РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Смолян, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440101081 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К. Т. Ч. е предявил срещу *** *** София, представлявана от гл.комисар ***
– ВПД Директор обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 7 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 2193,36 лв., представляваща дължимо и
неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 18.07.2019 г.
до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2022 г. –
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението; иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 316,54 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, като началната дата за изчисляване е 01.08.2019г. до датата на
предявяване на иска в съда – 01.11.2022г.; сумата от 257,40 лева, представляваща левовата
равностойност на безплатна предпазна храна и на одобряващи напитки, полагаеми се за 12-
часови дежурства през периода от 01.08.2019 г. до 01.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва върху нея
в размер на 71,10 лева, начислена за периода от 01.09.2019 г. до 31.10.2022 г. Размерите на
исковете са изменени в съдебно заседание.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
1
изпълнява длъжността *** в *** при ***, при сумарно отчитане на работното време. За
времето от 11.10.2019 г. до 30.09.2022 г. е положил общо 1600 часа нощен труд, който при
преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 1828 часа дневен труд. Разликата след
превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 228 часа
положен труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020
г.;наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане
на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения
коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение
под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по
тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за
тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането
съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба
в съда. Претендира присъждане на деловодните разноски. В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като твърди, че всички отработени от ищеца
часове нощен труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма препращаща норма към
разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е НСОРЗ наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и в тези наредби липсва основание за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Смята, че приложими
са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да
се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Твърди, че с изменението на
ЗМВР от 07.07.2020 г., със създадената нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР, според която нощните
часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1. Признава факта, че в процесния период
ищецът е работил на посочената длъжност и е полагал нощен труд. Счита за недоказан иска
за претендиране на левовата равностойност на неосигурена храна, тъй като ищецът не сочи
и не представя доказателства, че в процесния период е изпълнявал дейностите по чл. 2, т. 7
от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. с продължителност не по-малко от половината от
установеното работно време за деня по ЗМВР, с изкл.на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11 от
2
Наредбата и че е работил при специфични условия на труд под +10 градуса и над 30
градуса. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът се представлява от гл.юр. ***, счита исковете за неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в писмените
бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ищеца.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ - *** при *** Смолян на длъжност
„***“.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в
системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при
сумирано отчитане на работното време. През периода 18.07.2019 – 31.10.2022 г. е положил
общо 1569 часа нощен труд, които преобразувани в часове дневен труд се равняват на 1793
часа. Разликата от 224 часа не са му платени и са на стойност 2 193,36 лв. Не е ползвана и
компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е опредЕ. по тримесечия в размер на
316,54 лв., начислена към 01.11.2022 г..
В периода 18.07.2019 – 31.07.2020 г. ищецът е положил 63 смени труд при
среднонощни температури под +10 градуса целзий и над + 30 градуса Целзий, като не му е
предоставяна безплатна храна по реда на чл. 2, т. 5 НОВР с левова равностойност за всички
смени в размер на 219,60 лв. Считано от 01.08.2020 г. левовата равностойност на
неосигурената храна за положен труд при специфични условия се заплаща с трудовото
възнаграждение за месеца, за който е положен. Лихвата върху тази равностойност е в размер
на 60,77 лв., начислена от първо число на тримесечието, следващо това, за което се дължи
храната до 01.11.2022 г.. Размерът на левовата равностойност на неосигурените ободряващи
напитки за положения труд в часовете между 22,00 – 06,00 часа за 63 нощни смени в периода
18.07.2019 – 31.07.2020 г. е 37,90 лв., а лихвата по тримесечия е 10,33 лв. Считано от
01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен
труд в часовия диапазон 22:00 – 6:00 часа се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца,
за който е положен. Така сборът от левовата равностойност на неосигурените храна и
напитки до 01.08.2020 г. възлиза на 257,40 лв., а сборът от лихвите е 71,10 лв..
Съдът кредитира заключението на ВЛ ведно с допълнението като обективно и
компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по
делото доказателства и не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
3
Предявени са 4 обективно съединени искове:
Иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска
да бъде осъден ответникът да му заплати дължимо и неплатено трудово възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд в процесния период, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане
на задължението. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата, дължима от първо число на месеца следващ
съответното тримесечие към момент ана предявяване на исковата молба.
Иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и изр.второ ЗМВР за заплащане на
левовата равностойност на неосигурената безплатна предпазна храна и неосигурени
ободряващи напитки за положен нощен труд за периода до 31.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на възнаграждението. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху двете главници за храна и напитки, начислена за периода до
подаването на исковата молба.
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време
същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно
заплатен. Безспорно се установи разлика от 224 часа между нощните и дневните часове,
след преобразуването на нощния труд, които не са начислени и заплатени от работодателя и
са на стойност 2 193,36 лв..
Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно
приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и
отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
4
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1,
предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г..
В Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от
01.01.2021 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. В
последната посочена Наредба, в сила от 01.01.2021 г. в чл. 21, ал. 3 се предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
5
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на
държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
При липсата на специално правило в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.
Основна грижа на законодателя е да осигури равнопоставеност на работниците и
служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, по трудово
правоотношение в МВР или извън нея. Недопустимо е поставянето на служителите в
системата на МВР, работещи в режим на сумирано изчисляване на работното време в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители при възмездяването
на нощния труд. В противен случай би се стигнало до различно третиране на нощния труд и
различни критерии за неговото възмездяване, като държавните служители в системата на
МВР, осъществяващи нощен труд при сумирано изчисляване на работното време биха били
поставени в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и
спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са приложими
общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. В мотивите на Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС е дадено принципно разрешение за субсидиарното прилагане на общия
закон при липса на изрично уредено заплащане в специалния ЗМВР, като е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Полагането на нощен труд, без оглед на
вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми на работника/служителя и е
свързано с вредни за организма последици, които се компенсират чрез допълнителното
заплащане и различно отчитане на нощния труд.
Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на
чл. 5 от ГПК когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
преюдициален въпрос от РС - Луковит по дело С-262/2020 г., където е посочено че „не се
налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
6
придобивки.“ В решението по посоченото дело /т. 79/, СЕС е приел също, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба
на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021 г., Sumal, C-882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71 и цитираната съдебна практика). В
случая, при липса на други приложени мерки в процесния период, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
В действащите за процесния период наредби на МВР липсва изрична норма,
предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневен, за разлика от чл. 31,
ал. 2 от наредбата от 2014 г., регламентираща, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се
умножава с коефициент 1,143. Единствено е предвиден редът за отчитане на отработеното
време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане броя на отработените часове, без да е предвиден
алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен.
При това положение съдът счита, че изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г., поставя държавните
служители в системата на МВР в неравнопоставено положение спрямо останалите
служители, работещи по трудово правоотношение, полагащи нощен труд, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което е недопустимо.
С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за справедливо
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че тази
нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това
общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Съдът отчита и обстоятелството, че с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по
7
адм. д. № 8601/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова, е отменена
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта относно чл. 8, чл. 14,
ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25,
ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение
№ 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Тази
отмяна, засягаща и полагането на извънреден труд извън нормативно определените часове, е
индиция, че е недопустима законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния
в дневен труд за служителите в МВР.
Предвид изложеното съдът счита, че за уреждане на нощния труд на служителите
в системата на МВР, работещи при сумирано изчисляване на работното време, приложима е
общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело № 405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя, в мотивите на което е
прието, че тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния
труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък,
очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са
две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. В случая, както е
посочено по-горе, на ищеца е изплатен нощния труд за исковия период, но не и разликата
отработени часове, получен след преобразуването на нощните часове в дневни.
Положеният от ищеца 224 часа нощен труд, е установен от експертизата при
отчитане на предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано
8
изчисляване на работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е
начислен само нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от
заключението по СИЕ, че положените 224 часа труд, получени след преобразуването на
положения нощен труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден график от ответника,
както и че този труд не е начислен и изплатен и не е компенсиран с почивка. По делото
ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер.
Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 2 193,36 лв.,
представляваща стойността на положения 224 часа труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.11.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
Акцесорният иск за лихви също е основателен и следва да бъде уважен изцяло, тъй
като ответникът е изпаднал в забава, като не е платил съответните часове труд в месеца
следващ съответния месец, в който е положен извънредният труд. Лихва върху дължимата
сума за труда се дължи от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в който
е положен нощният труд, като от заключението на вещото лице, кредитирано от съда и
неоспорено от страните, се установява, че дължимата лихва, считано от падежа на всяка една
от дължимите главници по тримесечия за периода 01.10.2019 – 01.11.2022 г. е в
претендирания размер от 316,54 лв..
Относно иска за заплащане на левовата равностойност на полагаемата се храна:
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3,
се осигурява безплатна храна, а на полагащите труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки.
Размерът на доволствията и условията и реда за предоставянето им се определят
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
В изпълнение на чл. 181, ал. 3 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-904/ 30.07.2015 г., а
въз основа на нея са издадени съответно заповед № 8123з-38/19.01.2016 г.; Заповед № 8121з-
693/08.07.2016 и заповед № 8123з-57/09.01.2017 г., които предвиждат да бъде осигурявана
безплатна храна в натура при работа при специфични условия. В чл. 2 от Наредба 81213з-
904 от 30.07.2015 г. са изчерпателно изброени дейностите, определени за специфични. В т. 7
са предвидени и дейностите, извършвани при средноденонощни температури под +10 °С и
над +30 °С по данни от Научния институт по метереология и хидрология към БАН. Няма
спор, че по повод на изпълнение на служебните му задължения ищецът е извършвал
специфични дейности при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С.
В чл. 3 от наредбата е предвидено, че безплатна храна се предоставя на служителите
на МВР само за дните, през които са извършвали дейностите по чл. 2 с продължителност не
по-малка от половината от установеното работно време за деня по чл. 187, ал. 1 от Закона за
9
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда, с
изключение на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11. Както се установи от заключението на
вещото лице нощните смени, изпълнявани от ищеца са били с продължителност 12 часа. С
разпоредбата на чл. 6, изменена с ДВ бр. 69 от 2020 г. , в сила от 4.08.2020 г., е определено,
че безплатна храна за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със
специфичен характер на труда, се осигурява чрез изплащане на левовата й равностойност.
В чл. 9, ал. 1 от Наредба 8121з-904 от 30.07.2015 г., редакция ДВ, бр. 62 от 2015 г., в
сила от 14.08.2015 г. е предвидено, че по време на полагане на нощен труд от 22,00 до 06,00
ч. на служителите на МВР се осигуряват ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни
и съдържащи кофеин напитки, и други. Същата разпоредба е изменена с ДВ бр. 69 от 2020
г. , в сила от 4.08.2020 г. и гласи, че на служителите на МВР, на които по време на полагане
на нощен труд от 22,00 до 6,00 ч. се полагат ободряващи напитки – чай, кафе, какао,
енергийни и съдържащи кофеин напитки, се осигурява тяхната левова равностойност.
Безспорно се установи, че в претендирания период от време от страна на ответника
не са били предоставяни нито предпазна храна, нито ободряващи напитки на ищеца, нито
пък е била заплащана тяхната левова равностойност. Едва от 01.08.2020 г. е започнало
изплащането на левовата равностойност на неосигурените храни и напитки - факт
установено от експертизата.
Именно поради непредоставянето на дължимата предпазна храна и ободряващи
напитки своевременно на ищеца и при липсата на интерес от реално изпълнение, което с
оглед целта на тези храни и напитки не може да бъде осигурено, то задължението на
ответника от натурално се трансформира в задължение за компенсаторно обезщетение.
Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично
обезщетение, в каквато насока са възраженията на ответника, би довело до резултат
длъжникът от собственото си неизпълнение да се освободи от изпълнението на неговото
задължение. /Подобни съображения са изложени от СмОС в решение № 20234/15.07.2020 г.
по в.гр.д. № 249/2020 г./.
Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца левовата равностойност на
полагаемите се, но непредоставени в натура храна и ободряващи напитки в периода
18.07.2019 – 31.07.2020 г. в общ размер на 257,40 лв., съобразно допуснатото изменение и
претендиран размер от ищеца /от които 219,60 лв. за храната и останалите 37,80 лв. за
напитките/, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 01.11.2022 г. до
окончателното заплащане на задължението, както и лихва за забава върху главницата,
начислена за периода 01.10.2019 – 01.11.2022 г. в общ размер на 71,10 лв..
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на
адв. *** в размер на 500 лв., видно от договора за правна защита и съдействие и разписката,
представена със списъка за разноски. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Заплатеното от ищеца
10
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. с оглед материалния интерес по делото и
предвид предявените общо 4 кумулативно съединени иска не е прекомерен и е в
минималните размери и следва да му бъде присъдено, пропорционално на уважената част от
исковете. Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв..
С оглед изхода от спора, на ответника не се дължат разноски.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС Смолян сумата от 357,73 лв., от която 237,73 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
главен комисар *** на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД да заплати на К. Т. Ч., ЕГН **********, от с. ***, общ. *** сумата от 2 193,36 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода
18.07.2019 – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.11.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението, както и сумата от 316,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата, начислена за периода 01.10.2019 – 01.11.2022 г.,
считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие на сумираното
изчисляване на положения нощен труд до 01.11.2022 г..
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
главен комисар *** на основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и изр.второ ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД да заплати на К. Т. Ч., ЕГН **********, от с. ***, общ. *** сумата от на 257,40 лв., от
която 219,60 лв. представляващи левовата равностойност на неосигурената безплатна
предпазна храна за положен труд със специфичен характер и 37,80 лв. представляващи
левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд в
периода 18.07.2019 – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
01.11.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, както и 71,10 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода периода 01.08.2019 – 01.11.2022 г.
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на К. Т. Ч., ЕГН **********,
от с. ***, общ. *** сумата от 500 лева за направените деловодните разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС Смолян
сумата от 357,73 лв., от която 237,73 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
11
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *** на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
12