№ 1107
гр. Стара Загора, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20255530103100 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.55 ЗЗД.
Ищецът *** твърди в исковата си молба, че между него в качеството му на
кредитополучател и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Хасково, в качеството си на кредитодател, е
сключен Договор за паричен заем № ***г., по силата на който последният се е задължил да
му предостави заемни средства в размер на 500 лева, а той от своя страна се е задължил да
възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл.3, ал.7 от договора,
месечния лихвен процент по заема е уговорен от 3,330 %; съгласно ал.5 от същия член на
Договора, годишният процент на разходите е 48.379 %. Уговорен е срок на договора от 10
месеца.
Между същите страни и в същите им качества е сключен и втори договор - Договор
за паричен заем № ***., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на
ищеца заемни средства в размер на 800 лева, а той от своя страна се е задължил да
възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница,
при месечния лихвен процент по заема е уговорен от 3,330 %, годишният процент на
разходите - 48.314 % и срок на договора от 9 месеца.
На 01.12.2022г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ***г., по
силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Хасково се е задължило да предостави на ищеца заемни
средства в размер на 1300 лева, а той от своя страна се е задължил да възстанови заемната
сума, ведно с възнаградителна лихва, при месечен лихвен процент - 3.330%, ГПР - 48.189 %
и срок на договора от 15 месеца.
На 06.02.2023г. между страните е сключен четвърти договор - Договор за паричен
1
заем № 715438/06.02.2023г. за заемни средства в размер на 400 лева, дължими ведно с
възнаградителната лихва, при месечния лихвен процент по заема - 3.330 %, ГПР 48.982 %
и срок на договора от 5 месеца.
Ищецът сочи, че действително приложените в кредитните правоотношения
стойности на годишен процент на разходите обаче, са различни от посочените в договорите
и вписаните от Кредитодателя стойности на годишен процент на разходите по всеки от
процесиите договори за кредит. Това е така, защото съгласно договорите се дължи
„неустойка”, посочена във всеки от договорите в чл. 8, в случай, че ищецът не предостави в
тридневен срок от подписване на всяко от съглашенията гарант/и и ценна книга издадена в
полза на заемодателя. Освен неустойката, съгласно чл. 15 от ОУ към Договорите за заем, със
сключването на последните Кредитодателят има право да сключи и застраховка „Живот“ на
кредитополучателя, в която да се обезпечи погасяването на заема в случай на смърт.
Кредитодателят, залагайки като клауза на чл.8 в договорите за потребителски кредит и чл.15
от ОУ към Договорите за заем, всъщност цели заблуда на потребителя и свръхпечалба за
себе си. Ответникът, използвайки заблуждаваща търговска практика създава
неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. С
такива клаузи в Договорите „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Хасково цели да заблуди
кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като
това обстоятелство поражда недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на
чл.11 от ЗПК във връзка с чл.19 от ГПК във връзка с чл.22 от ЗПК липсата на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на
договора. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си
всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепя и от факта, че съгласно чл.
8 от всеки от четирите договора за потребителски кредит във връзка с чл. 10, ал. 2 от
Общите условия, ищецът е следвало да предостави в срок от 3 дни обезпечение, на което
обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след
нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да се приеме конкретното
обезпечение, като в противен случай се дължат неустойки, които са в различен размер по
всеки от заемите и които неустойки се дължат пропорционално към всяка вноска по
кредитите и са отразени в погасителните планове, като представляват неразделна част от
Договорите.
Поставените в чл. 6 от всеки от договорите изисквания за предоставяне на
обезпечения, които задължително трябва да бъдат изпълнени, за да не се дължи неустойки са
следните: 1/ предоставяне като гарант/и по кредита, отговарящи на условията, посочени в
чл. 10, ал. 2 от Общите условия към Договорите, а именно: две физически лица, всеки от
които да има нетен доход от 1000 лева, съгласно справочните данни на НОИ, да работи на
безсрочен трудов договор, да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя, да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години, да няма кредити към банки и финансови
2
институции, с класификация различна от „Редовен“, както и по активни, така и по погА.и
задължения, съгласно ЦКР към БНБ, 2/ Заедно с още едно от следните обезпечения, а
именно: залог на движима вещ, да учреди първа по ред ипотека или да предостави банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от
сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.
Уговорените възнаграждения под формата на „неустойка“ и „застраховка“ са разходи
по кредитите, които следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР - индикаторът за
общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Поради невключването
на тези възнаграждения в посочения от потребителските договори размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитните
правоотношения. Посочването в Договорите на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че всеки от
четирите процесии договора за заем е нищожен на основание чл.22 от ЗПК и неспазване на
изискванията на чл.11, ал.11, т.20 от ЗПК. Цитира съдебна практика.
Сочи, че изложената теза се потвърждава и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която
дава легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използва в настоящия
случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към
потребител се извършва, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава
търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика. Така в чл.8 от всеки от Договорите е уговорено заемът да бъде
обезпечен с някое от изброените в последния варианти на обезпечение, отговарящо на
условията посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията, визирани в чл. 8 от договорите, същият дължи „неустойка“ на кредитора, която
неустойка се начисляват пропорционално към всяка вноска по съответния кредит. Тоест се
кумулира месечната вноска за „неустойка“, с която неустойка падежното вземане нараства
значително. Иначе казано, вноската по всеки от процесиите кредити става значително по-
голяма. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски води до скрито
оскъпяване на кредита и създава предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на потребителя.
„Неизпълнението“ на задължението от ищеца да посочи обезпечение, отговарящо на
конкретно посочени условия, вдига лихвения процент на кредита на месец неколкократно,
3
тъй като тази „неустойка“ представлява прикрита възнаградителна лихва. Това се
потвърждава и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителните планове по
договорите. Предвид неизпълненото изискване на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, и на основание чл.22
ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи само чистите
стойности на кредитите, без лихви или други разходи по кредитите.
Ищецът се позовава и на член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, съгласно който
преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от
Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители
в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на
СЕС. В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на обезпечение, което задължение става изискуемо до 3 работни дни от
подписване на договор за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето
му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит /в тази връзка са и решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von
Colson/.
В заключение, посоченият месечен лихвен процент в процесиите договори, в размер
от 3,330 %, не отговаря на действително приложените лихвени проценти, тъй като
4
уговорената „неустойка“ представлява добавък към договорната лихва. Поради по-високия
лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, доколкото
възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя
и не е посочен в чл. 3, ал. 1, т. 5 от договорите в действителния му размер, а това е в
нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. По този начин се нарушават
добрите нрави и се внася равноправие между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на финансова услуга, което е в разрез с изискванията на добросъвестността и в
негов ущърб, като считам, че това обстоятелство води до нищожност на договорните
съглашения.
Отделно от гореизложеното, съгласно чл. 15 от ОУ към всеки от четирите за заема,
със сключването на последните Кредитодателят има право да сключи и застраховка „Живот“
ЗД БУЛ ИНС АД на кредитополучателя, в която да се обезпечи погасяването на заема е
случай на смърт. Сумата обаче по застрахователната премия не е включена в годишния
процент на разходите, което отново е нарушение на чл. 19 от ЗПК, тъй като не е приложен
годишния процент на разходите по правоотношението. Включвайки заплатената
застрахователна премия към ЗД БУЛ ИНС АД, годишният процент на разходите надхвърля
значително допустимият по закон размер.
В случая не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са
упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен
процент; не е регламентиран и размерът на "печалбата на кредитора" /възнаградителна
лихва/, като не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главница и
каква - лихва. Няма ясно и точно посочен годишен лихвен процент по договора, единствено
е уговорено, че кредитополучателят дължи месечен лихвен процент в размер на 3,330 %, а
яснота досежно размера на годишния лихвен процент - липсва.
Съгласно §1 от допълнителните разпоредби на Закон за потребителския кредит,
"Лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
Тоест, за да бъде коректно посочен лихвеният процент по кредита следва да бъде изчислен
на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Както вече се поясни, във всеки от
четирите процесии договора е посочен единствено дължимия месечен лихвен процент, не и
годишният, а това е в нарушение на изискванията на чл.11, т.9 от ЗПК, тъй като липсва
задължителен реквизит от съдържанието на договора. По смисъла на чл.11 от ЗПК във
връзка с чл.19 от ГПК във връзка с чл.22 от ЗПК, липсата на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора.
Моли да се приеме, че уговорените неустойки в чл.8 от всеки от Договорите за
паричен заем също са нищожни. С така уговорените неустойки се цели единствено да се
постигане неоснователно обогатяване, като с тези разпоредби се излиза извън присъщите
функции на неустойката, посочени в т.3 от Тълкувателно дело № 1 от 2009 година на
ОСГТК на ВКС. Последните по никакъв начин не обезщетяват кредитора за претърпените
от него вреди, нито служат за обезпечение на задълженията по договорите за кредит, а още
5
по-малко го санкционират, предвид факта, че няма увреждащо действие за кредитора към
момента на реализиране на фактическия състав по въпросната клауза. Единствената цел,
която се преследва с тези разпоредби е свръхпечалба на Заемодателя.
Процесиите неустойки също така са и неравноправни по смисъла на чл.145 от ЗЗП и
съответно са нищожни на основание чл.146 от Закона за защита на потребителите.
Потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието им, тъй като са предварително
изготвени от дружеството - ответник и съответно не са индивидуално уговорени. Счита, че
уговорката в чл.8 от процесиите договори за потребителски кредит по отношение
неустойките е неравноправна, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, поради обстоятелството, че
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка, като всички мотиви в тази насока са изложени в
исковата молба и са приложими и за въпросната неустойка.
Главното задължение на заемателя по договора за заем (кредит) е да върне заетата
сума и да плати уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение.
Изцяло липсва обезпечителния елемент на неустойката, тъй като такава би се дължала и при
точно и пълно изпълнение на основното задължение на длъжника. Не е налице
обезщетителната функция на неустойката, на която според ответника страните са
акцентирали, защото неустойката не гарантира възстановяване на вредите от евентуално
бъдещо неизпълнение на длъжника, нито го мотивира да изпълни точно. Формално тази
неустойка е уговорена не като обезщетителна, а като санкционна, но същата не зависи от
вредите от неизпълнението на допълнителното задължение за предоставяне на обезпечение
и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
С оглед гореизложеното моли да се приеме, че предявените искове са по чл.55, ал.1,
пред.1 от ЗЗД, а именно искове за връщане на платеното при начална липса на основание.
Счита, че следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която когато
е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери
действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:
при нарушение на добрите нрави; при неравноправни клаузи във вреда на потребителя; при
нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в
страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква
събиране на доказателства. Цитира съдебна практика.
Заявява, че е заплатил без основание суми във връзка с възнаградителните лихви и
неустойките по Договор за паричен заем № ***г. – 280 лв., по Договор за паричен заем №
***. - 368,46, по Договор за паричен заем № ***г. – 1164 лв. и по Договор за паричен заем №
715438/06.02.2023г. - 229,15 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД
Хасково да му заплати следните суми:
6
сумата от 280 лева, на основание чл. 55 от ЗЗД, представляваща недължимо платена
сума по Договор за паричен заем № ***г.;
сумата от 368,46 лева, на основание чл.55 от ЗЗД, представляваща недължимо
платена сума по Договор за паричен заем № ***.;
сумата от 1164 лева, на основание чл.55 от ЗЗД, представляваща недължимо платена
сума по Договор за паричен заем № ***г.;
сумата от 229,15 лева, на основание чл.55 от ЗЗД, представляваща недължимо
платена сума по Договор за паричен заем № 715438/06.02.2023г.
С протоколно определение от 11.11.2025г. на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение на обективно съединение искове, като същите се претендират в следните
размери:
- по Договор за паричен заем с № 652474 от 01.02.2022 година – за сумата от 490,32
лв., вместо първоначално претендираната от 280 лв.
- по Договор за паричен заем с № 304323 от 20.07.2022 година – за сумата от 700,34
лв., вместо първоначално претендираната от 368,46 лв.
- по Договор за паричен заем с № 578753 от 01.12.2022 година – за сумата от 1353,53
лв. вместо първоначално претендираната от 1164,00 лв.
- по Договор за паричен заем с № 715438 от 06.02.2023 година – за сумата от 254,88
лв. вместо първоначално претендираната от 229,15 лв.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Хасково представя писмен отговор в срока по чл.131
ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове по основание и
размер.
Заявява, че на 01.02.2022г. между страните - ***, в качеството му на Заемател и
„Креди Йес" ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем №
652474 с изрично и ясно посочени параметри в същия. Към момента на сключване на
договора ищеца е издал в полза на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Хасково ценна книга и не е
предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия
към договора за заем. В тази връзка, в чл.8 от договора е посочено, че в случай, че
заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от
сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2,
т.1 и т.4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодаюля неустойка, с
начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за
паричен заем. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с
посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в
чл.6 и чл.8 от договора, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на
заемателя. Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по
договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства
7
положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях - чл.12 от
договора за заем. Заемателят е запознат с погасителен план, по който следва да прави
погасителни вноски, видно от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните
имена.
От гореизложената фактическа обстановка по сключване на Договора за паричен заем
се налага обоснования извод, че същия е валидно сключен. Заемателят лично е участвал и е
влияел на формирането на заема със заемодателя, запознал се е изрично и е подписал
договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с
отпускането му, а така също и е получил заемната сума от заемодателя. От изложеното,
става ясно, че процесният договор е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето
между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания и сключен
с прякото влияние на потребителя.
Ищецът, като заемател е предприел действия по изплащане на дължимото и към
момента на подаване на исковата молба задължението е предсрочно погА.о, като ищецът е
заплатил сума в общ размер на 981,32 лева.
На 20.07.2022г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 304323 с
изрично и ясно посочени параметри в същия. Към момента на сключване на договора ищеца
е издал в полза на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Хасково ценна книга и не е предоставил гарант,
който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем. В
тази връзка, в чл.8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави
договореното по чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
такова не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към
договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане,
подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се с
запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в
зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. б и чл. 8 от договора, видно от
положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от
договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя
също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от
страниците, а за изричното му съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем. Заемателят е
запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно
от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена. С оглед изложеното
счита договора за валидно сключен. Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането
на заема, запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към
него, както и документите, свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната
сума от заемодателя. Към момента на подаване на исковата молба задължението е
предсрочно погА.о от ищеца, като същия е заплатил сума в общ размер на 1491,34 лева.
На 01.12.2022г. между страните - ***, в качеството му на Заемател и „КРЕДИ ЙЕС“
ООД Хасково, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 578753
с изрично и ясно посочени параметри в същия. Към момента на сключване на договора
8
ищеца е издал в полза на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ценна книга и не е предоставил гарант, който
да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем. В тази
връзка, в чл.3 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави
договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
такова не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към
договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане,
подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се е
запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в
зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл.6 и чл.8 от договора, видно от
положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от
договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя
също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от
страниците, а за изричното му съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем. Заемателят е
запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно
от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена. От гореизложената
фактическа обстановка по сключване на Договора за паричен заем се налага обоснования
извод, че съшия е валидно сключен. Заемателя е предприел действия по изплащане на
дължимото и към момента на подаване на исковата молба е заплатил сума в общ размер на 2
635,53 лева.
На 06.02.2023г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 715438 с
изрично и ясно посочени параметри в същия. Към момента на сключване на договора ищеца
е издал в полза на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Хасково ценна книга и не е предоставил гарант,
който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем. В
тази връзка, в чл.8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави
договореното по чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
такова не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към
договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане,
подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се е
запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в
зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл.6 и чл.8 от договора, видно от
положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от
договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя
също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от
страниците, а за изричното му съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем. Заемателят е
запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно
от положения подпис под сьщия и собственоръчно изписаните имена. От гореизложената
фактическа обстановка по сключване на Договора за паричен заем се налага обоснования
извод, че същия е валидно сключен. Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането
на заема със заемодателя, запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички
приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, а така също и е
получил заемната сума от заемодателя. Към подаване на исковата молба задължението е
9
изплатено, като ищецът е заплатил сума в общ размер на 654,88 лева.
Относно размер на ГПР заявява, че съгласно чл.3, т.5 от процесиите договори ГПР по
всеки един от заемите е в законоустановения размер, посочен и предоставения на ищецът
СЕФ - част III. Според чл. 19, ал. 4 от 3ГIК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с
Постановление на Министерския съвет на Република България. С Постановление № 426 на
МС от 18.12.2024г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, обн. ДВ бр.106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г. годишния размер на
законната лихва по просрочени парични задължения е определен в размер на основния
лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс
10 процентни пункта. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3 т.1 от ЗПК при
изчисляване на ГПР не следва да се включва размера на неустойката, която по своята
същност представлява разход, който потребителят следва да заплати, поради неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Още повече, че в
разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо е посочено как точно се изчислява
ГПР, предвид което твърденията на ищеца в тази връзка счита за неоснователни, а ГПР по
процесните договори за заем - изцяло в императивно определената законодателна рамка.
Счита за неоснователно твърдението на ищеца, отнасящо се до разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, като заявява, че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при
изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.8 от договора
за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителят следва да
заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора за заем, посочено в чл.6 от същия. В този смисъл отбелязва още веднъж, че
неустойката по чл.8 от договора за заем няма характера на лихва, такса или друг разход по
кредита. За характера на конкретната клауза излага своите съображения по-долу в
настоящия отговор. Сочи, че тази сума се дължи само, ако потребителят не изпълни
условията за обезпечаване на договора за заем, посочени в самия текст на договора, както и
в общите условия към него. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 неустойката, уговорена
в чл.8 от процесните договори не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР, тъй
като същата представлява плащане по повод неизпълнението на задължението на
потребителя да обезпечи точно и в пълен обем задълженията си по договора за заем.
Формулата за изчисление на ГПР е посочена в разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК и при
изчисление на ГПР по конкретния договор за заем ответното дружество изцяло е спазило
така посочената в закона формула. С оглед гореизложеното счита за неоснователни
твърденията на ищеца за това, че действително приложения ГПР не съответства с посочения
в процесиите договори размер на ГПР.
Относно твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.8 от процесните
договори за паричен заем, сочи, че счита същите за неоснователни и недоказани, поради
следното: На първо място, условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са
индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя ***, особено
10
имайки в предвид и факта, че е можел да предостави гарант, който отговаря на условията
посочени в ОУ и след сключването на договора и по този начин да не дължи заплащане на
неустойка. С. договорения точно определен размер на неустойката в чл. 8, потребителя ***
е преценил икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази неустойка,
както и в последствие е предприел действия по заплащането й. Също така, условията
уговорени в чл. 8 от процесния договор са абсолютно ясни и разбираеми съгласно
изискването на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП.
На второ място, с конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за
неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема. Конкретния размер на неустойката
за неизпълнение е индивидуално определен в договора и не може да се приема за бланкетна
клауза, поради следните мотиви: От една страна, клаузата на чл. 8 е договорена между
страните по договора за заем, чрез която същите постигат споразумение за дължимост на
неустойка при непредоставяне на гарант, отговарящ на ОУ. Това споразумение е постигнато
в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на
свободата на договаряне. Размерът на неустойка е изначало определен до точно фиксирана и
определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече. Към момента на
сключване на договора заемателят е съглА. с тази неустойка, изразил е своята воля
посредством подписването на договора и е заплатил част от нейния размер. При
сключването на договора за паричен заем, страните по него са действали в рамките на
свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/ и като клауза, уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право. Така описаната
неустойка се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанието за
нейното начисляване. Същата обаче има особен начин на заплащане, който е уговорен между
страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за наличието на
неустойката и нейния размер. Периодичният начин на плащането й обаче не е основание да
се счита, че същата е лихва или пък, че има характер на обезщетение за забавено
изпълнение. Същата се дължи, поради липсата на надлежно обезпечение и в основанието за
нейното начисляване може да се прави паралел с лихва, а още по-малко с обезщетение за
забава. От друга страна, законната лихва за забава е уредена в чл.86, ал.1 от ЗЗД, същата има
обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение, Освен това, обезщетението в размер на законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД не
е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правото си, произтичащо от
забавата.
Съгласно ТР №1/2009г., постановено по т.д. №1/2009г. на ОСГК: „Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
11
изпълнението на които се обезпечава с неустойка: дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задълженията - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При
конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии,
като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства във всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, поради накърняване на добрите
нрави". В така даденото тълкувание относно същността на неустойката в гражданските и
търговските отношения, касаещи критериите, които следва да се вземат предвид преди
същата да бъде обявена за нищожна ясно е посочено, че за прекомерност на уговорена
неустойка следва да се взема предвид, съответно обсъдят редица обстоятелства, които
обуславят клаузата за наличие на неустойка за неравноправна.
С ТР №1/2010г. по т.д. № 1/2009г. ясно сочи критериите, по които следва да се
извърши разграничението между „прекомерната“ от една страна и „нищожната“ или
„екзорбиталната" неустойка от друга. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави, според цитираното решение, трябва да се прави за всеки
конкретен случай към датата на сключване на договора и ако към този момент е установено,
че единствената цел, за която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, то същата ще бъде нищожна. От
друга страна, предпоставките по чл.92, ал.2 от ЗЗД за намаляване, се преценяват към по-
късния момент на неизпълнение на договора чрез сьпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди. Следователно, клаузата за неустойка ще бъде нищожна като
противоречаща на морала, само когато това следва от самия текст на клаузата, а не от
обстоятелствата, които настъпват впоследствие. В конкретния случай, неустойката не
притежава правната характеристика на лихва или на лихвоносно изчислимо задължение и
следователно не съществува законова забрана при забава в плащането й, върху нея да бъде
начислявано парично обезщетение в размер на законната лихва. Правопораждащият факт,
който служи като основание за възникване на вземането за неустойка и този, от който
възниква вземането за лихва по чл.86 от ЗЗД, са различни - в първия случай е
неизпълнението на главното задължение по договора, а във втория случай е неизпълнение на
задължението за плащане на договорената неустойка. В описаната хипотеза кумулирането
на двете санкции не представлява нарушение на правилото non bis in idem, тъй като
вземането за неустойка произтича от неспазване на главното задължение, чието изпълнение
тя обезпечава и обезщетява, а вземането за лихва по чл.86 от ЗЗД произтича от неизпълнение
на задължението за плащане в срок. На следващо място, трябва да се отчете, че съгласно
разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД неустойката подлежи на намаляне от страна на съда в
случай, че същата бъде намерена от съда за прекомерно голяма. Клаузата за неустойка по
чл.8 от договора не е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.5 от 33П, приложим към
12
процесния договор.
Безспорното неизпълнение на задължението на ищецът предложеното и обещано от
него надлежно обезпечение, са обстоятелства, които в своята съвкупност са релевантни при
осъществяване на дължимата съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП преценка, че клаузата за
неустойка не е неравноправна, независимо как е уговорена - индивидуално или не.
Предвид изложено счита, че клаузата на чл.8 от процесните договори е изцяло
законосъобразна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави, като
отбелязва, че в договора за заем и в ОУ има изрична клаузи относно правото на потребителя
да се откаже от договора за заем в 14-дневен срок. Това е възможност, предоставена му по
силата на чл.29 ал.1 от ЗПК, като именно с цел защита на потребителя законодателят е
предвидил тази възможност, от която ищецът не се е възползвал своевременно. Вместо това
е продължил да ползва предоставената му по силата на сключения договор сума.
Моли съда да отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че:
На 01.02.2022г. между *** и „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем №
***г., по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД е предоставил на ищеца ***
потребителски кредит в размер на 500 лв. срещу задължението на последния да го върне в
срок от 10 месеца, при ГПР 48,379% и месечен лихвен процент 3,330%, или общ размер на
всички плащания – 596,06 лв. Съгласно чл.6 от договора, страните се съгласяват договорът
за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията по чл.10 ал.2 т.1 от Общите
условия и с още едно обезпечение, по избор на заемателя – ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. В чл.8 на договора е предвидено, че в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл.6 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на
заемодателят неустойка в размер на 463,94 лв. с начин на разсрочено плащане, съгласно
погасителния план към договора – 46,39 лв. месечно.
На 20.07.2022г. между *** и „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем
№***., по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД предоставил на ищеца ***
потребителски кредит в размер на 800 лв. срещу задължението на последния да го върне в
срок от 9 месеца, при ГПР 48,314% и месечен лихвен процент 3,330%, или общ размер на
всички плащания – 939,01 лв. Съгласно чл.6 от договора, страните се съгласяват договорът
за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията по чл.10 ал.2 т.1 от Общите
условия и с още едно обезпечение, по избор на заемателя – ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. В чл.8 на договора е предвидено, че в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл.6 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на
13
заемодателят неустойка в размер на 689,99 лв. с начин на разсрочено плащане, съгласно
погасителния план към договора – 76,67 лв. месечно.
На 01.12.2022г. между *** и „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем №
***г., по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД предоставил на ищеца ***
потребителски кредит в размер на 1300 лв. срещу задължението на последния да го върне в
срок от 15 месеца, при ГПР 48,189% и месечен лихвен процент 3,330%, или общ размер на
всички плащания – 1672,71лв. Съгласно чл.6 от договора, страните се съгласяват договорът
за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията по чл.10 ал.2 т.1 от Общите
условия и с още едно обезпечение, по избор на заемателя – ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. В чл.8 на договора е предвидено, че в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл.6 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на
заемодателят неустойка в размер на 1687,29лв. с начин на разсрочено плащане, съгласно
погасителния план към договора – 112,49лв. месечно.
На 06.02.2023г. между *** и „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем
№715438/06.02.2023г., по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД предоставил на
ищеца *** потребителски кредит в размер на 400 лв. срещу задължението на последния да
го върне в срок от 5 месеца, при ГПР 48,982% и месечен лихвен процент 3,330%, или общ
размер на всички плащания – 440,83 лв. Съгласно чл.6 от договора, страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията по чл.10 ал.2 т.1 от
Общите условия и с още едно обезпечение, по избор на заемателя – ценна книга, издадена в
полза на заемодателя. В чл.8 на договора е предвидено, че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл.6 в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ, заемателят
дължи на заемодателят неустойка в размер на 209,17 лв. с начин на разсрочено плащане,
съгласно погасителния план към договора – 41,83 лв. месечно.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се
установява, че:
по Договор за паричен заем № ***г. ищецът е заплатил общо сумата от 990,32 лв., от
които 500 лв. главница, 77,46 лв. лихва, 403,86 лв. неустойка и 9 лв. други
разноски/застраховки, като кредитът е предсрочно погА. през 2022г.;
по Договор за паричен заем № ***. ищецът е заплатил общо сумата от 1500,34 лв., от
които 800 лв. главница, 106,45 лв. лихва, 584,89 лв. неустойка и 9 лв. други
разноски/застраховки, като кредитът е предсрочно погА. на 01.12.2022г.;
по Договор за паричен заем № ***г. ищецът е заплатил общо сумата от 2653,53 лв., от
които 906,02 лв. главница, 351,60 лв. лихва, 1349,88 лв. неустойка, 28,03 лв. наказателна
лихва и 18 лв. други разноски/застраховки;
по Договор за паричен заем № 715438/06.02.2023г. ищецът е заплатил общо сумата от
14
654,88 лв., от които 400 лв. главница, 40,83 лв. лихва, 209,17 лв. неустойка и 4,88 лв.
наказателна лихва.
Вещото лице дава заключение, че в годишния процент на разходите по четирите
договора е включена само възнаградителната лихва. В хипотезата на включена неустойка в
ГПР същия би бил в следните размери: по Договор за паричен заем № ***г. – 128,70%;
Договор за паричен заем № ***. – 113,4%; Договор за паричен заем № ***г. – 136,9%;
Договор за паричен заем № 715438/06.02.2023г. – 121,6%. В хипотезата на включена
застраховка в ГПР същия би бил в размер, както следва: по Договор за паричен заем № ***г.
– 49,2%; Договор за паричен заем № ***. – 51,1%; Договор за паричен заем № ***г. – 50,3%,
по Договор за паричен заем № 715438/06.02.2023г. няма плащане за застраховка. В
хипотезата на включени застраховка и неустойка в ГПР същия би бил в размер, както
следва: по Договор за паричен заем № ***г. – 129,4%; Договор за паричен заем № ***. –
114,1%; Договор за паричен заем № ***г. – 137,7%.
При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че
ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора
и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-
12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ищецът излага на първо място твърдения за нарушения на императивните норми на
чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което счита договора за потребителски кредит и
договора за поръчителство за нищожни на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК регламентираща съдържанието на договора за
потребителски кредит в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на
потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на
кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти
и направи своя избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1 "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
15
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В настоящия случай в цитираните по-горе договори кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посоченият във всеки договор размер на ГПР/.
В договорите за паричен заем е посочен процент на ГПР 48,379%, 48,314%, 48,189%,
48,982%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно уговорената по договора неустойка за
обезпечение, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1
от ДР на ЗПК. Неустойката е определена като месечна вноска за срока на договора и следва
да бъде включена в ГПР. Прибавянето към ГПР на сумата за неустойка за непредоставено
обезпечение, води до надвишаване на ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там до
нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че договорите за паричен заем не отговарят на
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в тях липсва посочване на действителният
процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до
недействителност на договора. В този случай по правилата на чл.23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
От заключението на назначената експертиза се установява, че ищецът е заплатил по
Договор за паричен заем № ***г. - 77,46 лв. лихва, 403,86 лв. неустойка и 9 лв. други
разноски/застраховки (общо 490,32 лв. над главицата); по Договор за паричен заем № ***. -
106,45 лв. лихва, 584,89 лв. неустойка и 9 лв. други разноски/застраховки (общо 700,34 лв.
над главицата); по Договор за паричен заем № ***г. - 351,60 лв. лихва, 1349,88 лв.
неустойка, 28,03 лв. наказателна лихва и 18 лв. други разноски/застраховки (общо
1747,51лв. над главицата); по Договор за паричен заем № 715438/06.02.2023г. - 40,83 лв.
лихва, 209,17 лв. неустойка и 4,88 лв. наказателна лихва (общо 254,88 лв. над главицата).
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца
е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на
ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата,
респ. за задържането й. Предвид установената недействителност на процесните договори и с
оглед правилото на чл.23 ЗПК, съдът намира, че за ответника не е налице основание за
задържане на платените по договора суми за неустойка, лихва, застраховка и др.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове, изменени по реда на
16
чл.214 ГПК се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявените
размери.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 111,96лв. и за
възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв.
Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е
установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за
възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да
получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за
ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално
представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че следва да определи в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за защита и съдействие в
настоящото производство в размер на 960 лв. с ДДС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, бул.България №196, представлявано от ***, да заплати на ***, с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, следните суми:
сумата от 490,32 лв., дадена без основание по недействителен Договор за паричен
заем № ***г.,
сумата от 700,34 лв., дадена без основание по недействителен Договор за паричен
заем № ***.,
сумата от 1353,53 лв., дадена без основание по недействителен Договор за паричен
заем № ***г. и
сумата от 254,88 лв., дадена без основание по недействителен Договор за паричен
заем № 715438/06.02.2023г.,
както и направените по делото разноски в размер на 111,96лв. държавна такса и
400,00 лв. възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, бул.България №196, представлявано от ***, да заплати на
ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО М. Ст.Загора, със седалище и адрес на
управление гр.Ст.Загора, бул.Княз Александър Батенберг №28 ет.5 офис 42, БУЛСТАТ
17
*********, представлявано от адвокат ***, ***, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от
960,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено от адвокат *** процесуално
представителство на ищеца ***.
Присъдената сума може да бъде заплатена по сметка IBAN: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
18