Р Е Ш Е Н И Е
№ 2275
гр. Пловдив, 12 ноември 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, XVIII състав в
съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД № 2538 по
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.И.Д., ЕГН ********** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-4635-000095 от
15.07.2019г., издадена от С.А.О.-Полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас,
РУ-Приморско с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП “Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Жалбоподателят, чрез адв.
Ст.П. - пълномощник, намира обжалвания акт за незаконосъобразен и издаден при
неправилно прилагане на материалния закон. Искането е да се отмени атакуваният
административен акт. Претендира разноски.
Ответникът - Полицейски инспектор към ОД на
МВР-Бургас, РУ-Приморско, редовно призован, не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за подадена в рамките на
установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
В обстоятелствената част на административния акт е
посочено, че същият се постановява въз основа на АУАН № GA57815 от
15.07.2019г., за това, че на 15.07.2019 г., около 02,40 часа в гр. Приморско,
на ул.“Стара планина“, Г.Д. като водач на МПС Нисан Алтима, рег. № РВ***ТХ, собственост на Никола Д. го
управлява след употреба на алкохол- 0,78 промила на хиляда в издишания въздух.
Изпробван е бил в 02:52ч. с техническо средство Алкотест
Дрегер 7410 с номер 0241. Издаден е бил талон за
медицинско изследване № 0002146.
С описаното е прието, че виновно е нарушил чл.5, ал.
3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. Въпросният АУАН, както
и издаденото НП № 19-4635-000228/21.08.2019г. са приложени по преписката. В
същите подробно е описано прежде посоченото деяние,
осъществено от Г.И.Д..
При това
положение и на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП С.А.О.-Полицейски
инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ-Приморско съставил на Г.Д. процесната Заповед
№ 19-4635-000095/15.07.2019г. за прилагане на принудителна административна
мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В тази връзка били отнети
СУМПС № 282864641и КТ № 5695821.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата,
като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е
допустима за разглеждане по същество. Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 16.08.2019 г. на жалбоподателя, като от дадения
на жалбата входящ номер се установява, че тя е подадена до съда на дата –
19.08.2019г.
По същество
жалбата е неоснователна.
Съдът намира,
че издадената заповед е валиден акт. Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според т. 1.8 от
представената Заповед № 251з-209 от 18.01.2018г. на директора на ОДМВР – Бургас
полицейските инспектори при ОД на МВР – Бургас са овластени
да издават ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. От друга страна, на съда е служебно
известно, че със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на МВР и
СДВР да осъществяват контрол по ЗДвП.
На
плоскостта на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за мотивираност на
заповедта за прилагане на ПАМ, съдът намира, че в случая е съобразено
изискването за форма. Същото предполага спазване на разпоредбата на чл. 59, ал.
2 от АПК от страна на административния орган. В заповедта са посочени
изчерпателно установените от прилагащия мярката обстоятелства, както и
конкретното правно основание за разпореденото, които са в пълна кореспонденция
помежду си, както и с необходимостта от налагане на ограничение за постигане на
предвидената в закона цел.
Противно на
твърденията в писменото становище на жалбоподателя, при издаването на заповедта
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Като част от производството по установяване на правопораждащия
отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на
АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му /Глави VI и
VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН/. Съгласно чл. 172, ал. 3
от ЗДвП СУМПС е иззето със съставянето на АУАН.
Според
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП, която е посочена от
административния орган като основание за разпоредените
със заповедта последици, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на вода, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Нормата
очертава няколко хипотези, всяка една от които при проявлението си води до
временното отнемане на СУМПС. В конкретния случай твърдените в мотивната част на оспорената заповед обстоятелства водят до
извода, че се претендира управление на МПС след употреба на алкохол в
количество от 0, 78 промила, като това количество се вписва в изискването на
разпоредбата и в тази връзка е разпореденият със
заповедта правен резултат. Основният спор по делото е именно за коректността на
този размер.
По делото
липсва резултат от лабораторно изследване на кръвта въз основа на издадения на
жалбоподателя талон за медицинско изследване.
От друга
страна, с оглед констатираното количество на алкохол в кръвта на водача
/по-малко от 1, 2 промила/ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Наредбата извършването
на медицинско изследване е функция на добросъвестното и пожелателно
поведение на нарушителя. При липса на представяне на медицински протокол от
изследваното лице, установяващ различен и по-благоприятен за жалбоподателя
резултат, приложима е разпоредбите на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017
г. Всъщност логично е, че след като на жалбоподателя е даден талон за
медицинско изследване от една страна, и от друга страна, той претендира, че не
е употребил алкохол, добросъвестността за изпълнение на задълженията по чл. 6,
ал. 7-9 от Наредбата следва да се установи именно от него. Изгодните за лицето
обстоятелства – оспорването на показанията на техническото средство или
представяне на резултати от медицинските изследвания, които опровергават
констатираното наличие на алкохол в кръвта с друго техническо средство, следва
да се установят от него. Такива обстоятелства не само не се установяват, но и
по същество показанията на уреда /техническото средство/ не са били оспорени от
Г.Д. видно от АУАН и от Талон за изследване № 0002146, където в съответната
графа е написано „Приемам“.
Единственото
съображение на жалбоподателя е, че е нарушен редът за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта на водача, понеже е използван талон, който не
е съобразен с измененията в Наредба № 1/19.07.2017г. е неоснователно. В НАРЕДБА
за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр. 81
от 2018 г.) Преходна разпоредба § 25
казва, че „Бланките на талон за медицинско изследване по приложение № 1 към чл.
3, ал. 2 от отменената Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
(обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 23 от
2006 г.; отм., бр. 61 от 2017 г.) и на талон за изследване по приложение № 1
към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане в сила на тази наредба, се използват
до изчерпване на отпечатаните количества“.
Редът за
установяване концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество, употребено
от водачите на моторни превозни средства е определен в Наредба № 1/19.07.2017
г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата, употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства
и медицински изследвания. При извършване на проверка на място от контролните
органи, какъвто е случаят, употребата на алкохол се установява с техническо
средство – аргумент от чл. 3, ал. 1. В чл. 3а, т.1 от същата наредба е
предвидено установяването на употребата на алкохол да се извършва с доказателствен анализатор, или с химическо лабораторно
изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест; не приема показанията на техническото средство или теста; извършената
проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. В конкретния случай, на водача е извършена надлежна проверка с годно
техническото средство и същият не е възразил срещу отчетения от техническото
средство резултат, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от Наредба № 1/19.07.2017 г., концентрацията на алкохол правилно е установена
въз основа на приетите от водача показания на техническото средство. Следва да
се отбележи, че в последната наредба се съдържа подробно разписана процедура,
приложима в случаите на несъгласие на проверявано лице, с отчетения от
техническото средство резултат, от която процедура жалбоподателят е имал
възможност да се възползва, но не го е направил.
При това
положение, ответникът е приложил правилно нормата на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, тъй като липсват доказателства за извършени от
жалбоподателя изследвания от негова кръвна проба, при което определящи са
стойностите, посочени като установени с техническото средство.
Процесната заповед е съответна и с целта на закона – издаването
й е форма на превенция, целяща временно отнемане на правоспособност на лице, за
което е установена употреба на алкохол с оглед охраняване на интересите, живота
и здравето на другите участници в движението по отворените за обществено
ползване пътища, като именно това е и законовата цел на мярката по чл. 171,
първо предложение от ЗДвП.
Като
неоснователна, жалбата следва да се отхвърли.
При този
изход на спора за ответника не се следват разноски, тъй като такива не са претендирани.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Д., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-4635-000095 от 15.07.2019г., издадена от С.А.О.-Полицейски
инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ-Приморско.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/