Р Е Ш Е Н И Е
№ 260065/21.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4478 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.Б.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03 – 011422 от
03.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон, както и явна несправедливост на наложената имуществена
санкция. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от своя процесуален представител адв.
М.Ц., която излага съображения за допуснато нарушение на материалния закон.
Поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а в
условията на евентуалност прави искане за изменение на наказателното
постановление и намаляване на размера на наложената имуществена санкция. Моли
за присъждане на направените по делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител началник отдел АИПО д.о., която моли за потвърждаване
на наказателното постановление, като излага съображения за неговата
законосъобразност. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от въззивната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
04.06.2019 г. около 14,00 часа представители на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, измежду които и св. Е.Д.Н. (главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна), извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в
строителен обект (жилищна сграда), намиращ се в УПИ III-35, ПИ10135.4021.75, кв. 2, местност
«Джанаварски път» в гр.
Варна.
При извършената
проверка инспекторите установили да полага труд Й.Д.П., който заемал длъжността
„работник в строителството“ по трудов договор с въззивното
дружество „Б.Б.“ ЕООД. Й.П. полагал труд с още
четирима работници на дружеството, като и петимата работници извършвали зидария
на предпоследната плоча на строящата се жилищна сграда.
На място
бил съставен констативен протокол, в който били индивидуализирани работниците и
посочени данните, свързани с трудовите им правоотношения с въззивното
дружество – длъжност, дата на наемане, работно време, трудово възнаграждение,
наличието на трудов договор. За работника Й.Д.П. е било посочено, че работи
като „работник строителство“ от 04.06.2019 г., с работно време от 08,00 часа до
17,00 часа, пет дни в седмицата, с трудово възнаграждение 560 лв. и при сключен
трудов договор. Всяко от лицата, описани в протокола, положило подпис срещу
данните, които са свързани с неговото трудово правоотношение.
На дружеството била връчена
призовка за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и
представяне на документи, включително трудовите досиета на установените при
проверката работници.
Впоследствие пред
контролните органи бил представен трудов договор, сключен между „Б.Б.“ ЕООД и Й.Д.П. на 04.06.2019 г. за длъжността „работник
в строителството“ и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, съгласно която уведомлението за сключен трудов договор между въззивното дружество и работника Й.Д.П. е подадено до
Национална агенция за приходите на 04.06.2019 г. в 18:27:24 часа.
Приемайки, че дружеството е
извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на 21.06.2019 г. св. Н. съставил акт
за установяване на административно нарушение срещу дружеството, който бил
връчен на упълномощено от управителя лице – В.С.Б..
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН, като на 03.07.2019 г. директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази,
изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. Е.Д.Н., и писмени доказателства и доказателствено средство: трудов договор; справка за приети
и отхвърлени уведомления; служебна бележка, издадена от „Б.Б.“
ЕООД; разписка; правилник за вътрешния трудов ред; договор между „Ромел“ ЕООД и „Б.Б.“ ЕООД от
26.10.2018 г.; извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа (начален инструктаж); констативен протокол; протокол
за извършена проверка; призовка; идентификационна карта, заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и
АУАН.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Е.Н.,
като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не
съдържат противоречия в себе си, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства и доказателствено
средство и по - конкретно на трудовия договор между въззивното
дружество и Й.Д.П.; справката за приети и отхвърления уведомления по чл. 62,
ал. 5 КТ; извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
(начален инструктаж) и АУАН. От същите се установява, че работникът Й.Д.П. е
започнал да изпълнява трудовите си функции на „работник в строителството“ на
04.06.2019 г., когато е извършена проверката, и е бил установен с още четирима
работници да полага труд в проверявания обект. От представената справка за
приети и отхвърлени уведомления се установява, че уведомлението за сключен
трудов договор с Й.Д.П. е подадено след извършването на проверка от служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и по-конкретно - на същата дата в
18:27:24 часа.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на св. Е.Д.Н. и описаните по-горе писмени доказателства
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствено
средство като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
Посочените
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени
поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила,
визирани в ЗАНН.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда
на чл. 416, ал. 3 КТ. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата
нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа
работник или служител преди да му бъдат предоставени документите, изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В чл. 1, ал.
2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
От
показанията на св. Н. се установява, че по време на проверката са установени
общо пет работника, измежду които е бил и работникът Й.Д.П.. И петимата
работници са установени да полагат труд в полза на въззивното
дружество, като са извършвали зидария на предпоследната плоча на строящата се
жилищна сграда, намираща се в УПИ III-35/ПИ10135.4021.75, кв. 2, местност «Джанаварски път» в гр. Варна. На следващо място Й.Д.П. е подписал съставения на място констативен
протокол, в който е удостоверил, че има сключен трудов договор и работи за въззивното дружество на длъжността „работник в
строителството“ от 04.06.2019 г. с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа, пет дни в седмицата и с трудово
възнаграждение 560 лв. Освен това в хода на проверката въззивното
дружество е представило сключен трудов договор между него и работника Й.Д.П. с
посочените в констативния протокол елементи на трудово правоотношение.
Следователно
между въззивното дружество и И.И.се установяват като
налични всички елементи на трудовото правоотношение: две страни (работодател и
работник); определено място на работа (гр. Варна); заемането на конкретно
определена длъжност (работник в строителството); определено трудово
възнаграждение с постоянен характер (560 лв.); периодичност на заплащането
(месечно); продължителност на работния ден (от 08,00 часа до 17,00 часа) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.
Следователно
съдът намира, че въззивното дружество е осъществило
от обективна страна състава на нарушението на
чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като на 04.06.2019 г. в 14,40 часа в качеството
на работодател е допуснало до работа лицето Й.Д.П. на длъжност „работник в
строителството“ в строителен обект, находящ се в гр.
Варна, УПИ III-35/ПИ10135.4021.75, кв. 2, местност «Джанаварски
път», където дружеството извършва строителни и монтажни работи, преди да е
предоставено на работника копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено
от ТД на НАП.
Съдът намира,
че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са
налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично
нарушение.
По възраженията на въззивното
дружество:
По отношение
на възражението, че констатациите на наказващия орган са непълни, съдът намира,
че в наказателното постановление нарушението е индивидуализирано по начин,
позволяващ на въззивното дружество да разбере за
какво е санкционирано – посочени са датата и мястото на нарушението,
нарушителят е индивидуализиран чрез посочване на наименованието на дружеството
и неговото ЕИК, посочени са всички съставомерни
признаци на нарушението от обективна страна – допускането до работа на
конкретен работник, изпълняващ конкретна длъжност, без на последния да е
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.
Относно
възражението за липса на виновно извършено от жалбоподателя нарушение съдът
намира, че в случая в случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на
юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини,
довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по
своя характер задължение на въззивното дружество да
осигури спазването на трудовото законодателство. В този смисъл осъществяването
на счетоводното обслужване от външни за дружеството лица, включително
подаването на уведомления до НАП за сключени трудови договори, не е изключващо
отговорността обстоятелство.
Процесуалният
представител на въззивното дружество се позовава и на
незнанието на наетите работници за липсата на регистрация на трудовите им
договори. Посоченото възражение се явява ирелевантно
за преценката за съставомерност на нарушението, тъй
като разпоредбата на чл. 63, ал. 5 КТ забранява допускането на работници до
работа преди предоставяне на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
По отношение на имуществената санкция:
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши
разпоредбата на чл.
63, ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна
налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му
част, като наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се поражда за всяка от страните съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като всяка от тях прави искане
за присъждането им.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК (приложим по арг. от чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр.
чл. 144 АПК) на претендираното от въззивната
страна адвокатско възнаграждение. Въззивното
дружество претендира присъждане на разноски, като представя доказателства
(договор за правна защита и съдействие) за извършени разноски в размер на 300
лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимото в случая адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
от 580 лв. без ДДС. Следователно възражението за прекомерност е неоснователно.
От
доказаните релевантни разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, въззивното дружество има
право на 150 лева съобразно уважената част от оспорването на наказателното
постановление на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доколкото
Дирекция "Инспекция по труда" – Варна е териториално поделение на
специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не
самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", съгласно която Агенцията е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище ***, съдът намира, че за заплащане на
разноските на въззивната страна следва да бъде
осъдена Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда".
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид провеждането само на едно съдебно заседание, от което има
право на 40 лв., пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл.
27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, което следва да бъде
присъдено в полза на юридическото лице Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда".
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 011422 от 03.07.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Б.Б.“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 3000
(три хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК *********, със седалище ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 1 сумата от 150 лв. (сто и петдесет
лева), представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА", ЕИК *********, със седалище *** сумата от 40 лв. (четиридесет
лева), представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр.
ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП
и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: