№ 707
гр. Разград, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330100609 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от С. Ф. Х., с която е предявен иск срещу А. Ф. Р. за
осъждане на ответника да му заплати сумата 17 262 лева – частичен иск от общ размер на
претенцията 25 892 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 28.03.2022
г. до 04.02.2024 г. върху сумата в размер на 80 000 лв. дължимо обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и
негативни преживявания в резултат на ПТП на 06.09.2021 г. при управление на лек
автомобил „Ауди Q5“ с рег. № РР 3232 ВМ, по път II-23, км 23+586, в посока на движение с.
Веселец, обл. Разград – гр. Завет, обл. Разград. Претендира разноски.
Сочи, че на 06.09.2021 г. ответникът Р. управлявал лек автомобил „Ауди Q5“ с рег. №
РР 3232 ВМ по републикански път II-23 в посока към гр. Завет, а ищецът Х. пътувал на
предната дясна седалка на автомобила. Достигайки километър 23+586, ответникът изгубил
контрол над автомобила, вследствие на което напуснал пътя в дясно по посока на
движението и се блъснал последователно в две крайпътни дървета. В резултат на
произшествието ищецът получил наранявания в различни области на тялото и бил откаран
първоначално във ФСМП гр. Исперих, а от там по лекарско разпореждане в МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ АД гр. Разград, като бил приет за лечение в Отделение по анестезиология и
интензивно лечение, а впоследствие – в Отделение по хирургия, откъдето бил изписан на
21.09.2021 г.
В резултат на горното ПТП, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от получените травматични увреждания: 1. На главата: сътресение на
мозъка, без убедителни данни за изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от
окръжаващата среда (травматична кома) и без обективно установена отпадна неврологична
симптоматика; разкъсно-контузна рана на горния клепач на ляво око хирургично
обработена; 2. На гърдите: счупване на VII, VIII, IX и X ребро в ляво; плеврален излив
(натрупване на патологична течна колекция в гръдна кухина) в ляво и малък излив в дясно;
пневмоторакс и хемоторокас в ляво, последвало от торакоцентеза за евакуация на
колекцията; 3. На корема: разкъсване на слезката с последващо оперативно отстраняване по
витални индикации; хемоперитонеум (натрупване на патологочина колекция кръв в коремна
кухина); 4. На крайниците: охлузвания по всички крайници.
С влязла в сила присъда № 11/20.06.2023 г., постановена по НОХД №
1
20233320200094 по описа на Районен съд Кубрат, изменена с Решение № 169/28.11.2023 г.,
постановено по ВНОХД № 20233300600379 по описа на Окръжен съд Разград, А. Ф. Р. бил
признат за виновен в това, че на 06.09.2021 г. по път II-23, км 23+586, в посока на движение
с. Веселец, обл. Разград – гр. Завет, обл. Разград, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Ауди Q5“ с рег. № РР 3232 ВМ, нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което предизвикал ПТП, като по непредпазливост
причинил на С. Ф. Х. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката –
оперативно отстранена поради разкъсването й и две средни телесни повреди изразяващи се в
разстройство на здравето с временна опасност за живота, поотделно и в съвкупност, поради
натрупването на патологична колекция течност (плеврален излив), кръв и въздух в гръдна
кухина (хемопневоторакс); кръв в коремна кухина (хемоперитонеум); трайно затруднение в
движението на снагата от счупването на VII, VIII, IX и X ребро в ляво, като деянието било
извършено в пияно състояние, установено по надлежния ред, с което осъществил състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 1 и пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 1 и пр. 2
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му били наложени наказания
лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с
чл. 58а, ал. 1 от НК било намалено с една трета, поради което му било определено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и четири месеца, чието изтърпяване на основание
чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години.
Към 06.09.2021 г. л. а. „Ауди Q5“ с рег. № РР 3232 ВМ бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с полица №
BG/02120003094294.
По подадена от С. Ф. Х. искова молба срещу застрахователя за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и
негативни преживявания, в резултат на ПТП от 06.09.2021 г., било образувано гр. д. №
20243300100046 по описа на Окръжен съд гр. Разград, по което на основание чл. 219, ал. 1
от ГПК, А. Ф. Р. бил конституиран в качеството му на трето лице помагач на ЗД „БУЛ ИНС“
АД, поради което и на основание чл. 223, ал. 1 от ГПК постановеното по това дело решение
имало установително действие в отношенията на третото лице А. Ф. Р. и насрещната страна
С. Ф. Х.. По посоченото дело било постановено влязло в сила понастоящем решение, с което
ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на С. Ф. Х. сумата 80 000 лв. застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на описаното по-горе ПТП от
06.09.2021 г.
Ответникът не заплатил на ищеца обезщетение за виновно причинените му на
06.09.2021 г. неимуществени вреди, поради което го дължал ведно със законната лихва от
деня на деликта до окончателното му изпращане, с което се обосновава правният интерес от
предявяване на настоящия иск. Видно от представеното по настоящото дело решение по гр.
д. № 46/2024 г. по описа на ОС Разград, влязло в сила на 11.07.2025 г., върху присъдената
сума не е определена за плащане мораторна лихва от датата на деликта до предявяване на
исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки,
че с изпращането на преписа от същата и доказателствата към нея му е указано както
задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в
едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по
иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил
писмените доказателства и не е представил такива.
Редовно призован, ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща
представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е
надлежно уведомен за последиците от непредставянето на отговор и неявяването му в
първото заседание по делото, поради което ищецът в депозираната от него молба по даване
ход на делото в негово отсъствие, чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, при наличие
на предпоставките за това.
2
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК и
съобрази фактическите обстоятелства по делото и представените от ищеца доказателства,
съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Безспорно е, че в законния срок по чл. 131 от ГПК
ответникът А. Ф. Р. не е представил писмен отговор на исковата молба, с която съдът в
настоящия си състав е сезиран, в първото по делото заседание не се явява лично или чрез
упълномощен представител, нито е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие,
поради което ищецът се е възползвал от възможността да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Същевременно съдът е указал на страните какви са
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в
съдебно заседание с определение № 789/06.08.2025 г. и определение № 928/18.09.2025 г.
От представените с исковата молба доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 290000-5092 от 06.09.2021 г., присъда № 11/20.06.2023 г., постановена по
НОХД № 94/2023 г. на РС Кубрат, решение № 1690/28.11.2023 г., постановено по ВНОХД №
379/23 г. на Окръжен съд Разград, решение по гр. д. № 46/24 г. по описа на Окръжен съд
Разград, разпореждане по в. гр. д. № 517/2024 г. по описа на Апелативен съд Варна, както и
представените заверени преписи от решение № 161/12.08.2025 г. по гр. д. № 46/2024 г. по
описа на ОС Разград, решение № 23/20.01.2025 г. по в. т. д. № 517/2024 г. по описа на
Апелативен съд Варна и определение № 2237/11.07.2025 г. по т. д. № 1015/2025 г. на ВКС,
приложени по настоящото дело, може да се направи обосновано предположение за
вероятната основателност на исковата претенция, чиято правна квалификация е по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия
състав по предявения иск, което дава основание на съда да не излага подробни мотиви по
съществото на спора, а с оглед процесуалното поведение на ответника да постанови
неприсъствено решение, предвид наличието на предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, като предявените искове следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски, но не е сторил такива и не му се дължат. Същият обаче е представляван от
процесуален представител – адв. В. В. от АК Русе, който на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв е
оказал безплатна правна помощ, която своевременно е заявена от адвоката за плащане в
размерите по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска
работа и следва да се възложи на ответника в размер на 1 953,58 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Разград и
сумата от 690,48 лева държавна такса върху уважения размер на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ф. Р. с ЕГН ********** с адрес в *************************, да
заплати на С. Ф. Х. с ЕГН ********** със съдебен адрес в ********************, чрез адв.
В. В., сумата от 17 262 лв. (седемнадесет хиляди двеста шестдесет и два лева) – частичен иск
от общ размер на претенцията 25 892 лева, представляваща законната лихва за забава за
периода от 28.03.2022 г. до 04.02.2024 г. върху сумата в размер на 80 000 лв. дължимо
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания, неудобства и негативни преживявания в резултат на ПТП от 06.09.2021 г. при
управление на лек автомобил „Ауди Q5“ с рег. № РР 3232 ВМ, по път II-23, км 23+586, в
посока на движение с. Веселец, обл. Разград – гр. Завет, обл. Разград.
ОСЪЖДА А. Ф. Р. с ЕГН ********** с адрес в *************************, да
заплати по сметка на Районен съд Разград държавна такса върху уважената част от иска, в
3
размер на 690,48 лв. (шестстотин и деветдесет лева и 48 ст.).
ОСЪЖДА А. Ф. Р. с ЕГН ********** с адрес в *************************, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество Велислав В. с Булстат *********, Адвокатска
колегия Русе, с адрес в ********************, възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца, в размер на 1 953,58 лв. (хиляда деветстотин петдесет и три лева и 58 ст.).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Решението подлежи на отмяна при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на ответника.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4