Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13643 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „ОББ” АД срещу Р.И.М. за признаване за
установено, че дължи сумата от 19 871.80 евро, представляваща непогасена
главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на
недвижим имот от 10.07.2007 г., ведно със законната лихва от 28.04.2015 г. до
окончателното изплащане, 3 760.18 евро договорна лихва за
периода 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г. и 462.65 евро наказателна лихва за
периода от 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г. При условията на евентуалност
предявява осъдителен иск за заплащане на сумата от 19 871.80 евро главница, ведно със законната лихва от 07.11.2016 г. до
окончателното изплащане, 3 760.18 евро договорна лихва за
периода 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г. и 462.65 евро наказателна лихва за
периода от 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г.
Ищецът твърди, че по договор за предоставяне на банков
кредит от 10.07.2007 г. ищцата усвоила сумата от 33 000 евро. Поради
неплащане на две погасителни вноски, дължими на 21.04.2014 г. и 20.02.2014 г.,
целият кредит станал предсрочно изискуем. По образуваното ч.гр.д. № 23204/2015
г. съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
срещу която М. възразила. Поради това моли съдът да постанови решение, с което
да признае за установено съществуването на вземането по заповедта. Предявява
евентуален иск за заплащане на исковите суми, като твърди настъпване на
предсрочната им изискуемост на датата на получаване на исковата молба за
отговор.
Ответникът
Р.И.М. е подала отговор на исковата молба, в който е изложила подробни
съображения срещу допустимостта и основателността на предявените искове.
Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди липса на
легитимация у лицата, изготвили уведомлението, заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, нищожност на горепосочените актове, както и на
погасителен план към договора за кредит, допълнително споразумение № 1 и на
заповедта за незабавно изпълнение. Заявява, че дългът е погасен чрез плащане.
Оспорва
договора като нищожен на основания по чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД и на ЗЗП.
Възразява
за погасяване по давност на претенциите за договорна и наказателна лихви.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Установява
се от приложеното по делото ч.гр.д. № 23204/2015 г. по описа на СРС, 60 състав,
че на 28.04.2015 г. заявителят „О.б.б.“ АД („ОББ“ АД), чрез адв. Д.Г., надлежно
упълномощена от главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на
банката, съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието
от 15.07.2013 г., е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, с която на Р.И.М. да бъде разпоредено да заплати на заявителя сумата
от 19 871.80 евро главница по договор за кредит за закупуване и ремонт на
недвижим имот от 10.07.2007 г., ведно със законната лихва от 28.04.2015 г. до изплащане
на вземането, 3 760.18 евро договорна лихва за периода 20.01.2014 г. – 26.04.2015
г., наказателна лихва за същия период в размер на 462.65 евро и 2 426.76
лева разноски по делото.
По образуваното
ч.гр.д. № 23204/2015 г. по описа на СРС, 60 състав съдът постановил заповед, с
която разпоредил на Р.И.М. да заплати на „ОББ“ АД посочените в заявлението
суми.
Срещу
постановената на 04.08.2015 г. заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът Р.М. подала
възражение, поради което ищецът предявява иск за установяване съществуването на
задължението по заповедта за незабавно изпълнение.
В
съдебното заседание на 04.10.2108 г. ответникът е оттеглил оспорване
автентичността на договора от 10.07.2007 г.
Възражението,
че клаузите не са индивидуално уговорени е неоснователно, тъй като на
кредитополучателя е определен промоционален годишен лихвен процент и намален
процент на наказателна лихва (5 пункта над договорения лихвен процент) в сравнение
с обичайно прилагания от банките – 10 пункта.
Не се
спори между страните и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че на 20.07.2007 г. по сметка на Р.И.М. е постъпила сумата от
33 000 евро, които кредитополучателят е усвоил.
С това е
възникнало задължението на М. да погасява дълга си съгласно уговореното: 12
месеца да заплаща вноски в размер на 231.50 евро, след което да извърши 144 на
брой вноски, по 323.63 евро всяка. Падежът на вноските е уговорен да е 20-то
число на месеца.
На
30.01.2013 г. между страните е подписано допълнително споразумение, в което
приемат, че задълженията на Р.М. към 20.12.2012 г., когато споразумението влиза
в сила, са на обща стойност 24 001.96 евро. За 18 месеца М. е следвало да
заплаща по 291.11 евро месечно, след което да извърши 73 вноски на стойност
364.12 евро всяка.
Със споразумението
просрочени задължения на кредитополучателя, включително лихви, са натрупани към
редовната главница.
Към 30.01.2013 г. не
е налице подзаконов нормативен акт на БНБ, който да предвижда възможност за
олихвяване на изтекли лихви. Поради това уговорената в споразумението договорна
клауза, създаваща такава възможност, е нищожна на основание чл. 26, ал. 4 вр.
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 146, ал. 5 от ЗЗП. В този смисъл е постановена
съдебна практика по чл. 290 от ГПК – решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. №
1504/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 150/20.03.2020 г. по т.д. № 279/2019
г. на ВКС, ІІ т.о. Това налага изводът, че между страните са приложими клаузите
на договора от 10.07.2007 г., според които дължимата от кредитополучателите
вноска е в размерите, посочени в него – по 323.63 евро.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че в споразумението не е посочен лихвения
процент, върху който се определя задължението съответно за лихва и главница от
всяка от анюитетните вноски. Липсват данни и за подписан между страните
погасителен план.
Относно
наличието на предпоставката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради
неплащането на определен брой вноски, съдът намира следното:
Безспорно
се установява, че за периода от сключването на договора до последното плащане
на 30.12.2014 г. са постъпили суми на обща стойност 22 113.06 евро, с 404.55
евро от които са погасени лихви за просрочие за плащане на вноски,
ненадвишаващи 323.63 евро на месец. Остатъкът от заплатените 21 708.51
евро е достатъчен да погаси 12-те вноски по 231.50 евро, или общо 2 778
евро и 58 вноски в размер на 323.63 евро. Така, до май 2013 година Р.М. е
направила плащания в размери, установяващи пълно изпълнение на задължението й
по договора от 10.07.2007 г.
С
остатъка от 159.97 евро е погасена изцяло договорната лихва за вноската за юни
2013 г. от 134.24 евро, а с останалите 25.73 евро е погасена падежиралата главница
от 189.39 евро. Не са погасена 163.66 евро главница за юни 2013 г.
Кредиторът
е прилагал погасителния план съгласно допълнителното споразумение от 31.01.2013
г., поради което е изисквал по-нисък размер на лихви и главници. Това е и
причината към 26.04.2015 г. да приеме стойност на изискуемата главница от 19 871.80
евро, вместо общото дължимата и непогасена такава от 21 453.47 евро.
Към
06.04.2015 г., когато на Р.М. е връчено уведомление, че банката е упражнила
правото си да направи кредита изцяло предсрочно изискуем, е имало неплатени
задължения. Поради това кредиторът е разполагал с правото да отнесе целия
кредит в просрочие. Тъй като условие за настъпване на предсрочната изискуемост
е изявлението на банката да достигне до длъжника, на 06.04.2015 г. главницата
от 21 453.47 евро е станала предсрочно изискуема. Предвид диспозитивното
начало в гражданския процес, вземането следва да бъде установено до посочения в
исковата молба, съответно в заповедта от 04.08.2015 г. размер от 19 871.80
евро. Допълнително следва да се отбележи, че към датата на приключване на
устните състезания – 04.12.2020 г., е настъпил крайният срок за издължаване,
определен в чл. 13 от договора – 10.07.2020 г.
При
прилагане на погасителния план по договора, предвиждащ анюитетни вноски от
323.63 евро, сумата на дължимите за периода 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г. договорни
лихви възлиза на 1 860.03 евро. До този размер искът е доказан и следва да
бъде уважен, а за горницата до 3 760.18 евро – отхвърлен.
След
като на 06.04.2015 г. главницата е станала изцяло предсрочно изискуема, до тази
дата банката има право да начисли наказателни лихви върху дължимите и
просрочени до този момент главници.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от договора, при забава в плащането на месечните анюитетни вноски
банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер
на 4 пункта над договорения в чл. 5, ал. 1 лихвен процент.
В чл. 5,
ал. 1 от договора лихвеният процент е определен на 7 %. Заедно с такса
управление от 0.05%, възнаградителната лихва възлиза на 7.5%. Съответно
наказателната лихва е 12.5%.
За
периода 20.01.2014 г. – 06.04.2014 г. главниците с настъпили падежи по договора
от 10.07.2007 г. и съответно наказателните лихва върху тях са следните:
|
падеж |
главница |
наказателна лихва |
|
20.01.2014 |
197,83 |
30,29 |
|
20.02.2014 |
199,06 |
28,54 |
|
20.03.2014 |
200,31 |
26,57 |
|
20.04.2014 |
201,56 |
24,57 |
|
20.05.2014 |
202,82 |
22,61 |
|
20.06.2014 |
204,09 |
20,55 |
|
20.07.2014 |
205,36 |
18,54 |
|
20.08.2014 |
206,65 |
16,43 |
|
20.09.2014 |
207,94 |
14,30 |
|
20.10.2014 |
209,24 |
12,21 |
|
20.11.2014 |
210,55 |
10,02 |
|
20.12.2014 |
211,86 |
7,87 |
|
20.01.2015 |
213,19 |
5,63 |
|
20.02.2015 |
214,52 |
3,35 |
|
20.03.2015 |
118,37 |
0,70 |
|
|
|
241.98 |
След
обявяване на предсрочната изискуемост наказателна лихва следва да се начисли
върху неплатената, изцяло изискуема главница. За времето от 07.04.2015 г. до
26.04.2015 г. наказателната лихва е в размер на 148.98 евро. По този начин се
установява задължение за наказателни лихви на обща стойност 390.96 евро.
При
извършена от съда служебна проверка на договора от 10.07.2007 г., в изпълнение
на задължението по чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК, не се установи наличие на
такива неравноправни клаузи, които да са довели до утежняване положението на
потребителя Р.И.М. и поставянето му в неравноправно положение спрямо доставчика
на финансови услуги. Напротив, търсената от кредитора предсрочно изискуема
главница е в размер, по-нисък от установения в настоящото производство.
По
възражението на Р.М. за погасителна давност, съдът намира следното:
Относно
главницата е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Предмет на
договора за кредит е предоставяне за възмездно ползване на определена парична
сума за определен период от време. Връщането на главницата на части не променя
предмета на договора в такъв за множество еднородни престации, с еднакъв
произход, дължими през определен интервал от време, независимо от различието в
продължителността на интервалите и в размера на отделните плащания. Искът е
предявен на 28.04.2015 г., съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, с подаване на
заявление до съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с което
давността е прекъсната. Преди 28.04.2010 г. няма падежирали вноски за главница,
които да са погасени по давност. Поради което това възражение е неоснователно и
следва да се установи съществуването на задължението на ответника за пълната
стойност на сочената от ищеца главница от 19 871.80 евро.
Що се
отнася до вземанията за договорни лихви, погасителната давност е тригодишна, съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, пр. 2 от ЗЗД. Искът е предявен на 28.04.2015 г. Лихви
за период преди 28.04.2012 г. не се претендират, поради което няма погасени по
давност суми за това задължение.
Изложеното
се отнася и за наказателните лихви. Наказателната лихва по т. 1.7 от договора
за банков кредит има характер на неустойка, поради което приложимата норма за
погасителна давност е чл. 111, б. „б“, пр. 2 от ЗЗД. В случая началният период
е 20.01.2014 г., а искът е предявен на 28.04.2015 г., поради което липсват
суми, обхванати от погасителна давност.
По така изложените
съображения съдебно предявената претенция е изцяло основателна за дължимата
главница и частично – за договорните и наказателни лихви.
Съобразно изхода
на спора, всяка от страните има право на разноски.
Неоснователни са
направените от ответника възражения за прекомерност на претендираните
възнаграждения. Предвид цената и броя на исковете, извършените процесуални
действия и оказана на ищеца защита в производството, заплатените от ищеца
адвокатски възнаграждения в размер на 1 484.26 лева в заповедното и
2 332.50 лева не са прекомерни.
От доказаните в
исковото производство разноски на стойност 3 765 лева на „ОББ“ АД се
дължат 3 456.88 лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 2 228.16
лева, дължими от Р.М. съгласно заповедта по ч.гр.д. № 23204/2015 г. по описа на
СРС, 60 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от „О.б.б.“ АД, ЕИК ********
срещу Р.И.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 19 871.80 евро главница по договор за предоставяне
на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 10.07.2007 г., ведно със
законната лихва от 28.04.2015 г. до окончателното изплащане, 1 860.03 лева
договорна лихва за периода 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г. и 390.96 лева
наказателна лихва за периода 20.01.2014 г. – 26.04.2015 г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 23204/2015
г. по описа на СРС, 60 състав, като отхвърля иска за договорна лихва за
горницата до 3 760.18 евро и за наказателна лихва за горницата до 462.65
евро.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.И.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „О.б.б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 456.88 лева разноски за производството и 2 228.16 лева разноски по ч.гр.д.
№ 23204/2015 г. по описа на СРС, 60 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: