Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260114 25.08.2020 г. гр. Б.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Б.кият районен съд XVI-ти граждански състав
На двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при секретаря Марина Димова
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 8653 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на П. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адресат - адвокат М.И.,*** № 26,
представлявана от кмета Димитър Николов, с искане да бъде прието за установено
в отношенията между страните по делото, че на П. С. Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, през 1984г. е било предоставено право на лично ползване на
основание ПМС 11/02.03.1982г., върху земя, представляваща по одобрения със
Заповед № 136/21.02.1991г. на Председателя на ИК на ОНС - Б., регулационен план
на в.з. Р., землище кв. К., гр. Б., УПИ IV-153, в кв. 16, а по КККР на АГКК,
одобрен със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед №18-1465/20.02.2015г. на Началника на СГГК гр. Б.,
представляващ поземлен имот с идентификатор **** с площ 722 кв.м.
Излага, че на
основание ПМС № 11/02.03.1982г. му е било учредено право на ползване върху
парцел от 0.85 дка в м. „Ала тепе“ , за което му било издадено и удостоверение
с изх. № 991/26.08.1994 г. от Държавно лесничейство – Б.. Ищецът вложил много
средства и труд в имота, свързани както с прилежащата към него инфраструктура,
така и по изграждане на постройка и засаждането на плодови дръвчета.
Регистрирал имота в данъчното и редовно плащал дължими за това данъци. През
1995г. стартирал процедура по закупуването му пред Община Б., която не била
финализирана към настоящия момент. В отговор на искането за закупуване на
земята, Община Б., макар да не отричала, че искането за закупуването на земята
е внесено в срок, както и че на ищеца е била предоставена за ползване земя по §
4 ПЗР на ЗСПЗЗ, урегулирана в парцел IV-153 в кв. 16 по регулационния план на
в.з. Р., земл. кв. К., гр. Б., го препращала към съда за установяване
предоставеното му право на ползване на земята при условията на постановлението
за самозадоволяване.
По делото е постъпил отговор, с който се
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Сочи, че в удостоверението
липсват индивидуализиращи имота белези, както и данни за основанието, на което
е бил предоставен, т.е. по силата на кои от актовете, визирани в §63 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, поради което не може да се установи дали е предоставено съобразно
изискванията на конкретен нормативен акт. Счита, че удостоверение № 991 от
26.08.1994г., издадено от директора на Горско стопанство гр. Б. не е писмен
акт, въз основа на който може да се направи извод, че на ищеца е било
предоставено право на ползване върху терен с площ 0.85 дка в м. „Ала тепе“ от
надлежен орган - ИК на ОНС гр. Б. по реда на Постановление №11 на Министерския
съвет от 2 март 1982г. От последното не може да се обоснове извод, че е бил
съставен документ за предоставено на ищеца право на ползване. С исковата молба
не е представено решение на ИК на ОНС, обективирано в протокол на Общински
народен съвет - Б., за предоставено право на ползване, на земя в м. „Р.“ на
основание т. 15 от 11 ПМС от 1982г. От друга страна с разпоредбите на §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, които са
предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и се създават селищни
образувания, когато не по-малко от две трети от имотите, разположени в тях, са
застроени. Според правилото на §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато правото на
ползвателя е учредено от посочените в § 4 актове върху общинска или държавна
земя, правото на собственост, върху която не се възстановява на граждани,
ползвателят придобива правото на собственост след като заплати чрез общината
стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал.
1, съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
Правото по този параграф възниква за гражданите, на които е предоставено право
на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от
1967г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989г. постановления на Министерския
съвет № 21 и 23 от 1963г., № 12 от 1971г., № 76 от 1977г., № 1 от 1981 г., № 11
от 1982г., № 30 от 1985г., № 26, 58 и 67 от 1987г. и № 34 от 1989г. - § 63 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ. Процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на
собственост е разписана в § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От анализа на текста
на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва, че документът, който удостоверява предоставеното
право на ползване трябва да е издаден в предвидения краен срок в текста на
закона - до 17.08.1990г., а не след това - 26.08.1994г., каквато е датата на
удостоверението, издадено на П. С. Д.. В конкретния случай предоставеното право
на ползване следва да се удостовери с официален документ, представляващ
Удостоверение за предоставяне право на ползване със съответен регистрационен
номер и дата, с посочено правно основание, за конкретен имот, с площ,
местоположение и съседи, издаден от компетентния административен орган -
Общински народен съвет и подписан от Председателя на ИК на Общинския народен
съвет. Такова удостоверение не е представено, както и не е представен протокол
на ИК на ОНС в гр. Б., с решение за предоставяне право на ползване на молителя.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Правното основание
на иска е чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Б.кият районен съд,
като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището
на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно удостоверение
от 26.08.1994г. на П. С. Д. и други лица, са предоставени за лично ползване от
пролетта на 1984г. места в м. „Ала тепе“ с площ от 0.85 дка. Видно от
издадените скици от ответната община за процесния имот УПИ IV-153 в кв. 16 по плана на в.з. Р., е
че същият в разписния лист на в.з. Р. е записан на името на ищеца с пл. № 153,
като с удостоверение № 991/26.08.1994г. на РДГ-Б. се удостоверява, че му е
предоставена земя от 0.85 дка. Идентичността му с поземлен имот с идентификатор
**** по КККР на гр. Б. се установява от издадена скица от СГКК – Б., в която
ищецът е отбелязан като носител на право на ползване /стр. 57-58/.
Ищецът
е подал молба за закупуването на земята още на 09.08.1995г. Впоследствие е
подавал и още няколко такива до общинската администрация. Построил е и вилна
сграда, която е узаконена, видно от представения акт за узаконяване № 7/28.02.2006г.
на главния архитект на Община Б..
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която е установило, че процесният имот е ограден с оградна мрежа на бетонови и
метални колове, а откъм улицата е дублирана със зелен пояс. В имота има три
сгради - вилна сграда, гараж и битова постройка, така както са посочени в
кадастралната карта. Имотът е поддържан много добре. Теренът е терасиран с
подпорни зидове и стълби. Има декоративни храсти, плодни дървета, хасми и
зеленчукови полета. Хасмите са на около 20г., а плодните дървета са над 10
годишни. Имот пл. № 153 с плана за регулация на в.з. „Р.” от 1991г. е
урегулиран в УПИ IV-153 в кв.16. В кадастралната карта УПИ IV-153 в кв.16 е
обозначен като ПИ с идентификатор ****. Двата имота са идентични. Вещото лице
сочи, че писмени документи за земите раздавани за лично земеделско ползване в
терена на сегашната в.з. „Р.” преди 1989г., в община Б., ЦАУ „Приморие” и в
„Държавно лесничейство”- Б. не са открити и не са представени на експертизата.
Липсва кадастрален план, в който са заснети имотите, предоставени за земеделско
ползване, с разписен списък към него. Териториалният устройствен план за отдиха
на община Б. от 1989г. не е запазен. Представен е действащия общ устройствен
план от 2011г., съгласно който зоната за земеделско ползване е отразена като
вилна зона. Тези планове не са подробни и в тях няма данни за отделни имоти. Имот
с пл. № 153 като такъв е заснет в кадастралния план изработен през 1989г. -
основа на ЗРП на в.з. "Р.", одобрен със заповед № 136 от 21.02.1991г.
на Председателя на Общински народен съвет-Б.. В разписния списък към плана имот
пл. № 153 е записан на П. С. Д.. За имот пл. № 153 по регулация е отреден
парцел УПИ IV-153 в кв.16 с площ 725 кв.м. В имота е заснета една сграда,
обозначена като„МЖ” (масивно жилище). УПИ IV-153 в кв. 16 по плана за регулация
на в.з. „Р.” от 1991г. е обозначен в кадастралната карта на гр. Б. с
идентификатор **** и площ 722 кв.м. В поземления имот по КК са отразени три
сгради: вилна сграда, гараж и битова постройка. В кадастралния регистър като
собственик е записана община Б., а впоследствие и П. С. Д., като носител на
право на ползване. В архивите на отд. ТСУ при община Б. и ЦАУ „Приморие” не са
се открили документи (удостоверения), с които е предоставено право да се
ползват земи за производство на селскостопанска продукция. В архива на б.
Горско стопанство-Б. също не са се открили документи, план, ръчна скица или
схема на имотите, предоставяни за земеделско ползване от горския фонд "Р.".
По
делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля С.К.,
които съдът изцяло кредитира, като изхождащи от лице незаинтересовано от изхода
на делото и поради съответствието им с останалия събран доказателствен
материал, се установява, че същата е съсед по место с ищеца. Съседи са от
1984г., когато местата били дадени от Горско стопанство – Б.. От самото
предприятие „Горски комбинат“-Б., по някакви постановления били дадени местата.
За тези места бил издаден документ на петима служители на комбината, в това
число и на мъжа й, и на Д.. Това било нещо като общ парцел. Този документ бил
издаден от „Горско стопанство“ - Б.. Въз основа на този документ, съпругът й
ходил в Общината и подавал молби за закупуване на това място, но без резултат. П.
също ходил да подава молби в Общината за закупуване на този имот. От останалите
петима, които били в удостоверението, някои успели да закупят тези земи – това
са С. и П., която е наследник на Костадин П.. Когато съпругът й и ищеца отишли на
тези места заварили там една П.на, храсти, камъни и всичко се е обработвало и
направило на тези места с доброволен труд на приятели и колеги. Съпругът й и П.Д.
заедно купували мрежата и заедно ограждали двата имота. Местата се заградили и
трябвало да се посее нещо. Д. посял лозе и дръвчета. Почти заедно започнали и
да строят в тези места около 1989-1990 година. Имотите нямали ток и вода, и на
доброволни начала поставили тръби, които се вързали с местата. Всичко това
станало с доброволен труд, с трактори, сами си го правили. Като се построили
къщите, след това се прекарал и ток, електричество, отново с доброволен труд. Сочи,
че Д. ходи постоянно на това място, подържа го, сади там. Пояснява, че и пътищата
около имота също са направени с лични средства, иначе е трябвало да се гази
кал, за да стигнат до имотите си. Общината не била предприела никакви действия
да оправи пътя. Освен с лични средства, пътят бил направен и с личен труд от тях
и от други комшии.
Наличието
на депозирана в срок молба за закупуване от ищеца се установява и от
представената по делото кореспонденция между страните, както и от самият
отговор на общината във връзка с искането за закупуването й.
При
това съдът намира, че така предявената претенция е допустима, тъй като стопирането
на процедурата по придобиването на собствеността по отношение на ползвателския
имот, обуславят правния интерес на ищеца да води настоящото дело и да установи
със сила на присъдено нещо по отношение на ответника правата на ползвател,
които притежава.
С оглед на събраните
по делото доказателства, съдът намира, че се установи, че ищецът е получил
правото на ползване по отношение на процесния имот, като може да се обоснове и
че това е станало именно по силата на ПМС № 11/02.03.1982 г., действало през пролетта на 1984
г., когато се е осъществило предоставянето на земята.
При този изход на
делото се явява неоснователна претенцията на ответника за присъждане на
разноски по делото.
Мотивиран от
горното, Б.кият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община Б., с адрес: гр.Б., ул. „Александровска”
№ 26, представлявана от кмета Димитър Николов, че на П. С. Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адресат - адвокат М.И.,***, е било учредено право на ползване върху земя – УПИ IV–153, в кв. 16, по плана на в.з. Р.,
гр. Б., сега поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
със Заповед № 18-1465/20.02.2015г. на началника на СГКК- Б., находящ се в гр. Б.,
в.з. Р., с площ от 722 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, при съседи: 07079.832.154, 07079.832.175, 07079.832.190
и 07079.832.152, по силата на Постановление № 11/02.03.1982г. на Министерския съвет.
Решението може да
се обжалва пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД