Решение по дело №21097/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 април 2025 г.
Съдия: Николай Илиев Николов
Дело: 20231110121097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7371
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110121097 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 411 от КЗ и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът ЗД „.......“ АД твърди, че е изплатил обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“-застрахователна полица № 00500100406412/ 24.03.2021 г. , валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие и образувана при него щета № **********, в
размер на 10 760.23 лева, за причинени вреди на автомобил „Рено Мастер“, с рег.№ СВ 1730
НН, поради настъпило ПТП на 09.12.2021 г. в гр.Пловдив. Заявява, че вина за настъпване на
ПТП-то, според Двустранния констативен протокола за ПТП има водачът на автомобил
„Фиат Добло“, с рег.№ РВ 7552 КН и за който е налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Поддържа, че с изплащане на обезщетение на
застрахования е встъпил в неговите права срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредите, който е поканен с писмо да възстанови сумата, но
последния признава сумата от 7 754.04 лева, която е погасил, чрез извършено прехващане.
Претендира сумата 3 021.19 лева, представляваща остатъка от дължимото застрахователно
обезщетени, с включени 15 лева ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба- 24.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
213.21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.08.2022 г. до 23.04.2023 г. и
разноските.
Ответникът ЗАД „..........“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.
131 от ГПК е подал писмен отговор. Оспорва причинно-следствената връзка и размера на
вредите. Заявява, че първоначално водача на „Рено Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН се е ударил
в трето МПС-камион, като поради възникнало вече ПТП, водача на автомобил „Фиат
Добло“, с рег.№ РВ 7552 КН се е ударил в катастрофиралия пред него автомобил „Рено
Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН. Твърди, че уврежданията в предната и предната странична
1
дясна част на автомобил „Рено Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН не са причинени в резултат на
удара от автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ РВ 7552 КН, а в резултат на предхождащо ПТП,
причинено по вина на водача на автомобил „Рено Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН. Поддържа,
че иска е в завишен размер, както и че с изплащане на цитираното застрахователно
обезщетение- 7 754.04 лева напълно е репарирало вредите в задната част на автомобила
„Рено Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН, причинени от процесното ПТП. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие – 09.12.2021 г. е имало валидна застраховка „Каско
на МПС“, между ищеца и собственика на автомобил „Рено Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН-
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, както и между ответника и собственика на автомобил
„Фиат Добло“, с рег.№ РВ 7552 КН по застраховка „Гражданска отговорност“; плащането от
ищеца на сервиза, извършил ремонта на сумата от 10 760.23 лева;
изплащането/възстановяването от ответника на ищеца на сумата от 7 754.04 лева.
Установява се по делото от Двустранен констативен протокол за ПТП от 09.12.2021
г., че на същата дата в гр.Пловдив, на бул.„Шести септември“ 225, автомобил „Фиат Добло“,
с рег.№ РВ 7552 КН, управляван от С. Ч. удря отзад автомобил „Рено Мастер“, с рег.№ СВ
1730 НН, който е спрял, поради настъпило друго ПТП, като са му причинени видими щети-
задна броня, лява и дясна врата, лява странична лайсна.
От Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от 21.12.2021
г.; Опис-протокол по щета №********** и Доклад по щета № ********** се установява по
делото, че при ищеца като застраховател, с когото собственикът на автомобил „Рено
Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН е имал застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско на МПС”, е образувана застрахователна преписка по щета №**********,
относно увредения от процесното ПТП автомобил.
Установява се от Възлагателно писмо от 21.12.2021 г.; Приемо-предавателен протокол
от 17.06.2022 г. и Платежно нареждане № 735PONL2220200DR/21.07.2022 г., че
застрахователя по имуществена застраховка е платил на автосервиза „Еспас Ауто“ ООД,
отремонтирал автомобил „Рено Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН, сумата от 10 760.23 лева.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и
компетентно изготвено от вещото лице въз основа на доказателствения материал по делото
съдът възприема за достоверно се установява, че механизма на настъпване на процесното
ПТП е следният – при неспазване на необходимата дистанция от водача на автомобил „Фиат
Добло“, с рег.№ РВ 7552 КН се удря в автомобил „Рено Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН, като
са му нанесени щети в задната част. В тази връзка е налице предхождащо ПТП между
Реното и бетоновоз, като последния го е ударил в дясната предна част и „Рено Мастер“, с
рег.№ СВ 1730 НН спира, като в него се удря „Фиат Добло“, с рег.№ РВ 7552 КН. Според
заключението именно вредите в задната част на „Рено Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, като размерът на същите по средни
пазарни цени към деня на застрахователното събитие е 10 745.12 лева.
2
Представена и Регресна покана (вх.№ 99-4159/29.07.2022 г.) от ищеца до ответника и
получена от последния на 29.07.2022 г.
Приложено е по делото Писмо от ответника от 05.09.2022 г. до ответника за уреждане
на взаимоотношенията по предявени регресни претенции, чрез прихващане на дължимите от
двете дружества суми и Приложение №1 (процесната претенция е под №2, предявена сума
от 10 775.23 лева и одобрена сума от 7 754.04 лева).
По делото е разпитан свидетелят Ганчо Т. Т.- водач на автомобил „Рено Мастер“, с
рег.№ СВ 1730 НН, който заявява, че от бетоновоза щетите са отпред и странично, а от
Фиата са отзад.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
За възникването на претендираното регресно право трябва да бъдат осъществени
следните материални предпоставки в съотношение на кумулативност: действително
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредения;
заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата по
правоотношението вещ; възникнало за увредения право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата и съществуването на действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към настъпването на ПТП-то.
По делото е прието за безспорно, че при настъпването на процесното ПТП между
ищеца и увредения – собственик „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД на автомобил „Рено
Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН е съществувало действително застрахователно
правоотношение по аргумент от чл. 399 от КЗ, като за този договор е предвидена писмена
форма за действителност – чл.344, ал. 1 от КЗ, която в случая е спазена. В срока на действие
на този договор между тях е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, за което
ищецът като застраховател е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото
имущество вреди в размер 10 760.23 лева, видно от Платежно нареждане №
735PONL2220200DR/21.07.2022 г.
Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Фиат Добло“, с рег.№
РВ 7552 КН, съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата
за движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Рено Мастер“, с рег.№
СВ 1730 НН. Деянието на водача на автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ РВ 7552 КН е
противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата
за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. По делото се доказа от Двустранния констативен
протокол за ПТП, свидетелското показание и кредитираното от съда заключение на съдебно-
автотехническата експертиза, че вредите на автомобил „Рено Мастер“, с рег.№ СВ 1730 НН
по Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от 21.12.2021 г. и
Опис-протокол по щета №********** са задна броня; задни врати-лява и дясна; декоративни
лайсни по задните врати и задните калници са в причинно-следствена връзка с механизма на
ПТП-то, описан в Двустранен констативен протокол за ПТП от 09.12.2021 г., съответно с
3
противоправното поведение на водача на автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ РВ 7552 КН.
Виновното причиняване на посочените вреди- задна броня; задни врати-лява и дясна;
декоративни лайсни по задните врати и задните калници, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно
доказване от ответника. Следователно действията на водача на автомобил „Фиат Добло“, с
рег.№ РВ 7552 КН представляват граждански деликт и за увредения е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредите, които са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Ищецът пък, като застраховател е встъпил в правата
на увредения въз основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди
и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
Налице е и последната материална предпоставка, включена във фактическия състав,
обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно наличието на
действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
делинквента – собственки на автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ РВ 7552 КН, обективиран в
полица № BG/23/121001454116, застрахователното покритие, по която съгласно чл. 493, ал.
1 от КЗ покрива отговорността на водача на автомобила.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя
по “Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на
платеното обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования. По
делото се доказа от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че
действителния размер на причинените от процесното ПТП вреди на автомобила по средни
пазарни цени е 10 745.12 лева. В тази връзка и предвид погасяването от ответника, чрез
извършеното плащане на сумата от 7 754.04 лева, предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен за сумата от 2 991.08 лева, като за разликата до цялостния
размер от 3 021.19 лева. Законна последица от уважаването на иска е и присъждането на
законна лихва, върху сумата от датата на исковата молба – 24.04.2023 г., до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за
застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от
отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, а не от възникването на вземането – плащането на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по
4
търговско дело № 677/2008 г. на І ТО при ВКС). Следователно, предвид установения в чл.
412, ал. 3, т. 1 от КЗ, 30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по
процесното регресно правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с
отправената му регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с
изтичане на посочения законов срок. По делото се установи, че Регресната покана е
постъпила при ответника(вх.№ 99-4159/29.07.2022 г.) и от този момент е започнал да тече
гореспоменатия 30-дневен срок, който е изтекъл на 29.08.2022 г.(присъствен ден), поради
което ответника е изпаднал в забава от 30.08.2022 г., а не от 29.08.2022 г. Според
електронния калкулатор от интернет дължимото от ответника обезщетение за забавено
плащане на задължението от 2 991.08 лева за периода от 30.08.2022 г. до 23.04.2023 г. е в
размер на 210.25 лева, поради което акцесорният иск следва да бъде уважен до този размер,
като за разликата до пълния предявен размер от 213.21 лева следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор право на разноски имат и двете страни.
На ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК следва да бъде присъдена сумата от
565.01 лева, представляваща разноски за държавна такса от 169.10 лева; за възнаграждение
на свидетел от 98.98 лева; за възнаграждение на вещо лице от 197.95 лева и за
юрискенсултско възнаграждение от 98.98 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК следва да бъде присъдена сумата от
4.09 лева, представляваща разноски за възнаграждение на свидетел от 1.02 лева;
възнаграждение на вещо лице от 2.05 лева и юрисконсултско възнаграждение от 1.02 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „..........“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Света София“ №7, ет.5, да заплати на ЗД „.......“ АД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Христофор Колумб“ №43, на основание чл. 411 от КЗ,
сумата 2 991.08 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ по образувана застрахователна преписка по
щета № ********** за настъпило на 09.12.2021 г. в гр.Пловдив, пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата
молба- 24.04.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер до пълния предявен размер от 3 021.19 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „..........“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Света София“ №7, ет.5, да заплати на ЗД „.......“ АД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Христофор Колумб“ №43, на основание чл.86 ЗЗД,
сумата от 210.25 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата (2 991.08 лева) и
5
за периода от 30.08.2022 г. до 23.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 213.21 лева и за периода от 29.08.2022 г. до 29.08.2022
г.
ОСЪЖДА ЗАД „..........“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Света София“ №7, ет.5, да заплати на ЗД „.......“ АД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Христофор Колумб“ №43, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, сумата от 565.01 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗД „.......“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Христофор Колумб“ №43, да заплати на ЗАД „..........“ АД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“ №7, ет.5, на основание чл.78, ал.3 и ал.8
ГПК, сумата от 4.09 лева, представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6