Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публичното заседание,
проведено на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.
дело № 240 по описа за 2021 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260072 от 08.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 677/2017 г. на Районен съд - И., са отхвърлени
предявените от Й.С.П. срещу „П.р.и о.” ЕАД искове с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 31650,60 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени през 2012 г. от действия на
служители на ответното дружество, ведно със законната лихва от предявяването на
исковата молба на 06.07.2017 г. до окончателното плащане на сумата.
Решението е обжалвано от ищцата Й.П.
като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с установената
фактическа обстановка. В жалбата се излага възражение срещу приетото от
първоинстанционния съд, че ищцата е собственик на 1/6 ид. ч. от дворното място,
съставляващо имот пл. № 599 с площ от 488 кв.м., включен в УПИ ІV-204,500,600 в
кв.12 по плана на с. К., и на ½ ид.ч. от партерния етаж на построената в
него триетажна вила „С.”. Сочи се, че от доказателствата по делото се
установява твърдението на ищцата в исковата молба, че тя е собственик на цялото
дворно място, както и на партерния и първи надпартерен етаж на вила „С.”, а
ответникът е собственик на само на последния етаж. Според жалбоподателката,
погрешните изводи на съда относно собствеността върху тези имоти са довели до
погрешни изводи относно собствеността върху процесните вещи и оборудването в
имота. На следващо място, в жалбата се навежда възражение срещу направения от
първоинстанционния съд доказателствен анализ на свидетелските показания и съображенията
му да не кредитира показанията на св. Г.. Поддържа се, че от събраните гласни
писмени доказателства се установяват твърденията в исковата молба за извършени
от ответника през 2012 г.
действия по премахване на оградата на дворното място и демонтиране на
оборудване от вилата. Излага се възражение срещу извода на съда за недоказаност
на виновни противоправни действия на служители на ответника, от които да са
произтекли установените от съда имуществени вреди. В тази връзка се сочи, че
вредите не са причинени от служители на ответното дружество, а от изпълнители
на възложена от ответника работа, а именно – събиране, транспортиране и
третиране на отпадъци, като всички елементи на фактическия състав на
безвиновната отговорност на възложителя по чл. 49 от ЗЗД били доказани по
делото. След като ответникът е възложил „събирането на отпадъци” на трето лице
/”Л.М.” ЕООД/ с представения договор от 06.08.2012 г., действието на който
договор съвпада с установените от гласните доказателства действия по изнасяне
на ограда, радиатори, парапети и прочие метални елементи, ответникът следва да
отговаря за причинените на ищцата вреди в качеството му на възложител,
независимо дали се касае за липса на контрол от страна на възложителя или
съзнателно допускане да бъдат демонтирани и изнесени вещи от собствените на
ищцата етажи от вилната сграда. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което ответникът се осъди да заплати на ищцата
исковата сума от 31650,60 лв., необходима за възстановяване на неправомерно
изнесените вещи, в това число и за монтажа им, с които ответникът се е
разпоредил в своя полза, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.
С писмения си отговор ответникът „П.р.и
о.” ЕАД оспорва въззивната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд
взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано
по искова молба от Й.С.П. срещу „П.р.и о.” ЕАД, в която се твърди, че ищцата е
собственик на дворно място, съставляващо имот пл. № 599, с площ 488 кв.м.,
включен в УПИ ІV-204,599,600 в кв. 12 по плана на гр. М.П., както и на
партерния и първи надпартерен етаж от вила „С.”, находяща се в дворното място,
на основание договор за дарение от 2001 г., договор за покупко-продажба от 2004 г. и решение по гр.д. №
80/2010 г. на СОС, а третият етаж /или втори надпартерен/ от посочената вила е
собственост на ответника по силата на същото съдебно решение. Твърди се, че към
момента на придобиване на вилата от ищцата, същата била оборудвана с всичко
необходимо за ползването й като почивна станция. В периода 2001-2004 г. двата етажа на
сградата били отдадени под наем на трето лице, а след това същите били дадени
за ползване на същото лице без да се дължи наем. До 2005 г. ответникът отдавал
под наем третия етаж от сградата. След 2006 г. вилата не била ползвана нито от ищцата,
нито от ответника. Ищцата твърди, че живее постоянно в гр. В., но поне 3-4 пъти
годишно проверявала на място имота си. Твърди се, че през м. август 2012 г. близки на ищцата й
съобщили, че е премахната оградата на дворното място, демонтирани са парапети,
радиатори, мивки, санитарна железария от двата етажа, които са нейна
собственост, за което ищцата подала сигнал до РП- И.. Ищцата отишла на място в
имота и установила липа на ограда, парапети, радиатори и други движими вещи в
двата етажа /партерен и първи надпартерен/, описани в исковата молба, както и
значителни повреди на етажите, нанесени при демонтажа на вещите. Твърди се, че
ответникът се е разпоредил неправомерно с посоченото имущество като с договор
от 06.08.2012 г. е възложил на „Л.М.” ЕООД събиране на отпадъци от собствения й
имот, които впоследствие били продадени съгласно рамков договор от 08.08.2012
г. между посоченото дружество и „Темп Корект” ЕООД. Отправено е искане за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на сумата,
необходима за възстановяване на неправомерно изнесените вещи, в това число и за
монтажа им, с които ответникът се е разпоредил в своя полза, и възстановяване
на нанесените повреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното погасяване на задължението.
С молба от
27.10.2017 г., подадена в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на
нередовности на исковата молба от 06.10.2017 г., са посочени конкретно
липсващите вещи и повредите по вид и единични стойности, както и общата им
стойност – 5833,50 лв., която сума се претендира от ответника.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът „П.р.и о. /”ПРО” ЕАД е подал писмен отговор, с който
оспорва иска. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията.
Ответникът
твърди, че с ищцата са съобственици на части от Балнеосанаториум „Е.” в гр. М.П.,
който включва и вила „С.”. Твърди, че частта от вила „С.”, която е собственост
на „ПРО” ЕАД, била
сериозно увредена при падналите поройни дъждове в периода 04-05.08.2005 г.
Ответникът твърди, че е деинсталирал своята ограда на Балнеосанаториум „Е.” в
изпълнение на заповед № РД-15-199/26.09.2020 г. на кмета на Община К., която ограда
няма нищо общо с оградата, за която ищцата има претенции. Твърди, че ищцата не
е била собственик на описаните вещи, както и че такива вещи не са били отнети
от ответника, в подкрепа на които твърдения се позовава на постановление за
прекратяване на наказателното производство по пр. преписка № 1563/2013 г. на
РП-И., образувано по сигнал на ищцата за отнемане на вещи от вила „С.” от
ответника. Оспорва твърдението в исковата молба, че претендираните от ищцата
вреди са резултат на твърдяното от ищеца деяние. В условията на евентуалност
оспорва претендирания размер на вредите, както и възражение за съпричиняване на
тези вреди поради проявената от ищцата пълна безстопанственост по отношение на
собствения й имот.
В съдебно
заседание на 25.02.2020 г. е допуснато изменение на предявения иск чрез
увеличаване на размера му на 31650,60 лв.
Въззивният съд, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 49 от ЗЗД – за заплащане на сумата 31650 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в повредени и неправомерно отнети
през м. август 2012 г.
движими вещи, собственост на ищцата, в резултат на действия на ответното
дружество. Тази правна квалификация се извежда от твърдението на ищцата, че имуществените
вреди са причинени от действия на лица при изпълнение на възложена им ответното
дружество работа. Ищцата твърди, че демонтирането, изнасянето и повреждането на
описаните движими вещи от собствения й имот е било осъществено в изпълнение на
възложена от ответното дружество работа по събиране, транспортиране и третиране
на отпадъци от собствения й имот с договор от 06.08.2012 г., сключен между
ответника и „Л.М.” ЕООД.
В тежест на ищеца по иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД е да докаже, че е претърпял вреди, причинени от лица
при или по повод извършване на работа, възложена им от ответника.
В случая от представените писмени
доказателства се установява, че ищцата е собственик на партерния и първия
надпартерен етаж от триетажна вилна сграда – вила „С.” и на дворното място, в
което е построена, съставляващо имот пл. № 599 с площ от 488 кв.м., включен в
УПИ ІV-204,599,600 в кв. 12 по плана на кв. „М.П.”, гр. К., а ответното
дружество е собственик на втория надпартерен етаж от същата вилна сграда.
Според неоспореното твърдение на ищцата в исковата молба, до 2006 г. цялата вила е била
ползвана по предназначение като почивна станция от страните по делото, а след
този момент и понастоящем тя не се ползва от никого.
В приетото в първоинстанционното
производство заключение на СТЕ е отразено констатираното от експерта състояние
на партерния и първия надпартерен етаж от вила „С.” при извършения през 2019 г. оглед на сградата -
установени са липсващи и повредени части от санитарно оборудване, врати, мебели
и осветителни тела, липсваща парна инсталация, радиатори и тръби, както и
различни повреди във вътрешната част на помещенията. Установена е липса на
оградни елементи върху бетоновата основа, разположена на уличната регулация на
дворното място. Безспорно тези повреди във вътрешните части на собствените на
ищцата етажи от вилата, както и констатираните липси на елементи от вътрешното
оборудване, се дължат на човешки действия предвид естеството на повредите,
което изключва възможността те да са резултат от естествено изхабяване и
амортизация на вещите.
От събраните по делото
доказателства, обаче, не може да се направи извод така установените повреди на
вътрешните части и оборудване в собствените на ищцата части от вилната сграда
да са причинени от действия на лица в изпълнение на възложена им от ответното
дружество работа. Ангажираните от ищцата гласни доказателства не налагат такъв
извод. Показанията на св. Д. отразяват възприятията му относно състоянието на
вилата към 2005 г.
– много преди твърдяното в исковата молба нанасяне на повредите в нея, поради
което не установяват относими към спора факти. Настоящият състав споделя
подробно изложените съображения на първоинстанционния съд да не кредитира
показанията на св. Г.. Но дори да се приемат за достоверни показанията на тази
свидетелка в частта им, в която твърди, че през август 2012 или 2013 г. е видяла как 7-8
човека режели оградата на вила „С.”, разбивали вътре и изхвърляли през терасата
радиатори, мивки и др. вещи, от съдържанието им не може да се направи извод, че
възприетите от свидетелката действия са извършени от лица в изпълнение на
възложена от ответника работа. Представеният в тази връзка договор за събиране
на отпадъци от 06.08.2012 г., сключен между ответното дружество и „Л.М.” ЕООД,
също не налага подобен извод. Видно е от съдържанието на представения договор,
че негов предмет е събиране от изпълнителя, транспортиране и предаване на
възложителя на отпадъци от площадка, намираща се в гр. М.П. – ОД „Е.” от
частта, собственост на възложителя. Предметът на договора не включва дейности,
свързани с демонтиране и премахване на вещи от помещенията на вилата, а същият
има за предмет само приемане от страна на изпълнителя от възложителя на
отпадъци от площадка в гр. М.П. – ОД „Е.”
/и то от частта, собственост на възложителя/ за събиране, транспортиране
и временно съхранение с цел последващо третиране на тези отпадъци. Следователно, ответното дружество не е
възлагало с посочения договор, на който се позовава ищцата, работа, свързана с
демонтиране и изнасяне от вилата на вещи, каквито ищцата твърди да са били
отнети и повредени на процесната дата. Други доказателства за възлагане от
страна на ответното дружество на трети лица по силата на каквито и да било
правоотношения между тях на извършване на действия по демонтиране и изнасяне на
оборудване от собствените на ищцата помещения от вила „С.” не са налице по
делото. При това положение, дори и да се
приеме, че изпълнителят по сключения с ответното дружество договор за събиране
на отпадъци от 06.08.2012 г. е извършил демонтиране, респ. и увреждане на
движимо имущество, намиращо се в собствените на ищцата части от вилата, то
същият е извършил дейност, която не му е била възложена, за вредите от което
възложителят не носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че тъй
като ответното дружество е собственик на втория надпартерен етаж от вилата „С.”,
която е била ползвана изцяло за почивна база и оборудвана за това ползване, то
дори и да се приеме, че в сочения в исковата молба период /м.август 2012 г./ са извършвани от
него действия по демонтиране и изнасяне на движими вещи, от доказателствата по
делото не може да се направи извод, че такива вещи за били демонтирани и
изнесени именно от собствените на ищцата партерен и първи надпартерен етаж, а
не от собствените на ответника части от вилата. Ангажираните от ищцата показания на св. Г. не доказват по категоричен
начин, че в посоченото в исковата молба време са били демонтирани и изнасяни
вещи от собствената на ищцата част от вилата. Други доказателства в подкрепа на
това твърдение не са налице по делото.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че процесната вила не е била
ползвана по предназначението си от 2006 г. /с оглед твърдението на ищцата в
исковата молба/, а няма твърдения, нито данни по делото собствената на ищцата
част от вилата да е била ползвана по друг начин, нито същата да е била
охранявана в периода до твърдяното увреждане през 2012 г. Няма данни и за
извършен въвод във владение на ищцата в признатата й по съдебен ред през 2010 г. част от вилата. При
това положение на установена безстопанственост на собствените на ищцата части
от вилата в продължителен период, преценено в съвкупност с липсата на
доказателства за извършени в посоченото в исковата молба време действия по
възлагане от ответното дружество на действия по демонтиране и изнасяне от
собствените й части от вила „С.” на движими вещи, то не може да се приеме, че
отговорността за установените от заключението на СТЕ повреди в оборудването на
собствените на ищцата помещения от процесната вила и липси на части от това
оборудване е на ответника по делото.
Що се отнася до претендираните в
исковата молба вреди, изразяващи се в демонтиране на части от оградата на процесния
имот, което не се оспорва, че е извършено от ответника, по делото не се
установява ищцата да е собственик на оградата, имайки предвид историята на
имота и неговото ползване.
С оглед на горното, предявеният
иск за заплащане на сумата 31650 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в повредени и неправомерно отнети
през м. август 2012 г.
собствени на ищцата движими вещи в резултат на действия на ответното дружество,
е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради съвпадане
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба искане за разноски,
жалбоподателката следва да бъде осъдена да му заплати на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК юрисконсултско възнаграждание в размер на 450 лв., определено
съобразно чл. 25, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Воден от горното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260072 от 08.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 677/2017 г. на Районен съд – И..
ОСЪЖДА Й.С.П., ЕГН ********** , с адрес ***, да
заплати на „П.р.и о.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата 450 лв. за разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препи
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.