РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Бургас, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
К. Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500395 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на А. И. Ц., гражданин на
Руската федерация, роден на **********г. против Решение № 260240 от
10.08.2022г., постановено по гр.д.№ 612 на окръжен съд – Бургас по описа за
2019г. Страната сочи, че изцяло обжалва постановения съдебен акт. Оспорва
същия като незаконосъобразен, неоснователен и несъобразен с всички
доказателства, събрани по делото. Решението е постановено без да се съберат
поисканите от процесуалния представител на страната доказателства, които
биха довели до изясняване на фактическото и правно положение. Моли се за
отмяната на обжалваното решение като делото се върне за ново разглеждане
при допускане на всички поискани доказателства. При условията на
евентуалност се прави искане за допускане до разпит на свидетел и да се
извърши нова експертиза, при която ищцата лично да даде сравнителен
материал. Излагат се съображения в подкрепа на искането – че ищцата И. Т. е
действала винаги с пълномощник. За въззивника е неясно защо при
изповядването на сделката през 2018г. документите са били редовни, а
впоследствие се оказва, че има проблеми и то след като е изплатил всички
задължения на И. Т. във връзка с въпросните два апартамента. Излагат се и
други факти и обстоятелства, които са без връзка с обжалвания акт. Правят се
искания – да се откаже иска на И. Т., отговора на страната под формата на
1
обжалване да бъде удовлетворен, да се задължи И. Т. да заплати на
въззивника Ц. направените всички разноски във връзка с воденето на дела,
както и транспортни разходи, разходи за нотариус.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на ищцата И. А. Т., гражданка на Руската федерация чрез
процесуалния и представител – адвокат. Въззивната жалба на А. Ц. се оспорва
като неоснователна. Сочи се, че за пореден път се прави неоснователно
оплакване за недопускане на свидетел за установяване на плащания над
законоустановения минимум – че същият бил предал на И. Т. лично
продажната цена за двата апартамента – обстоятелство, което е недопустимо
да бъде установявано със свидетелски показания. Оспорват се също и
възраженията по приемането на експертизата: по категоричен начин се
установява, че положените при процесната сделка подписи не са на ищцата
И. Т. като експертизата е изготвена при наличие на достатъчно сравнителен
материал. Не е законово задължително при изготвяне на графологическа
експертиза да се снема лично сравнителен материал от лицето,
автентичността върху чиито подписи подлежи на изследване. Жалбата е
бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания досежно твърдяната
незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложените факти и
обстоятелства, сочени от въззивника са неотносими към предмета на спора.
Излага се становище, че не е ясно какво се иска от въззивника и с оглед на
това жалбата като нередовна следва да бъде оставена без движение. Моли се
за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба на А. И. Ц. съдът намира за редовна и допустима.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.267 във
вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба е редовна, подадена е от
страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен
срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
инстанция–следователно – същата е допустима.
След преценка на доказателствата по делото съдът установява
следното:
Производството пред първоинстанционния окръжен съд е било
образувано по исковата молба на И. Т., гражданка на Руската федерация
против А. Ц. - също гражданин на Руската федерация и П. А., с която на
основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД поради липса на съгласие претендира
установяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими
имоти – апартаменти в гр.П., обективиран в нот. акт №52/2018г. на нотариус
рег.№ 607, при която ответникът А. е действала като пълномощник от името
на ищцата Т. без да е имала представителна власт. Ответникът Ц. в ОИМ по
чл.131 от ГПК е посочил, че е водил преговори с посредник в М. – С. Р., която
2
се представила за пълномощник на собственика – продавач И. Т.. След
съответните преговори, посещения в Б., преговори и с пълномощния
представител в Б. – адвокат А. – втория ответник по делото избрал харесаните
от него апартаменти, за които били подготвени и съответните документи.
Същите били предадени от него на Р. в М. за подготовка на пълномощни при
нотариус.
На 22.11.2018г. ответникът сочи, че е заплатил на пълномощника Р.
сумата от 24 000 евро /в рубли/ и за двете жилища. На 27.11.2018г. сделката
била осъществена при нотариус в гр.П. като било използвано пълномощно на
нотариус В. Ц., от гр.М. от 14.08.2018г. за упълномощаването на адв.А. за
извършване на сделката. Според страната до опровергаване по надлежен ред
при условията на пълно и пряко доказване на удостоверителната сила на
нотариалната заверка на подписа на ищцата следва да се приеме, че подписът
и под пълномощното е неин, както е удостоверено в съответния документ от
нотариуса.
Другият ответник – П. А. също е оспорила иска. В представеното
пълномощно се съдържали всички съществени условия на сделката, същото
било редовно от външна страна и нямало основания за каквито и да е
съмнения. Оспорва пасивната си легитимация да отговаря по иска за
нищожност на договора за покупко-продажба.
От фактическта страна по делото се установява, че ищцата И. Т. е
придобила собствеността върху недвижими имоти – апартаменти – в т.ч. и
процесните два апартамента. През 2018г. – на 27 ноември същите са станали
предмет на покупко – продажба между нея от една страна като продавач и
ответника Ц., като сделката е осъществена в гр.Поморие при нотариус Н.,
чрез упълномощен пълномощник от страна на продавача Т. – адвокат П. А..
На същата дата ответникът Ц. придобива собствеността и на още два
апартамента – собственост на В. С. – също гражданин на Руската федерация и
също чрез упълномощен представител на продавача – също адв.А..
Пълномощните на адв.А. и за двете сделки са били заверени от нотариус В.
Ц., нотариус в гр.М., Р. на една и съща дата - 14.08.2018г. При изповядване на
сделката се установява, че са били представени всички изискуеми документи.
При запитване от страна на посочения в пълномощното нотариус Ц. се
отговаря, че И. Т. не се е обръщала по какъвто и да е повод за услуги към
нотариалната кантора, както и че не са открити никакви документи на името
на И. Т.. По делото е приложено пълномощното от същата дата, при това - със
същия регистрационен номер, по което лицето В. С. упълномощава адвокат
А. да извърши продажба на негови имоти – самостоятелни обекти в същата
сграда също на ответника Ц.. Това пълномощно в оригинал е било
представено и използвано за изповядване на сделката по нотариално дело №
944/2018г. – за продажбата на апартаментите на собственика С., което е
3
следващо по номер по описа на същия нотариус, рег.№ 607-след процесното с
№ 943-за апартаментите на ищцата И. Т..
Междувременно по делото на 05.06.2020г. с вх.№ 8598 е постъпила
молба от И. О., гражданка на Руската Федерация чрез упълномощен
процесуален представител за копиране на всички документи поделото. От
молбата и изявленията на това лице се установява, че гражданката на РФ е
придобила собствеността върху един от процесните имоти – с №
57491.501.150.1.31 на основание покупко-продажба на 10.04.2019г. – т.е. - 14
дни преди завеждането на иска от И. Т..
Твърденията не са подкрепени с надлежни доказателства. Страната е
заявила, че има интерес от встъпване по делото на основание чл.225 от ГПК,
но това по делото не е било сторено. Следователно – към момента на
завеждане на иска от И. Т., собствеността на имот с идентификатор
57491.501.150.1.31 не е принадлежала на ответника Ц..
По делото пред окръжния съд е било представено и приложено /л.329
по делото на окр.съд/ писмо от Окръжна прокуратура – Бургас, от което е
видно, че А. Ц. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл.209 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК по ДП № 92/2021г. по описа на НСлС.
Писмото е било получено в ОС на 27.04.2022г. като е посочено, че към
момента разследването не е приключено.
Направени искания за спиране на исковото производството са били
оставени без уважение от съда като се е позовал на практиката на ВКС по
отношение наличието на основание за спиране по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.
По делото е била назначена графологическа експертиза и съответно –
прието заключение по нея. Според заключението подписите на
пълномощното и декларациите, използвани за изповядване на процесната
сделка по нот.д.№ 943, с което са продадени имотите на ищцата Т. не са
положени от ищцата И. Т.. Също така е било посочено, че за процесния
период не се установява изменение в подписа на ищцата. Дава се заключение
по отношение на други документи, налични по делото – нотариални актове и
пълномощно, за които се сочи, че действително са подписани от ищцата И.
Т..
При наличните доказателства съдът е приел, че при условията на
пълно и главно доказване ищцата е доказала неавтентичността на
пълномощното, с което е осъществена сделката. Заключението на вещото
лице е непротиворечиво и установения порок, изразяващ се в липса на подпис
на лицето, което се сочи за упълномощител води до нищожност на
едностранната упълномощителна правна сделка поради липса на съгласие на
основание чл.44 от ЗЗД /правилата за договорите се прилагат и за
едностранните сделки/. Съответно – договорът, сключен при липсата на
надлежна представителна власт е в състояние на висяща недействителност –
4
правните действия, извършени от лице без представителна власт могат да
бъдат потвърдени от представлявания.
Ищцата не само не е потвърдила сключения договор, но и е предявила
иска, по повод който е образувано производството по настоящето дело. Това е
обусловило окръжният съд при констатираната нищожност на
упълномощителната сделка и изричното противопоставяне на ищцата, че
атакуваната сделка е сключена без представителна власт да я прогласи за
недействителна и исковете, предявени на основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД
и съответно – чл.42 ал.2 от ЗЗД съответно са уважени.
В полза на ищцата са присъдени направените от нея разноски по
делото – възнаграждение за адвокат, заплатени такси, депозит за експертиза.
Жалбата на А. Ц. е допустима – същата е депозирана от надлежна
страна в производството пред първоинстанционния съд, имаща правен
интерес от обжалване на постановения от първоинстанционния съд съдебен
акт в законоустановения срок. Изпълнени са и останалите изисквания на
закона – заплатена държавна такса в определения от съда размер.
По основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е уважил предявените от И. Т. претенции –
против ответницата П. А. за прогласяване нищожността на
упълномощителната сделка по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.44 от ЗЗД – по
пълномощно с рег.№ 88/775-н/77-2018-2-369 от 14.08.2018г. на нотариус Ц.,
гр.М. поради липса на съгласие и против ответника А. Ц. – и на осн. чл.42 от
ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 52, н.д.№ 943/27.11.2018г. поради сключването му
чрез мним представител – ответникът П. А., който е действал от името на И.
Т. като страна по този договор без да е имала представителна власт.
Не се спори, че ищцата – въззиваема И. Т. към момента на
извършване на оспорваната сделка - 27.11.2018г. се е явявала собственица на
процесните имоти – апартаменти, находящи се в гр.П.. Както и
първоинстанционният съд е установил и приел – при условията на пълно и
главно доказване ищцата И. Т. е установила, че подписа, положен върху
пълномощнотоза упълномощителя не е неин- т.е.- доказателствената сила на
този документ – нотариално заверено пълномощно е оборена при
доказателствена тежест за оспорващия – ищеца.
Съдът е заключил, че въпросното пълномощно е неавтентично и
липсва правно изразена воля за упълномощаване от това лице. Този порок на
упълномощителната правна сделка води до нейната нищожност съгласно
чл.44 от ЗЗД за приложимостта на правилата за договорите.
Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като е възприел
направения извод, че положения подпис върху въпросното пълномощно,
послужило за изповядване на сделката не е положен от ищцата.
5
Заключението е преценено като пълно, безпротиворечиво, всестранно.
По направеното от ответната страна искане за назначаване на
повторна експертиза съдът се е произнесъл с мотивирано отхвърлително
определение в с.з. на 30.03.2022г. /вж. л.298 по делото на окр.съд/.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд в това отношение и по повод направеното във
въззивната жалба искане за нова тройна експертиза. Страната не е изложила
никакви основателни доводи за подобно искане по повод депозираното
експертно заключение освен вземането на сравнителен материал от ищцата.
При изготвянето на експертизата е използван достатъчен сравнителен
материал, чиято автентичност е неоспорима – в т.ч. и под пълномощното,
заверено на 12.03.2019г. за завеждане на делото пред ОС – Бургас /л.5 по
делото на окр.съд/.
Допълнително и повторно заключение съгласно чл.201 от ГПК може
да бъдат възложени при недостатъчно пълно и ясно заключение или при
необоснованост и съмнение за неговата правилност. Подобни изводи не са
били направени от първоинстанционния съд, не са налице и при
разглеждането на делото от настоящия въззивен състав с оглед депозираното
експертно заключение, доказателствата по делото, както и при сравнението
на подписа и почерка от процесното пълномощно от 14.08.2018г. с
останалите сравнителни образци от подписи и почерк на ищцата, налични по
делото.
Според настоящия въззивен състав всички събрани по делото
доказателства и изводите на вещото лице потвърждават безспорно
направения от първоинстанционния съд извод, че въпросното пълномощно е
неавтентично и упълномощаването е нищожно поради липса на съгласие: -
освен, че подписа върху пълномощното не е положен от ищцата, с един и
същи номер са две пълномощни за извършване на сделки с купувач ответника
Ц. като не се установява ищцата И. Т. да е ползвала услугите на нотариус Ц. в
гр.М. през 2018г.
При установената липса и воля за извършване на сделката от
27.11.2018г. по прехвърляне собствеността върху двата апартамента ищцата
Т. в исковата си молба изрично е посочила, че не потвърждава този договор
по повод заведения от нея иск за недействителност на тази сделка по чл.26 от
ЗЗД във вр. с чл.42 от ЗЗД.
Въззивникът навежда доводи в обратна насока. Действително още пред
първоинстанционния съд ведно с писмените бележки по съществото на спора,
входирани в съда на 24.06.2022г. ответникът – въззивник Ц. е представил и
приложил разписка /находящ се на л.345 по делото на окр.съд/, според
съдържанието на която същата е подписана от И. Т. в потвърждение на
твърденията му, че тя е получила сумата от брокера Р., на която той е
6
заплатил дължимата сума от 24 000 евро.
Въпросния документ обаче не е представен на съда като писмено
доказателство и надлежно приет от съда – придружен от превод на български
език съгласно чл.185 от ГПК – респ. – да се даде възможност на другата
страна да се запознае с него и да вземе становище по него, още повече, че
възможността този документ да бъде представен е била преклудирана. Такава
процедура не е била изпълнена и този документ поради това не може да бъде
ценен като прието по делото доказателство. Независимо от това обаче дори и
да бе спазена процедурата съдът констатира, че същият е с дата –
22.10.2018г. и няма как да отразява получена от ищцата И. Т. на тази дата
сума от брокера С. Р., след като според разписката, приета като доказателство
по делото /находящ се на л.138- 139 по делото на окр.съд/ С. Р. е получила
въпросната сума от 24 000 евро от А. Ц. на 22.11.2018г. – т.е. – един месец по-
късно.
По този начин твърденията на въззивника – жалбоподател А. Ц.,
изложени във въззивната му жалба, насочени към изложените му доводи по
повод потвърждаване на сделката от страна на ищцата И. Т. с получаване на
паричната сума, договорена за продажбата на процесните имоти остават
недоказани, въпреки приложената разписка от негова страна. Искането на
жалбоподателя Ц. за допускане в качеството на свидетел на брокера С. Р.
отново с цел установяване на получаването на сумата от 24 000 евро от
ищцата Т. с определението на съда е оставено без уважение с оглед
ограничителната разпоредба на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.
По гореизложените съображения съдът намира въззивната жалба на А.
Ц. – ответник по гр.д.№ 619/2019г. по описа на ОС - Бургас за недоказана и
неоснователна и с оглед на това обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло като съдът споделя
мотивите на окръжния съд, изложени в обжалвания съдебен акт на основание
чл.272 от ГПК.
При този изход на спора по делото в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред инстанцията
- съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК и платежния документ за
платена сума от страна на въззиваемата И. Т. за адвокатско възнаграждение –
л.25 и л.26 по делото - сумата от 3 508.20 /три хиляди петстотин и осем лева и
20 ст./ лева – направени по делото разноски пред инстанцията.
По гореизложеното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260240 от 10.08.2022г., постановено по
7
гр.д.№ 612 на окръжен съд – Бургас по описа за 2019г.
ОСЪЖДА А. И. Ц., роден на **********г., гражданин на Руската
Федерация да заплати на И. А. Т., също гражданка на Руската Федерация
сумата от 3 508.20 /три хиляди петстотин и осем лева и 20 ст./ лева –
направени по делото разноски пред инстанцията.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8