Р Е Ш Е Н И Е № 30
Гр. Сливен, 16.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа
докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 444 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от В.И.Г., ЕГН **********, с адрес
*** срещу Решение УРИ – 1670з-254/26.09.2022 г. на Началник РУ – Сливен при ОД
на МВР – Сливен за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, с което по отношение на оспорващия и на
основание чл. 155 ал. 1, във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 8
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ) е постановено отнемане на Разрешение № 20210724917 за
съхранение, носене и употреба на: комбинирана ловна пушка „ZBROJOVKA BRNO“, кал. 12/7х57R с № 409130/3-443822, ловна карабина „ЧЗ - Чешка Збрьовка“, кал. 22LR с ф. № 563744, пистолет
„ЧЗ – Чешка Збрьовка“, кал. 6.35 с ф. № В7927, с изискуемия
брой патрони и пистолет „Байкал - 442“, кал. 9х18 с ф. № ХАН198898 с изискуемия
брой патрони, както и е разпоредено изземването на
посочените огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, оспорено по административен
ред с жалба, отхвърлена с Решение рег. № 343000-13391/21.10.2022 г. на
Директора на ОД на МВР - Сливен. Оспорването намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 155 ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като образуваното производство
се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са релевирани доводи за материална
и процесуална незаконосъобразност на оспореното административно решение. Твърди
се, че актът е издаден при наличие и въз основа на Заповед за незабавна защита
№ 21/12.08.2022 г. по гр.д. № 3056/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен,
постановена на основание чл. 18 ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Счита, че тази заповед е извънреден способ при преценена от съда
непосредствена опасност и не представлява мярка по реда на чл. 5 от ЗЗДН, за
който ред е предвидена съответна процедура и срок на действие на мярката.
Основанието по чл. 58 ал. 1 т. 8 от ЗОБВВПИ се отнасяло до мерки по реда на чл.
5 от ЗЗДН, след проведен съдебен процес с участие на страните, описан подробно
в чл. 12 до чл. 17 от с.з. Заповедта за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗЗДН не
попадала в обхвата на мерките по чл. 5 от закона и нямала характеристиките на
стабилен съдебен акт. Сочи още, че обжалваното решение е издадено след
постановено Определение от 31.08.2022 г. на РС – Сливен за спиране на
производството по гр.д. № 3560/2022 г. по взаимно съгласие на страните. Това
обстоятелство счита за индикация за липса на всякаква опасност и необходимост
от издаване на оспорения административен акт. Моли съда за отмяна на обжалваното
решение.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Хр. К. ***, който поддържа
жалбата. Заявява, че в случая се касае за лишаване от права на конкретно лице с
акт, постановен в нарушение на материалния закон, доколкото по делото по ЗЗДН
не са постановени мерки, а е издадена заповед за незабавна защита, която не
носи белезите на стабилен съдебен акт. След месец изтичал 6 – месечният срок и
делото следвало да се прекрати, а решението, на което се е позовал
административния орган – да се обезсили. Заявява още, че са налице условия да
се отмени решението на административния орган, с претенция за разноски.
В с.з. административният орган Началник РУ – Сливен при ОД на МВР -
Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен гл. юрк Кр.
Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита, че материалноправните предпоставки за издаване на оспореното
решение по чл. 18 ал. 1 т. 8 от ЗОБВВПИ са налице, като е установено по
отношение на жалбоподателя, че през последните 3 години са налагани мерки по
ЗЗДН, за което не е от значение дали това е станало със заповед за защита по
чл. 18 от с.з. или със заповед за защита, издадена въз основа на съдебно
решение по реда на чл. 12 до чл. 15 от ЗЗДН. Спирането на производството или
неговото прекратяване не обезсилвало наложените мерки. Моли съда да остави без
уважение жалбата, като в писмени бележки излага подробни доводи в подкрепа на
тезата си за неоснователност на оспорването и законосъобразност на атакувания
административен акт.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Настоящият оспорващ е притежател на Разрешение № 20210724917/12.01.2021 г. за съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
На 12.08.2022 г. със Заповед за незабавна защита № 21, постановена по
гр.д. № 3560/2022 г. Районен съд – Сливен постановил мерки за закрила на
основание чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН, като задължил В.И.Г. да се въздържа от
извършване на д. н. спрямо С. П. Г., разпоредил забрани, касаещи б. к. със с.,
определил временно местоживеене на н. д., указал на полицейските органи да
изпълнят и следят за изпълнението на заповедта. Препис от същата бил изпратен в
ОД на МВР – Сливен, като на същата дата (12.08.2022 г.) полицейски инспектор
при РУ – Сливен издал Разпореждане на основание чл. 64 от ЗМВР. Заверен препис
от тази заповед постъпил в РУ – Сливен с рег. № 167000-4377/12.08.2022 г. за
сведение и изпълнение.
С протоколно определение, постановено по гр.д. № 3560/2022 г. по описа
на РС – Сливен в открито съдебно заседание на 31.08.2022 г. по молби от В.Г. и С.
Г. с изразено в същите общо съгласие съдът спрял производството по делото.
На 26.09.2022 г. Началник РУ – Сливен издал Решение
№ УРИ – 1670з-254 за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, с което на основание чл. 155 ал. 1, във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 8 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) разпоредил
отнемане на Разрешение № 20210724917 за съхранение, носене и употреба на:
комбинирана ловна пушка „ZBROJOVKA BRNO“, кал. 12/7х57R с № 409130/3-443822,
ловна карабина „ЧЗ - Чешка Збрьовка“, кал. 22LR с ф.
№ 563744, пистолет „ЧЗ – Чешка Збрьовка“, кал. 6.35 с
ф. № В7927, с изискуемия брой патрони и пистолет „Байкал - 442“, кал. 9х18 с ф.
№ ХАН198898 с изискуемия брой патрони, както и е разпоредено
изземването на посочените огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от лицето В.И.Г..
Описаните в акта оръжия и боеприпаси били предадени на компетентен служител на
МВР с Предавателен – приемателен протокол, представен по преписката. Решението
било връчено на Г. на 26.09.2022 г.
На 06.10.2022 г. В.Г. оспорил по административен ред акта на Началник
РУ – Сливен с депозирана жалба рег. № 167000-5491. Съгласно съдържанието на
същата, жалбоподателят се позовал на посочения по – горе Протокол №
949/31.08.2022 г. по гр.д. № 3560/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен за
спиране на производството по делото по общо съгласие на страните. Сезираният горестоящ административен орган Директор на ОД на МВР –
Сливен постановил Решение рег. № 343000-13391/21.10.2022 г., с което отхвърлил
жалбата като неоснователна. Това решение било връчено на В.И.Г. на 21.11.2022
г.
Жалбата срещу Решение № УРИ – 1670з-254/26.09.2022 г. за отнемане на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси,
издадено от Началник РУ – Сливен е подадена до настоящата съдебна инстанция на
29.11.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими
и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от
лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма
и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е
издадена от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване
на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му по
силата на закона (чл. 155 ал. 1 от ЗОБВВПИ) материална компетентност. Съгласно
цитираната норма, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58 ал. 1 т.
2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58 ал. 1 т. 10
издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В
процесния случай разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси е издадено от Началника на РУ – Сливен, съобразно
предоставената му от закона компетентност по чл. 83 ал. 5 от ЗОБВВПИ и като
такъв, притежава персонална, териториална и материална компетентност да
постанови акт за отнемане на документа. Атакуваният административен акт
съответства на нормативните изисквания на чл. 59 ал. 2 от АПК – съдържа всички
изискуеми реквизити и фактическите и правни основания за неговото
издаване. Като постановено от
компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и
съдържание, съдът приема атакуваното решение като валиден акт. Освен валидно,
при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
като неоспорени от страните и съдържанието на оспореното решение, същата се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като процесуално законосъобразна –
постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Съображенията на съда в тази насока
са следните:
В процесния случай ответният административен орган се е произнесъл след
надлежно сезиране с прилагане на съответните писмени доказателства установяващи
факта, че спрямо притежателя на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси са наложени
конкретни мерки по реда на ЗЗДН и по-конкретно - Заповед за незабавна
защита, постановена по реда на чл. 18 от ЗЗДН. Видно от текста на тази заповед,
същата подлежи на незабавно изпълнение, считано от датата на нейното издаване –
12.08.2022 г. Обстоятелството, че производството по гр.д. № 3560/2022 г. по
описа на РС – Сливен е спряно по общо съгласие на страните не променя факта на
нейното издаване, нито отменя задължението на административния орган да се
произнесе със съответния акт по чл. 155 ал. 1 от ЗОБВВПИ, доколкото в тези
случаи същият действа в условията на обвързана компетентност.
В относимия нормативен акт ЗОБВВПИ
законодателят е предоставил както правомощие, така и задължение за органите на
МВР, в частност настоящият издател на разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси да извършва необходимия контрол, произтичащ
от спецификата на дейностите, свързани с притежание и употреба на взривни
вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Този контрол е
регламентиран в разпоредбите на чл. 152 ал. 1, във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОБВВПИ, като конкретните правомощия на овластените органи за нормирани в
нормата на чл. 153 от с.з. В контекста на изложеното, съгласно указаното в чл.
153 т. 6 от ЗОБВВПИ, органите на МВР има право да отнемат издадените разрешения
по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия, като в настоящия случай фактическото и правно основание
е именно процесната Заповед за незабавна защита № 21, постановена на 12.08.2022
г.
Оспореното административно решение е издадено с правно основание чл. 155 ал. 1, във вр.
с чл. 58 ал. 1 т. 8 от ЗОБВВПИ. Съобразно втората от посочените норми - чл. 58
ал. 1 т. 8 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на
лице, спрямо което през последните три години са
налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие.
Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на оспорващата страна,
че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено след постановено
спиране на производството по гр.д. 3560/2022 г. В тази връзка съдът намира, че
съобразно съдържанието на цитираната по – горе норма на чл. 58 ал. 1 т. 8 от ЗОБВВПИ, отрицателна предпоставка за издаване на разрешение, респективно
основание за неговото отнемане е спрямо лицето през последните три години да са
налагани мерки за защита по ЗЗДН. Граматическото и логическо тълкуване на този
текст води до извода, че законодателят поставя като условие за прилагане на
разпоредбата единствено наличието на такива наложени мерки, но не и тяхната
продължителност, нито периодът на тяхното действие - преди или до постановяване
на административния акт. Единственото законодателно изискване досежно времето
на постановяване на тези мерки е те да са обективирани в съответния съдебен акт
в рамките на период от три години преди издаване на съответния административен
акт. Последният може да съставлява отказ за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, или решение
за отнемане на такова. В разглеждания случай това изискване очевидно е налице,
след като мерките са наложени със Заповед за незабавна защита № 21/12.08.2022
г. и са действащи към момента на издаване на оспореното административно
решение. Към тази дата – 26.09.2022 г. не са изминали три години от налагане на
мерките по реда на ЗЗДН, предвид което и не би могло да се твърди, че
издаденият акт противоречи на материалния закон и неговите цели, респективно
доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. В този смисъл е и
съдебната практика, изразена в Решение №
4631 от 21.04.2020 г., постановено по адм. дело № 6208/2019 г. по описа на ВАС
на РБ, Решение № 2461/16.03.2022 г., постановено по адм. дело № 28/2022 г. по
описа на ВАС.
На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя и другия отменителен довод, заявен в жалбата, а именно, че процесната
заповед за незабавна защита, издадена на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН не
попада в обхвата на чл. 5 от с.з., в който са изброени мерките за защита от
домашно насилие. Съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа данни за
пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на
пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на
страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването
на молбата. Нормата указва формата на съдебния акт и условията за неговото
постановяване, като неговото съдържание обхваща именно мерките, нормирани от
законодателя в чл. 5 от ЗЗДН. Последната норма визира конкретните мерки за
защита, а чл. 18 ал. 1 от закона – редът за тяхното прилагане. В този смисъл
двете разпоредби регламентират различни юридически елементи от нормативния акт, чието взаимосвързано прилагане от компетентния
правораздавателен орган реализира целта на ЗЗДН.
При изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че оспореното Решение № УРИ – 1670з-254/26.09.2022 г. на Началник РУ –
Сливен при ОД на МВР – Сливен за отнемане на разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, с което по отношение на В.И.Г. и
на основание чл. 155 ал. 1, във вр. с чл. 58 ал. 1 т.
8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ) е постановено отнемане на Разрешение № 20210724917 за
съхранение, носене и употреба на: комбинирана ловна пушка „ZBROJOVKA BRNO“,
кал. 12/7х57R с № 409130/3-443822, ловна карабина „ЧЗ - Чешка Збрьовка“, кал. 22LR с ф. № 563744, пистолет „ЧЗ – Чешка Збрьовка“, кал. 6.35 с ф. № В7927, с изискуемия брой
патрони и пистолет „Байкал - 442“, кал. 9х18 с ф. № ХАН198898 с изискуемия брой
патрони, както и е разпоредено изземването на
посочените огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е валидно и законосъобразно,
като издадено в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същото
жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото искането за присъждане на разноски от оспорващата
страна се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 предл.
последно от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** срещу Решение
УРИ – 1670з-254/26.09.2022 г. на Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен за
отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси, с което по отношение на оспорващия и на основание чл. 155 ал. 1,
във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 8 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е
постановено отнемане на Разрешение № 20210724917 за съхранение, носене и
употреба на: комбинирана ловна пушка „ZBROJOVKA BRNO“, кал. 12/7х57R с №
409130/3-443822, ловна карабина „ЧЗ - Чешка Збрьовка“,
кал. 22LR с ф. № 563744, пистолет „ЧЗ – Чешка Збрьовка“,
кал. 6.35 с ф. № В7927, с изискуемия брой патрони и пистолет „Байкал - 442“,
кал. 9х18 с ф. № ХАН198898 с изискуемия брой патрони, както и е разпоредено изземването на посочените огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Административен съдия: