РЕШЕНИЕ
№ 19754
гр. София, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110139292 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от "З.А.Б.“ АД, с която срещу
„Д.О.З.“ ЕАД са предявени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата
250,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по
застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на
правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество
автомобил „********“, рег. № ********, намирал се в паркирано състояние, при
настъпило на ******** г. в гр. ********, с участието на лек автомобил с рег. №
********, управляван от А. Н., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 73,98 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната за
периода 27.04.2023 г. до 01.07.2025 г.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, автомобил
„********“, рег. № ********, се е намирал в паркирано състояние, когато е бил
ударен от водача на автомобил рег. № ********, чиято гражданска отговорност е
била застрахована от ответника, при което са настъпили имуществени вреди,
подробно описани в исковата молба. За настъпилото събитие е бил съставен
двустранен протокол за ПТП. За увредения автомобил е бил сключен договор за
имуществена застраховка, като в изпълнение на задълженията си по същия
застрахователят определил и изплатил на правоимащото лице сума в размер на
1698,64 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на автомобил рег.
№ ******** е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при
ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на вземането,
заплатено като обезщетение по имуществената застраховка, като ответникът
1
отказал да удовлетвори същата в цялост – непогасена останала сумата 250 лева.
Ищецът счита, че в случая поведението на застрахования при ответника водач се
намира в причинна връзка с настъпването на щетите, с оглед което и предявява
иска си за остатъка от пълния размер на изплатеното обезщетение. Моли за
решение, с което претенцията му да бъде уважена.
Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва предявения иск по
размер. Признава, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „********“, рег. № ******** към датата на
събитието. Счита, че отговорността на ответника в случая се съизмерява с
изплатеното извънсъдебно обезщетение, с оглед което и исковете са
неоснователни. Поддържа, че ремонтът на процесното МПС не е следвало да се
извършва в официален за марката сервиз, тъй като автомобилът бил на повече от 5
години, т.е. не бил в гаранция към датата на събитието, отделно са били заплатени
дейности за отстраняване на вреди, които не се намирали в причинна връзка с
процесното произшествие. Счита, че евентуални уговорки в договора за
застраховка „Каско“ за отремонтиране на застрахованото МПС в оторизиран
сервиз, за което ищецът е събрал по-висока премия, не са му противопоставими.
Отделно ищецът не представил доказателства за заплащането на обезщетението.
Оспорва по основателност акцесорния иск. Оспорва разноските на ищеца за
адвокатско възнаграждение и заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Изрично
заявява, че не оспорва механизма на ПТП. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има
правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато
последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу
застрахователя по същата иск за платеното.
Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и
увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и
осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този
застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено
до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала
непогасена в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си
срещу основателността на претенцията.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че гражданската отговорност
2
на водача на лекия автомобил „********“ е била застрахована с договор за
застраховка "Гражданска отговорност от ответника" към ******** г; че на
процесните дата и място между двата автомобила е настъпило ПТП, като
застрахованият при ищеца автомобил се е намирал в паркирано състояние, когато е
бил ударен от водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответника; че ответникът е удовлетворил извънсъдебно
претенцията на ищеца частично, като е останал непогасен остатък.
Следователно спорно между страните е дали всички увреждания, за които
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се намират в причинна връзка с
процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност на вредите, възникнали в
резултат от застрахователното събитие, определена към датата на настъпването им
/******** г./, вкл. дали към датата на произшествието процесният автомобил е бил
в период на заводска (фабрична) гаранция.
Механизмът на настъпване на произшествието и на причиняване на вредите
по застрахованото от ищеца имуществено не е спорен между страните. Същият е
установен от представените по делото писмени доказателства и заключението на
САТЕ, прието в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Представени са документите по застрахователната преписка, въз основа на
които съдът приема за установено, че по договора за имуществено застраховане
застрахователят (ищец) се е съгласил срещу заплащането на застрахователна
премия да ликвидира настъпили в хода на действието му застрахователни събития
(частични повреди по застрахованото МПС) като същото бъде представено за
ремонт в официален за марката сервиз. Установява се също така, че във връзка с
процесното събитие автомобилът е бил отремонтиран в такъв сервиз, а
застрахователят е изплатил за ремонта сума в размер на 1698,64 лева съгласно
издадената фактура от „С.С.Р.“ ЕАД.
Установява се на следващо място от приетите доказателства, че ответникът
във връзка с отправена от ищеца извънсъдебно претенция е приел за плащане по
случая сумата 662,08 лева и 15 лева ликвидационни разноски. Както се посочи, не
е спорно, че ответникът е удовлетворил претенцията на ищеца до посочения размер
от 677,08 лева. Ответникът не твърди и не установява да е изплатил по процесната
претенция сума в по-голям размер. На следващо място, ответникът е признал
вложените при ремонта количества на труд, боя и материали и единствено е
преизчислил цената на труда до 24 лева на час с вкл. ДДС (виж л. 35 от делото).
Ето защо и съдът приема, че ищецът в настоящото производство не претендира
цялата разлика, възлизаща на 1036,56 лева, а само част от нея в размер на сумата
250 лева.
Изслушано пред настоящата инстанция и е прието заключението на САТЕ,
изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и
компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от
областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за
установено, че на пътнотранспортното произшествие е настъпило на ******** г. в
******** на територията на гр. ******** е настъпило ПТП между л.а. марка
„********“, модел „********“ с рег.№ ******** и л.а. марка „********“, модел „Ц
4“, с рег. № ********, чийто водач е осъществил контакт с предната дясна част в
предната лява зона на автомобила ********.Ударът е бил тангенциален (хлъзгащ),
с ниска относителна скорост, като основната зона на контакт при автомобил
3
"********" е локализирана в областта на предната броня, вляво от централната ос
и прилежащия ляв фар. Вещото лице е възприело, че щетите по лек автомобил
„********“ са, както следва: броня - облицовка - пр. л. (предна лява). Степен на
увреждане: "Боя", фар - блок комбинирани светлини - пр. л. (преден ляв). Степен на
увреждане: "Подмяна“, бленда декоративна - облицовка броня - пр. лява. Степен на
увреждане: "Боя". Съгласно експертноъо изследване е налице пълно и неоспоримо
съответствие между механизма на ПТП, описан в ДКП (тангенциален удар в
предна лява част) и вида, характера и локализацията на установените при огледа и
документирани със снимков материал увреждания. Повърхностните охлузвания по
предната броня и левия фар са типичен и очакван резултат от такъв тип пътен
инцидент. Вещото лице е обосновало извод, че всички описани в "Опис на щета"
увреждания се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
процесното ПТП от ******** г.
Съгласно заключението, стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „********“, модел „********“ с рег.№ ********, изчислена на база
пазарни цени на официален сервиз към датата на ПТП е 1698,64 лв. Стойността на
уврежданията, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП вещото
лице е посочило, че е в размер на 902,20 лева (без да участват цени на официален за
марката сервиз). При отговора си на въпросите на ответника, вещото лице е
посочило, че за да функционира правилно системата Advanced Driver Assistance
Systems (ADAS), с която е снабден процесният автомобил, същата може да се
калибрира само в официалния сервиз на марката „********“, като не е възможно
да се извърши в алтернативен сервиз за ремонт на МПС. Това е ключова
разлика и специализирана услуга, гарантираща безопасността, която неофициални
сервизи не могат да предложат. Ремонт, при който тази стъпка е пропусната, би
възстановил визуално автомобила, но би го оставил технически непълноценен и
потенциално опасен, тъй като системите за активна безопасност няма да
функционират коректно.
Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства
и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер до пълния предявен размер от сумата 250 лева. До
този извод съдът достигна, като взе предвид заключението на САТЕ относно
средната пазарна цена, необходима за възстановяването на автомобила, посочена
на 902,20 лева. Ответникът е заплатил по извънсъдебната претенция на ищеца
сумата 662,08 лева или разликата възлиза на 240,12 лева при това в тази разлика не
е включена цената на калибрирането на системата ADAS на автомобила, която
вещото лице е посочило, че може да бъде осъществено само в официален за
марката сервиз. На основание чл. 162 ГПК съдът приема, че тази цена надвишава
разликата от 9,88 лева (разликата до предявения размер на претенцията), с оглед
което и искът за главница следва да се уважи в цялост.
Във връзка с възраженията на ответника, че застрахованият автомобил е
извън период на заводска гаранция, съдът следва да посочи, че това обстоятелство
е съобразено от ищца касателно размера на предявения иск и разликата, която се
претендира. Както се констатира и по-напред, ищецът не е предявил пълния размер
на претенцията, която е заплатил като застрахователно обезщетение по цени на
официалния за марката сервиз, доколкото разликата между изплатеното от ищеца и
възстановеното извънсъдебно от ответника възлиза на сумата 1036,56 лева, а искът
е предявен за сумата 250 лева. Ето защо и искът следва да бъде уважен в цялост.
4
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва:
Относно мораторната лихва съгласно специалната разпоредба на чл. 412,
ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва
да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за
неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. По делото е установено, че ответното
дружество е било поканено да възстанови изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение, като такова е било частично заплатено. От страна на ищеца не са
ангажирани доказателства относно датата на получаване на регресната покана от
ответника, нито относно датата на частичното изплащане на обезщетението. Ето
защо и с оглед липсата на данни относно точния момент на изпадане на ответника в
забава, акцесорната претенция за лихва следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни на основание
чл. 78, ал. 1, респ. ал. 3 ГПК.
На ищеца следва да се присъди сума в размер на 683,40 лева от общо
сторени разноски в размер на сумата 885,60 лева /държавна такса в размер на
105,60 лева, депозит за вещо лице в размер на 300 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС/.
На ответника се следват разноски в размер на сумата 68,50 лева от общо
сторени такива в размер на 300 лева / депозит за вещо лице в размер на 100 и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на сумата 200 лева/.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, ел.адрес за връчване на книжа по делото: ********, да
заплати на „З.А.Б.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. ********, с ел.адрес
за връчване на книжа по делото: ********, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата
250,00 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП,
настъпило на 20.01.2023 г. в гр. ******** по договор за застраховка „Каско на
МПС“, за която е съставена застрахователна полица № ******** за лек автомобил
„********“, рег. № ********, причина за което произшествие е поведението на
водача на лек автомобил „******** ********“ рег. № ********, чиято гражданска
отговорност към датата на събитието е била застрахована от ответника по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната
лихва от предявяване на иска /02.07.2025 г./ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 73,98 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главното вземане в размер на законната лихва за
периода 27.04.2023 г. – 01.07.2025 г.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, ел.адрес за връчване на книжа по делото: ********, да
5
заплати на „З.А.Б.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. ********, с ел.адрес
за връчване на книжа по делото: ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
683,40 лева – разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „З.А.Б.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. ********, с
ел.адрес за връчване на книжа по делото: ********, да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, ел.адрес за
връчване на книжа по делото: ********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК
сумата 68,50 лева – разноски в първоинстанционното производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца:
IBAN: ********, BIC: ********, ********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните на посочените по-горе
електронни адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6