№ 19637
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110169848 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от М. С. С., ЕГН **********, с адрес в
..., чрез пълномощника му адв. А. Д., АК – София, със съдебен адрес в ... против ...., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя Н.Б.Н..
Твърди се в исковата молба, че на 24.11.2021 г. между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за продажба на туристически пакет № 4354 за екскурзия за двама в
Занзибар с трето ползващо се лице Л.Т.. В деня на сключването на договора М. С. е
заплатил на ответника сумата от 2 655 лв., за което му е издаден приходен касов ордер. На
01.12.2021 г. е издадена фактура № 677 от ... за заплатена сума от 2 655 лв. Съгласно
договора туристическата услуга „почивка за двама в Занзибар“ е следвало да бъде
предоставена за периода от 11.02.2022 г. до 19.02.2022 г., но представител на ответното
дружество е съобщил на ищеца, че екскурзията ще бъде отложена. Ищецът се е възползвал
от законовата възможност да развали договора, но ответното дружество е отказало
връщането на заплатена сума и вместо това е издало подаръчен ваучер с уникален номер
20048 от 06.01.2022 г. със срок – една календарна година.
С тези обстоятелства, М. С. обуславя правния си интерес от предявяването на
осъдителен иск за заплащане на сумата от 2 655 лв., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание пълномощникът на ищеца представя
писмено становище, с което поддържа предявените искове и направените доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен при условията на чл. 50 ал. 2
от ГПК, не депозира отговор на исковата молба.
Ответното дружество не изпраща законен или договорен представител и в откритото
съдебно заседание.
Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на ищцовото
1
дружество да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С
протоколно определение от 14.11.2023 г., съдът допусна развитие на производство по
постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални
действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като с разпореждане №
3058 от 10.01.2023 г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето
на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за
постановяване на неприсъствено решение.
От друга страна, предявения от М. С. осъдителен иск, чийто предмет е вземането на
ищеца за връщане на парична сума, дадена по развален договор, е допустим и вероятно
основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства. Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания
и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано
юридическо лице против правосубектно търговско дружество и от данните по делото не се
установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които
да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.
С исковата молба са представени договор за продажба на туристически пакет, като и
платежни документи, удостоверяващи заплащането от страна на ищеца на процесната сума.
Приложена е и писмена покана от ищеца до ответника, с която М. С. разваля сключения
договор поради неизпълнение на задълженията на ответника. По тези съображения, съдът
приема, че посочените писмени доказателства установяват съществуването на задължението
на ответника, за връщане на продажната цена по разваления договор за продажба на
туристически пакет. Тези съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с
правно основание чл. 87 вр. чл. 55 ал. 1 от ЗЗД е вероятно основателен.
Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и
материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят
приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт
не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на М. С. трябва да бъде
уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност,
основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски
хонорар в общ размер от 887 лв. (осемстотин осемдесет и седем лева).
Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
управителя Н.Б.Н. да заплати на М. С. С., ЕГН **********, с адрес в ... сумата от 2 655 лв.
(две хиляди шестстотин петдесет и пет лева), представляваща продажна цена, заплатена по
развален договор за продажба на туристически пакет № 4354, сключен на 03.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
22.12.2022 г., д окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
управителя Н.Б.Н. да заплати на М. С. С., ЕГН **********, с адрес в ... сумата от 887 лв.
(осемстотин осемдесет и седем лева), представляваща направени от ищеца разноски в
първоинстанционното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2