№ 11021
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110119194 по описа за 2022 година
Ищецът Х. С. Б., с ЕГН **********, е предявил срещу ответника „Д..“
АД, с ЕИК .., осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 6 827.98 лв. (съобразно допуснатото изменение на
предявения иск в проведеното на 06.04.2023 г. открито съдебно заседание),
като частичен иск от 10 000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
застрахователно събитие настъпило на 20.09.2021 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 08.04.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът Х. С. Б. твърди, че на 20.09.2021 г. е настъпило застрахователно
събитие – в резултат на злоумишлени действия на трети лица, собственият му
лек автомобил „Мерцедес“ модел „S500“ с рег. № ... е претърпял множество
щети.
Ищецът твърди, че е сключен с ответното дружество договор за
застраховка „Каско” на МПС за лек автомобил с марка „Мерцедес“ модел
„S500“ с рег. № ..., но ответникът неоснователно отказал да заплати
застрахователно обезщетение.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „Д..“ АД
1
е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на валиден
договор за имуществено застраховане „Каско“ между страните, който е
действал към датата на застрахователното събитие. Оспорва, че действията,
които ищецът описва като причинили щетите по процесния автомобил, са
били злонамерени и извършени от трети лица. Евентуално оспорва размера на
нанесените вреди. Претендира разноски. Оспорва присъждането на разноски
на ищеца, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 13.03.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
между страните е съществувало валидно сключен договор за имуществено
застраховане „Каско“ с действие към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Установи се още от представеното по делото удостоверение от
31.01.2022 г., издадено от 7-мо РУ, СДВР, че ищецът Х. С. Б. е заявил, че на
20.09.2021 г. около 23.30 ч., в гр. София, бул. „Александър Малинов“, зад
ресторант „Макдоналдс“, група лица са нанесли удари с предмети по
собствения му лек автомобил с марка „Мерцедес“ модел „S500“ с рег. № ...,
вследствие на което са нанесени множество материални щети по целия
автомобил.
Установява се от показанията на свидетеля Х. Х. С. (л. 418 от делото),
че на през месец септември на 2021 г. свидетелят и ищеца участвали в
сбиване в гр. София, бул. „Ал.Малинов“ пред „Макдоналдс“, при което
двамата се намирали в управлявания от ищеца лек автомобил „Мерцедес“
модел „S500“ с рег. № ... и били преследвани и приклещени от други леки
автомобили, единият от които се ударил в техния автомобил. Сочи, че от
колите излезли маскирани хора, които носели бухалки, стикове за голф и
пистолет и започнали да нанасят удари върху автомобила и да стрелят.
Свидетелства, че успели да напуснат мястото на инцидента и директно
отишли в 7-мо РПУ. Сочи, че в резултат на инцидента всички стъкла на
автомобила били счупени, като имало увреждания и на двете врати,
2
багажника, задния калник, стоповете и бронята.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. като последователни и
безпротиворечиви, съответстващи на показанията му, дадени в досъдебно
производство № 1225/2021 г. по описа на 07 РУ - СДВР (л. 101 и 387).
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 –
3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да уведоми
застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е
сторено от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно
събитие.
Ответното дружество по образуваната при него щета №
*********/21.09.2021 г. е отказало изплащането на застрахователно
обезщетение, видно от представено по делото писмо от ответника от
31.01.2022 г. (л. 29 от делото), защото нямало доказателства за това, че
вредите са причинени от злоумишлени действия на трети лица и
пътнотранспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит риск.
Ответникът е аргументирал отказа си с това, че не бил представен резултатът
от досъдебно производство № 3382 ЗМК-1225/2021 по описа на 07 РУ -
СДВР, като твърди, че голяма част от повредите на автомобила са в резултат
от ПТП, във връзка с което не били представени доказателства за това дали
ищецът като водач на процесното МПС не е бил под въздействието на
алкохол, медикаменти или вещества с наркотично и упойващо действие.
В настоящото производство е изслушано и прието по делото
заключение по съдебно-автотехническа експертиза, от което се установи, че
щетите по лек автомобил с марка лек автомобил „Мерцедес“ модел „S500“ с
рег. № ... е възможно да настъпят в причинно следствена връзка с
декларираното застрахователно събитие, както и че стойността на щетите по
средни пазарни цени е в размер на 6 827.98 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
3
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404
от КЗ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил,
настъпване на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск,
изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се
освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение,
застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното
задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването
на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задължението си по
сключената имуществена застраховка „Каско” в съответствие с изискването
на чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.
За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно
4
за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е
единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното
обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в
Общите условия на застраховката задължения на застрахования при
настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на
застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или
пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени
вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде
открито. В случая доказателства за наличие на такава причинна връзка
липсват.
Не се доказва от ответника и обстоятелството по чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ,
което би го освободило от задължението да плати обезщетение, въпреки че в
отговора на исковата молба същият навежда доводи за евентуално умишлено
причиняване на застрахователното събитие в частта относно настъпилото
ПТП. Не се твърди и не се доказва от ответника наличие на хипотезата на чл.
408, ал. 1, т. 2 КЗ, нито се обосновава наличието на хипотеза по чл. 408, ал. 1,
т. 4 КЗ за друг случай, който да е налице и в който застрахователят да може
да откаже плащане на обезщетение.
Спорният по делото въпрос е за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка лек автомобил „Мерцедес“ модел „S500“ с рег. № ... е възможно да
настъпят в причинно следствена връзка с декларираното застрахователно
събитие, както и че стойността на щетите по средни пазарни цени е в размер
на 6 827.98 лв.
По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
5
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер. Имайки
предвид, че от кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се
установи, че стойността на ремонта, изчислена по следни пазарни цени към
датата на застрахователното събитие възлиза на сумата от 6 827.98 лв., то
искът е основателен и доказан до пълния предявен размер.
Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди
и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба –
08.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 1 274.00 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца
държавната такса по исковата молба, депозит за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „.., да заплати на Х. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес –
гр. София, .. – адв. П. Г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 6 827.98 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
08.04.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по щета № *********/21.09.2021 г., образувана
при „Д..” АД, във връзка с настъпило на 21.09.2021 г. в гр. София
застрахователното събитие.
ОСЪЖДА „Д..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „.., да заплати на Х. С. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес –
гр. София, .. – адв. П. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 274.00
6
лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7