РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 04 март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА И. ЙОСИФОВ |
|
|
|
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ
МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 57 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.В.П. *** против Решение № 864 от 04.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1768/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което e
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1882-000423 от 28.08.2019 г. на
Началник на сектор при Първо РУ към ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. В жалбата се навеждат оплаквания
за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Претенцията е да се отмени
решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се
отмени НП.
Касационният ответник не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е
от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното в настоящото производство решение РС -
Русе е приел, че наказаното лице безспорно е осъществило от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение по ЗДвП, като правилно бил
определен и размерът на кумулативно предвидените за това нарушение наказания. С
тези мотиви съдът е потвърдил изцяло оспореното пред него НП.
Решението на районния съд е правилно.
АНО на касатора е ангажирана, в качеството му на ФЛ –
водач на МПС, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част
на НП на 20.08.2019 г., около 09:50 часа в гр. Русе, на бул. „България” - п.в.
Охлюва, като водач на МПС – т. а. „*****” с рег. № *****, негова собственост, не спира с МПС
при подаден сигнал за спиране от контролен орган, като продължава движението си
по бул. „България“. Впоследствие е спрян на бул. „България“ до разклона за кв.
Средна кула. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което на основание приложимата санкционна разпоредба на чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП му били наложени административни наказания „глоба” в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Касационната инстанция намира, че в
хода на съдебното производство не са допуснати процесуални нарушения. Правните
изводи на съда кореспондират с доказателствения материал, като решението е
постановено при обсъждане на относимите за това доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и при обсъждане на наведените от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения, които съдът правилно и напълно обосновано
е приел за неоснователни.
В конкретния
казус по делото са ангажирани достатъчно и категорични доказателства, от които
следва несъмнен извод, че наказаното лице е извършило вмененото му нарушение. Правилният
анализ на събрания по делото доказателствен материал налага извод именно за
законосъобразност и обоснованост на оспореното пред РС - Русе наказателно
постановление. В хода на протеклото административнонаказателно производство
пред наказващия орган, а впоследствие и пред първата съдебна инстанция е установена
безусловно и в пълнота фактическата обстановка по отношение на основните
релевантни по случая факти, а именно: И. П., в качеството си на водач на
посочено в НП моторно превозни средство, на инкриминираните дата, час и място
при подаден ясен и своевременен сигнал за спиране от контролен орган, не е
спрял на посоченото място и е продължил движението си.
Изложените в АУАН и
НП, релевантни за правния спор факти и обстоятелства, изцяло се подкрепят от
събрания по делото доказателствен материал, като не са ангажирани
доказателства, които да ги опровергават. Районният съд правилно е ценил
показанията на разпитаните по делото свидетели, като напълно обосновано е кредитирал
тези на полицейския служител, подал сигнала за спиране на водача и не е дал вяра
на показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел. От свидетелските
показания на полицейския служител става ясно, че той лично, от достатъчно
близко разстояние на пътното платно е възприел жалбоподателя П. да управлява автомобила като е ядял
закуска, възприел е също така поведението му след като му е подал сигнал за
спиране със стоп-палка, а именно, че водачът е погледнал полицейския служител,
след което е обърнал главата си на другата страна и е продължил движението си.
От показанията на полицейския служител се установява още и че към този момент той
е бил с униформено облекло, облечен и с жилетка. Правилно съдът е приел
показанията на този полицейски служител за подробни и убедителни, докато тези
на водения от жалбоподателя свидетел – за заинтересовани, противоречащи на
всички останали доказателства и изцяло израз на защитната теза на П.. Освен
това житейски нелогично е и не би могло да се приеме, че П. не е възприел
подаването на сигнал за спиране от контролния орган, след като полицейският
служител е бил почти на средата на пътното платно, бил е облечен с униформено
облекло, включително жилетка, а и след като самият полицейски служител има
толкова подробни и категорични възприятия по отношение поведението на водача.
След обсъждане на събраните по
делото допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд е установил фактическата обстановка по делото и правилно е
приложил материалния закон. При
формиране на този извод, настоящият състав съобрази, че касационната инстанция
не е съдебна инстанция по фактите и в чл. 220 от АПК е разписана забрана за
нови фактически установявания. Тъй като не се установиха допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствения
материал по делото от страна на първата съдебна инстанция, в съответствие с чл.
220 от АПК, касационният съд извършва проверка за правилността на приложението
на материалния закон въз основа на фактическите установявания на предходната
съдебна инстанция.
Поради горното настоящият състав счита, че оспореното
решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
По изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
864 от 04.12.2019 г., постановено по АНД № 1768/2019 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което e потвърдено Наказателно постановление № 19-1882-000423 от
28.08.2019 г. на Началник на сектор при Първо РУ към ОД на МВР – Русе
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.