№ 270
гр. Пазарджик , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20205220103102 по описа за 2020 година
Производството е образувано по иск на Н. Г. Х. срещу В. Г. Ф., двамата от гр. Пазарджик, за
отмяна на дарение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
(апартамент) в гр. Пазарджик, поради недаване на издръжка, от която ищцата се нуждае.
В исковата молба се твърди, че ответникът е син на ищцата, дарението било извършено през
1996 г., а през 2015 г. ищцата претърпяла мозъчен инфаркт, постъпила в болница, след
изписването състоянието ѝ не позволявало вече да работи, а имала нужда и от купуване на
лекарства и заплащане на прегледи при лекари. Единствен доход за нея останала пенсията ѝ
с нисък размер – 260 лв. месечно, нямала и други имоти, от които да реализира доходи.
Макар че преди била помагала много на сина си, сега той отказал да ѝ даде издръжка, макар
да имал възможност да го направи – работел в Италия, получавал доходи около 2-3 хиляди
евро месечно и нямал ненавършили пълнолетие деца. Изпратената до него писмена покана
за даване на издръжка в размер 500 лв. месечно се върнала неполучена, с отбелязване
„непотърсена“. Другият син на ответницата ѝ помагал, но той имал свое семейство и тя не
можела да разчита само на него.
Разноски не се претендират.
Ответникът не е представил отговор.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.
Несъмнена е по делото от фактическа страна нуждата на ищцата от издръжка - видно от
писмените доказателства, тя е пенсионерка на 80-годишна възраст с нисък размер на
1
пенсията (около 260 лв. към 2019 г.) и влошено физическо състояние след прекаран мозъчен
инфаркт.
По отношение на възможността на ответника да я дава - от показанията на разпитаните по
делото свидетели може да се направи извод, че поне в известни периоди след дарението
ответникът е получавал доходи и следователно е имал възможност да дава поне минимална
издръжка на майка си, тъй като е пребивавал в чужбина - Гърция и Италия. Думите на
настоящия съпруг на неговата майка Г.Х.: "той няма и един ден работа" се отнасят за
престоя му у нас, но същият свидетел говори за периоди на работа дори в България.
Наистина няма преки данни, че в споменатите две държави ответникът е работил и е
получавал възнаграждение, но е явно, че без доходи не би могъл да остане там за дълго
време, а е прекарал и в двете държави продължителен период през последните 30 години. От
друга страна, по това време ответникът не е имал задължения за издръжка към други
членове на своето семейство - децата му са били пълнолетни. С оглед общия стандарт на
живот в Гърция и особено в Италия, където доходите в абсолютни суми са значително (поне
около два пъти) по-високи от тези в България, следва да се приеме, че поне минимална сума
ответникът е можел да отдели, за да подпомогне майка си. Данни, че тя е искала парична
помощ от него, а той е отказал, се съдържат в показанията на другия свидетел - В.Х., а е
приложено и писмено доказателство - покана за даване на издръжка, макар и върната от
пощенския оператор с отбелязване "непотърсена".
При така установените факти основанията за прилагане на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД са
налице, поради което съдът
РЕШИ:
Отменя дарението на недвижим имот, извършено на 30.04.1996 г. с нотариален акт № 54,
том V, дело № 1657 от 1996 г. на нотариус при Пазарджишкия районен съд - вх. рег. №
1252/30.04.1996 г., с който ищцата Н. Г. Х. от гр. Пазарджик, ЕГН **********, е дарила на
ответника В. Г. Ф., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с настоящ идентификатор 55155.503.1316.1.42 по КККР на гр.
Пазарджик към момента, намиращ се на ул. **** в гр. Пазарджик, в сграда с идентификатор
с идентификатор 55155.503.1316.1, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, ведно
с избено помещение № 22 и 2,081% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти с идентификатор 55155.503.1316.1.41, с
идентификатор 55155.503.1316.1.39 и с идентификатор 55155.503.1316.1.45.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2