РЕШЕНИЕ
№ 1755
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330118825 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът В. Б. Р. е предявила против „Би Енд Джи Кредит“ ООД
иск за приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че клаузите от договор за кредит № ******/**** установяващи задължение
за заплащане на такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване, са
нищожни, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
заплащане на сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена сума за такса за
бързо разглеждане и такса експресно обслужване за периода от 02.01.2020 г. до
25.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 29.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор № *****/*****., като
съгласно чл.10 от същия заемополучателят дължи такса „бързо разглеждане“ в размер
на 524, 89 лв. и такса „експресно обслужване“ в размер на 750, 00 лв. Твърди, че двете
такси надхвърлят заемната сума, като липсва еквивалентност между таксите и
извършените услуги от заемодателя. Поддържа, че процесните клаузи са
неравноправни на основание чл.144, т.9 от ЗЗП. Твърди, че поради накърняване на
принципа на добрите нрави се достига до значителна нееквивалентност на престациите
на двете страни, както и до злепоставяне на интересите на длъжника, с цел извличане
на изгода на кредитора. Твърди, че с установяване на задължение за заплащане на
процесните такси се стига до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че реално не се предоставят услуги, а се достига до калкулиране на
допълнителна печалба в полза на кредитора. Твърди, че поради невключването на
процесните такси в ГПР не е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК в
договора да бъде посочен лихвения процент по кредита и по този начин потребителят е
бил заблуден относно действителния му размер, в разрез с добросъвестността. Въз
основа на изложеното моли съда процесните клаузи да бъдат прогласени за нищожни
като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материалноправните
1
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между
страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11,т.9 и 10 от ЗПК. Претендира и
връщане на платената без основание по нищожните клаузи сума от 50 лв.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Би Енд Джи
Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че процесните такси
не следва да бъдат включвани в ГПР, като акцентира върху това, че в разпоредбите на
ЗПК се съдържала ясна дефиниция на понятието „разход по кредита“. Сочи, че ищецът
като страна по договора сам е пожелал включване на допълнителните такси, като
включването на последните не представлявало задължителна предпоставка за
сключване на договора за кредит. Твърди, че в сключения договор бил ясно посочен
лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита. Сочи, че в договора е
установена фиксирана лихва, която в нито един момент от действието му не се
променя. Твърди, че в договора е посочен годишният процент на разходите съобразно
с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като оспорва твърдението на ищеца, че
годишният процент на разходите не отговаря на истината и не е изчислен съобразно
методиката. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Би
Енд Джи Кредит” ООД и В. Б. Р. е възникнало правоотношение по договор за кредит
№ *****/****, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1 500 лв.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Договора за предоставена услуга по бързо разглеждане на
заявката за паричен заем заемателят дължи на кредитора такса в размер на 524, 89 лв.
Съгласно чл.10, ал.2 от Договора за предоставена услуга по експресно обслужване по
кредита заемателят дължи на кредитора такса в размер на 750 лв.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза се изяснява, че в ГПР по процесния договор са включени единствено
разходите за договорна лихва. Посочено е, че с включване на таксата за бързо
разглеждане и тази за експресно обслужване ГПР се оскъпява с 500, 08 % или 5.0
пъти. От заключението се установява, че платената от ищеца сума по двете такси е в
размер на 671, 09 лв.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България. Ал. 5 на чл. 19 ЗПК разписва, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му
дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена
2
от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита.
Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на
паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на
паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за
разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за
кредитиране ), нито за обслужване по кредита. Впрочем, изискваните от ответника
такси по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Договора представляват пряк разход по кредита и
следва да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите ( чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ). От приетото по делото заключение по
изготвената ССчЕ се изяснява, че при формирането на ГПР по процесния договор,
кредиторът включва единствено възнаградителната лихва. Тоест, при включването на
вземането за такса за бързо разглеждане и такса а експресно обслужване, ГПР по
договора неминуемо ще превиши лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай в договора е посочено, че ГПР е 34, 84 %, но от съдържанието му не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, таксите за бързо разглеждане на
документи и експресно обслужване по кредита са с характер на възнаграждение и
следва да бъдат включени изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се
поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на
допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му
включване в разходите по кредита), то той не би сключил договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и
чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. В конкретния случай е налице пълно разминаване между посочения в
договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна
база. Отделно от гореизложеното, ярко впечатление оставя и обстоятелството, че
сборът на отразените в договора такси е почти равен на стойността на усвоения
финансов ресурс.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че с
включването на таксата за бързо разглеждане на документи за отпускане на кредит и
такса за експресно обслужване, кредитът се оскъпява със 500, 08 %, то е явно, че е
налице противоречие с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и ГПР е по-висок от
3
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Предвид
това и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузите на чл. 10, ал.1 и ал.2 от Договор за
паричен заем № ***** от **** следва да бъдат прогласени за нищожни.
От гореизложеното следва, че процесните клаузи не пораждат права и
задължения за страните, поради което сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец
в изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били недължимо
платени от страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. Оттук
следва и че кумулативно съединеният иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е
основателен. Вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, е
установило, че общо платената сума по двете пера е в размер на 671, 09 лв. В тази
връзка ищецът, чрез адв. И., в открито съдебно заседание е изменил размера на иска по
чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, чрез неговото увеличаване от 50 лв. на 671, 09 лв. Така
измененият по размер иск съдът намира за основателен, поради което същият следва да
се уважи в цялост.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са
предоставени правни услуги от адв. И., като съобразно Договор за правна защита и
съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адв. И. сума в размер от 600 лв. (по 300 лв. за
всеки един от двата обективно кумулативно съединени иска ).
Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
и сума в размер от 250 лв., от които 100 лв. държавна такса и 150лв. депозит за
съдебно- счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Би Енд Джи Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, район „Изгрев“,
ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, по предявения от В. Б. Р., ЕГН **********, с адрес с. Б.,
ул. “****” № **, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузите на чл. 10, ал. 1 и ал.
2 от Договор за кредит № *****от ****, предвиждащи заплащане на такса „бързо
разглеждане“ и такса „експресно обслужване“, са нищожни поради заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Би Енд Джи Кредит“
ООД, ЕИК *********, да заплати на В. Б. Р., ЕГН **********, сумата от 671, 09 лв.,
представляваща сбор от недължимо заплатени „такса за бързо разглеждане“ и „такса
експресно обслужване“, престирани при начална липса на правно основание по чл. 10,
ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит №***** от *****, ведно със законната лихвa, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 29.11.2021 г., до окончателното й
изплащанe.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на В. Б. Р., ЕГН ********** сумата от 250 лв. – съдебно-деловодни
4
разноски в производството по гр.д. № 18825/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Е.И., АК – *****, с
личен № **********, с адрес гр. П., ул. “****” № **, сумата от 600 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 18825/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5