№ 31
гр. гр. Д., 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Калина Т. Димитрова
Деница Кр. П.
при участието на секретаря Сибел Бедел
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20223200600036 по описа за 2022 година
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
С Присъда №260037 от 10.11.2021г., постановена по Н.Ч.Х.Д.
№1091/2019г. Районен съд-гр.Д. ПРИЗНАВА подсъдимата М. СТ. К. –
родена на 25.05.1984г. в гр.Д., живуща в гр.Д., ул.„Т.“ №6, българка,
българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, с ЕГН
**********.
За НЕВИННА в това, че в периода от 03.08.2019г. до 18.08.2019г., в
град Д., в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като
съизвършител със СЛ. ХР. ТР., с ЕГН ********** и СТ. Г. ТР., с ЕГН
**********, извършила следните деяния:
- на 03.08.2019г., в град Д., като родител – майка, не изпълнила и
осуетила изпълнението на съдебно решение - Определение №2298 от
11.10.2018г. по гр.дело №3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно
упражняване на право на лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с
дъщерите му М.А. К. и А.А. К.;
- на 04.08.2019г., в град Д., като родител – майка, не изпълнила и
осуетила изпълнението на съдебно решение - Определение №2298 от
1
11.10.2018г. по гр.дело №3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно
упражняване на право на лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с
дъщерите му М.А. К. и А.А. К.;
- на 17.08.2019г., в град Д., като родител – майка, не изпълнила и
осуетила изпълнението на съдебно решение - Определение №2298 от
11.10.2018г. по гр.дело №3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно
упражняване на право на лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с
дъщерите му М.А. К. и А.А. К.;
- на 18.08.2019г., в град Д., като родител – майка, не изпълнила и
осуетила изпълнението на съдебно решение - Определение №2298 от
11.10.2018 г. по гр.дело №3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно
упражняване на право на лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с
дъщерите му М.А. К. и А.А. К.,
като на основание чл.9 ал.2 от НК я ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение по чл.182 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимата СЛ. ХР. ТР. – родена на 04.11.1965г. в гр.Д.,
живуща в гр.Д., ул.„Т.“ №6, българка, българска гражданка, със средно
образование, омъжена, неосъждана, с ЕГН **********
За НЕВИННА в това, че в периода от 03.08.2019г. до 18.08.2019г., в
град Д., област Д., в условията на продължавано престъпление, в съучастие,
като съизвършител с М. СТ. К., с ЕГН ********** и СТ. Г. ТР., с ЕГН
**********, извършила следните деяния:
- на 03.08.2019г., в град Д., като сродник /по майчина линия/ -
възходящ по права линия от втора степен /баба/, осуетила изпълнението на
съдебно решение - Определение №2298 от 11.10.2018г. по гр.дело
№3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно упражняване на право на
лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с дъщерите му М.А. К. и
А.А. К.;
- на 04.08.2019г., в град Д., като сродник /по майчина линия/ -
възходящ по права линия от втора степен /баба/, осуетила изпълнението на
съдебно решение - Определение №2298 от 11.10.2018г. по гр.дело
№3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно упражняване на право на
2
лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с дъщерите му М.А. К. и
А.А. К.;
- на 17.08.2019г., в град Д., като сродник /по майчина линия/ -
възходящ по права линия от втора степен /баба/, осуетила изпълнението на
съдебно решение - Определение №2298 от 11.10.2018г. по гр.дело
№3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно упражняване на право на
лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с дъщерите му М.А. К. и
А.А. К.;
- на 18.08.2019г., в град Д., като сродник /по майчина линия/ -
възходящ по права линия от втора степен /баба/, осуетила изпълнението на
съдебно решение - Определение №2298 от 11.10.2018г. по гр.дело
№3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно упражняване на право на
лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с дъщерите му М.А. К. и
А.А. К.,
поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение по чл.182 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1
от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. Г. ТР. – роден на 18.06.1962г. в гр.Д.,
живущ в гр.Д., ул.„Т.“ №6, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********
За НЕВИНЕН в това, че в периода от 03.08.2019г. до 18.08.2019г., в
град Д., област Д., в условията на продължавано престъпление, в съучастие,
като съизвършител с М. СТ. К., с ЕГН ********** и СЛ. ХР. ТР., с ЕГН
**********, извършил следните деяния:
- на 03.08.2019г., в град Д., като сродник /по майчина линия/ -
възходящ по права линия от втора степен /дядо/, осуетил изпълнението на
съдебно решение - Определение №2298 от 11.10.2018г. по гр.дело
№3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно упражняване на право на
лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с дъщерите му М.А. К. и
А.А. К.;
- на 04.08.2019г., в град Д., като сродник /по майчина линия/ -
възходящ по права линия от втора степен /дядо/, осуетил изпълнението на
3
съдебно решение - Определение №2298 от 11.10.2018г. по гр. дело
№3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно упражняване на право на
лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с дъщерите му М.А. К. и
А.А. К.;
- на 17.08.2019г., в град Д., като сродник /по майчина линия/ -
възходящ по права линия от втора степен /дядо/, осуетил изпълнението на
съдебно решение - Определение №2298 от 11.10.2018г. по гр.дело
№3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно упражняване на право на
лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с дъщерите му М.А. К. и
А.А. К.;
- на 18.08.2019г., в град Д., като сродник /по майчина линия/ -
възходящ по права линия от втора степен /дядо/, осуетил изпълнението на
съдебно решение - Определение №2298 от 11.10.2018г. по гр.дело
№3489/2018г. по описа на Районен съд Д., относно упражняване на право на
лични контакти на АЛ. ИВ. К., с ЕГН ********** с дъщерите му М.А. К. и
А.А. К.,
поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение по чл.182 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1
от НК.
ОСЪЖДА частния тъжител АЛ. ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес:
гр.К. общ.К. обл.Враца, ж.к.3, бл.17, вх.А, ет.1, ап.3, да заплати на
подсъдимата СЛ. ХР. ТР., с ЕГН **********, живуща в гр.Д., ул.„Т.“ №6,
сторените по делото разноски в размер на 900.00/деветстотин/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА частния тъжител АЛ. ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес:
гр.К. общ. К. обл.Враца, ж.к.3, бл.17, вх.А, ет.1, ап.3, да заплати на
подсъдимия СТ. Г. ТР., с ЕГН **********, живущ в гр.Д., ул.„Т.“ №6,
сторените по делото разноски в размер на 900.00/деветстотин/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Приложените по делото веществени доказателства – 1 бр. оптичен
носител – компактдиск СD-R, марка „Verbatim“, 700 МВ/80 min, с надписи
105820-257/2019, 105820-261/27.11.2019 г., Екз. 2 и 1 бр. оптичен носител–
4
компактдиск СD-R, марка „Verbatim“, 700 МВ/80 min, с надписи 105380-
432/2020, 105820-68/05.03.2020 г., Екз. 2, предоставени от Дирекция
„Национална система 112-МВР“, Районен център 112 – В., е разпоредено да
останат по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се
унищожат.
По така постановената Присъда в законоустановения срок е постъпила
жалба от АЛ. ИВ. К., с ЕГН **********, която като подадена в срок и от лице
притежаващо активна процесуална легитимация се явява ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
В съдебно заседание, проведено на 01.03.2022г. пред въззивната
инстанция, жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален
представител, който поддържа жалбата и оспорва представените от
защитниците на подсъдимите допълнителни възражения. Настоява се за
отмяна на обжалваната присъда и постановяване на осъдителна такава, с
която тримата подсъдими да бъдат признати за виновни и им бъдат наложени
справедливи наказания.
Подсъдимите поддържат изцяло депозираните пред съда
възражения.Процесуалните представители на подсъдимите оспорват
изложените в жалбата доводи като неправилни и некореспондиращи с
действителната фактическа обстановка и със събраните по делото
доказателства.Настоява се за потвърждение на обжалваната присъда.
Д.кият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата
обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства,
мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата
съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното:
Производството пред първата съдебна инстанция е било образувано въз
основа на частна тъжба от АЛ. ИВ. К., с ЕГН **********, от гр.Козлодуй
срещу М. СТ. К., с ЕГН **********, СЛ. ХР. ТР., с ЕГН ********** и СТ. Г.
ТР., с ЕГН **********, и тримата от гр.Д. за извършено престъпление по
Глава четвърта, Раздел І от Особената част на Наказателния кодекс на
Република България, преследвано по реда на частното обвинение.
5
Посочената от тъжителя квалификация на престъплението по
наказателни дела от частен характер не е задължителна за съда.
Квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда,
решаващ делото, въз основа на фактите и обстоятелствата, обективирани в
тъжбата.Така районният съд правилно и законосъобразно е квалифицирал
описаното от тъжителя деяние като такова по чл.182 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2
във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
При дела, образувани по реда на чл.81 от НПК доказателствената
тежест пада върху частният тъжител.Същия ангажирал в производството пред
първата съдебна инстанция писмени доказателства, както следва:
Определение №2298/11.10.2018г., постановено по гр. дело №3489/2018 г. по
описа на РС-Д.; Решение №877/31.07.2019г., постановено по гр.дело
№4936/2018г. по описа на РС-Д.; Сигнал-молба от АЛ. ИВ. К. до Директора
на РД „Социално подпомагане“ гр. Д. с вх. №08-94А-00-0191/25.02.2019г.;
Сигнал-молба от Е.А.Л. до Директора на РД „Социално подпомагане“ гр. Д. с
вх. №08-94А-00-0219/05.03.2019г.; Сигнал от АЛ. ИВ. К. до Директора на РД
„Социално подпомагане“ гр.Д. с вх. №08-94А-00-0322/08.04.2019г.;
Определение №890/22.10.2019г. по в.гр.дело №727/2019 г. по описа на
Окръжен съд Д., протоколно определение от 09.10.2019г., постановено по
в.гр.дело №427/2019г. по описа на ОС-Д.; Материалите по прокурорска
преписка №1401/2019г. по описа на РП-Д.; Материалите по пр.пр.
№2009/2019г. по описа на РП- Д., Териториално отделение-Тервел,
образувана по сигнал от АЛ. ИВ. К. относно неизпълнение на Определение
№2298/11.10.2018г. по гр.дело №3489/2018г., писмо от Първо РУ на МВР - Д.
с рег. №171700-3333/04.06.2021г. до адвокат М.С., в качеството на
пълномощник на А.К. по в.гр.д. №427/2019г. по описа на ОС-Д., както и
гласни такива, обективирани посредством показанията на свидетелите Й.Й.Й.,
Н.С.С., М.Л.Ц., С.Х.М., Е.И.П., Й.С.К О.Ж.З., А.С.В. Р.С.С., Н.В.Г. и Х.В.Н.,
подкрепени със заключенията на вещите лица по изготвените в хода на
съдебното дирене техническа експертиза №37/24.03.2020г. и техническа
експертиза №42/03.04.2020г.
Подсъдимите М.К., С.Т. и С.Т. също ангажирали писмени
доказателства, както следва: Заповед №24 от 14.12.2018г. по гр.дело
№4936/2018г. по описа на РС-Д.; Удостоверение за сключен граждански брак
6
№**********; Постановление от 18.02.2020г. на РП-К. с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №471/2019г. по
описа на РУ на МВР-К. на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, за извършено
престъпление по чл.326 ал.1 от НК; Разпечатка от екранна снимка на мобилен
телефон с черен фон и надпис „New Mexico“ и разпечатка от екранна снимка
на мобилен телефон, съдържаща текстови съобщения, ръкописен списък с
дати и пояснителен текст; Препис от 4 броя бордни карти, 14 броя разпечатки
от снимки, препис от билет за Делфинариум и препис от билет за автобусен
превоз; Социален доклад за оценка на постъпил сигнал за детето А.А. К. от
15.08.2019г.; Социален доклад за оценка на постъпил сигнал за детето М.А. К.
от 15.08.2019 г.; Сигнал от А.К. от 05.08.2019г.; Писма от А.К. от
07,12,13,14.08.2019г.; Писмо с изх. №СГ/Д-ТХ/183-015/15.08.2019г. до А.К.,
протокол от проведен разговор на 16.08.2019г.; издаден от ДСП – Д.,
Социален доклад за оценка на постъпил сигнал за детето А.А. К. от
19.08.2019г.; Социален доклад за оценка на постъпил сигнал за детето М.А. К.
от 19.08.2019г.; Сигнал от Е.Л. от 08.08.2019г., писмо от РДСП - Д. до Е.Л.;
препис от Решение от 26.11.2020г. по к.а.н.х.д. №506/2020г.по описа на АдмС
– Д.; материалите по досъдебно производство №334/2020г. по описа на Първо
РУ на МВР – Д.; Препис от становище от адвокат Д.М. Препис от протокол
от 03.08.2021г. на СИС при Районен съд Д.; Препис от молба от С.Т. и
адвокат М.В. до ДСИ при Районен съд Д. относно поправка и допълване на
протокол от 03.08.2021г.; Снимков материал - 7 бр. листи; Определение №855
от 07.10.2019г., постановено по в.гр.д. №427/2019г. по описа на ОС-Д.; Молба
от М.К. до ДСИ с вх. №4161/03.08.2021г.; Протокол от 12.10.2021г. на СИС
при РС-Д.; Протокол от 15.10.2021г. по изп. дело №2205/2019г. по описа на
СИС при РС-Д.; Заповед № ЗД/Д-ТХ-093/27.10.2021г., както и гласни такива,
обективирани посредством показанията на свидетелите Д.З.В. М.А.Х. Д.П.Д.
и Д.Ж.Г..
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител АЛ. ИВ. К. и подсъдимата М. СТ. К. сключили
граждански брак на 21.08.2011г. По време на брака, на 07.05.2013г. се родила
дъщеря им М.А. К., а на 14.10.2015г. - дъщеря им А.А. К..
Впоследствие отношенията между двамата родители се влошили и на
12.03.2018г. същите се разделили.Във връзка с това, през 2018г. А.К. подал
7
искова молба за прекратяване на брака с М.К. и определяне на мерки за
упражняване на родителските права по отношение на родените от брака деца
М. и А. К.и.Към настоящия момент не е налице влязло в сила съдебно
решение, прекратяващо гражданския брак между АЛ. ИВ. К., с ЕГН
********** и М. СТ. К., с ЕГН **********.
С определение №281 от 13.09.2018г. по гр.дело №3489/2018г. по описа
на РС-Д., съдът предоставил упражняването на родителските права до
приключване на брачното производство по отношение на родените от брака
деца М.А. К., родена на 07.05.2013 г. и А.А. К., родена на 14.10.2015г., на
майката М. СТ. К. в град Д., като съдът определил режим на лични контакти
на бащата АЛ. ИВ. К. с тях и издръжка, която да заплаща.
С определение №2298 от 11.10.2018г. по гр. дело №3489/2018г. по
описа на РС-Д., съдът изменил постановените с определение
№281/13.09.2018г. привременни мерки, като постановил режим на лични
контакти на бащата АЛ. ИВ. К. с децата М.А. К. и А.А. К., както следва: всяка
първа и трета събота от месеца от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя,
с приспиване при бащата в пределите на област Д. или област В., без
присъствието на майката, като бащата взема децата и ги връща в дома на
тяхната майка/л.8 от том І на н.ч.х.д. №1091/2019г. по описа на РС – Д./ .
В периода 2018г. - 2019г. в резултат на насрещни жалби от страна на
двамата съпрузи до Районен съд Д. по реда на Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/ била издадена заповед №24/14.12.2018г. по гр. дело
№4936/2018г. по описа на РС-Д., с която на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН,
съдът наложил мерки за незабавна защита на малолетните М.А. К. и А.А. К.,
като на А.К. било забранено да приближава малолетните деца в отсъствието
на тяхната майка М. СТ. К. или определено от нея лице, на повече от 10 метра
в жилището им и другите места за социални контакти и отдих, както и за
времето от 18:00 часа до 09:00 на следващия ден/л.71 от том І на н.ч.х.д. №
1091/2019г. по описа на РС – Д./.С Решение № 877 от 31.07.2019г.,
постановено по гр.д. №4936/2018г. по описа на РС-Д., съдът обезсилил
заповед за незабавна защита № 24/14.12.2018г. /л.179 от том І на н.ч.х.д.
№1091/2019г. по описа на РС – Д./.Съдебното решение е било обжалвано пред
ОС-Д., който с Определение №890 от 22.10.2019г. по в.гр.д. №727/2019г.
постановил спиране на производството по делото до приключване на
8
досъдебно производство №1202/2018г. по описа на Първо РУ на МВР-
Д..Видно от приложеното по делото писмо от Окръжна прокуратура Д.,
досъдебно производство №1202/2018г. по описа на Първо РУ на МВР - Д. към
16.01.2020г. разследването по досъдебното производство не е било
приключило.Следователно Заповед №24/14.12.2018г., постановена по гр.дело
№4936/2018г. по описа на РС-Д., продължила своето действие.
С оглед постановения с Определение №2298 от 11.10.2018г. по гр.д.
№3489/2018г. по описа на РС-Д. режим на лични контакти на бащата АЛ. ИВ.
К. с децата М.А. К. и А.А. К. и при действащата към периода на тъжбата
Заповед №24/14.12.2018г., постановена по гр. дело №4936/2018г. по описа на
Районен съд-гр.Д., на датите 03.08.2019г., 04.08.2019г., 17.08.2019г. и
18.08.2019г., частният тъжител А.К. следвало да осъществи виждане с децата
си в интервала от 09:00 ч. до 18:00 ч. в присъствието на тяхната майка – подс.
М.К..
На 03.08.2019г. в 09:00ч. частният тъжител К. отишъл на адреса, на
който живеят подсъдимите, а именно гр.Д., ул.„Т.“ №6 и от който според
съдебния акт следвало да ги вземе, с намерението да осъществи полагаемия
му се личен контакт с дъщерите си и тяхната майка – подс.М.К. и да прекарат
деня заедно.Преди това направил опит да звънне на подс.К. по телефона, за да
разбере дали са готови, но телефонът му бил блокиран.Изключени били
телефоните на майката, бащата и брата на М. К..Тогава тъжителя се обадил за
съдействие на ЕЕН за спешни повиквания 112.На място пристигнал
автопатрул на Първо РУ на МВР - Д. в състав свидетелите Й.Й.Й. и Н.С.С.,
които констатирали единствено, че на адреса няма никой. Била изготвена
докладна записка. /л.145 от ЧНХД №1091/2019г. по описа на РС – Д./.В
сигнал от тъжителя К. до Директора на РД„Социално подпомагане“-гр.Д. е
същият твърди, че на 02.08.2019г. написал съобщение на подс.М.К. по
телефона, като й написал да оправят децата навреме и да бъдат готови точно
в 09:00ч., но не получил никакъв отговор/л.168 от ЧНХД №1091/2019г. по
описа на РС – Д./.
На 04.08.2019г. частният тъжител А.К. отново отишъл на адреса, на
който живеят подсъдимите М.К., С.Т. и С.Т. - гр.Д., ул.„Т.“ №6, с надеждата
да види децата си.На адреса отново нямало никой и частният тъжител отново
се обадил на ЕЕН за спешни повиквания 112 за да му бъде оказано
9
съдействие.На място пристигнал автопатрул на Първо РУ на МВР - Д. в
състав свидетелите М.Л.Ц. и С.Х.М., които пристигайки на адреса, заварили
там единствено частният тъжител А.К..Била изготвена докладна записка.
/л.146 от том І на ЧНХД №1091/2019г. по описа на РС – Д./.
Поради невъзможността да осъществи личен контакт с децата си,
частният тъжител подал писмен сигнал до Първо РУ на МВР - Д., който бил
заведен с вх. №171700-5073 от 05.08.2019г. /преписка №02009/07.08.2019г. на
РП – Д./.
На датата 17.08.2019г./третата събота от м.август/, на частният тъжител
А.К. отново се полагало да се види с децата си.На същата дата тъжителят
пътувал към гр.Д. заедно със свидетелката Росица Колева - близка приятелка
на майки му, когато около 08:40ч., на входа на град Д. /в посока гр.В./ се
разминал с лек автомобил „Ауди“, какъвто автомобил притежавал
подсъдимият С.Т..И тъй като отново очаквал да укрият децата от него, К.
обърнал в обратна посока управлявания от него лек автомобил, настигнал
лекия автомобил „Ауди“, като го изпреварил, за да види кой пътува в
него.Извършвайки маневрата, частният тъжител видял, че автомобилът се
управлява от подсъдимия С.Т., като в автомобила пътуват и децата му М. и А.
К.и, след което отбил в дясно, направил обратен завой и продължил към
гр.Д., за да бъде в 09:00 часа на адреса, от който е следвало да вземе децата
си, а именно – ул. „Т.“ №6.
В същото време, подсъдимата М. СТ. К. подала сигнал на ЕЕН за
спешни повиквания 112, като заявила, че е преследвана от бившия си съпруг
А.К..Във връзка с подадения от подс.М.К. сигнал било образувано досъдебно
производство , прокурорска преписка №881/2019г., ДП №471/2019г. по описа
на РУ на МВР – К. наказателното производство по което било прекратено с
Постановление от 18.02.2020г. на РП–К. в обстоятелствената част на което е
отразено, че лице, представило се като М.К. е предало невярно повикване и
заблуждаващ знак за помощ и тревога/л.366 от том І на ЧНХД №1091/2019г.
по описа на РС – Д./.
Отивайки до дома на подсъдимите на 17.08.2019г.в гр.Д., ул. „Т.“ №6, К.
установил, че там няма никой, поради което се обадил на ЕЕН за спешни
повиквания 112 за да му бъде оказано съдействие, като на място пристигнал
автопатрул на Първо РУ на МВР - Д. в състав свидетелите Е.И.П. и
10
Й.С.К..Пристигайки на адреса, свидетелите П. и К. заварили там единствено
частният тъжител А.К., като за случая свидетелят П. изготвил докладна
записка. /л.148 от том І на ЧНХД № 1091/2019г. по описа на РС – Д./.
На 18.08.2019г. частният тъжител А.К. отново отишъл на адреса, на
който живеят подсъдимите М.К., С.Т. и С.Т., както и децата му М. и А. - гр.
Д., ул. „Т.“ № 6, с надеждата да се срещне с последните.И тъй като на адреса
отново нямало никой, частният тъжител се обадил на ЕЕН за спешни
повиквания 112 за да му бъде оказано съдействие, като на място пристигнал
автопатрул на Първо РУ на МВР - Д. в състав свидетелите А.Н.В. и
О.Ж.З..Пристигайки на адреса, свидетелите Въйков и Златев заварили там
единствено частният тъжител А.К., като за случая свидетелят О.З. изготвил
съответната докладна записка. /л.147 от том І на ЧНХД № 1091/2019г. по
описа на РС – Д./.
За случилото се на 17.08.2019г. и 18.08.2019г. частният тъжител А.К.
подал писмен сигнал в Първо РУ на МВР - Д., който бил заведен с вх.
№171700-5441 от 18.08.2019г. /преписка №02009/07.08.2019г. на РП – Д./.
Описаната фактическа обстановка е установена по безспорен начин въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства,
показанията на разпитаните свидетели, както и от обясненията на подс.М.К. и
подс.С.Т..
Правилно и законосъобразно, съобразявайки разпоредбата на чл.301
ал.2 от НПК, районният съд е обсъдил и решил въпросите по ал.1 за всеки от
тримата подсъдими поотделно.
Относно подсъдимата М. СТ. К.:
За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел, че подс.
М.К. от обективна страна е осъществила и двете форми на изпълнителното
деяние по чл.182 ал.1 от НК – като родител не е изпълнила и е осуетила
изпълнението на съдебно решение, а именно - Определение №2298 от
11.10.2018г., постановено по гр.д. №3489/2018г. по описа на РС-Д., относно
упражняване на правото на лични контакти на тъжителя АЛ. ИВ. К. с
дъщерите му М.А. К. и А.А. К..
Съставомерността на деянието изисква наличието на влязло в сила
11
решение относно упражняване на родителски права или относно лични
контакти с дете. Както правилно е посочил районният съд, това може да бъде
и съдебен акт, с който се определят привременни мерки относно упражняване
на родителските права или относно лични контакти – в случая Определение
№2298 от 11.10.2018г., постановено по гр. д. №3489/2018г. по описа на РС-Д.
е окончателно и не подлежи на обжалване, следователно - влязло в сила.
По делото безспорно е установено, че на датите 03.08.2019г.,
04.08.2019г., 17.08.2019г. и 18.08.2019г. подс.М.К. не е изпълнила
предписанията на съда, обективирани в конкретния съдебен акт, предоставящ
правото на бащата – тъжителя А.К. във всяка първа и трета събота и неделя
от съответния месец да осъществява лични контакти с двете си
дъщери.Подсъдимата М.К. също така осуетила изпълнението на упоменатите
по-горе съдебни предписания, тъй като е създала обективни пречки за
упражняване правото на тъжителя, като не е осигурила присъствието на
децата в уречения ден и час на уречения адрес, за да могат да осъществят
контакт с баща си, както повелява неизпълнения съдебен акт.
От субективна страна фактическият състав на престъплението по
чл.182 ал.1 от НК предполага особен субект на това престъпно деяние -
родител или друг сродник.В случая подс.М.К. е майка на децата и покрива
критериите на особения субект.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Безспорно
подс.К. е съзнавала, че правото на лични контакти с децата М. и А. К.и с
техния баща – тъжителя А.К., са уредени с влязъл в сила съдебен акт,
същевременно е предвиждала осуетяването на изпълнението на този акт,
както и неговото неизпълнение и е искала и допускала това.
По делото е безспорно установено, че по силата на Определение №2298
от 11.10.2018г., постановено по гр.д. №3489/2018г. по описа на РС-Д. и при
действащата към процесния период от време заповед №24/14.12.2018г.,
постановена по гр.д. №4936/2018г. по описа на РС-Д., на 03.08.2019г.,
04.08.2019г., 17.08.2019г. и 18.08.2019г., частният тъжител А.К. е следвало да
упражни правото си на лични контакти със своите деца М. и А. К.и само в
интервала от 09:00ч. до 18:00ч. през посочените почивни дни, в присъствието
на тяхната майка М. СТ. К. или определено от нея лице.
Безспорно е установено и не се спори, че на датите 03.08.2019г.,
12
04.08.2019г., 17.08.2019г. и 18.08.2019г. частният тъжител А.К. не е
осъществил лични контакти с децата си М. и А. К.и, тъй като на посочените
дати малолетните деца не са се намирали в дома на тяхната майка –
подс.М.К., от където бащата е следвало да ги вземе, а същите са били
изведени от подс.К. извън територията на град Д..
Районният съд е приел още, че е налице и форма на усложнена
престъпна дейност - продължавано престъпление.И това е така, защото
четирите деяния осъществяват състава на едно и също престъпление - по
чл.182 ал.2 от НК, като деянията са извършени през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел, че
подсъдимата М.К. е осъществила деяние, което само формално покрива
признаците на предвидено в закона престъпление по чл.182 ал.2 във вр. с
чл.26 ал.1 от НК.Районният съд е намерил, че в конкретния случай по
отношение на подсъдимата М. СТ. К. следва да приложи разпоредбата на чл.9
ал.2 от НК, съгласно която не е престъпно деянието, което макар формално и
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
В мотивите си районният съд е посочил, че след оценка на
доказателствения материал по делото е достигнал до извод, че деянията на
подс.М.К. не са престъпни, поради своята малозначителност, изразяваща се в
явна незначителност на обществената опасност на извършеното.
Въззивната инстанция не споделя изложените от районния съд
съображения в тази насока.
На първо място малозначителността на деянието по смисъла на чл.9 ал.2
от НК и неговата незначителна обществена опасност са две различни понятия
според правата теория, които законодателят е предвидил като две отделни
хипотези, изключващи наказателната отговорност на
подсъдимия.Формулировката на районния съд, че деянията на подс.К. не са
престъпни поради своята малозначителност, изразяваща се в явна
незначителност на обществената опасност на извършеното, е неправилна и
13
представлява превратно тълкуване на материалните разпоредби, тъй като
малозначителността не може да бъде изразена чрез явната незначителност на
обществената опасност на извършеното, това са две отделни хипотези, които
съществуват самостоятелно в правната действителност и не могат да се
изразяват и съставляват една друга.
Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата
дали то обективно може или не може да окаже отрицателно въздействие
върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова
минимално, че не застрашава реално тези отношения.
Обществената опасност е конкретно качество на деянията, обусловено
от конкретните условия на извършване на тези деяния, при които именно те
оказват отрицателно въздействие върху обществените отношения.
На второ място малозначителността и явната незначителност на
обществената опасност на деянията са качества, относими основно към
обективната страна на деянията.Характерът на обществената опасност на
деянието се определя от спецификата на отрицателното обществено
въздействие на деянието и вида на засегнатите от последното обществени
отношения.Това определя и различната степен на обществена опасност на
деянията.Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и
значението на отделното обществено отношение чрез отрицателното
въздействие, върху което се засяга обществената система, обезпечаваща и
гарантираща осъществяването на съответните обществени отношения и от
характера и степента на тяхното засягане. Престъплението по чл.182 ал.2 от
НК е уредено в Глава Четвърта на НК, раздел „Престъпления против брака и
семейството“. Родов обект на тези престъпления са нормалните предбрачни,
брачни и семейни отношения, както и тези, свързани с нормалното развитие
на подрастващите.В настоящия случай следва да се извърши внимателна
преценка на фактическите данни по казуса, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и характера на евентуалните вредни
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното.Съвкупната оценка на посочените обстоятелства
трябва да очертава липсата или явната незначителност на обществената
14
опасност на деянието, за да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от
НК.Докато в конкретния случая районният съд е обосновал явната
незначителност на обществената опасност на деянията единствено върху
личностните данни на подсъдимата и от други субективни фактори, като
мотивите и подбудите, които са я подтикнали към извършването на
процесните деяния.Твърде лаконично и без да извърши нужния анализ
районният съд е посочил, че явната незначителност на обществената опасност
на деянията се извежда и от подбудите на подс.М.К. да прекъсне временно
режима на лични контакти на бащата с децата с обективирани намерения,
насочени в интерес на малолетните М. и А..Безспорни били доказателствата
по делото за изключително влошените отношения между подсъдимата К. и
бащата на децата-частният тъжител А.К. преди, по време на продължителния
мъчителен бракоразводен процес.В действителност подсъдимата не
притежава законовото право своеволно да прекъсва установения по силата на
Определение №2298 от 11.10.2018г., постановено по гр.д. №3489/2018г. по
описа на РС-Д., режим на лични отношения на частния тъжител с
децата.Колкото до влошените отношения между родителите – същите не са
релевантни към предмета на делото и не на последно място безспорно са били
взети предвид от съда, постановил Определението, уреждащо режима на
лични контакти между тъжителя и децата, както и заповед №24/14.12.2018г.,
постановена по гр.д. №4936/2018г. по описа на РС-Д., съгласно която
интересите на децата са защитени и гарантирани по надлежния законов ред,
като е разпоредено личните контакти да се осъществяват в присъствието на
майката – подс.М.К. или определено от нея лице.В мотивите на обжалвания
съдебен акт по никакъв начин не е анализиран вида и характера на
евентуалните вредни последици, които неминуемо биха възникнали като
следствие на деянието по чл.182 ал.2 от НК, нито пък е анализирана
моралната укоримост на извършеното.
Не са установени и съответно анализирани и други релевантни за
предмета на делото факти.
По делото не е установено как подс.М.К., лично, по телефон или по друг
начин е предупредила частния тъжител А.К., че на процесните дати ще
отсъства заедно с децата от гр.Д. и личните контакти няма да могат да се
осъществят.Налице е протокол от проведена среща в дирекция „Социално
подпомагане“-гр.Д. на 16.08.2019г., на която трябвало да присъстват А.К. и
15
подс.М.К., но на срещата се явил само тъжителя, подсъдимата предупредила
социалните служители, че ще отсъства/л.456 от том І на ЧНХД №
1091/2019г. по описа на РС-гр.Д./.От протокола не стават ясни намеренията на
подс.К. да отсъства от гр.Д. и на датите 17.08.2019г. и
18.08.2019г.Свидетелката Н.Г. – началник на отдел „Закрила на детето“ към
Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Д., в съдебно заседание на въпрос
„Кой е предупредил г-н К., че август месец няма да има контакт?“ отговаря
„От водената кореспонденция между К. и отдела мисля, че му е станало
ясно, че М.К. ще отсъства от града.Знаел е, защото едната среща за
контакт през август е трябвало да бъде на 17-ти, а предния ден на 16-ти
ние сме имали служебна среща, в която на него много ясно му стана, че тази
жена ще отсъства в следващите дни от града.На тази среща му казахме, че
тя се е обадила, че няма да присъства на тази среща и съответно, че на
следващия ден ще отсъства от града.Ние го уведомихме, че тя не е тук,
защото ще отсъства на 16-ти. Тя не присъства на 16-ти на срещата.“
/л.442 от том І на ЧНХД № 1091/2019г. по описа на РС – Д./.
Не са установени и основателни причини за неизпълнението от страна
на подс.М.К. на предписанията на съдебния акт, регламентиращ режима на
личните контакти на частния тъжител с децата, но и не е направено никакво
усилие от страна на първоинстанционния съд за това.Законодателят също не е
предвидил подобни изключения.
Анализирайки съставомерните обстоятелства по чл.182 ал. 2 от НК
районният съд е следвало да обследва и нормата на ал.3, според която деецът
не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта
изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му.
В кориците на преписка №02009/07.08.2019г. на РП-гр.Д., приложена
към материалите по делото по съответния процесуален ред, се установява
Протокол за полицейско предупреждение, съставен на 16.08.2019г. по
отношение на подс.М.К., с който същата се предупреждава да спазва
Определение №2298 от 11.10.2018г., постановено по гр.д. №3489/2018г. по
описа на РС-Д. относно режим на лични контакти между АЛ. ИВ. К. и децата
му М.А. К. и А.А. К..В протокола е отбелязано, че „при неспазване на горното
лицето ще отговаря по чл.182 ал.2 от НК“.Не става ясно по какъв начин и на
коя дата този протокол е бил връчен на подс.М.К..Ако се приеме, че този
16
протокол е бил връчен на подс.М.К. в деня на неговото съставяне –
16.08.2019г., тъй като в графата „предупреден“ фигурира положен подпис,
който следва да се предположи, че е положен лично от подс.К., в такъв
случай следва да се приеме, че тя е извършила деянията на 17.08.2019г. и
18.08.2019г. след като е била предупредена от надлежен орган по надлежния
ред.Още едно обстоятелство, което би изключило малозначителността на
извършеното и което не е обследвано от районния съд.
Относно подсъдимата СЛ. ХР. ТР.:
При така приетото за установено от фактическа страна, районният съд
правилно и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна страна
подсъдимата СЛ. ХР. ТР. в качеството й на „друг сродник“/баба на децата/ не
е осъществила състава на престъплението по чл.182 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2
във вр. с чл.26 ал.1 от НК, вменено й с тъжбата.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл.182 ал.2 от
НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или
друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява
изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права
или относно лични контакти с дете.
В конкретния по делото случай, безспорно е установено, че с
Определение № 2298 от 11.10.2018г., постановено по гр.д. №3489/2018г. по
описа на РС-Д., е определен режим на лични контакти на бащата АЛ. ИВ. К. с
децата М.А. К. и А.А. К., както следва: всяка първа и трета събота от месеца
от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, като съобразно действащата
към процесния период от време заповед №24/14.12.2018г. по гр.д.
№4936/2018г. по описа на РС-Д., контактите е следвало да се осъществяват
само в интервала от 09:00ч. до 18:00ч. през посочените почивни дни, в
присъствието на тяхната майка М. СТ. К. или определено от нея лице.
Безспорно е установено и не се и спори, че на дати 03.08.2019г.,
04.08.2019г., 17.08.2019г. и 18.08.2019г., бащата - частният тъжител А.К. не е
осъществил полагаемите лични контакти с децата си М. и А. К.и, тъй като на
посочените дати, малолетните деца не са се намирали в дома на тяхната майка
- подсъдимата М.К., от където бащата е следвало да ги вземе, тъй като същите
са били изведени от подсъдимата М.К. извън територията на град Д..
17
Районният съд правилно и законосъобразно е приел, че в случая, от
събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, че с
поведението си подсъдимата СЛ. ХР. ТР. в качеството си на „друг сродник“
на децата – баба, не е осуетила изпълнението на съдебно решение -
Определение №2298 от 11.10.2018г. по гр.д. №3489/2018г. по описа на РС-
Д..На процесните дати - 03.08.2019г., 04.08.2019г., 17.08.2019г. и
18.08.2019г., безспорно е установено, че децата М. и А. К.и са били със своята
майка – подс.М.К., която именно е следвало да изпълни разпоредбите на
съдебния акт. Обстоятелството, че подс.С.Т. е била в компанията на своя
съпруг – подс.С.Т., на своята дъщеря – подс.М.К., както и на своите внучки -
малолетните М. и А., не може да бъде интерпретирано като осуетяване
изпълнението на съдебното решение. Родителските права са предоставени на
майката – подс. М.К. и именно тя е взело решението на процесните дати
децата да бъдат изведени извън територията на град Д., като ясно е съзнавала,
че по този начин няма да изпълни и ще осуети изпълнението на
определението, регламентиращо режима на лични контакти между частния
тъжител и децата.
При това положение правилно и обосновано на основание чл.304 от
НПК, районният съд е признал подсъдимата СЛ. ХР. ТР. за невинна и я е
оправдал по повдигнатото с частната тъжба обвинение, като е възложил на
частния тъжител сторените от подс.С.Т. разноски в хода на съдебното
производство.
Относно подсъдимият СТ. Г. ТР.:
По отношение подсъдимия СТ. Г. ТР. въззивната инстанция намира, че
районният съд не е установил и съответно анализирал релевантни за
отговорността на подсъдимия факт.
Не е било установено и обсъдено в мотивите на обжалвания съдебен акт
по какъв начин и с чия помощ на процесните дати подс.М.К. заедно с
малолетните М. и А. К.и е напускала пределите на гр. Д..По делото са налице
данни, че подсъдимата не притежава правоспособност за управление на
МПС.А за една от процесните дати – 17.08.2019г. има сведения, че подс.М.К.
е пътувала за гр.В. заедно с децата в автомобил, управляван от подс.СТ. Г. ТР.
– неин баща и техен дядо.
По делото не е обсъдено по никакъв начин съставляват ли или не тези
18
действия на подсъдимия осуетяване изпълнението на съдебно решение по
смисъла на чл.182 ал.2 от НК.
По никакъв начин не са обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен
акт, не са обследвани и в хода на съдебното следствие данните за извършени
престъпления по чл.182 ал.2 от НК за датите 06.04.2019г., 22.02.2019г. и
23.02.2019г, които също са посочени от частния тъжител в тъжбата, въз
основа на която е било образувано първоинстанционното производство.
Липсата на ясни и пълни мотиви в константната съдебна практика се
приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, а тя от
своя страна пряко рефлектира върху възможността въззивната инстанция да
осъществи пълноценно правомощията си при проверката на атакувания
съдебен акт.Или липсва годен за проверка акт, доколкото същият не съдържа
ясно изразено въз основа на кои доказателства по делото решаващия съд е
формирал своето вътрешно убеждение.За да е налице качествена проверка на
първоинстанционния съдебен акт, задължение на въззивния съд е да извърши
анализ на приетите от първия съд фактически и правни положения и да даде
отговор, дали те са правилни и верни.Предвид изложеното жалбата на АЛ.
ИВ. К. се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.
След извършване на цялостна проверка на постановената от Районния
съд присъда, съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред
доказателства, изложените в жалбата доводи и становищата на страните,
въззивната инстанция установи, че при постановяване на обжалвания съдебен
акт са били допуснати редица съществени нарушения на процесуалните
правила, неотстраними във фазата на въззивното производство, което налага
неговата отмяна в частта досежно оправдаването на подсъдимата М. СТ. К. и
на подсъдимия СТ. Г. ТР..Присъдата в частта й касаеща оправдаването на
подсъдимата СЛ. ХР. ТР., следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Въз основа на горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 от
НПК, Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
19
ОТМЕНЯ Присъда №260037 от 10.11.2021г., постановена по н.ч.х.д.
№1091/2019г. по описа на Районен съд-гр.Д. в частта й касаеща
оправдаването на подсъдимата М. СТ. К. и на подсъдимия СТ. Г. ТР. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-гр.Д., по
отношение на тези двама подсъдими.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в частта й касаеща оправдаването на
подсъдимата СЛ. ХР. ТР..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20