№ 15030
гр. София, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110166391 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и шести юни две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 66391 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *****************, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителните
директори А.А. И И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против А. Р. Г., с ЕГН **********, от гр. **************************.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 31.05.2024 г. дружеството е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.Г.К. и срещу
ответницата за сумата от общо 1 960,59 лв., от която: сумата от 1 674,91 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г.
до месец април 2023 г., сумата от 235,73 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до
07.05.2024 г., сумата от 41,11 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 8,84 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 07.05.2024 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от
съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. **************************, с абонатен № *****, за периода от месец май 2021
г. до месец април 2023 г., но е останал задължен за дължимата цена за посочения период за
сумата от 490,14 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с
„Т.С.С. за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени
подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за
предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при
публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че
ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите
суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на А. Р. Г.,
че ответницата дължи на „Т.С. – гр. София сумата от общо 490,14 лв., от която: сумата от
418,72 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 58,93 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2022 г. до 07.05.2024 г., сумата от 10,27 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 2,21 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
07.05.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
2
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата А. Р. Г., с който заявява, че е в тежко здравословно състояние и не може да
заплати дължимата сума.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковите претенции. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и
недоказани, претендира направените по делото разноски.
С определение от 19.03.2025 г. „Т.С.С. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „Т.С.С., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 32689/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
20.06.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която А. Р. Г. и Р.Г.К. са осъдени да заплатят разделно на „Т.С. при квоти: А. Р.
Г. – 1/4 част и Р.Г.К. – 3/4 части от следните суми: сумата от 1 674,91 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. **************************, абонатен № ****** за периода от месец
май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 235,73 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. до 07.05.2024 г., сумата от 41,11 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 8,84 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 07.05.2024 г., както
и законната лихва върху главницата, дължима от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането, а
също и сумата от 89,21 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 49,21 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С определение
от 11.07.2024 г. съдът е конституирал А. Р. Г. в качеството на наследник и правоприемник
на Р.Г.К., починал на 05.06.2024 г. По повод на дадени от съда указания в предвидения
едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото производство, е предявил
установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
3
между ищеца и „Т.С.С., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Договор № **** от 26.09.2002
г., сключен между „Т.С.С. и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
**************** е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка
и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на
индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна
собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за
собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
събрание на собствениците.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.02.1991 г. се
установява, че Р.Г.К. е придобил собствеността върху ап**** находящ се в гр.
***************** а от представените удостоверения от ГИС София се установява, че
адресът на ответницата се отнася за жилищна сграда с два входа, нанесена с пл.сн. № 696 в
кадастрален лист 288 по плана на гр. София, попадаща в кв. 35 по плана на м.
*****************************“ на С.О..
От представените заверени преписи от постановления за налагане на възбрана се
установява, че ответницата е собственик на 1/4 идеална част от процесния недвижим имот.
Като доказателства по делото са приети два броя общи фактури, издадени от ищеца
на 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за
абонат с инсталация № ********* за периода от месец май 2021 г. до месец юли 2023 г. са в
общ размер на 1 960,59 лв., от които: сумата от 1 716,02 лв. за главница и сумата от 244,57
лв. за лихва за забава.
От представения заверен препис от Удостоверение за наследници с изх. № РИЛ25-
ТД26-823 от 18.06.2025 г., издадено от С.О., район „И“, с.е установява, че Р.Г.К. е починал на
05.06.2024 г. и е оставил за свой законен наследник дъщеря си А. Р. Г..
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира отопляван недвижим имот
– ап**** находящ се на адрес: гр. **************** ет. 8, на който адрес е открита партида
на абонатен № ******, с инсталация № *********. По делото не се спори относно
идентичността на отоплявания недвижим имот, както и относно размера на доставената
топлинна енергия.
4
От събраните по делото писмени доказателства за съда се налага извод, че
процесният отопляван недвижим имот, представляващ ап**** се намира на адрес: гр.
**************** ет. 8, като същият е собственост на ответницата по силата на
наследствено правоприемство от баща Р.Г.К., починал на 05.06.2024 г.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответницата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
праводателя на ответника, както и стойността на топлинната енергия, а именно: за периода
от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. е била доставена топлинна енергия на стойност 1
716,02 лв. Доколкото се претендира сума в размер на 418,72 лв., исковата претенция като
5
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният
акцесорен иск. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че лихвата за
забава за процесния период възлиза на 244,57 лв. Доколкото се претендира сума в размер на
58,93 лв., исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 10,27 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец 2021 г. до месец април 2023 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „Т.С.С.. Липсват доказателства за възлагане събирането
на тази сума от „Т.С.С. в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата претенция
като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 2,21 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2021 г. до
07.05.2024 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
22,30 лв. от общо направените разноски в размер на 89,21 лв., от които: сумата от 39,21 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За пълнота
следва да се отбележи, че ищецът е претендирал установяване на дължимата от ответницата
сума съобразно с издадената заповед по чл. 410 от ГПК, поради което съдът е приел, че
следва да изчисли размера на дължимите разноски в заповедното производство съразмерно
на частта на ответницата към момента на издаване на заповедта.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 174,86 лв. от общо направените
разноски в размер на 179,43 лв., от които: сумата от 79,43 лв. – платена държавна такса и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
6
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на ответницата следва да бъдат възложени разноски в размер на 10,19 лв. от общо
направените разноски в размер на 400 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С., с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. **************************,
представлявано от изпълнителните директори А.А. И И.Е., против А. Р. Г., с ЕГН
**********, от гр. **************************, с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Р. Г.
дължи на „Т.С. сумата от 418,72 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и седемдесет и две
стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 58,93 лв. /петдесет и осем
лева и деветдесет и три стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 07.05.2024
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението –
31.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции
за сумата от 10,27 лв. /десет лева и двадесет и седем стотинки/ – главница за дялово
разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 2,21 лв. /два
лева и двадесет и една стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 07.05.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Р. Г., с ЕГН **********, от гр. **************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
**************************, представлявано от изпълнителните директори А.А. И И.Е.,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 174,86 лв. /сто седемдесет и четири лева
и осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А. Р. Г., с ЕГН **********, от гр. **************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
**************************, представлявано от изпълнителните директори А.А. И И.Е.,
на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 22,30 лв. /двадесет и
два лева и тридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 18754 от 20.06.2024 г. по гр.д. № 32689/2024 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „Т.С., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
**************************, представлявано от изпълнителните директори А.А. И И.Е.,
7
ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. Г., с ЕГН **********, от гр. **************************, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 10,19 лв. /десет лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *************************, с ЕИК ********, представлявано от
управителя М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С., с ЕИК
********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8