Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 15.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и четвърти ноември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С.а и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 6567 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.Й.В. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че при ПТП
настъпило на 24.09.2015 г. е причинена смъртта на Й.Б.В.-баща на ищеца,
вследствие на което ищецът търпи неимуществени вреди. Поддържа се, че на
посочената дата М.Б.Ш.управлявал л.а.м. „Фолксваген“ с ДК № ********по пътя
Варна-Бургас. В близост до с. Старо Оряхово водачът нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с конкретната
пътна обстановка и законовите ограничения, предприел неправомерна маневра
изпреварване в условията на десен завой и забраняваща маневрата хоризонтална
пътна маркировка, вследствие на което загубил контрол над управляваното от него
МПС и се блъснал в движещия се срещуположно на него ТИР „МАН“. Твърди се, че
при удара е причинена смъртта на бащата на ищеца. Поддържа се, че във връзка с
ПТП е образувано ДП № 1060/2015 г. по описа на ІV РУ Полиция-Варна, пр. пр. №
1798/15 г. ОП-Варна, което е приключило с влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателното производство. Поддържа се, че загубата наЙ.оставила траен отпечатък в съзнанието на С., който
страда силно, чувства се обезверен. Липсата на баща му никога няма да бъде
преодоляна. Твърди се, че ищецът изживява стрес, потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност,
безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите и живота
като цяло. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието,
отговорността на делинквента е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02115000922963, валидна от 30.03.2015 г. до 29.03.2016 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на баща му Й.Б.В., настъпила в пряка причинна връзка с
ПТП, реализирано на 24.09.2015 г. на пътя Варна-Бургас в близост до с. Старо
Оряхово, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген“ с ДК № ********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД със застрахователна полица № 02115000922963,
валидна от 30.03.2015 г. до 29.03.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта-24.09.2015 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските по делото, както и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно
упълномощени с пълномощни приложени към отговора.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер. Оспорва да е причинен деликт от М.М.Ш.. Твърди се, че ПТП се дължи изцяло на неправомерното и
виновно поведение от страна на М.К.К.като водач на
товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № А ******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в З. „О.“ АД. Заявява евентуално
възражение за реализирано ПТП в условията на съизвършителство.
Оспорва ищецът да е претърпял реална вреда.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба. Оспорва всички възражения на ответника и
заявява становище по доказателствените му искания.
В срока за допълнителен отговор
ответникът не депозира такъв.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения по същество на спора излага в депозираните по делото
писмени бележки.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител, изразява становище в хода по същество
чрез писмени бележки. Прави евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Третото
лице помагач в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда
да отхвърли исковете. Поддържа, че водачът застрахован при третото лице помагач
няма никаква вина за настъпването на процесното ПТП.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От протокол за оглед на ПТП от 24.09.2015
г., фотоалбум, от показанията на свидетеля-очевидец К.П.П.,
както и от не оспореното от страните заключение на тройна САТЕ, прието по
делото се установява, че на 24.09.2015 г. около 07,10 часа
по главен път I-9, Бургас-Варна, в района на км
144+300 м, между с. Старо Оряхово и с. Рудник, на около 2 км след с. Старо
Оряхово в посока от с. Рудник в условия на десен завой посока гр. Варна, са се
движили три автомобила: товарна композиция от седлови
влекач „МАН“ с рег. № *******с полуремарке „Шмиц СУС27“ с рег.№ *******в посока гр. Бургас в дясната
пътна лента със скорост в диапазона 50-60 км/ч., лекотоварен
автомобил-пътнически бус „Форд Транзит“ с рег. № А ****** със седем пътника, в
дясната пътна лента в посока гр. Варна, със скорост от порядъка на 70 км/ч,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „О.“ АД,
валидна за периода от 09.07.2015 г. до 08.07.2016 г. и л.а.м. „Фолксваген Голф“
с рег.№ ********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД със
застрахователна полица № 02115000922963, валидна от 30.03.2015 г. до 29.03.2016
г., с трима пътника в посока гр. Варна, движейки се зад лекотоварния автомобил.
Водачът на л.а.м. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********, предприема изпреварване
при наличие на непрекъсната осова линия, разделяща
лява и средна пътни ленти, като навлиза в средната пътна лента в зона на десен
завой. В момента, който л.а.м.
„Фолксваген Голф“ с рег.№ ********се е намирал на едно ниво с предната си част,
успоредно с предната си част на лекотоварния бус „Форт Транзит“, водачът на
лекия автомобил предприема маневра отклоняване в дясно, като навлиза в пътната
лента на буса и настъпва страничен удар между двата автомобила. За л.а.м.
„Фолксваген Голф“ с рег.№ ********ударът е бил в зоната на предна дясна врата,
а за автомобил „Форд Транзит“ ударът е бил в зоната на преден ляв калник и
предно ляво колело. Вследствие на този контакт, водачът на л.а.м. „Фолксваген
Голф“ с рег.№ ********губи управление, след което автомобилът се насочва напред
и на свое ляво и започва безконтролно движение по мократа пътна настилка на
средна пътна лента. В момента, в който започва безконтролното движение
едновременно в ляво и направо, разстоянието на което са се намирали предна част
на л.а.м. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********и товарен автомобил „МАН“ е било
около 18,70 м. След като лекият автомобил „Фолксваген голф“ е навлязъл в
пътната лента, по която се движел товарния автомобил МАН настъпва челен кос
удар между двата автомобила изцяло в зоната на дясна пътна лента. Следствие на
сумарната скорост на удара и огромната разлика между масата на състава от ППС и
л.а.м. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********, последният след деформациите е
отхвърлен назад по посока на движение на състава от ППС и на дясно. Следствие
косия удар се появява въртящ момент, който предизвиква едновременно ротация на
л.а.м. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********около вертикалната си ос и транслация.
Когато лекият автомобил се е намирал на границата на средната пътна лента и
пътната лента, по която се е движил „Форд Транзит“, настъпва втори удар между
купетата на двата автомобила, като ударът за лекия автомобил е бил в предната
част, а за пътническия бус в зоната на преден ляв фар, предна броня и преден
капак, челен кос. Следствие на този удар, лекият автомобил се отклонява на
дясно към лентата по която продължава да се движи съставът от ППС и настъпва
последен четвърти удар между лекия автомобил и състава от ППС, който е бил в
зоната на задните леви колела на полуремаркето и
изцяло в зоната на дясна пътна лента.
От заключението на тройната САТЕ,
която съдът кредитира изцяло с оглед, че същото е изготвено обективно и
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че
единствена вина за настъпване на процесното ПТП са единствено и само действията
на водача на л.а.м. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********, което е довело до
настъпването на първоначалния страничен удар между него и лекотоварния бус.
Установява се, че при скорост на движение на л.а.м. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********с
около 95,58 км/ч и критична скорост на завоя 119 км/ч, ако водачът на лекия
автомобил, при условие, че не е предизвикал страничен контакт с „Форд Транзит“,
технически би могъл да завърши изпреварването по средна пътна лента и с
достатъчна надлъжна дистанция би могъл да се прибере на свое дясно, т.е. в
пътната лента, по която се е движил автомобил „Форт Транзит“ и да не настъпва
удар с товарния автомобил. Допълнителна, съпътстваща причина за навлизане в
лентата за движения на товарния автомобил, са състоянието на протекторите на
външните гуми на лекия автомобил, под
границата на допустимите норми 0 мм и при наличие на мокра пътна настилка.
От неоспореното от страните
заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от процесното ПТПЙ.В. е получил съчетана травма глава, гърди,
корем крайници, като несъвместими с живота са уврежданията на главен мозък,
сърце и черен дроб, която съчетана травма е и причина за неговата смърт.
От приетото по делото
удостоверение за наследници изх. № 94-01-36933/23.10.2015 г. на Община Бургас,
се установява, че ищецът е син на починалия Й.Б.В..
Между страните не е било спорно,
че водачът на л.а.м. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********, попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество с полица
№ 02115000922963, валидна от 30.03.2015 г. до 29.03.2016 г.
От показанията на свидетеля Н.С.Р.
се установява, че ищецът живеел в едно домакинство с баща си до неговата смърт.
Отношенията в семейството били много добри, събирали се на празници, правели
големи трапези, хранели се заедно. Всички били в близки, топли отношения
помежду си. Ищецът приел новината за смъртта на баща си много тежко-плакал,
даже припаднал. Свидетелят бил на погребението на бащата на ищеца и установява,
че в този ден С. бил много зле, постоянно плачел. В първите месеци след
погребението, ищецът продължавал да скърби, свидетелят често го придружавал до
гробищата. Поведението на ищеца след смъртта на баща му се променило-той все
мисли за баща си, унил е и до сега продължава да му е тежко, по два-три пъти в
седмицата ходи а гроба му.
Разпитан свидетелят С. С.К.установява,
че ищецът живеел заедно с баща си. Отношенията в семейството били много добри,
сплотено семейство били. Свидетелят установява, че С. много тежко преживява
загубата на баща си, често плаче, бил споделил, че имал общи планове с баща си
и те пропаднали. Свидетелят установява, че ищецът постоянно посещава гроба на
баща си, даже преди известно време направил и курбан за него. С. много обичал
баща си и тежко преживява загубата му, станал необщителен. И към момента не е
превъзмогнал загубата, ходи често на гроба
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 24.09.2015
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с неоспорените от
страните заключения на тройната САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на бащата на ищеца.
Установява се, че с поведението си водачът на л.а.м. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********е нарушил нормата на чл. 21, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, предприемайки
неправомерна /пресичайки непрекъсната единична осова
линия/ маневра изпреварване в условията на десен завой, при мокра пътна
настилка, при конкретно износени гуми на автомобила, с висока скорост над
разрешената за конкретното място и над критичната за конкретния завой.
Установява се, че другите двама водачи на превозните средства участвали в
произшествието, не са имали техническа възможност да предотвратят ПТП чрез
аварийно спиране или маневра
При това положение възражението
на ответника, че единствената вина за настъпилото произшествие, има водачът на
пътническия лекотоварен бус „Форд Транзит“ е неоснователно и недоказано, както
неоснователно е възражението му за произшествие в условията на независимо съизвършителство.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Ч.В., в частта им, в която установява, че водачът на лекотоварния бус
започнал да дава газ по времето, когато лек автомобил „Фолксваген голф“
започнал да го изпреварва. На първо място тези показания се опровергават от
показанията на другите двама свидетели Ф. Щ. и Г.Р.. Свидетелят Щ. установява,
че пътуващите на задните седалки спели, включително и свидетелят В., който
седял на най-задната седалка, което сочи на недостоверност на показанията на
свидетеля В.. Показанията му се опровергават и от заключението на тройната
САТЕ, което от своя страна е изградено въз основа на обективни находки от
огледа на местопроизшествието.
От заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че в пряка причинно-следствена връзка от
неправомерното поведение на водача Я. и настъпилото в тази връзка ПТП е
настъпила смъртта на бащата на ищеца.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявения иск за
неимуществени вреди се явява основателен.
По възражението на ответника, че
искът се явява неоснователен, тъй като вземането на ищеца е прехвърлено на
трети лица чрез договор за цесия в хода на настоящото производство. Това
възражение е неоснователно.
Макар прехвърлянето на спорното право да променя носителя на това право, според установеното в чл. 226, ал. 1 ГПК процесуално правило, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като по реда на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на всички страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните страни, като прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон.
Въпреки сключения в хода на производството
договор за цесия от 28.09.2018 г., по силата на който ищецът е прехвърлил
спорното вземане в полза на третото лице - „Н.Л.“ ЕООД, съгласно чл. 226, ал. 1
от ГПК производството продължава между първоначалните страни. В този смисъл напр. Решение № 32
от 30.05.2016 г. по т. д. № 95/2015 г., ТК, първо търговско отделение на ВКС.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./ съответно 1000000 лв.
и 5000000 лв. до 11.06.2012 г. и след тази дата 2000000 лв. и 10000000 лв.,
приложими в настоящия случай с оглед датата на настъпване на ПТП. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в
резултат на което е причинена смъртта на бащата на ищеца/ следва да се отчитат
като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС,
формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца след смъртта на неговия баща болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от него отрицателни емоции, и близката връзка,
привързаността помежду им, споделяли общ дом и домакинство до смъртта на Й.,
който към този момент е бил само на 51 години. Болките и страданията, които ищецът
ще продължи да изпитва от загубата на своя баща, трябва да бъдат отчетени при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 100 000 лв. Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то тези обезщетения се явяват
справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
С оглед на горното предявеният
иск следва да бъде уважен за сумата от 100 000 лв. и отхвърлен за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ищецът претендира лихва, считано
от датата на деликта, респ. смъртта на Й.Б.В., поради което Съдът присъжда
лихва върху главницата, считано от 24.09.2015 г. до окончателно изплащане на
сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете
страни.
Ищецът е освободен от държавна
такса и внасяне на разноски в настоящото производството.
Видно от
представения договор за правна помощ и съдействие от 17.05.2019 г. адвокат С. С.
Ч. е осъществявал безплатно процесуално представителство в полза на ищеца на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от същия закон ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Ч. съответно на уважената част от иска адвокатско
възнаграждение с ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат Ч. е регистриран
по ЗДДС.
При материален
интерес в размер на 200 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение
изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 5530
лв., съответно 6636 лв. с ДДС.
От тази
сума ответникът ще следва да заплати сума в размер на 3318 лв. с ДДС, която е
съответна на уважената част от иска /100000 лв./.
Ответникът
е направил разноски в общ размер на сумата от 640 лв.-депозити вещи лица и
свидетели. До приключване на устните състезания по делото, ответникът не е
представил писмени доказателства, установяващи уговаряне и заплащане на
конкретно адвокатско възнаграждение, поради което не му се присъждат разноски
за един адвокат. От сумата 640 лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще
следва да заплати разноски на ответника в размер на 320 лв., която сума
съответства на отхвърлената част от иска /100 000 лв./
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 4000 лв., както и сумата от 200 лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица от
бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.Й.В.,*** 51, сумата от 100 000
лв. /сто хиляди лв./ застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на баща му Й.Б.В., настъпила в
пряка причинна връзка с ПТП, реализирано на 24.09.2015 г. на пътя Варна-Бургас
в близост до с. Старо Оряхово, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Фолксваген“ с ДК № ********, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД със
застрахователна полица № 02115000922963, валидна от 30.03.2015 г. до 29.03.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта-24.09.2015 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от
200 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата на адвокат С. С. Ч., ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 3 318 лв. с ДДС /три хиляди триста и осемнадесет
лв./
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 4000 лв. /четири хиляди лв./, както и 200 лв.
/двеста лв./ заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
Решението е постановено при
участието на З. „О.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника З. „Б.И.“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: