№ 566
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20241100900914 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411
КЗ във вр. с чл. 53 ЗЗД вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 07.03.2016 г. в област
Стара Загора на път I-66, км. 73 водачът на л.а. Мерцедес, с рег. № С******* Н. С. Х.
се движил в тъмната част на денонощието по посока от гр. Пловдив към гр. Сливен. В
неговата лента на движение бил спрял колесен трактор CUBOTA, с рег. № ******* в
нарушение на ЗДвП без включени светилни и обозначения и без поставен
обозначителен триъгълник. Водачът на л.а. Мерцедес предприел заобикаляне, при
което навлязъл в насрещната лента за движение, където настъпил челен удар с л.а.
ВАЗ, с рег. № ******* с водач Л.М.Д.. В резултат на удара водачът Л.Д. починал.
Твърди, че срещу него като застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“
на водача на л.а. Мерцедес била предявена претенция за обезщетяване от
наследниците на починалия водач Л.Д. на неимуществени вреди, настъпили за тях
вследствие неговата смърт. Посочва, че било образувано гр.д. № 15796/2017 г. на СГС,
I-10 състав, по което в полза на съпругата и на сина на починалото лице били
присъдени суми за обезщетение, впоследствие увеличени с решение на САС във връзка
с инстанционен контрол. Твърди, че сумите, присъдени в гражданското производство,
които заплатил са, както следва: 284 761,96 лева – преведени на 05.06.2019 г. по
изпълнително дело № 995/2019 г. по описа на ЧСИ Р.М., образувано по изпълнителен
лист от 21.05.2019 г. за присъдени от по 100 000 лева на всеки от ищците, ведно със
законната лихва от 07.03.2016 г. до окончателното издължаване; 124 540,61 лева –
преведени на 23.07.2020 г. по изпълнително дело № 1153/2020 г. по описа на ЧСИ
Р.М., образувано по изпълнителен лист от 16.07.2020 г. за присъдена сума в размер на
50 000 лева в полза на С.С.Д. и сума в размер на 30 000 лева в полза на С. Л.Д., ведно
1
със законната лихва от 07.03.2016 г. до окончателното издължаване; 10 400 лева –
преведени на 14.12.2021 г. по сметка на СГС за държавна такса по гр.д. № 15796/2017
г. на СГС, I-10 състав; 120 лева – преведени на 14.12.2021 г. по сметка на САС за
държавна такса по в.гр.д. № 3861/2019 г. на САС, 8 състав; 10 553,21 лева – преведени
на 09.12.2021 г. по изпълнително дело № 2441/2021 г. по описа на ЧСИ Р.М.,
образувано по изпълнителен лист от 29.11.2021 г. за присъдената сума в полза на адв.
П.С. като процесуален представител на ищците. Посочва, че общият размер на сумата,
изплатена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД във връзка с предявените претенции за
обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от процесното произшествие е
430 375,77 лева. Твърди, че във връзка с произшествието било заведено наказателно
производство, приключило с присъда, с която водачът Н. Х. бил признат за виновен за
настъпилото ПТП. Счита, че от страна на водача на колексен трактор CUBOTA, с рег.
№ ******* било осъществено поведение – действия и бездействия, извършено
противоправно и виновно и представляващо фактор, допринесъл към настъпването на
процесното произшествие. Посочва, че в случая е налице съвместно причиняване на
общия вредоносен резултат от двамата водачи – на л.а. Мерцедес и на колесен трактор
CUBOTA. Твърди, че към датата на ПТП за трактора е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена към ЗД „Евроинс“ АД. Счита, че финансовата
отговорност за настъпилите неимуществени вреди вследствие на произшествието,
следва да бъде разпределена и съвместно понесена от страна на застрахователите на
двамата водачи. Ето защо претендира ответникът да му възстанови 1/3 от общо
изплатената сума, т.е. 143 458,59 лева. С писмо от 19.10.2022 г. поканил ЗД „Евроинс“
АД да му възстанови част от изплатената сума, но получил отказ. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата
143 458,59 лева – главница, представляваща 1/3 от платените във връзка с процесното
ПТП суми; 26 219,70 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от 19.11.2022
г. до датата на исковата молба в съда; законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „ЗД Евроинс“ АД счита исковете за
допустими, но неоснователни. прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва твърдението, че собственикът и водачът на трактор „Кубота“, с рег. №
******* има принос за настъпилото пътнотранспортно произшествие, доколкото
престоят на упоменатото превозно средство към момента на инцидента е бил
съобразен изцяло с разпоредбите на Закона за движение по пътищата, тъй като
самоходната машина е престоявала успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното
платно и в този смисъл се е явявала предвидимо препятствие, с което останалите
участници в движението са могли да са съобразят. Възразява срещу искането в полза
на ищеца да бъдат присъдени направените от него плащания на дължима законна
лихва, както и присъдените в производството по гр.д. № 15796/2017 г. на СГС, I-10
състав и в.гр.д. № 3861/2019 г. на САС, 8 състав разноски. Посочва, че е неоснователна
претенцията за присъждане на лихва върху платените от ищеца законна лихва и
разноски, доколкото върху този вид вземания лихви не се дължат. Признава наличието
на валидно застрахователно правоотношение между водача на трактора и ответника
към датата на пътния инцидент – 07.03.2016 г. Предвид изложеното иска да се
отхвърлят исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът с допълнителна искова молба заявява, че
поддържа всички твърдения, изложени в първоначалната искова молба. Оспорва
2
възражението за изтекла погасителна давност, както и твърдението за липса на принос
от страна на водача на колесен трактор CUBOTA. Оспорва също така твърдението, че
ответникът не дължи сумите за лихви и разноски, които са били платени по
образуваните срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД дела.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът с отговор на допълнителната искова молба
заявява, че поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 79/2017 г. по описа на Окръжен съд Стара
Загора e признат подсъдимият Н. С. Х. за виновен, в това, че на 07.03.2016 г. на път II
– 66 между с. Богомилово и с. Ракитница, община Стара Загора, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № С******* в
посока изток нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ – но не сторил това и не намалил своевременно скоростта; чл. 25, ал. 2,
изр. първо от ЗДвП – „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея“, но не е пропуснал движещия се в посока
изток-запад лек автомобил марка „ВАЗ 2019“ с рег. № ******* с водач Л.М.Д. и по
непредпазливост причинил смъртта на едно лице – на Л.М.Д. и многостепенна средна
телесна повреда на едно лице – на Асен С. Б., поради което и на основание чл. 343, ал.
4 вр. с ал. 3, пр. II, б. „б“, пр. I вр. с чл. 343, ал. 1 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. III във вр. с чл.
58а, ал. 1, и чл. 54 НК го осъжда на три години лишаване от свобода, като го признава
за невинен и го оправдава по обвинението, че е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП. На
основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода
за срок четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
С влязло в сила решение, постановено на 08.07.2020 г. по гр.д. № 3861/2019 г.
на Софийски апелативен съд е отменено решение от 08.04.2019 г. по гр.д. №
15796/2017 г. на СГС, I ГО, 10 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от
С.С.Д. против „ДЗИ – Общо застраховане“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
за разликата над 130 000 лева до 150 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2016 г.,
както и в частта, с която ищците С.С.Д. и С. Л.Д. са осъдени да заплатят на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД разноски над сумата от 90 лева, вместо което осъдил „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на С.С.Д.
допълнително сумата от 20 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата; в полза на адв. П.С. допълнително възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 476,50 лева и за въззивното производство в размер на 2 212
лева, а в полза на САС д.т. в размер на 120 лева. САС е потвърдил решението в
останалата обжалвана част, в която СГС е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на С.С.Д. и С. Л.Д. по 130 000 лева на
всеки, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Л.М.Д. при произшествие на 07.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
07.03.2016 г., както и в частта, в която СГГ е отхвърлил иска.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
3
обстоятелствата, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена между ЗД „Евроинс“ АД и собственика на
колесен трактор CUBOTA, с рег. № ******* към датата на ПТП-то 07.03.2016 г., както
и че ищецът е извършил плащане на пострадалите лица след приключилото съдебно
производство в размерите така, както са уточнени с исковата молба.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че обстоятелствата
и причините за настъпилото произшествие са, че на 07.03.2016 г. ощоро 18:55 часа лек
автомобил „Мерцедес С500 4 Матик“ се движи по път II – 66 с посока от с.
Богомилово към с. Ракитница и при км. 73 водачът навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „ВАЗ 2109“, с рег.
№ С*******. В представените по делото доказателства няма данни зад намиращия се
на пътното платно трактор да са били поставени означения, указващи наличие на
превозно средство. Тракторът се е намирал в дясната част на дясната пътна лента,
считано по посоката на движението на лек автомобил „Мерцедес“. В протокола за
оглед е отразена широчината на пътното платно на мястото на настъпване на
произшествието – 7,30 метра, разделено на две ленти, по една във всяка посока, всяко
от които с широчина 3,65 метра. Тракторът е с широчина 1,5 метра, като за
разминаване на превозните средства остават 5,8 метра. В оставащата широчина на
пътното платно /5,8 метра/ е имало обективна възможност за разминаване на двете
превозни средства – „Мерцедес“ и „ВАЗ“, като тяхната обща широчина е 3,4 метра.
Експертът сочи, че процесното ПТП е настъпило на прав участък от пътя, в тъмната
част от денонощието, при условията на суха настилка, съставена от износен
едрозърнест асфалт. В дясната част на пътното платно се е намирал спрял трактор,
който е ограничавал частично взаимната видимост между водачите на двете превозни
средства „Мерцедес“ и „ВАЗ“. Съгласно представените по делото доказателства
/мотиви към присъда/, тракторът е бил в спряло състояние, в дясната част на пътното
платно, без включени светлини. Непосредствено преди настъпване на удара, тракторът
не е бил обозначен със светлини. Наличието на трактор в лентата за движение на лек
автомобил „Мерцедес“ е ограничавал частично взаимната видимост на водачите на
двете превозни средства между които е настъпило съприкосновението. Водачът на
трактора е имал възможност да включи аварийни светлини или да обозначи наличието
на превозно средство на пътното платно, като няма как да се определи дали това би
предотвратило настъпването на произшествието. Наличието на сигнализация или
поставянето на светлоотразителен триъгълник би дало възможност на водача на лек
автомобил „Мерцедес“ да забележи от по-голямо разстояние наличието на превозното
средство на пътното платно. Тракторът е бил в сиво-оранжев цвят /отразен в
свидетелството за регистрация/, като оранжевият цвят е по-лесно да бъде възприет в
сравнение с тъмни цветове. Пръскачката е била в зелен цвят. Лек автомобил
„Мерцедес“ се е движил със скорост от порядъка на 80 км/ч, като водачът е имал
възможност да забележи трактора на около 70 метра преди него. От направените
изчисления може да се определи, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е имал
възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е задействал
спирачната уредба от момента, в който за пръв път се е открила видимост към
намиращия се отдясно трактор. Тогава осветената зона на фаровете му е била 75-80
метра, а опасната му зона 74,29 метра. От сравнението на опасната зона на лек
автомобил „ВАЗ“ и отстоянието му от мястото на удара, може да се направи извод, че
водачът на лек автомобил „ВАЗ“ не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието.
4
При разпита свидетелят П. В. Л. заявява, че притежава селскостопанска техника.
Знае, че процесният трактор е бил някъде, където се е случило ПТП-то. На другия ден
дошли полицаи от Стара Загора. Огледали, снимали. Сочи, че написали обяснение и
повече не ги търсили, тъй като няма какво да кажат по случая. В деня на инцидента
баща му управлявал трактора. От него знае, че е бил спрял, тъй като е видял силни
светлини отдалече зад него. Не е имало повреда на трактора. Прибирал се от пръскане.
Сочи, че пръскачката не излиза по-широко от задните колела на трактора. Тя няма
мигачи и е по-ниска от самия трактор, който е целият осветен. По принцип се пускат
аварийни, кога се налага спиране. За процесния случай не знае дали са били пуснати.
При разпита свидетелят М. Д. М. заявява, че е бил свидетел на ПТП на
07.03.2016 г. Карал зад Мерцедеса и в далечината видял, че нещо става. След това
спрял и видял, че има катастрофа. Имало трактор в дясната лента, който бил без
светлини. ПТП-то станало на 100 м. пред него. Имало пръскачка зад трактора и тя
била без светлини. Тракторът постоял и след това си заминал през нивите. Тракторът
бил с мъждукащи светлини, които видял чак след като спрял. Тракторът бил спрял по
време на инцидента, горе-долу на средата на платното, леко вдясно.
От приетите писмени доказателства, а това не е спорно между страните се
доказа, че ищецът е изплатил обезщетение за вреди от противоправното поведение на
застрахован при него водач на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № С******* по
застраховка „Гражданска отговорност“, но твърди, че произшествието е настъпило в
условията на независимо съпричиняване и от втори делинквент – водачът на колесен
трактор CUBOTA, с рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което претендира да му се заплати 1/3 от
заплатените суми.
В практиката на ВКС – решение от 19.06.2012 г. по гр.д. № 171/2011 г. на ВКС,
IV Г.О.; решение от 30.03.2016 г. по гр.д. № 3441/2015 г. на ВКС, IV Г.О. и др. се
приема, че в производството по иска за обезщетение за причинените вреди, съдът не е
длъжен да изследва съотношението между съпричинителите на вредата, тъй като
съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът
може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
В приключилото производство по гр.д. № 15796/2017 г. на Софийски градски съд ЗД
„Евроинс“ АД е участвало като трето лице помагач, като не е обсъждано дали е налице
поведение на друг водач, застрахован при третото лице помагач, допринесло също за
настъпването на процесното ПТП.
Това е така, тъй като именно в настоящото производство по предявения иск
съдът дължи произнасяне по въпроса налице ли е съпричиняване и в какъв процент.
Настоящият съдебен състав намира, че от механизма на възникване на
произшествието, който е безспорно установен в наказателното производство, както и в
настоящото от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза и изслушаните
свидетелски показания, може да направи извод, че принос за настъпване на
произшествието има и поведението на водача на колесен трактор CUBOTA, с рег. №
*******. Водачът е нарушил чл. 59, ал. 1 ЗДвП, който гласи, че водачът на пътно
превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може
да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение,
като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно
средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен
сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е
длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата
5
по най-бърз начин. В конкретния случай това не е направено. Тракторът е бил спрял на
платното без да пусне аварийни светлини и без да е установена някаква причина за
престоя му на платното. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието,
като непосредствено преди удара, тракторът не е бил обозначен със светлини. Видно е
от изводите на вещото лице от приетата експертиза, което е и житейски, и логично
обосновано, че наличието на трактор в лентата за движение на лекия автомобил
„Мерцедес“ е ограничавало частично взаимната видимост между водачите на двете
превозни средства „Мерцедес“ и „ВАЗ“. Наличието на сигнализация или поставянето
на светлоотразителен триъгълник би дало възможност на водача на лекия автомобил
„Мерцедес“ да забележи от по-голямо разстояние наличието на превозното средство
на пътното платно, но такава не е била поставена. Същевременно обаче, при
направените изчисления експертът сочи, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е
имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е задействал
спирачната уредба от момента, в който за първи път се е открила видимост към
намиращия се отдясно трактор. Отчитайки всички обстоятелства по делото съдът
намира, че приносът от действията на водача на колесен трактор CUBOTA, с рег. №
******* не са съизмерими с тези на водача на „Мерцедес“, за когото има и влязла в
сила присъда, и ги определя на 20%.
Доказа се по делото, че ищецът е заплатил обезщетение за неимуществени
вреди във връзка с процесното ПТП в общ размер на сумата 430 375,77 лева, която
включва сума за главница и лихва за забава в общ размер на 409 302,57 лева и
21 073,21 лева за разноски за такси и адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че
процентното съпричиняване следва да се изчисли върху заплатената сума за главница
и за обезщетението за забава, доколкото същото се включва в застрахователното
обезщетение по смисъла на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, но да не се включват заплатените от
ищеца разноски за участието му в производствата.
Предвид изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата
в размер на 81 860,51 лева, представляваща 20% от заплатеното от ищеца в размер на
409 302,57 лева обезщетение, като за разликата се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на
вземането поради изтекла погасителна давност. За претендираното регресно
обезщетение важи общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която
започва да тече от изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащото
лице. В този смисъл т. 14 ППВС № 7/77 от 04.10.1978 г. В разглеждания случай от
плащането до подаването на настоящата искова молба не е изтекъл предвидения в
закона петгодишен срок.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обезщетението в размер на законната лихва върху
застрахователното обезщетение се дължи от деня на забавата. Тъй като липсва
определен срок за изпълнение на задължението, ответникът ще изпадне в забава след
поканата – по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От приложените доказателства е видно, че
ищецът е поканил ответника да заплати процесните суми с писмо от 19.10.2022 г., като
лихва за забава се търси от дата след изтичане на 30 дневен срок от поканата.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор върху уважения размер на главницата от 81 860,51 лева за
периода от 19.11.2022 г. до датата на предявяване на иска 29.04.2024 г. възлиза на
14 930,21 лева, като искът следва да се уважи до тази сума, а до пълния предявен
размер се отхвърли като неоснователен.
6
По разноските: Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца са
извършени разноски в общ размер на 7 777,13 лева, от които 6 787,13 лева за държавна
такса, 500 лева за депозит за вещо лице, 90 лева за депозит за свидетел и 400 лева за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважения размер на исковете на ищеца се
дължат разноски в размер на 4 436,36 лева. От страна на ответника са извършени
разноски в общ размер на 1 080 лева, от които 500 лева за депозит за вещо лице, 180
лева за свидетели и 400 лева за юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлената
част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 463,93 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат
да бъдат преведени присъдените суми с IBAN: ******* при „Обединена българска
банка“ АД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 53 ЗЗД вр. с чл. 127, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сума в размер на 81 860,51 лева /осемдесет и
една хиляди осемстотин и шестдесет лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща 20% от платеното от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на С.С.Д. и С.
Л.Д. застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 07.03.2016 г., при което е починал Л.М.Д., водач на
лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № С*******, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 30.04.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 81 860,51 лева до предявения размер от
143 458,59 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, сума в размер на 14 930,21 лева /четиринадесет хиляди деветстотин и тридесет
лева и двадесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
размера на присъдената главница за пеирода от 19.11.2022 г. до 29.04.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 14 930,21 лева до предявения
размер от 26 219,70 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: *********,
с адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
сума в размер на 4 436,36 лева /четири хиляди четиристотин тридесет и шест лева
и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на ЗД
„Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
сума в размер на 463,93 лева /четиристотин шестдесет и три лева и деветдесет и
три стотинки/, представляваща направени разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковете.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8