Решение по дело №165/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Т. С. Т. от [населено място], [област], действаща чрез пълномощник адв. С. М., против Решение № 2153-08-70/08.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Т. Т. против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01544117/21.02.2024 г., издадени от старши инспектор по осигуряването-контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Твърди, че жалбоподателкита е започнала дейност като земеделски производител на 30.06.2022 г., с което бил изпълнен състава на чл. 10, ал. 1 от КСО. Налице била произведена и продадена земеделска продукция.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 54к от КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършвали въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/.

Въвежда доводи, че от анализа на разпоредбите на чл. 54к от КСО и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване се налагал изводът, че правото на получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност било свързано с наличието на осигуряване към момента, към който е възникнала необходимостта от изплащане на съответното обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-70/08.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание чрез адв. С. М., поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Счита за безспорно и категорично доказано в процеса упражняването на трудова дейност от жалбоподателката като земеделски производител, респ. произвеждала е селскостопанска продукция и е реализирала същата чрез продажбата й. В предоставения от съда срок не представя писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба. Твърди, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в насока, че жалбоподателката няма качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като липсвали доказателства, установяващи упражняването през процесния период на трудова дейност, свързана с произвеждането на селскостопанска продукция, предназначена за продажба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.06.2022 г. Т. С. Т. е придобила статут на регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. /Писмо на ОД „Земеделие“ – Кърджали с изх. № РД-12-02-154-1/19.02.2024 г. – л. 23/.

Видно от Справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“/л. 67/, Т. Т. се е регистрирала като самоосигуряващо лице, в качеството си на земеделски производител, считано от 30.06.2022 г., като няма данни заявената дейност да е била прекъсвана или прекратявана.

От представените и приети по делото 2 бр. справки за дейността на Т. С. Т., издадени от ОД „Земеделие“ – Кърджали /л. 24, стр. 1-2/, се установява, че при първоначалната си регистрацията като земеделски стопанин, както и при извършената пререгистрация на 28.04.2023 г., жалбоподателката е заявила, че отглежда „други зеленчуци“, засети на земеделска земя с обща площ от 0.1000 ха, намираща се в землищата на [населено място].

Предвид подадено от Т. С. Т. заявление, ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали е поискал от началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“, последния да инициира производство по установяване на осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице за периода 30.06.2022 г. – 04.02.2024 г., съобразно внесените от жалбоподателката осигурителни вноски в качеството й на самоосигуряващо се лице /писмо изх. № 21102-08-107/13.02.2024 г. - л. 26/.

В Констативен протокол № КВ-5-08-01544045 от 21.02.2024 г., издаден от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали /л. 20/, е прието, че периода от 30.06.2022 г. до 31.12.2023 г. вкл., за който в Регистъра на осигурените лица се констатирало подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“, не следва да се зачита като осигурителен стаж и доход на Т. С. Т., с [ЕГН], като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. Посочено е, че лицето се е регистрирало като самоосигуряващо се лице с начална дата на дейност, считано от 30.06.2022 г. и към момента на извършване на проверката нямало данни дейността да е прекратена. Изложени са доводи, че продукцията от други зеленчуци, засети на площ 0.1000 ха, е незначителна и се използва за консумация в домакинството на земеделския производител, а не с цел продажба. Предвид това е прието, че Т. Т. не е отговаряла на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО в качеството си на земеделски стопанин да произвежда продукция предназначена за продажба, поради което същата е нямала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. липсва основание за удостоверяване на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице.

С оглед установеното при проверката, контролният орган при ТП на НОИ – Кърджали е издал на Т. С. Т. Задължителни предписания № ЗД-1-08-01544117/21.02.2024 г. /л. 21/ за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.06.2022 г. до 31.12.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на историята на осигуряване като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, с начало на дейност 30.06.2022 г. Като мотиви за издаване на задължителните предписания, контролния орган се позовал на резултатите от извършената проверка, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01544045 от 21.02.2024 г.

Т. С. Т. е обжалвала така постановеното задължително предписание в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, при което с Решение № 2153-08-70/08.04.2024 г./л. 8 – л. 9/, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е била отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Прието е, че Т. С. Т. не е осъществявала дейност като регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО. В тази връзка е посочено, че засетите от лицето други зеленчуци на площ от 0.1000 ха били предназначени предимно за лична консумация, тъй като такива се засявали във всяка една семейна градина. Прието е, че продажба на продукция от такова незначително по площ стопанство, от която да се формирала печалба, стимулираща ежегодно дейността на земеделския стопанин, било нереалистично и необосновано. Въз основа на това и доколкото към жалбата липсвали приложени доказателства, установяващи упражняването на дейност по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, е направен извод, че регистрацията като земеделски стопанин била направена фиктивно, само и единствено с цел придобиване на осигурителен стаж.

Решението е връчено на жалбоподателката, чрез пълномощника адв. С. М., на 10.04.2024 г., видно от известие за доставяне /л. 10/.

По делото са разпитани в качеството им на свидетели С. Х. А. и С. М. К.. В показанията си сочат, че Т. Т. живее на село ([населено място]) заедно със съпруга си и в двора на къщата отглеждат зеленчуци. Св. А. заявява, че живее в [населено място], но често посещавала селото, където живее Т., за да си закупи от нея зеленчуци – зеле, домати и др. Документи за покупките не били издавани.

На зададените му въпроси свидетелят К. сочи, че Т. Т. се занимавала с обработването на земята и отглеждането на зеленчуците, тъй като съпругът й имал здравословни проблеми. Сочи, че бил закупувал от нея зеле и домати, както и че бил виждал други съседи да купуват от Т. Т. зеленчуци, като жалбоподателката продавала и на пазара в [населено място].

По делото са представени и приети като доказателство заверени копия от Годишна данъчна декларация на Т. С. Т. за 2023 г. и за 2024 г. /л. 51 – л. 66/, както и два броя фактури - фактура № ***/*** г. и фактура № ***/*** г., издадени от ЕТ „***“, с получател Т. С. Т. , ведно с два броя фискални бонове /л. 46 – л. 49/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 2153-08-70/08.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01544117/21.02.2024 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали. С последните жалбоподателката Т. Т. е задължена да заличи, както следва: 1. Данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.06.2022 г. до 31.12.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1; 2. Историята на осигуряване като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, с начало на дейност 30.06.2022 г. Следва да се отбележи, че за осигурителен период 06.2022 г. жалбоподателката има подадени данни за 1 ден осигуряване, видно от приетата по делото Справка „Данни от регистър за осигурените лица“ за [ЕГН]/л. 40 – л. 42/.

Съгласно чл. 107, ал.1 от КСО, контролът по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, като според чл. 107, ал. 2, т.1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. По силата на чл. 108, ал.1, т. 1 и 3 от КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, извършват проверки и ревизии и дават задължителни предписания са спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.

Редът и начинът за извършване на дейностите по осъществяване на контрол по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, са уредени в Инструкция № 1 от 03.04.2015 г., издадена от управителя на НОИ по законовата делегация на чл. 108, ал. 3 от КСО.

Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията регламентира, че проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да съдържа реквизитите, посочени в т.1 – т. 3 на ал. 1 от същата разпоредба. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл. 29, ал. 5 от посочената инструкция, според която заповед по ал. 1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

В процесните Задължителни предписания № ЗД-1-08-01544117/21.02.2024 г., издадени от старши инспектор по осигуряването – контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, е посочено, че същите са издадени по повод извършена проверка, резултатите от която са материализирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01544045/21.02.2024 г. От своя страна, проверката е била инициирана по реда на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Инструкцията, респ. по искане на ръководител „ПО“, отправено към началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ /КПК/ в ТП на НОИ - Кърджали /вх. № 21102-08-107/13.02.2024 г. – л. 26/, имащо за цел удостоверяването на осигурителния стаж и доход на Т. С. Т. като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин по реда на чл. 41, ал. 1 от НПОС. По силата на посочената норма, за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителния стаж и доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистри на НОИ. Видно от съдържанието на цитирания по-горе констативен протокол, в хода на проверката за преценка наличието на необходимите условия за удостоверяването на осигурителния стаж и доход на жалбоподателката в качеството й на самоосигуряващо се лице, контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали е извършил набор от проверки в информационната система на НОИ, като отделно от това са били изискани и ползвани данни, предоставени и от други институции, в случая предоставени от ОД „Земеделие“ Кърджали справки за дейността на земеделския стопанин.

Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, които освен това се явяват и бланкетно въведени, тъй като не са подкрепени с никакви конкретни аргументи.

Обосновани и в съответствие с материалния закон се явяват и изложените в обжалваното решение доводи на административния орган, че Т. С. Т. не е притежавала качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 30.06.2022 г. – 31.12.2023 г., предвид на това, че същата не е произвеждала продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на посочената разпоредба.

В тази връзка, осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В ал. 3 е предвидено, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърдено от изпълнителния директора на НАП.

В настоящото производство е безспорно, че Т. С. Т. е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден от МЗХ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 30.06.2022 г., както и че в това си качество същата се е регистрирала като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, ал. 1 на НООСЛБГРЧМЛ. Спорно е обстоятелството, осъществявала ли е жалбоподателката трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 30.06.2022 г. до 31.12.2023 г., респ. отговаряла ли е на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за посочения период.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурителното правоотношение с произтичащите от него осигурителни права, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

Както вече бе посочено по-горе, на 30.06.2022 г. жалбоподателката се е регистрирала като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, при което е заявила засети площи от 0.1000 ха с обработвани култури – други зеленчуци, като същите обстоятелства са били декларирани от нея и при пререгистрацията й, извършена на 28.04.2023 г. В този смисъл, с оглед заявените площи за стопанисване при извършените регистрация и пререгистрация като земеделски стопанин през горепосочените години (2022 г. и 2023 г.), а именно 0.1000 ха други зеленчуци, съдът намира, че така посочените данни не обосновават извод за производство на продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

Съдът счита за недоказано в процеса, че за релевантния период Т. Т. е упражнявала трудова дейност като земеделски производител, като е произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба. С оглед заявените при регистрацията и пререгистрацията като земеделски стопанин засети култури, а именно: други зеленчуци – 0.1000 ха, не се обосновава намерение за производство на растителна продукция, предназначена за продажба. Така заявените площи аргументират обичайна за едно домакинство растителна продукция, с цел задоволяване на лични и семейни нужди, но не и предназначена за продажба. В този смисъл посочените площи и култури са характерни за всяка градина на средностатистическо семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места, каквото е и това на жалбоподателката – [населено място]. С други думи отглеждането на земеделска продукция, с цел задоволяване хранителните потребности на членовете на семейството и домакинството, не би могло да се приеме като трудова дейност и и не представлява дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, в качеството на самоосигуряващо се лице - земеделски производител.

Липсват и данни жалбоподателката да фигурира в базата данни по чл. 4 от Наредба № 16 от 28.05.2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, а именно в поддържаната и съхранявана от БАБХА база данни за търговците на пресни плодове и зеленчуци.

Изводите на директора на ТП на НОИ – Кърджали и административният орган, издал процесните задължителния предписания, за липса на осъществена трудова дейност от Т. Т. като земеделски стопанин, не се опровергават нито от представените по делото писмени доказателства, нито от свидетелските показания на ангажираните от жалбоподателката свидетели. В този смисъл приложените по делото два броя фактури, а именно фактура № ***/*** г. и фактура № ***/*** г., издадени от ЕТ „***“, с получател Т. С. Т., не доказват твърденията в жалбата за осъществявана трудова дейност от лицето. Същите, са представени едва в хода на съдебното производство и представляват частни документи, които не се ползват с формална доказателствена сила, обвързваща съда, относно удостоверените в тях факти. Дори и да се приеме, че описаните в тези фактури разпоредителни сделки действително са се осъществили, то същите отразяват единствено обстоятелства за това, че през 2022 г. и 2023 г. жалбоподателката е закупувала семена за зеленчуци – маруля, зеле, спанак, моркови, както и препарати за растителна защита – Децис, Каптон и др. Цитираните доказателства обаче по никакъв начин не биха могли да аргументират релевантното обстоятелство, че Т. Т. реално е отглеждала култури от посочения вид, произвела е някаква продукция от тях и същата е била предназначена за продажба и е била реализирана на пазара чрез продажбата й.

Съдът намира, че по делото липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката реално е произвела някаква растителна продукция във връзка със заявената дейност, а от друга и такива, че тази продукция или част от нея е била реализирана на пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени безспорни доказателства, че е произведена растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

Показанията на разпитаните по делото свидетели С. Х. А. и С. М. К. не установяват упражняването на трудова дейност като земеделски стопанин от Т. С. Т., тъй като същите са общи и неподкрепени с конкретни писмени доказателства – напр. протоколи за предадена продукция, фактури за продажба на зеленчуци и др., частично нелогични и противоречиви. Така например и двамата свидетели сочат, че няколко пъти в годината закупували от Т. Т. зеле и домати, без да бъдат издавани документи за продажба. Видно обаче от релевантните справки за дейността на Т. Т. като земеделски стопанин, издадени от ОД „Земеделие“ гр. Кърджали, жалбоподателката не е заявявала, че отглежда домати /градински или оранжерийни/, като намерение за отглеждане на такава култура не се установява и от приложените по делото фактури за закупени семена за зеленчуци. На следващо място, нелогично звучи изложеното от св. А., която живее в [населено място], че пътува до [населено място], специално за да закупи зеленчуци от Т. Т., при положение, че последната, по сведенията на св. К., продава готовата си продукция на пазара в [населено място], още повече, че най-краткото разстояние от [населено място] до [населено място] е *** км. И двамата свидетели сочат, че Т. Т. отглежда зеленчуците в двора на тяхната къща. С други думи, в случая се касае домашна градина с обичайна растителна продукция, характерна за средностатистическо семейство, като дори и да се приеме, че са били извършвани продажби на готова продукция от това стопанство, за което по делото липсват каквито и да са писмени доказателства, то същите са инцидентни и то на лица от селото, поради което по никакъв начин не се обосновава изводът, че продукцията е предназначена за продажба.

Според настоящия състав не водят до различен извод и представените копия от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г. и 2023 г., тъй като същите са само индиция за осъществяване на трудова дейност, но сами по себе си, те не установяват упражняването на трудова дейност и реализирането на продукция от земеделския стопанин. Декларираните данни не се ползват с презумпция за вярност, а при невярно деклариране подадените данни подлежат на коригиране. Отново се касае за частни документи, които установяват единствено изгодни за издателя им факти, поради което не се ползват с доказателствена сила, обвързваща съда. Следва да се посочи, че ГДД за 2023 г. е подадена значително след установения в чл. 53 от ЗДДФЛ срок/до 30.04/, а видно от представеното доказателство ГДД е подадена на 10.06.2024 г., т.е. 3 дни преди проведеното по делото открито съдебно заседание. Предвид това за съда възниква обосновано предположение, че същата е изготвена и депозирана за нуждите на настоящето производство.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на Т. С. Т. не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, същата не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в това й качество данни се явяват некоректни. В този смисъл, законосъобразно и правилно с оспорените задължителни предписания на жалбоподателката е вменено задължение, подадените за нея данни в качеството й на самоосигуряващо се лице земеделски стопанин, да бъдат заличени.

В заключение, настоящия състав намира за необходимо да посочи, че в процеса жалбоподателката не проведе при условията на главно и пълно доказване на обстоятелствата, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, както и че въобще е произвела някаква продукция, предназначена за пазара. По делото не бяха представени конкретни и безспорни доказателства, че е произведена животинска и/или растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

Предвид горното съдът счита, че процесното Решение № 2153-08-70/08.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Т. С. Т. против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01544117/21.02.2024 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, се явява законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т. С. Т. от [населено място], [адрес], с [ЕГН], срещу Решение № 2153-08-70/08.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Т. С. Т. против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01544117/21.02.2024 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Т. С. Т. от [населено място], [адрес], с [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.