РЕШЕНИЕ
№ 2309
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120100143 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против Х. Г. Т. искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 275,73 лв., представляваща общата
стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода 31.08.2018 г. - 04.09.2019 г.
съгласно фактури, издадени през периода 25.10.2018 г. - 25.09.2019 г., сумата от 61,38 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури,
дължимо за периода 24.11.2018 г. – 20.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6621/2021 г. по описа на БРС.
Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в
заповедното и в исковото производство. В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент
на ищцовото дружество с абонатен № ***** и потребител на предоставяните от ищеца
услуги във водоснабден обект - апартамент, находящ се в гр. Б****, ж.к. „**********.
Твърди се също така, че ответникът е бил длъжен да плаща ежемесечно задълженията си
към дружеството, но не е платил задълженията си по процесните фактури. На следващо
място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми,
издадена по ч.гр.д. № 6621/2021 г. на БРС, препис от която е бил връчен на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия установителен иск,
съобразно дадените от съда указания. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
1
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който искът е оспорен като недопустим и неоснователен по
основание и по размер. Заявено е, че липсват доказателства, че ответникът има качеството
„********“ на доставяните от ищеца ВиК услуги в посочения в исковата молба имот, тъй
като не е представено нито заявление за откриване на партида на името на ответника, нито
нотариален акт за собственост на негово име. Оспорен е и размера на начислените
количества вода на ответника. Предвид горното се моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Особеният представител на ответника се явява в съдебно
заседание, поддържа отговора, но е заявил, че не оспорва отчетените количества и начина на
отчитане на услугите. Същият не е представил писмени доказателства, направил е
доказателствени искания.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6621/2021 г. по описа на РС-Бургас, по същото е
издадена Заповед № 2443/24.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжникът Х. Г. Т. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД сумата от 275,73 лв. – главница, представляваща неплатени задължения
за ползвани ВиК услуги през периода 31.08.2018 г. – 04.09.2019 г., за водоснабден имот,
находящ се в гр. Б****, ж.к. ************, с абонатен № *******, съгласно фактури,
издадени през периода 25.10.2018 г. – 25.09.2019 г., и сборна мораторна лихва в размер на
61,38 лв., дължима за периода 24.11.2018 г. – 20.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 75 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 10.12.2021 г. съдът е указал на
заявителя, че в 1-месечен срок от връчване на разпореждането може да предяви
установителен иск относно вземанията си. В резултат на това в законоустановения
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е образувано
настоящото исково производство.
По делото са представени 2 справки-извлечения от показанията за водомери ***** и
******, с адрес на водомерите гр. Б*****, ж.к. *********, титуляр на партидата Х. Г. Т.,
потребителски № *******, от които е видно, че през периода 31.08.2018 г. – 04.09.2019 г. за
двата водомера са били отчетени общо 79 куб.м. вода, като само през един от отчетните
периоди са били извършени реални отчети на водомерите, а през останалите периоди са
начислявани служебни показания.
Приложени са копия на 7 фактури, издадени от ищеца на името на ответника през
периода 25.10.2018 г. – 25.09.2019 г., в които са фактурирани общо 79 куб.м. вода за периода
31.08.2018 г. – 04.09.2019 г., като задълженията по тези фактури са на обща стойност 275,73
лв.
Видно от представеното от ищеца Постановление за възлагане на недвижим имот от
24.06.2019 г., влязло в сила на 19.08.2019 г. и вписано в дв.вх. регистър на СВп-Бургас на
04.09.2019 г., ЧСИ Д. Н. е възложил на П. К. К., в качеството му на купувач по публична
продан, собствеността върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда,
с адрес на имота гр. Б****, ж.к. **************** - собственост на Х. Г. Т. и М. И. Т.. В
постановлението също така е посочено, че за имота е имало вписана възбрана № **, т. *,
вх.рег. № ****/**** г. на ЧСИ Д. Н..
Представено е и заявление за промяна на партида от 14.10.2019 г., с което П. К. К. е
поискал партидата за вода с № ******, водеща се на името на Х. Г. Т., за обект –
апартамент, находящ се в гр. Б****, ж.к. **********, да бъде прехвърлена на негово име.
2
При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск
е основателен и доказан по следните съображения:
В случая от представеното постановление за възлагане на недвижим имот се доказа,
че до 19.08.2019 г. ответникът Х. Т. и М. Т. са били собственици на недвижимия имот.
Установи се също така, че през процесния период откритата при ищеца партида за
имота е била записана на името на ответника, поради което и фактурите за процесните суми
са били издадени именно на негово име, като постановлението за възлагане на имота е било
вписано в СВп на 04.09.2019 г., а едва на 14.10.2019 г. новият собственик на имота е подал
заявление за промяна на партидата на негово име.
Предвид горното и като съобрази нормата на чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
съгласно която промяната на носителя на правото на собственост на водоснабдения обект
има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия, а в случая това е сторено след края на
процесния период, съдът намира, че на осн. чл. 63 от ОУ на ищцовото дружеството именно
ответникът дължи заплащане на процесните задължения, тъй като до датата на промяната на
партидата именно той е имал качеството на потребител на ВиК услуги.
С оглед на горното и при липсата на твърдения и доказателства ответникът да е
заплатил на ищеца процесната главница, съдът намира, че предявеният установителен иск в
частта относно главницата е основателен и доказан.
Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответника
доброволно плащане, съдът намира, че той дължи и лихва за забава върху отделните
вземания, считано от изпадането му в забава до претендираната в заявлението дата –
20.09.2021 г., като по изчисления на съда сборната мораторна лихва възлиза на 61,38 лв.
Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и в частта относно
претендираната от ищеца мораторна лихва.
На осн. чл. 86 от ГПК ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.09.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК
е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, които са в размер от 325 лв. (вкл. 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение), както и разноските в заповедното производство, които са
в размер на 75 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Г. Т., ЕГН **********, от гр.
Б*****, кв.**********, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление гр. Б*****, кв. ***********, представлявано
от Г. Й. Т., в качеството му на потребител с абонатен № ********, сумата от 275,73 лв.
(двеста седемдесет и пет лв. и седемдесет и три ст.), представляваща общата стойност на
доставена, отведена и пречистена вода през периода 31.08.2018 г. - 04.09.2019 г. съгласно
3
фактури, издадени през периода 25.10.2018 г. - 25.09.2019 г., сумата от 61,38 лв. (шестдесет
и един лв. и тридесет и осем ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците по отделните фактури, дължимо за периода 24.11.2018 г. – 20.09.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на Заповед № 2443/24.09.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6621/2021 г. по описа на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА Х. Г. Т., ЕГН **********, от гр. Б****, кв. **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б*****, кв. *********, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 325,00 лв.
(триста двадесет и пет лв.), представляваща направените от ищеца разноски в настоящото
производство, както и сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лв.), представляваща
направените от него разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4