Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 06.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16523 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 207183/04.09.2017г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК и
допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 446950/09.07.2018г. по гр.д. №
52836 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 26-ти състав К.К.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на етажните собственици на етажната собственост на сграда на в гр. София, бул. „******сумата
от 93,76лв., ведно със законната
лихва от 03.09.2015г., до
изплащането й, представляващи разходи за Фонд „Ремонт и обновяване” за периода
от ноември 2012г.-декември 2014г., както
и съдебни разноски от 404,10лв.,
като неоснователни са отхвърлени
исковете за горницата над 93,76лв. до предявен размер от 142,03лв.,
представляваща разходи за Фонд „Ремонт и обновяване” и за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5143829/03.10.2017г. от ответника по исковете К.К.Г., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са уважени. Изложени
са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че
не било установена дължимост на сумата. Не било установено възникване на
задълженията , защото не било установено помесечно как е формирана сумата,
представената таблица не била подписана, нямала достоверна дата, нито дължимост
на лихва върху прогнозни суми. Небили установени притежавани идеални части от
ответника и останали съсобственици в общите части на сградата, списъкът на
присъстващите на ОС не бил подписан. Задълженията били погасени чрез плащане за
което били представени доказателства по делото, съответно било признание от
ищците. Не бил предявен иск за разходи за управление и поддръжка на общи части,
имало отказ от този иск, но разноски за него не били присъдени. Нямало иск за сума
от 4лв. , такава фигурирала в първоначална искова молба, но с изменението на
иска такава не била предмет на делото. Сума от 37,20лв. била платена с
квитанция в брой, такава сума била платена и с платежно нареждане, отделно били
платени и 40,80лв. и за 50,48лв, както и други. Изложени са съображения и за
неправилност на решението в частта за разноските. Претендирал е разноски. Процесуалният
му представител е претендирал възнаграждение в минималния размер по Наредбата
на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. поради представляване безплатно на
въззивника по делото на основание на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Договорът за
правна помощ съдържал реквизити по
закон, включително и на тези по Закона за счетоводството.
Въззиваемите-ищци– етажните собственици на етажната собственост на сграда на в гр. София, бул. „******са оспорили
жалбата. Изложили са съображения, че решението е правилно. Посочили са, че първоначално са
предявели иск за 179,23лв., но в последствие установили плащане преди подаване
на исковата молба на 37,20лв. и изменили иска за сумата от 142,03лв.. От
последната платена била вноската за януари 215г. от 40,80лв. , в последствие
било платена и сума от 7,47лв., останалото не било платено. Приети платежни
нареждания били за разходи за управление и поддръжка на общи части, а не за
„Фонд Ремонт и възстановяване”, съответно не са за задължения от процесния
период. В нито един момент не бил
предявил искове за разходи за управление и поддръжка на общите части и отказ от
такъв иск нямало. Решението на ОС на ЕС от 10.11.2011г. с таблица установявало
възникване на задълженията., те били съобразени с притежавани идеални части от
общите части на сградата. Това било отразено и в бюджетите на етажната
собственост от 2012, 2013г., 2014г., 2015г., приети от ОС на ЕС. Претендирали
са разноски. Нямало отказ от иск и разноски за такъв не се следвали на
въззивника. Оспорили са претенция за разноски на процесуалния представител на
въззивника, като са посочили са че представения договор за правна помощ не е по бланка от
адвокатурата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 16810/03.09.2015г. на
Етажните собственици на етажната
собственост на сграда на в гр.
София, бул. „******, уточнена и изменена с молба от 07.11.216г. срещу К.К.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, с която са
поискали от съда на основание на чл. 50
вр. с чл. 38 вр. с чл. 11, т. 7 и чл. 6,
ал.1, т. 8 и т.9 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) да
осъди ответника като собственик на ап. 2
в сградата да им заплати сумата от 93,76лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи неплатени вноски
за Фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода от ноември 2012г. до декември
2014г. Навели са твърдения, че дължимите вноски са само за фонд „Ремонт и
възстановяване“, като общият им размер бил 179,23лв., но преди подаване на исковата
молба била пратена 37,20лв.,поради което и се дължали 142,03лв. След подаване
на исковата молба били платени 7,47лв. за януари 2015г. и 40,80лв. за 2014г.,
поради което и размер на неплатено за процесиня период било 93,76лв. Решението
за вноските било взето на 10.11.211г. , като тези вноски се дължали считано от
01.1.2012г. Те били посочени и в бюджета за 2012,г. 2013г., 2014г., 2015г. Заявили са, че не претендират суми за управление
и поддръжка на общи части, а само за Фонд „Ремонт и възтановяване”. Посочили са
, че се отказват от иска за горница над 142,03лв. до първоначално посочен
размер от 176,03лв. Претендирали са разноски.
Ответникът - К.К.Г., ЕГН ********** в
предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че е собственик на
ап. 2 в сградата , но не било установено кой колко идеални части притежава,
поради което и не било установено да е възникнало задължение за плащане на
сумите. Задълженията били погасени чрез плащане и по давност. Претендирал е
разноски.
С определение от 07.11.2016г.
районният съд е прекратил производство по делото за горница над 142,03лв. до
първоначално посочен размер от 176,03лв.
По делото е приета неоспорена от
страните служебна бележка от 13.12.2013г., издадена от СО, район Лозенец,
съгласно която уведомление е подадено за управител на ЕС на сграда на бул. „*******в
гр. София е В.С.В..
Приет е протокол от ОС на ЕС от 10.11.211г.,
съгласно който етажните ОС на ЕС на сграда на бл. 36, бул. „Никола Йонков
Вапцаров”, гр. София е взело решение
касиер на сграда на е М.Т., управител да е В.С., за Фонд Ремонт и
възстановяване” считано от 01.01.2012г. вноската се определя съобразно идеални
части от общите части в сградата, като минималната вноска за най-малкия
апартамент е 1% от минималната работна заплата.
Приета е неоспорена от страните справка за
минимална работна заплата в страната за периода, съгласно която тя е била
270лв. за януари-април 2012г.; 290лв. за периода май 2012г.- декември 2012г.;
310лв. за 2013г.; 340лв. за 2014г.
Прието е ценообразуване на
сградата на ул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 36 от Благоевски районен съвет
изпратено до Градски народен съвет на 29.09.1972г., съгласно което ап. 2 в
сградата е с площ от 66,7кв.м. с 1,222 ид.ч. от общите части на сградата и не е
най-малкия в сградата-по малки са ап. 1 , 7, 12, 18,19, 24,67,72, които са с
идеални части от общите части на сградата както следва съответно: 0,804 ид.ч./
0,98ид.ч./0,952 ид.ч./0,968ид.ч./0,972 ид.ч./0,930 ид.ч./0,589 ид.ч. за апартамент № 67/ 0,827 ид.ч.
Приети са таблици с размери на
месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване”, бюджети за 2012-2015г., приети от
ОС, съгласно които месечна вноска за ап. 2 за фонда е 5,60лв. за януари-април 2012г.;
6,01лв. за май-декември 2012г.; 6,43лв. за 2013г.; 7,05лв. за 2014г., като в
тях са посочени и вноски за останалите апартаменти с посочени идеални части на
всеки от тях, съответни на ценообразуването от 1972г. Посочени са минимални
месечни вноски за апартамента с най-малко припадащи се идеални части от общите
части на сградата – ап. 67 с 0,589 ид.ч. , вноска за който е в размер на
1% от минимална работна заплата към
съответния момент , а именно: 2,70лв. до
април 2012г., 2,90лв. от май до декември 2012г.; 3,10лв. за 2013г. и 3,40лв. за 2014г.
Приет е протокол от ОС на ЕС на сграда на бул. „*******в гр.
София със списък на собственици и
ползватели, списък на дължими суми, съгласно които на ОС на ЕС от 08.12.214г. е
приет бюджет за 2015г., като ответникът
е посочен като длъжник за вноски за фонд „Ремонт и обновяване” както
следва: 62,55лв. за 2012г. и 2013г. и
сумата от 84,60лв. за 2014г.
Приета е покана, протокол,
съгласно които ищците са съставили изявление до ответника с което са го
поканили да плати 179,23лв., като на 05.02.215г.
председател на УС на ЕС в присъствието на свидетел е търсил ответника за да му
връчи поканата, но не го е открил и е закачил поканата на врата на ап. 2.
Прието е платежно нареждане от
15.02.2013г., съгласно което ответникът е наредил по сметка на М.Т. 50,48лв. като вноска за Фонд „Ремонт и възстановяване” за 03/12.2012г.
Прието е платежно нареждане от
01.07.2015г., съгласно което ответникът е наредил по сметка на М.Т. 37,20лв. като вноска за Фонд „Ремонт и възстановяване” за 01-12,2013г..
Прието е платежно нареждане от
09.12.2015г., съгласно което ответникът е наредил по сметка на М.Т. 40,80лв. като вноска за Фонд „Ремонт и
възстановяване” за 01/12.2014.
Прието е платежно нареждане от
24.03.2016г., съгласно което ответникът е наредил по сметка на М.Т. 44,40лв.
като вноска за Фонд „Ремонт и възстановяване”
за 2015г.
Приета е неоспорена от страните
квитанция, съгласно която на 12.07.215г. ответникът е платил на ищците 37,20лв. като вноска за фонд „Ремонт и
възстановяване” за периода ноември
2012г.-май 2013г.
Приети са квитанции за платени от
ответника суми за фонд Ремонт и възстановяване”, както следва: на 29.10.2013г. – 10лв. за април-февруари 2012г. част.
Приети са вносни бележки съгласно
които ответникът е плащал суми за управление и поддръжка на общи части на
сградата, които са ирелевантни към предмета на делото, доколкото иск за такива
суми не е уважен и не е предмет на въззивното дело.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
му част:
Предявените искове са с правно основание чл. 50 вр. с чл. 38 вр. с чл. 11, т. 7
и чл. 6, ал.1, т. 8 и т.9 от Закона за управление на етажната
собственост (ЗУЕС)
- иск за заплащане на вноски за Фонд
Ремонт и обновяване” , за които е взето решение на ОС на ЕС от 1.11.2011г. и са приети
бюджети за 2012г., 2013г., 2014г.
съответно на 16.12.2011г., на 18.12.2012г., на 16.01.214г., които вноски са за периода от 01.11.2012г.
до 31.12.2014г.
При така предявените искове в тежест на ищците е да установят по делото, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда ЕС, че е взето валидно и
стабилизирано решение от ОС на ЕС за заплащане на вноски за фонд „Ремонт и възстановяване” в определен размер, като и че тези задължения
са изискуеми.
Ответникът при така депозиран отговор следва да докаже, че е погасил процесните задължения си към ЕС чрез плащане, съответно че те са
погасени по давност.
По делото не се спори, че ответникът
е собственик на самостоятелен имот- апартамент № 2, в сграда на бл. 36, ул.
„Никола Йонков Вапцаров” гр. София, че отделните имоти в сградата са
собственост на различни правни субекти и сградата е в режим на етажна
съсобственост.
По делото не се спори, а и се
установява от приетия протокол от 10.11.2011г.,
служебна бележка от СО, че управител
на ЕС е В.С.В., а касиер на етажната собственост е М.Т..
Съдът приема, че от приети по
делото протокол от ОС на ЕС от 10.11.2011г., утвърдени от ОС на ЕС бюджети за 2012г.
, 2013г., 2014г. по делото е установено,
че Общото събрание на етажната собственост (ОС на ЕС) на 10.11.2011г. е взело
решение месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване” считано от 01.01.2012г..
да се определя съобразно идеални части
от общите части в сградата, като минималната вноска за най-малкия апартамент е
1% от минималната работна заплата. Това решение не е установено да е оспорено в
законоустановения срок по реда на ЗУЕС, поради което и законността на същото не
може да се преценява в настоящото производство. По същите съображения и като съобрази
приети по делото бюджети, за които по делото не се оспорва, че са приети на ОС
на ЕС съответно на 16.12.2011г., на 18.12.2012г., на 16.01.214., съдът приема, че по делото е
установено и че месечната вноска за този Фонд „Ремонт и възстановяване“,
дължима от ищеца е била както следва: 5,60лв. за януари-април 2012г.; 6,01лв.
за май-декември 2012г.; 6,43лв. за 2013г.; 7,05лв. за 2014г. Неоснователни са доводите
на въззивника, че така определената вноска не съответства на взетото решение.
Тази вноска е съобразена с вноската за най-малкия апартамент в сградата – ап.
67 в размер на 1% от минималната работна заплата за съответния период съобразно
решението на ОС на ЕС. Вноската за този апартамент с най-малко прилежащи
идеални части е била съответно 2,70лв. за януари-април 2012г.; 2,90лв. за
май-декември 2012г.; 3,10лв. за 2013г.; 3,40лв. за 2014г. и те съответстват на
1% от минималната работна заплата за страната за този период. Вноските са определени в определяеми размери
от ОС на ЕС. Приети таблици за месечни вноски припадащи се за всеки апартамент
в сградата, като част от бюджета за съответната година съответстват по размер
на правилата за определянето й, приети от ОС на ЕС на 10.11.2011г. Неоснователни
са доводите на ответника, че не били установено да са съобразени идеалните
части от общите части, припадащи се на всеки имот. Приетото по делото
ценообразуване на имотите, изготвено от Благоевски Районен Съвет установява прилежащите идеални части към всеки
самостоятелен имот в сградата и за установяване на това обстоятелство не е
нужно да се представя по делото домовата книга на ЕС. Правилото на чл. 40 от Закона за собствеността
(ЗС) урежда начина, по който се определят прилежащите идеални части към самостоятелни
имоти в сграда – етажна собственост и съдът приема, че приетото ценообразуване на сградата към
1972г., изготвено от Благоевски РНС установява същите по делото. Това е моментът
в който е възникнала етажната собственост и цените на самостоятелните имоти в
сградата към този момент предопределят прилежащите им идеални части от общите
части от сградата.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по
делото е установено валидно възникнало вземане на ищците към ответника за
заплащане на вноски за Фонд „Ремонт и възстановяване” за общо 232,24лв. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г., формирани
като сбор на сумите, както следва:
22,40лв. за януари-април 2012г.; 48,08лв.
за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2012г.; 77,16лв. за 2013г.; 84,60лв.
за 2014г.
По делото се установи от приети
неоспорени от страните квитанции и платежни нареждания, че ответникът е погасил
чрез плащане сумата от общо 175,68лв.
като вноска за Фонд „Ремонт и възстановяване“ на дати и в размери както следва:
-
по платежни нареждания: на
15.02.213г. 50,48лв.; на 01.07.2015г. 37,20лв.; на 09.12.2015г. 40,80лв.;
-
по квитанции: 37,20лв. на 12.07.2015г. ; на 29.10.2013г. – 10лв. за
април-февруари 2012г. част.
Нито едно от тези платежни документи не е
оспорен от ищците и съдът приема, че те доказват плащане на сумите. Платежните
нареждания сочат като титуляр на банковата сметка касиера на етажната
собственост - Т., не се спори от ищците,
че внесени суми са по банкова сметка , *** „Ремонт и възстановяване“, не се
оспорва и че тези плащания са постъпили по банковата сметка и съдът приема за
установено плащането на тези суми от ответинка на ищците. Доколкото във всяка
от квитанциите и платежните нареждания
сочи плащане на задължения за Фонд „Ремонти” на бл. 36 за периоди в
рамките на януари 2012г. до декември 2014г., то съдът приема, че тези
плащания са погасили задължения на ответника за вноски за фонд „Ремонт и
възстановяване“ за периода от януари 2012г.- декември 2014г. Този извод на съда съответства на разпоредбата
на чл. 76 от ЗЗД.
При така установеното съдът приема,
че неплатени от процесните задължения са останали
56,56лв. (232,24лв. – 175,68лв). Неоснователни са твърденията на
въззивника, че ищците били признали и че част от тези задължения също са
погасени. Такива изявления не са направени в нито един момент по делото от
ищците. По делото не е установено тези задължения да са погасени по давност,
доколкото иск е предявен на 03.09.2015г., а вземанията са възникнали по-малко
от 3 години преди това.
При така установеното съдът
приема, че исковете са основателни за сумата от 56,56лв. и за лихва от подаване на исковата молба върху тази
сума, поради което решението на СРС в тази част следва да се потвърди. Решението
на СРС за сумата от 37,20лв. и за лихва
върху нея следва да се отмени и исковете следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото , като
съобрази че предмет на делото е само иск за 93,76лв. , то съдът приема, че направените разноски от ищците
по този иск пред СРС са за платена държавна и банкова такса за този иск от
54,45лв. и адвокатски хонорар размер на 156,94лв. (определени
пропорционално на отношението между първоначално предявен иск от 179,23лв. и
уважен иск от 93,76лв.). При така възприето съдът приема, че решението на СРС
следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищците 83,88лв. съдебни разноски, които са
присъдени за иск от 37,20лв. (93,76лв.- 56,56лв). Ответникът
пред СРС за този иск е платил възнаграждение за адвокат от 209,24лв.,
определено от съда от платеното общо в съотношение , което е пропорционално на
отношението между първоначално предявения иск от 179,23лв. и уважения иск т
93,76лв.. Така ответникът има право на разноски за адвокат в производство пред
СРС по неоснователния иск за 37,02лв. в размер от 83,02лв. и те следва да му се присъдят.
За производство пред СГС въззиваемите
имат право на разноски за адвокат от 180,96лв.
За въззивното производство
въззивникът има право на разноски за държавна такса от 9,92лв., а процесуалният му представител, представлявал го
безплатно има право на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на възнаграждение от 119,04лв. Приетият по делото договор
установява възникнало правоотношение за защита и процесуално представителство
по делото , както и че същото е уговорено да е безплатно на основание на чл.
38, ал.1, т.2 от ЗАдв., доводи на въззивници в обратния смисъл са
неоснователни.
По оплакванията в частта за
разноските за искове за горница над 93,76лв. до 179,23лв.:
Въззивният съд не може да се произнесе
по оплакванията в жалбата в частта за раноските за иск за горница над 142,03лв.
до 179,23лв., за който делото е прекратено, както и по иск за горница над
93,76лв. до 142,03лв. за който иск е отхвърлен, защото тези искове не са
предмет на въззивното производство, не е предмет на въззивното производство и
определението за прекратяване на делото в тази част. Отделно, тези оплаквания
имат характер на молба по чл. 248 от ГПК и компетентен да се произнесе по тях е
районният съд. Въззивното производство
не засяга иск за горница над 93,76лв.. до 179,23лв. и няма пречка такова производство
по чл. 248 от ГПК да се проведе от районния съд след връщането на делото в СРС.
При произнасянето си районинят съд следва да съобрази, че разноски за иск от 93,76лв. за
производство пред СРС вече са разпределени в настоящото производство. Тези вече
разпределени разноски са : за ищците: държавна такса от 54,45лв., адвокатски хонорар от 156,94лв.; за
ответника 209,24лв. разноски за адвокат.
Така на разпределение от СРС по молбата по чл. 248 от ГПК, съдържаща се във
въззивната жалба, подлежат суми , както следва: за ищците: държавна и банкова такса за горница от над 54,45лв. до 104,10лв; за адвокатски хонорар за горница над над 156,94лв. до 300лв.; за ответника за адвокатски хонорар за
горница над 209,24лв. до 400лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 207183/04.09.2017г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК и
допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 446950/09.07.2018г. по гр.д. №
52836 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 26-ти състав в частта, с която К.К.Г., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Етажните
собственици на сграда на в гр. София, бул. „******сумата от 37,02лв., ведно със законната лихва от 03.09.2015г., до
изплащането й, представляващи вноски за Фонд „Ремонт и обновяване” за периода
от ноември 2012г.-декември 2014г., както
и съдебни разноски от 83,88лв., и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх.№
16810/03.09.2015г. уточнена с молба от
07.11.216г. на Етажните собственици
на етажната собственост на сграда на в гр. София, бул. „******, срещу
К.К.Г., ЕГН ********** с
адрес: ***, с правно основание чл. 50 вр. с чл. 38 вр. с чл. 11, т. 7 и чл. 6, ал.1, т. 8 и т.9 от Закона за
управление на етажната собственост за заплащане на сумата от 37,02лв., ведно със законната лихва
от 03.09.2015г., до изплащането й, представляващи припадащи се на ап. 2 в
сградата вноски за Фонд „Ремонт и обновяване” за периода от 01.11.2012г. до 31.12. 2014г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207183/04.09.2017г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК и допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 446950/09.07.2018г. по
гр.д. № 52836 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 26-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Етажните
собственици на етажната собственост
на сграда на в гр. София, бул. „******, на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 180,96лв. (сто и осемдесет лева и 0,96 лева), представляващи
съдебни разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Етажните собственици на етажната
собственост на сграда на в гр.
София, бул. „******, да заплатят на адвокат Г. Светославов И., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание на чл. 78,
ал.3 от ГПК и чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 119,04лв. (сто и деветнадесет лева и
0,04лв), представляващи възнаграждение за процесуално представителство и защита
на К.К.Г., ЕГН ********** във въззивното производство.
ОСЪЖДА Етажните собственици на етажната
собственост на сграда на в гр.
София, бул. „******, да заплатят на К.К.Г., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 92,94лв. (деветдесет и два лева и 0,94
лева), представляващи разноски по делото в производство пред СРС и СГС.
Решение е окончателно.
Указва на СРС, че във въззивната жалба се съдържа оплакване срещу решението в частта за
разноските , направени по искове за горница над 93,76лв. до 179,23лв., което има характер на молба по чл. 248
от ГПК, по което е компетентен да се произнесе е СРС и изпраща делото на СРС за
произнасяне по тази молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.