РЕШЕНИЕ
№ 21133
гр. С., 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110121226 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, за осъждане на ответника М. А. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 664,55 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
имот, находящ се в /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 12.04.2024г. до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 130,03 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2021г. до 05.12.2023 г., сумата от 6,84 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
12.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,05 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г.
до 05.12.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на 1/ 2 ид.ч. от процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, с които се въвежда задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.С.” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговор, ответника, чрез назначения по делото особен представител е
депозирал такъв. Оспорва предявените искове, като излагат подробни съображения за
неоснователност. Прави възражение за погасителна давност на част от задълженията.
1
С Определение от 08.08.2025 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.С.” ЕООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, чрез назначения по делото особен представител, не се
явява и не се представлява.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
С Разпореждане №161441/21.12.2023г по ч.гр.д. №68265/2023г. е отхвърлено
заявление вх. №334996/22.11.2023г. за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК, подадено от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, в частта,
срещу длъжника М. А. В., ЕГН **********, за вземания за доставена ТЕ за периода
15.09.2021г. до 05.12.2023 г.
С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 25.11.1991г.,
А.Х.В. и Г.Х. В. са приодбили правото на собственост върху процесния недвижим имот,
находящ се в /адрес/, представляващ /адрес/.
На 25.09.2017 Г. В. е подала до ищцовото дружество молба-декларация за откриване
на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Съгласно удостоврения за наследници на А.Х.В. и Г.Х. В., двамата са починали
съотвтено на 16.03.2007г. и на 20.06.2020г., като са оставили за свои законни наследници две
дъщери - З. А. В. и М. А. В..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.С.“ ЕООД и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен на 08.04.2002 г. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Т.С.“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.20г. до 30.04.21г. и 01.05.21г. до
30.04.22г. и 2 бр. формуляр за извършен отчет г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., съобщение към фактура №
**********/31.07.2022г., справка за задължения на абонат и всички издадени прогнозни
фактури през процесния период.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По основателността на иска по чл. 150 ЗЕ, съдът намира следното:
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ от 25.11.1991г., ведно с удостоврения за наследници на А.Х.В. и Г.Х. В., се
установява, че ответника е собственик на 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот. С оглед на
това по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно
дефиницията на чл. 153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на
ДКЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от процесуалния представител на
2
ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатния номер, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени
от ответника, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените
искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 1427,18 лв. /съобразно отразеното във фактури
№**********/31.07.2021г., на стойност 579,18 лв. със срок за плащане 14.09.2021г. и
фактура № **********/31.07.2022г., на стойност 848,00 лв. със срок за плащане 14.09.2022г.,
приложени на л.26-29 от делото/, като отговорността на ответника е за 1/ 2 от това
задължение или сумата от 713,59 лв.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за частично основателно, но само досежно периода на претенцията. По отношение
на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който
те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в
свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е
определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който
вземането е станало изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ- 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а
именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към
22.11.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата е прекъсната давността, погасени по давност се явяват всички
вземания преди 22.11.2020 г. Т.е. от включените в исковия период задължения, погасени по
давност са тези от 01.05.2020г. до 30.09.2020г., като последното е с падеж 15.11.2020 г.
Задължението за м. октомври 2021 г. е с падеж 15.12.2020 г., поради което същото не е
обхванато от погасителната давност.
С оглед на това, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., общо дължимата сума,
определена след приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2021г. до
30.09.2020г., е в размер на сумата от 1246,04лв. (1427,18- 34,93-33,77-37,64-37,65-37,15=
1246,04). Или съобразно притежаваните от ответника 1/ 2 ид.ч., последния дължи сумата от
623,02 лв. За разликата над тази сума и за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2020г. иска
следва да се отхвърли като погасен по давност.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник М. през м.юли 2016
г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан за периода 15.09.2021г. до 05.12.2023 г., като следва да бъде
присъдена лихва върху уважените главници от 579,18 лв. по фактура
№***********/31.07.2021г. за периода 15.09.2021г.-05.12.2023 г. и лихва върху главницата
от 848,00 лв. по фактура № **********/31.07.2022г., за периода 15.09.2022г. - 05.12.2023 г.
Съгласно служебните изчисления на съда, лихвата върху 579,18 лв. за периода от
15.09.2021г.-05.12.2023 г. е в размер 142,70 лв., а лихва върху 848,00 лв. за периода
3
15.09.2022г. - 05.12.2023 г. е в размер 122,96 лв., като общо дължимата лихва е в размер на
265,66 лв. Или съобразно притежаваните от ответника 1/ 2 ид.ч., последния дължи сумата от
132,83 лв., като предяения иск за сумата от 130,03 лв., следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т.С.“ ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 350 лв., от които сумата от 100 лв. за внесена държавна
такса, 200 лв. за депозит за особен представител и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 623,02 лева
(шестстотин двадесет и три лева и 02 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, се на адрес: /адрес/, отчитан под
абонатен № ******, за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 12.04.2024г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 130,03 лева (сто и тридесет лева и 03 стотинки), представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 05.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 664,55 лв. и за
периода от 01.05.2020г. до 30.09.2020г., както и исковете за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 6,84 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 12.04.2024 г. до
изплащане на вземането и сумата от 2,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2021г. до 05.12.2023 г.
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 350,00 лева
(триста и поетдесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4