год. с издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист,като при
хипотезата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК предявява искове за установяване
съществуване на вземанията си.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По основателността:
С решението по делото съдът на първо място следва да се произнесе
относно съществуването или несъществуването на твърдяното от ищеца
право,т.е за възникването и съществуването на облигационната връзка между
страните,за изпълнението на задълженията на ищеца,който не е длъжен да
доказва неизпълнението на договорни задължения на ответника по делото.
Страните не спорят по възникването на облигационното правоотношение
между страните по силата на сключеният между тях договор от 10.08.2017
год. Липсва спор по това, че ищецът е изпълнил задължението си по
договора,както и че ответникът е останал задължен по него.
2
Отделно от горното настоящият състав намира, съобразно представените
писмени доказателства, че е възникнало валидно облигационно отношение
между страните по процесния договор, по който ищцовата страна е изправна
такава, доколкото е предоставила реално, а ответникът е усвоил (справка
приетата по делото съдебно счетоводна експертиза – посредством теглене в
брой от ПОС терминал) сума в размер на 1000,00 лв.под формата на
револвиращ кредит. Установи се, че претендираното вземане, произтича от
горният договор в писмена форма,по силата на който за заемодателя е
възникнало задължението да предостави на заемополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 1000 лева под формата на разрешен кредитен
лимит.
Настоящият договор,по съществото си вид договор за заем, е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в
сила от 25.07.2014 г. /, съответно нормите му следва да бъдат съобразени
служебно и по силата на чл.7,ал.3 ГПК..
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
От коментирания договор за предоставяне на паричен заем се установи, че
същият е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при
ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен лимит
от 1000 лева – чл. 2, ал. 1, лихвения процент по кредита – с променлив лихвен
процент от 21,98 % годишно с възможност за промяната му,както и ГПР от
24,30 % и общо дължима сума от 1122,84 лв.Към договора е подписан и
погасителен план,включващ падежни дати с разбивка на погасителната
вноска по компонентни главница и лихва, условията за ползване на кредита и
начина на формиране на текущото задължение. С оглед горното съдът
намира, че договорът за кредит не страда от пороци водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на ЗПК.
В чл. 7от договора изрично е посочено, че кредитополучателят е получил
предварително информацията по чл.5 от ЗПК,което ответникът е декларирал
изрично и в изготвената и подписана от него преди сключването на
процесният договор декларация на 09.08.2017 год. с оглед вземане на
иформирано решение за сключване на договора и е запознат предварително
от кредитодателя с всички условия на договора.
Според нормата на чл. 19 ЗПК, годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
3
кредит. Годишният процент на разходите според чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на
РБългария и в случая не е налице такова превишение.Към датата на
сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната лихва
е 10%, при основен лихвен процент определен от БНБ към тази дата 0% плюс
десет пункта отгоре. В случая годишният процент на разходите включва
лихвата и разходи – чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора, и определеният му размер от
24,30 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва – 50%.
Следователно посочената клауза не е нищожна на основание чл. 19, ал. 5
ЗПК.
Размерът на договорната лихва съдът намира, че не се явява прекомерен,
като противоречащ на добрите нрави. Дефинитивно договорната лихва по
кредита се явява печалбата на кредитора, то е възнаграждението му за
ползване на предоставената парична сума. Възнаградителната лихва трябва да
се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за
който е уговорено връщане на заетата сума, а така също и с обстоятелството
дали заемът е обезпечен. Именно, за да защити потребителя и за да се избегне
неоснователно обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент,
законодателят е предвидил същият да е компонент от годишния процент на
разходите и съответно е определил максимален размер на последния. В тази
връзка след като сборът на договорната лихва, ведно с други разходи не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с
определянето на лихвен процент от 21,98 % кредиторът не е целял да се
обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. По същите
съображения се налага извода, че не е налице някоя от хипотезите на чл. 143,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като клаузата на договора за
кредит относно възнаградителната лихва не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на кредитополучателя и това да го
поставя в по-неблагоприятно положение.
С оглед така формирания извод и при установеност от заключението на
вещото лице, че сумата по кредита е усвоена от ответникът, то и за
последният е възникнало задължение да погаси при условията на ОУ
задължението си ,като заключението на вещото лице,прието като
неоспорено,установява че исковата претенция е доказана и в размера си,дори
и в по-висок такъв.Няма доказателства същата да е платена преди ,или по
време на висящността на процеса,поради което предявените искове като
основателни ще се уважат.
По разноските:
4
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
следват деловодни разноски с оглед уважената част от иска. Според
пълномощното на л. 4 от делото той е бил представляван от юрисконсулт.
Размерът на дължимите разноски за възнаграждението му в този случай
следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
като сумата от 150,00 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и
фактическа сложност на делото. Представени са и доказателства за заплатена
държавна такса в размер на 175,00 лв.,като ищецът е платил и възнаграждение
за вещото лице в размер на 360,00 лв.,както и такова за особен представител
на ответника в размер на 400,00 лв.Така, в полза на ищцовото дружество и
съобразно с напълно уважената искова претенция съдът ще присъди разноски
в пълният им размер от 935,00 лв.за настоящото производство,както и
разноските от заповедното производство,възлизащи на сумата от 75,00-
седемдесет и пет лева.
Водим от горното и на осн.чл.9,ал.1 ЗПК във вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД,вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.92 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. П.,ЕГН **********
от *******, че съществува в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, Община Столична, р-н
„Оборище“, ул. „Московска“ № 19,вземане за сумата от 1177,96 /хиляда и сто
и седемдесет и седем и деветдесет и шест/лева,предстадляваща неизпълнение
на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта №
13/26572315/10.08.2017 год.,от която 766,33 /седемстотин и шестдесет и шест
и тридесет и три/лева главница,190,60 /сто и деветдесет и шестдесет/лева
дължима договорна лихва за периода от 21.06.2019 год. до 10.08.2020
год.;105,78 /сто и пет и седемдесет и осем/ лева,законна лихва за периода от
11.08.2020 год. до 21.12.2021 год. и 115,25 / сто и петнадесет и двадесет и пет/
лева,дължими заемни такси,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 21.12.2021 год. до окончателното й изплащане,за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2576/2021 год. и изпълнителен лист по
описа на РС-Кюстендил.
ОСЪЖДА З. П.,ЕГН ********** от *******, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, Община Столична, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 ,сумата от
75,00 /седемдесет и пет /лева,представляваща сторените от последната
разноски по ч.гр.д.№ 2576/2021 год. по описа на РС-Кюстендил,както и
сумата от 935,00 /деветстотин и тридесет и пет/лева,представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
5
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6