Р
Е
Ш Е Н
И Е
№310/15.02.2023
г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно
заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Ваня Петкова като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 3108 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на А.К.М. срещу Заповед за
прилагане на ПАМ №21-0273-000214 от 20.10.2022 г., издадена
от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисаря, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „Л“ от ЗДвП, а именно
временно спиране от движение на МПС – лек автомобил „Волво В 40“ с рег. № ****за
срок от 1 месец. В жалбата се излагат
аргументи защо се приема същата за
незаконосъобразна и неправилна. Иска се отмяната и.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява. В предоставения срок не представя писмени бележки.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, взема становище по делото, като иска потвърждаване на
издадената ЗППАМ.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник РУ
при ОД на МВР Пловдив, РУ Хисаря. Волеизявлението за налагане на принудителна
административно мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171 т. 2,б.“Л“ от ЗДвП - временно спиране от движение на пътно превозно
средство на собственик, който при управление на моторно превозно средство
превиши максимално разрешената скорост в населено място над 50 km/h – за срок
един месец.
От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че на 28.12.2021 г., в 10.57 часа е установено, че
в с.Песнопой, на ул. „Първа“ до дом № 9, А.М. е управлявал лек автомобил „Волво
В40“ с рег.№ ****, лична собственост със скорост от 105 км/час при ограничение
на скоростта 50 км/час. Отчетен толеранс от 3 % в полза на водача, наказуема
скорост 52 км/час, нарушението е установено със система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен номер на радар TR4D-511. С оглед установеното на 26.09.2022 г. бил съставен АУАН спрямо А.К.М. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП от мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, РУ
Хисаря. Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите
обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената
заповед е на база съставения АУАН № АД301758/26.09.2022 г. и същата е издадена
от Началник РУ Хисаря.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисаря, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС водач, който е
управлявал същото със скорост превишаваща разрешената максимална такава за
населено място над 50 км/ч, което съставлява нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът намира,
че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя не са приложени
доказателства, удостоверяващи липса на управление на МПС на сочената дата и място или доказателства, че не
е управлявал той автомобила. Следва да се има предвид, че наведените в жалбата
доводи за неизвършване на нарушението не се подкрепени от никакви
доказателства, а същевременно от представените по преписката доказателства,
включително и издадено НП се установява, че именно А.К.М. е собственик на
заснетото МПС, както и че именно по отношение на него е реализирана
административно-наказателна отговорност. От доказателствата по делото няма спор
и че е осъществено деяние, което е прието за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и
е съставен АУАН за това нарушение.
Събраните
доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима.
От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен
начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за управление
на МПС от жалбоподателят на сочената дата и място със скорост надвишаваща
максимално разрешената за населено място с повече от 50 км/час. В конкретния
случай е наложен законоустановения срок на ПАМ.
С оглед на посоченото дотук, съдът счита че липсва
основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна
мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на
процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не
може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и
да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е
в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и
чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива
мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо
прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице
правопораждащ фактически състав, което е и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване регистрацията на МПС.
Следователно процесната ПАМ е издадена при наличието на
всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.М. срещу Заповед за прилагане на
ПАМ №21-0273-000214 от 20.10.2022 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР
Пловдив, РУ Хисаря, с която е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2, б. „Л“ от ЗДвП, а именно временно спиране от движение на МПС – лек
автомобил „Волво В 40“ с рег. № ****за срок от 1 месец.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: