Р Е Ш Е Н
И Е
№………..
гр. Варна,
09.04.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТИ състав в
публично заседание на девети март две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при секретаря В.Т. като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№9924 по описа за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „К.Г.” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***, с правно осн.
чл.55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 1368.78 лв., за която е издадена
фактура № ********** от 30.12.2010 г., досежно осъществена корекция на
потребена ел. енергия за периода от 03.04.2010 г. до
29.09.2010 г. в обект на потребление с адрес: гр. , ул. „ с клиентски № и абонатен № .
В исковата молба се поддържат
твърдения, че е потребител на доставената от ответника в
обекта на потребление електрическа енергия. Исковата сума е начислена с
горепосочената фактура като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена
от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде
преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при
първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена
неправомерно за електроенергия, която не е потребил. В рамките на корекционния
период потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в
срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение
в точността на измервателния уред, като твърди, че потребителят на ел. енергия
не е разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената
корекция е неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е
непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена
корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на
корекцията, отчитането на това количество от електромера. С договор за цесия от
30.04.2014г., титулярът по партида на потребление на ел. енергия е прехвърлил в
полза на дружеството ищец вземането за недължимо платеното от ответника в
размер на исковата сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с
писмо, получено на 28.07.2014 г. Ответникът дължи връщане на получената при
липса на основание сума, поради което моли за постановяване на положително
решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва изцяло предявения срещу него осъдителен иск. Оспорва
активната материалноправна легитимация на ищеца, въз основа на твърдения, че
същият не се легитимира като носител на вземането за исковата сума, доколкото
договорът за цесия от 30.04.2014г. е нищожен поради липса на предмет. Прехвърленото
вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към датата на
сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което договорът за
прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално навежда доводи за
недействителност на договора за цесия като сключен от представител на цедента
без представителна власт. Оспорва и валидността на уведомяването за цесията,
доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с
представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от фактическия
състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо
платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. На 29.09.2010г. служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта
на потребление, резултатите от която са обективирани в съставен констативен
протокол, в който е отразено, че има грешка от минус 76%. Следователно е
извършена нерегламентирана намеса в схемата
СТИ, в нарушение на задължението за въздържане от подобни въздействия по
чл. 6 от ОУ. На тази база е изготвена справка за корекция, при спазване
разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУДППЕ. В рамките на исковия период от
време, доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя
необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление. На
основание констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и
определено по обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на
количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл.
24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Извън изложеното
твърди, че исковата сума е платена и на допълнително основание - постигнато
Споразумение между доставчика и потребителя с № ДР 05347 от 28.01.2011г., като цена на реално доставена и
консумирана ел. енергия. Моли поради изложените съображения за постановяване на
решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните
чрез процесуални представители поддържат изразените позиции по спора.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания,
сключен на 28.04.2014 г. между , ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв.
, ЕГН ********** и „К.Г.” ЕООД, ЕИК , съгласно който цедентът прехвърля на
цесионера вземането си от „Енерго Про Продажби” АД,
ЕИК на стойност 1368,78 лв., представляващо платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия за перода от 03.04.2010 г. до 29.09.2010 г. за обект с
клиентски с клиентски № и абонатен № ,
за което е издадена фактура фактура № ********** от 30.12.2010 г. за
цена от 1268,78 лв.
От представеното по делото Уведомление от , ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника адв. Тодоров
до „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК с вх. №3184921 от 28.07.2014 г. на
ответника се установява, че , ЕГН **********, е уведомил длъжника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
за прехвърлянето на вземането си към
дружеството на стойност от 1368,78 лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия, за периода от 03.04.2010 г. до
29.09.2010 г. за обект с клиентски № и абонатен № на цесионера
„К.Г.” ЕООД, ЕИК .
От представенто в съдебно заседание пълномощно (л.104) от , ЕГН **********, към адв.
Тодоров с надлежна заверка на подписа от 05.03.2015 г., извършена от нотариус Стелиана
Костадинова, с рег. № 446 от НК, с райнон на действие ВРС се установява, че
упълномощителят изрично е заявил, че сключеният договор за прехвърляне на
вземания от дата 30.04.2014 г. между
него и „К.Г.” ЕООД, ЕИК 2, с
предмет вземане за сумата от 1368,78
лв.,
а също и извършеното уведомление до „Е.П.„ АД с входящ номер вх. №3184921 от 28.07.2014 г. във връзка с
този договор са извършени с изричното му знание и съгласие. Видно от точка
втора на цитираното пълномощно, изречение последно упълномощителят е заявил, че
в случай на съмнения или оспорване на настоящото пълномощно изрично заявява, че
на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД потвърждава всички извършени от негово и име и
за негова сметка действия на адвокат Красимир Тодоров.
От
съдържанието на КП за монтаж /демонтаж/ техническа проверка № 319784 от 29.09.2010
г. (л. 25) се установява, че електромер тип АСЕ2000/09 с фабричен № 7977297,
отчитащ потреблението на електроенергия в обекта на , ЕГН **********, в присъствието на абоната отчита с грешка минус 73,56%,
поради което е демонтиран за извършване на текуща метрологична проверка на
същия. Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД, от
абоната и от Красимира Ангелова – служетел (неясно на кого е служетел).
От
Констативен протокол от експертиза на електромер № 1483 - ЕЛ от 16.12.2010 г.
на БИМ, Отдел на ГД на МИУ – Варна (л.
26-27) се установява, че има следи от проникване до измервателната схема след
неправомерно отваряне на електромера, като се констатира вмешателство върху
структурата на електронната платка (добавена медна пластина под шунта, чужда за
схемата), водещо до промяна на оригиналните параметри на измервателната схема.
Направените изводи са, че е налична неправомерна намеса в измервателната схема
на електромера с цел промяна на точността на измерване, вследствие на което
електромерът не отговаря на метрологичните и техническите изисквания, като
отчита по-малко от реално консумирата електроенергия и не може да се използва
за търговски плащания.
От справка
за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия
№13331 от 27.12.2010 г. (л.28),
съставена на осн. чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ – при наличие на СТИ и конкретен
измерител на отклонението, се установява, че е извършена корекция на ел.
енергия за периода от 03.04.2010 г. до
29.09.2010 г. или за общо 180 дни, въз основа на
която с издадено дебитно
известие № ********** от 30.12.2010 г., (л.29) на потребителя е начислена сумата от 1368,78 лв.
От
представения споразумителен протокол № ДР 05347 от 28.01.2011 г. се установява,
че към датата на сключването му абонатът е имал задължения за периода: м. април
2010 г. – м. септември 2010 г. в размер на 1602.70 лв., представляващи главница
и лихви, без да е конкретизиран размер на главница, размер на лихви и
основанието, на което се дължат сумите, предмет на споразумението. Като страна
по споразумението е посочено „Е.ОН. България” АД без ЕИК, а по-надолу в
споразумението четем, че същото се сключва на основание договор за услуги,
сключен с „Е.ОН България Продажби” АД. Подписан е от Директор Дирекция
„Управление на вземанията” – Б. Пенева и Началник Отдел „УВМК” – Г. Арменчев. В
съдебно заседание са представени пълномощни, от които е видно, че двете лица са
упълномощени от „Е.ОН България Продажби” АД да подписват споразумения за
разсрочване на плащанията на нередовни платци и плащане на вноски на суми за
консумирана електрическа енергия.
От представеното
по делото заключение на вещото лице Е.Т. (л.90) се установя, че процесната сума
е начислена по фактура № ********** от 30.12.2010 г. с падеж
19.01.2011 г. На 27.01.2011 г. от абоната по цитираната фактура е заплатена
сумата от 460.00 лв., която вкючва главница в размер на 456.90 лв. и лихва в размер на 3.10
лв., като за остатъка от дължимата по фактурата сума в размер на 911.88 лв.,
ведно с начислени лихви за забава е подписан споразумителен протокол № ДР 05347
от 28.01.2011 г. за сумата от 1602.70 лв. В тази сума освен остатъчната сума по
процесната фактура е включена и незаплатена сума по фактура № ********** от
30.12.2010 г. на стойност 651.68 лв., ведно с начислена лихва за забава върху
тази сума в размер на 18.01 лв., която сума е изплатена в брой на касите на
ответното дружество по посочен в споразумителния протокол погасителен план.
От заключението на СТЕ на в.л. Л.С.Б. (л.
83), се установява следното: В периода от 03.04.2010 г. до 29.09.2010 г. през процесния СТИ е преминала цялата консумирана
електроенергия от потребителя, но на дисплея не е отчетено действително
доставеното и потребено количество електроенергия, поради монтиране на чужд
елемент за оригиналната схема на СТИ, като същото е доказателство за начичието
на неправомерно вмешателство върху измервателната верига на процесния
електромер. В следствие на неправомерното вмешателство електромерът е измервал
с грешка минус 72.91%. Не е констатирана техническа неизправност на СТИ.
Отклонението от класа на точонст на измервателния уред се дължи единствено и
само на неправомерното вмешателтво. Към настоящия момент няма техническа
възможност да се установи какво е точното количество неотчетена електроенергия
за минал период. Във формулата, чрез която се изчислява коригиращата сметка,
параметърът „време” е неизвестен и определен съгласно чл. 38, ал. 4 от ОУ,
поради тази причина изчисленото количество ел. енергия е предполагаемо.
Приложената към делото Справка №3198 от 18.08.2009 г. за корекция на сметки е направена съгласно
условията на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ и начисленото количество
електроенергия е математически точно изчислено, както и неговата парична
равностойност, като допълнително начислената електроенергия е в рамките на
допустимата и може да бъде реално потребена в обекта на потребление съгласно
техническите характеристики на присъединените съоръжения и техния допустим
продължителен ток на захранващите проводници.
При тази установеност на фактите,
съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането
не допускат това. Съдът счита, че в конкретния случай
естеството на вземането допуска то да бъде прехвърлено. Вземането с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД възниква от момента на даването без
правно основание. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване, че
претендираната като дадена без основание сума е получена от ответното
дружество, с което и съдът счита, че възниква валидно прехвърлимо право да бъде
получена дадената без правно основание сума. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора за прехвърляне
на вземане поради несъществуващ предмет. В настоящия случай договорът за цесия
има съществуващ предмет – вземането на абоната за платената без правно
основание от него сума като корекция на сметка за минал период. Относно
съществуването на вземанено между страните по сделката се прилага чл. 100, ал.
1 от ЗЗД според който, ако прехвърлянето
е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването
на вземането по време на
прехвърлянето,
т.е. несъществуването на вземането не води до нищожност на договора за цесия, а
само до договорна отговорност на цедента спрямо цесионера, като тези отношения
съдът намира за ирелеваннтни към предмета на настоящия спор.
Относно възражението за недействителност на договора за
цесия поради липса на представителна власт у пълномощника на цедента, съдът
намира, че с оглед на представеното в съдебно заседание нотариално заверено
пълномощно, същото е неоснователно. Дори и при подписване на договора на цесия
и извършването на уведомяването пълномощникът да не е разполагал с
представителна власт, действията извършени без представителна власт от
пълномощника за сметка на представлявания са валидно потвърдени и следва да
породят правно действие както в отношенията между страните по цесионната
сделка, така и спрямо трети лица. Това е така, защото съгласно чл. 42, ал.2 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен
договор без представителна власт, може да го
потвърди,
като за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването
за сключване на договора. В конкретния случай действията извършени без представителна
власт за надлежно потвърдени в предвидената от закона форма, поради и което
следва да се счита, че те са породили действие в правната сфера на
представлявания и по отношение на третите лица, като извършени от самия представляван.
На основание изложеното по-горе неоснователно се явява и
възражението на ответника, че не е извършено надлежно уведомяване на длъжника
за прехвърлянето на вземането, поради липса на представителна власт у
пълномощника за извършване на уведомяването.
Съдът,
след като разгледа предварителните въпроси, следва да се произнесе относно
дължимостта на сумата, предмет на договора за цесия и настоящото производство.
В тежест на ищеца по предявения осъдитилен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да установи, че е престирал процесната
сумата, а в тежест на ответника е да установи съществуването на вземането си по
основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между
него и праводателя на ищеца, по силата на сключен договор за продажба на
електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума, вкл. надлежно
извършеното преизчисление на количеството ел. енергия при наличие на
материалноправните предпоставки за това и при спазване на ОУ.
Не е спорен и е приет за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК,
че между праводателя на ищеца и ответника съществува договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по който праводателят на ищеца има
качеството на потребител, както и че праводателят на ищеца е заплатил
процесната сума.
Спорен е въпросът налице ли са предпоставките за възникване
правото на ответника служебно да коригира сметка за електрическа енергия, както
и за спазване на уреждащите това право правила, дали праводателят на ищеца е
потребил енергия съгласно корекцията на сметката, дали има виновно неизпълнение
на договорното задължение за невмешателство върху СТИ, дали се дължи плащане на
сумата, с която е извършена корекцията, относно валидността на сключеното
споразумение и обвързващата му страните по настоящото производство сила.
Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.ОН България Продажби” АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от
ДКЕВР с решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата
на извършване на проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма
дерогира общото правило на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ. Освен това приложима е и действащата нормативна уредба към относимия период - Закон за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 г.
за присъединяване
на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи,
Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР от 10.04.2007г, Общ договор за снабдяване
и разпределение на електрическа енергия изменен и допълнен с Решение на ДКЕВР
ОУ-004/06.04.2009г.
Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Общите условия „Е.ОН България Мрежи” АД начислява, изготвя справки и коригира количеството пренесена електрическа енергия в случаите на нарушения
в целостта и/или функционалността на средствата за търговско
измерване, установени при проверка на
място и отразени в протокол,
съставен по реда
и условията на Общите условия. В случая е налице
посочената хипотеза, която дава възможност да бъде коригирано количеството
пренесена ел.енергия за изминал период
на абоната.
На основание констатациите на констативния протокол, подписан от потребителя
и заключението на съдебно-техническата експертиза е
доказана неправомерната манипулация, вследствие на която
уредът за техническо измерване не е извършвал отчитане на цялата
потребявана електрическа енергия. Това отклонение не
е производствен дефект.
Относно твърдението на ищеца, че клаузата
на Общите условия за корекция
на сметките се явява неравноправна
по смисъла на чл.143,т.18 от ЗЗП съдат намира, че по този въпрос има задължителна съдебна практика на ВКС, съгласно
която липсва нормативна уредба, даваща възможност на доставчика
на електрическа енергия за извършване
на корекции на сметката на
потребителя за ползвана електроенергия за изминал период:
Решение № 104/05.07.2010г. по т.д.885/09г. на ІІ т.о.;
Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. на ІІ т.о.;
Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. 39/10г. на ІІ т.о. Тази практика на Върховен касационен съд касае случаите, когато
клаузите
на общите условия предвиждат обективна отговорност и санкциониране на
потребителя без вина. Корекцията е
допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа
енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и
доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е
отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период. (Така
Решение №38 от 15.05.2014 г. по т.д. №5 от 2013 г. на І-во т.о. на ВКС.)
По делото безспорно се установи, че при извършена проверка
на 29.09.2010
г. от служители
на „Е.ОН България Мрежи” АД е констатирано,
че върху СТИ, отчитащо използваната от ищеца ел. енергия е осъществено неправомерно външно въздействие, в резултат от което е настъпило
неточно отчитане на потребената от ищеца ел. енергия, за което е съставен протокол № 319784 от 29.09.2010 г. без забележки,
подписан лично от
абоната. Според констативния протокол вследствие на неправомерното вмешателство електромерът
е измервал с грешка минус 73,56%. Не е констатирана техническа неизправност на
СТИ. Отклонението от класа на точонст на измервателния уред се дължи единствено
и само на неправомерното вмешателтво.
След извършена проверка на СТИ в БИМ и дадено заключение от експертите,
овеществени в констативен протокол е изготвена справка за корекция
на сметки Справка №3198 от 18.08.2009 г. за процесния период от 03.04.2010 г. до 29.09.2010 г., или 180 дни, като на абоната са доначислени 4241.42 kWh дневна и 1369.51 kWh нощна електроенергия,
като равностойността на същата е начислена с дебитно известие №
********** от 30.12.2010 г. и е в размер на 1368,78
лв. Представената
съдебно-техническа експертиза е оспорена от ищеца, като изготвена изцяло на
частни документи. От метрологичната експертиза на БИМ не може да се установи с
точност размера на грешката, с която е отчитал процесният електромер. Дали
същото се дължи на непълнота на проведената експертиза или на липсващата
страница от същата не може да се установи. Важното е с оглед на извършеното
оспорване на експертизата от ищеца, че същата не следва да бъде кредитирана в
частта, в която дава заключение за размера на грешката в отчитането, давана от
процесното СТИ, тъй като както заявява в съдебно заседание вещото лице, данните
за нея не са взети от експеритзата на БИМ, а от справката за корекция на
сметки, изготвена от „Енерго-Про Мрежи” АД. Поради изложеното не може да се
определи с точност въпросното количество електроенергия и неговата
равностойност.
Относно валидността
и обвързващата доказателствена сила на представения по делото споразумителен
протокол настоящият състав приема следното:
По делото е наведено
от ищеца, че процесното споразумение не обвързва страните по спора, тъй като е
сключено между праводателя му и трети правен субект, различен от ответника.
Съдът не споделя тези доводи на страна, поради следните прични: вярно е че
въпросното споразумение е сключено между „Е.ОН България” АД и , ЕГН **********,
но в същото е посочено, че то се сключва въз основа на договор за услуга с
ответника, сключен на 04.03.2010 г. Този договор не е представен по настоящото
дело, но с оглед на правните последици, които процесното споразумение е
породило в правната сфера на ответника и представените пълномощни от ответника
на подписалите за „Е.ОН България” АД лица, може да се заключи, че същите са
действали от името и за сметка на ответното дружество. Същото не го е оспорило
съгласно чл. 43 от ТЗ веднага след узнаването му. Напротив, позовава се на
него. Нелогичен би бил изводът, че трето за правния спор лице ще има правен
интерес от сключването на споразумение, относно дължимостта и начина на
погасяване на на задължения към друг правен субект, освен в хипотезата на
действие именно от името и за сметката на този субект. Безпредметно би било и
подписването му от абоната. От изслушаната и приета по делото без възражения съдебно-счетоводна
експертиза безспорно се установи, че посочените в споразумението суми са били
дължими по фактури, издадени от ответното дружество, към момента на сключването
му, както и че дължимите суми по него са били заплащани на каса по сметка
именно на ответното дружество.
С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че
споразумителният протокол е валидно скюлчен и е породил целените с него
последици в правната сфера на страните по делото. Същият съставлява договор за
спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и следва да бъде зачитан с всички
произтичащи от това последици. Независимо от недоказаността в настоящото
производство на размера на вземането по корекцията, за установяването и
разсрочаването на което е сключен споразумителния протокол, с оглед на правната
същност на извънсъдебната спогодба този въпрос не следва да се изследва от съда
и да има значение за изхода на спора. Договорът за спогодба по смисъла на чл.
365 ЗЗД, като всеки договор има за страните силата на закон. С този договор
страните прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие
и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата и ако
договорът за спогодба е опорочен, страната може да предяви този порок с иск или
възражение за прогласяване за нищожност или за унищожаване (Решение №985/27.12.2004
г. по т.д.№ 97/2004 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 447/ 25.06.2010 г. по гр.д. №
4618/ 2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Възражение за нищожност или унищожаемост не е
направено от ищеца в настоящото производство. Така с този договор праводателят
на ищеца е признал съществуването и размера на дълга и лихвите, а ответникът е
приел разсрочено плащане, като е без значение, че в типовия споразумителен
протокол, потребителят признава, че дължи и определена сума, съставляваща
служебно начислена стойност, а не само стойност на действително изразходвана
електроенергия с оглед на това, че този договор има характер на договор за
спогодба. В този смисъл е и Определение
№ 153 от 25.03.2015 г. по т.д. 2171 от 2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, както и
Определение №575 от 28.09.2011 г. по т. дело № 1135 /2010 год. на І т.о. на
ВКС, в което се излага следното: „Твърдяното
противоречие с посочената задължителна практика на ВКС не е налице, защото с
обжалваното решение е прието, че исковата сума е изплатена в изпълнение на
споразумителен протокол от 31.05.2005 г. за консумирана ел.енергия, плюс
начислените лихви за забава върху всяка месечна вноска. Това споразумение от
гледна точка на гражданското право включва фактическия състав и правните
последици на извънсъдебната спогодба по чл.365 ЗЗД. Тя е двустранен възмезден
договор с който страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен отказ от
първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на
спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между
страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертвуват
действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е
било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя включва в себе си
воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане
на несъществуващо задължение-чл.365,ал.2 ЗЗД. Спогодбата цели да изключи
възможността да се оспорва предхождащото я правно положение-Р по гр.д. №
2480/94 г. на ВКС-V г.о. В случая, това
оспорва ищеца и затова неоснователно е позоваването от касатора на
предхождащото спогодбата правно положение.”
По изложените
съображения, съдът намира, че ответникът установи
по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията сума му
се следва в
посочения размер. Поради изложенто по-горе и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като претендираната сума се явява платена на
годно правно основание.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на поискани и доказани разноски под формата на платен
депозит за вещо лице в размер на 130.00 лв. и
възнаграждение за един адвокат в размер на 360.00 лв. с ДДС, според представен списък по делото, или в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 490.00 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД от „К.Г.” ЕООД,
ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от срещу „ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК със седалище и
адрес на управление *** за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 1368.78 лв.,
за която е издадена фактура № ********** от 30.12.2010 г., досежно осъществена
корекция на потребена ел. енергия за периода от 03.04.2010 г. до 29.09.2010 г.
в обект на потребление с адрес: гр. , ул. „ с клиентски № и абонатен № .
ОСЪЖДА от „К.Г.” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ДА ЗАПЛАТИ НА „Енерго Про Продажби.” АД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс кула - Г, представлявано заедно
от всеки двама от членовете
на Управителния съвет Матева, сумата от 490,00
(четиристотин и деветдесет) лева направени от ответника съдебно-деловодни
разноски, в това число 130 (сто и тридесет) лева депозит за вещо лице и 360.00
(триста четиридест и два) лева адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: