Номер 340320.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502426 по описа за 2020 година
и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от В. Г. С. от гр. Варна, срещу Решение № 1741/25.03.2020
год., постановено по гр. дело № 15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С
КОИТО:
1) в изключителен дял и собственост на Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна е
поставен гараж, съставляващ обект с идентификатор № 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна,
с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър" № 25, ет. 1, с площ от 34 кв. м.;
2) въззивничката В. Г. С. е осъдена да заплати на Ч. Г. С. сумата от 39 855, 00 лева за
уравнение на дяловете, на основание чл. 353 от ГПК, в частта за разликата над 36 637, 50
лева до присъдената с решението сума от 39 855, 00 лева;
3) е отхвърлен в частта му за разликата над присъдените 18 163, 50 лева до пълния
претендиран размер от 29 747, 50 лева, предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Чавдар
Георгиев Скулев от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 29 747, 50 лева, представляваща
1 / 2 част от стойността на извършените от Вяра Скулева в съсобствения имот – жилище на
първия етаж, съставляващо обект с идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна,
подобрения, подробно описани в решението;
4) е отхвърлен в частта му за разликата над присъдените 6 140, 50 лева до
претендираните 16 225 лева, предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Чавдар Георгиев
Скулев от гр. Варна за заплащане на сумата от 16 225 лева, представляваща 1 / 2 част от
стойността на извършените от Вяра Скулева в съсобствения имот, представляващ сутеренен
етаж от жилищна сграда, съставляващ обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.3 по КК
на гр. Варна, подобрения, подробно описани в решението;
5) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Чавдар Георгиев Скулев от
гр. Варна иск за заплащане на сумата от 9 575 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността
1
на извършени в съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с
идентификатор № 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна,
ул. „Дебър" № 25, ет. 1, с площ от 34 кв. м., подобрения, изразяващи се в пристрояване на
нов гараж към съществуващия; изкъртване на стара и полагане на нова външна мазилка,
шпакловка, хидроизолация, мрежа и лепило; монтиране на нова желязна гаражна врата от
две части; грундиране и боядисване на същата; изграждане на отводнителна система за
отводняване на двора през гаража, дренаж, полагане на хидроизолация с мрежа и лепило;
6) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Чавдар Георгиев Скулев от
гр. Варна иск за заплащане на сумата от 6825 лева, представляваща 1 / 4 част от стойността
на извършени подобрения (СМР) на покрива на процесната жилищна сграда, съставляваща
обект с идентификатор 10135.1506.528.4 по КК на гр. Варна, изразяващи се в демонтаж на
стара и монтаж на нова поцинкована ламарина, подмяна на керемиди, подмяна на носещи
греди, улуци,, полагане на хидроизолация на цялата калканна стена, укрепване, изолиране с
фибран, хидроизолиране и измазване на отдушниците на къщата, измазване и
хидроизолация на всички капаци, замазка и хидроизолация на площадката на покрива и
монтиране на гранитогрес, фугиране, ремонт на комин с пет отвора;
7) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Чавдар Георгиев Скулев от
гр. Варна иск за заплащане на сумата от 2712, 50 лева, представляваща 1 / 4 част от
стойността на извършени подобрения (СМР) на фасадата на процесната жилищна сграда,
съставляваща обект с идентификатор 10135.1506.528.4 по КК на гр. Варна, изразяващи се в
частично събаряне до тухла на старата мазилка и полагане на нова пръскана мазилка с
цимент и лепило;
8) съделителката В. Г. С. от гр. Варна е осъдена да заплати на Чавдар Георгиев Скулев
от гр. Варна сумата от 1841, 50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на неговата 1 / 2 ид. част от недвижим имот, представляващ жилище на първия
етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.1 по КК
на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет. 1, за периода от
10.01.2019 год. до 01.07.2019 год. включително, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС;
9) съделителката В. Г. С. от гр. Варна е осъдена да заплати на Чавдар Георгиев Скулев
от гр. Варна сумата от 315 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
неговата 1 / 2 ид. част от недвижимия имот, представляващ гараж, съставляващ обект с
идентификатор 10135.1506.528.2 по КК гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Дебър“ № 25, ет.1, с площ от 34 кв.м., за периода от 10.01.2019 год. до 01.07.2019 год.
включително;
ІІ. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна срещу Решение №
1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В
ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
1) е вписано, че върху поставените в дял на съделителя Ч. Г. С. от гр. Варна имоти, а
именно: ГАРАЖ, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна,
с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет. 1, с площ от 34 кв. м. и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.4.3, по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Дебър“ № 25, ет. 0, има учредено пожизнено право на ползване върху 1 / 2 ид. част от
описаните имоти в полза на Елисавета Костова Скулева ЕГН ********** от гр. Варна;
2) е определена сумата за уравнение на дяловете, която съделителката В. Г. С. от гр.
Варна е осъдена да заплати на Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна при извършването на
делбата по реда на чл. 353 ГПК;
2
3) съделителят Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна е осъден да заплати на В. Г. С. от
гр. Варна, на основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 18 163, 50 лева,
представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в имота, представляващ жилище на
първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.1
по КК на гр. Варна, подобрения, подробно описани в решението;
4) съделителят Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна е осъден да заплати на В. Г. С. от
гр. Варна, на основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 6 140, 50 лева, представляваща
1 / 2 част от стойността на извършени в имота, представляващ сутеренен етаж от жилищна
сграда, съставляващ обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.3 по КК на гр. Варна,
подобрения във връзка с преустройството на част от избения етаж в самостоятелен обект,
подробно описани в решението;
5) е отхвърлено искането на съделителя Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна по чл.
344, ал. 2 ГПК, за определяне на привременни мерки в делбата и осъждането на В. Г. С. от
гр. Варна да му заплаща следните суми до окончателното извършване на делбата: 400 лева
месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот,
представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с
идентификатор № 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, съразмерно на квотата му в
съсобствеността; 100 лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на
съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.2 по КК гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25,
ет.1, с площ от 34 кв.м.
В жалбата на В. Г. С. от гр. Варна са наведени оплаквания, че първоинстанционното
решение в атакуваните от нея части е неправилно и незаконосъобразно.
При определяне на стойността на делбените имоти неправилно е прието, че правото
на ползване върху имотите на трето за съсобствеността лице – Елисвета Скулева – е в обем
върху 1 / 2 ид. част от имотите, а оттам неправилно е определена и сумата за уравнение на
дяловете, която съделителката Вяра Скулева и осъдена да заплати на другия съделител –
Чавдар Скулев. Твърди се в жалбата, че не е отчетено правото на ползване, което
праводателите на страните (техни родители) Елисавета и Георги Скулеви са запазили са себе
си с договора за дарение по нот. акт № 18, том X, дело № 3206 от 11.08.1988г. на ВнН, което
е в обем от 1 / 3 ид. част. При това положение съдът неправилно е изчислил пазарната
стойност на всеки един от трите имота, като е приспаднал само част от тежестта върху тях –
право на ползване върху 1 / 2 ид. ч., вместо
5 / 6 ид. части, в резултат на което неправилно е определил и сумата за уравнение на
дяловете, като вместо 36 637,50 лева погрешно е определил сума в размер на 39 855 лева.
Отправено е искане за отмяна на решението в тази част и за постановяване на друго, с
което да се определи точната сума за уравнение на дяловете, съобразно изложеното по –
горе в жалбата.
Решението в частите, с които са отхвърлени за разликата над присъдените суми до
първоначално претендираните исковете на Вяра Скулева за извършени подобрения в
съсобствените имоти – в първи жилищен етаж и в сутеренен етаж, описани по горе, също е
неправилно. Жалбоподателката навежда, че полезните разноски (подобренията) не са
необходими за запазването или поддържането на общата вещ, а са разноски, които са
сторени с оглед повишаването на цената й или подобряване на качеството й, което
обективно е довело до такова повишаване на цената. Ако ищецът е мислел, че извършва
подобрения, влагайки средства в материали и труд, но като краен резултат стойността на
вещта не се е повишила, нито качеството й се е подобрило, то разноските не са били
„полезни" и подобрения изобщо няма. Когато такова съгласие (изрично или мълчаливо) е
3
било налице, то на основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от останалите съсобственици ще
отговаря за сторените разноски съобразно дела си. Поради това счита, че редуцирането на
направените от нея разходи за извършени СМР в горните два имота – жилище на първия
етаж и сутеренен етаж – е неправилно.
Отправено е искане за отмяна на решението в частите, с които са отхвърлени за
разликата над присъдените суми до първоначално претендираните исковете на Вяра Скулева
за извършени от нея подобрения в съсобствените имоти – в първи жилищен етаж и в
сутеренен етаж – и за постановяване на друго, с което исковете и да бъдат уважени в цялост.
́
Решението в частите, с които са отхвърлени исковете на Вяра Скулева за заплащане
на суми за извършени от нея ремонтни дейности за ремонта на фасадата и на покрива на
сградата, в която се намират два от делбените имоти – първи жилищен етаж и сутеренен
етаж, също е неправилно. Твърди се, че изводите на съда относно тези искове са вътрешно
противоречиви. От една страна е прието, че твърдяните СМР са извършени, окачествени са
от съда като „необходими разноски“, а от друга – че не било конкретизирано кое
обстоятелство е наложило извършването им и в кой момент, въпреки възприетия от съда
извод, че ремонтните дейности на покрива и фасадата на сградата, са извършени в периода
2009-2010 год.
Отправено е искане за отмяна на решението в посочените части и за постановяване на
друго, с което заявените искове да бъдат уважени изцяло.
Решението в частта му, с която е отхвърлен иска на Вяра Скулева за заплащане на
сумата от 9 575 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в съсобствения
имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор № 10135.1506.528.2 по КК
на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър" № 25, ет. 1, с площ от 34 кв.
м., подобрения, също е неправилно. Неправилно е прието, че по делото не е установено
извършването на твърдяните СМР. Счита, че анализът на доказателствата по делото – СТЕ и
показанията на свидетеля Дракулов – обосновават извода, че твърдяните СМР в
съсобствения гараж действително са извършени от съделителката, поради което и
неправилно е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на стойността им от другия
съделител, съразмерно на квотата му в съсобствеността.
Претендира отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което искът
и да бъде уважен.
́
Решението в частите, с които са уважени предявените от Чавдар Скулев против нея
искове по чл. 31, ал. 2 ЗС също е неправилно. В случая не е отчетено, че трето за
съсобствеността лице (майката на страните и тяхна праводателка Елисавета Скулева) има
вещно право на ползване върху процесните два имота, при което и изводът на
първоинстанционния съд за основателност на исковете е неправилен. Твърди се още, че
анализът на доказателствата не обосновава извод, че Чавдар Скулев е бил лишен от
възможността да ползва имотите съобразно правата си, при което и предявените от него
искове са неоснователни.
Отправено е искане за отмяна на решението в посочените части и за постановяване на
друго, с което исковете на Чавдар Скулев по чл. 31, ал. 2 ЗС да бъдат отхвърлени в цялост.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Ч. Г. С. ,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита, че запазеното в полза на трето за
съсобствеността лице - Елисавета Скулева – право на ползване върху 1 / 3 ид. част от
имотите през 1988 година е погасено, тъй като същото не е възпроизведено повторно при
извършената след това доброволна делба, при което и не следва да бъде отчитано при
определяне на пазарната стойност на делбените имоти, а оттам и при определяне на сумата
4
за уравнение на дяловете.
По отношение на претенциите на Вяра Скулева за заплащане на суми за подобрения в
имотите, счита, че по делото не е установено, той да е знаел за извършваните подобрения,
нито е установено, че те са извършени именно от ищцата по тези искове. Навежда, че част от
твърдяните подобрения са извършени от родителите на страните, а друга част – в хода на
висящото производство.
Ч. Г. С. оспорва и жалбата в частта и против решението, с което са уважени
́
предявените от него против В. Г. С. искове по чл. 31, ал. 2 ЗС. Счита, че е безспорно
установено, че в процесния период – 10.01.2019 год. до 01.07.2019 год. включително –
единствено съделителката Вяра Скулева ползва съсобствените два имота – жилище на
първия етаж и гараж – поради което и му дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за
лишаването му от ползите от тези два имота.
По тези съображения счита, че жалбата на Вяра Скулева е неоснователна.
Във въвзивната жалба на Ч. Г. С. са наведени оплаквания, че първоинстанционното
решение в атакуваните от него части е неправилно. Не е съобразено от първоинстанционния
съд, че жалбоподателят – съсобственик Ч. Г. С. не е учредявал право на ползване върху
имотите в полза на праводателката на насрещната страна В. Г. С. , нито е придобивал права
върху процесните имоти обременени с такава тежест. Поради това счита, че при
извършване на делбата, правото на ползване в обем от 1 / 2 ид. част, учредено в полза
на праводателката на насрещната страна, се концентрира върху имота, който е
поставен в дял и изключителна собственост на съделителя, в чиято полза праводателят
(запазил си право на ползване) се е разпоредил – в случая правото на ползване на
третото за съсобствеността лице - Елисавета Скулева - се концентрира върху
поставения в дял на съделителката Вяра Георгиева Скурева имот, но не и върху
имотите, поставени в дял на съделителя Ч. Г. С. . Цитира и съдебна практика в този
смисъл.
По тези съображения счита, че вписването в решението, че върху поставените
при делбата в негов дял имоти – сутеренен етаж и гараж, описани по – горе, лицето
Елисавета Скулева има право на ползване в обем от 1 / 2 ид. част е незаконосъобразно
и настоява решението в тази част да бъде отменено.
По същите съображения счита, че неправилно е определена и пазарната стойност
на делбените имоти, тъй като паричната стойност на правото на ползване върху
делбените имоти на третото за съсобствеността лице не следва да бъде отчитана, при
което неправилно е определена и сумата за уравнение на дела му, която съделителката
В. Г. С. трябва да му заплати.
Отправено е искане за отмяна на решението в тази част и за постановяване на друго,
с което да се определи точната сума за уравнение на дяловете, без да се отчита правото на
ползване върху делбените имоти, съобразно изложеното по – горе в жалбата.
По отношение на решението в частите, с които е осъден да заплати на В. Г. С. суми,
съставляващи стойността на извършени от нея подобрения в имотите, счита, че в тези части
решението е недопустимо, тъй като исковете са уважени на незаявено от Вяра Скулева
основание. След като правилно е прието, от първоинстанционния съд, че не е установено
жалбоподателят да е знаел, че в съсобствените имоти – в жилището на първия етаж и в
сутерена – се извършват подобрения, то и решението в частите, с които са уважени
незаявени претенции – за заплащане на стойността на разходите за труд и материали за
извършени СМР в имотите, вместо предявените, а именно: за заплащане на увеличената
5
стойност на двата имота в резултат на извършените подобрения, е процесуално недопустимо
и подлежи на обезсилване.
В евентуалност са наведени оплаквания, че решението в посочените части е
неправилно. Неправилен е изводът на съда, че по делото е установено съществуването на
подобренията, само защото те са описани като налични от вещото лице. Счита, че
вещото лице не може да бъде свидетел за наличието на подобрения, а освен това не е
установен и моментът на извършване на същите – според жалбоподателя е възможно
да са извършени в друг период и по друго време. Твърди се още, че не е установено
твърдените подобрения да са били извършвани от съделителката В. Скулева или да са
извършвани за нейна сметка.
Навежда също, че част от разходите са за луксозни подобрения - мраморни первази, а
други разходи са за движими вещи – климатици, комарници, осветителни тела, други
касаят цялата сграда и е спорно дали са полезни и необходими, поради което и тези
разходи няма основание да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателя Ч. Скулев.
По отношение на решението в частите, с която са отхвърлени исканията му по
чл. 344, ал. 2 ГПК, за определяне на привременни мерки в делбата и осъждането на В. Г. С.
от гр. Варна да му заплаща следните суми до окончателното извършване на делбата: 400
лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот,
представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с
идентификатор № 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, съразмерно на квотата му в
съсобствеността; 100 лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на
съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.2 по КК гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25,
ет.1, с площ от 34 кв. м., счита, че решението в тези части е неправилно. След като е
установено, че само насрещната страна ползва имотите, предмет на делбата, то и
изявлението и, че е съгласна да му предостави ключ не е приложимо в производството
́
по чл. 344 ал. 2 ГПК, тъй като се има предвид фактическото ползване, което се
осъществява понастоящем. Ползването на жилището се осъществява от ищцата В.
Скулева и от ползвателката Елисавета Скулева едновременно, те нямат основание да
ползват дела на ответника, а ползването става съобразно волята на ищцата, която не
допуска ответника да ползва този имот, нито е възможно съвместното ползване на
жилището на първия етаж. Ползването на гаража е само от близък низходящ на
ищцата, която го е допуснала там и не допуска ответника да го ползва лично.
Отправено е искане за отмяна на решението в тези части и за постановяване на
исканите привременни мерки по отношение на жилището на първия етаж и на гаража
до окончателното ликвидиране на съсобствеността между страните.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна В.
Г. С. чрез процесуален представител, оспорва подадената от Чавдар Скулев жалба.
Счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните от него части – правилно и
настоява да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
В жалбите и в отговорите не са направени искания за събиране на доказателства
във въззивната инстанция.
Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за
разглеждане в открито съдебно заседание.
След като се запозна с делото, настоящият състав намира, че следва отново да
6
изслуша вещото лице инж. Цв. Ангелова, изготвила заключението по СТЕ от
30.09.2019 год., на основание чл. 267, ал. 2 ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от В. Г. С. от гр. Варна, въззивна жалба
срещу Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15511/2018 год. по описа
на РС-Варна;
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Чавдар Георгиев Скулев от гр. Варна
въззивна жалба срещу Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело №
15511/2018 год. по описа на РС-Варна;
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, изслушване на вещото лице инж.
Цветана Ангелова, изготвила заключението по СТЕ от 30.09.2019 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.11.2020
год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на
препис от настоящото определение, както и вещото лице инж. Цв. Ангелова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7