Решение по КНАХД №1881/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И. Д. В. с [ЕГН], чрез адвокат С. М. от АК - Пазарджик, против решение № 669/02.09.2025 година по н.а.х.д. № 2351/2025 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърден електронен фиш серия К № 7906110, издаден от ОД – Бургас на МВР (ЕФ).

С ЕФ, на В., за нарушение на чл. 21 ал. 2 във връзка с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182 ал. 4 във връзка с ал. 1 т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева.

Касаторът оспорва решението с твърдения за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон при постановяването на съдебния акт. Твърди че, РС не е отчел, че в представената административнонаказателна преписка липсват доказателства за „повторност“ на извършеното нарушение, тъй като предходно издаден ЕФ серия К с № 4281135 не е влязъл в сила и не може да се счита, че тя вече е била санкционирана. Заявява се, че РС изобщо не е се е произнесъл по доказателственото искане да бъдат изискани доказателства за връчването срещу подпис на предходно издадения ЕФ, тъй като представената справка от МВР няма материална доказателствена сила.

Иска отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на РС – Бургас за ново разглеждане.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С ЕФ В. е наказана за това, че на 07.08.2023 година, в 08:07 часа, в [населено място], на ПП I-9, км 249+100, в посока от пътен възел „Юг“ към [жк], при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е управлявала лек автомобил [Марка] с регистрационен № [рег. номер], със скорост 86 км/ч - в нарушение на чл. 21 ал. 2 във връзка с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е засечено със система „TFR1 - М” с № 510. В ЕФ е констатирано, че нарушението е извършено в условията на „повторност“ – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 428635 на 11.08.2022 година

За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения и ответникът е доказал извършването на деянието.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Доводите на касатора за незаконосъобразност на решението са неоснователни.

Решението е подробно мотивирано от фактическа страна. В решението последователно са обсъдени всички релевантни възражения на жалбоподателя, като за тяхното отхвърляне са изложени еднопосочни, логически издържани и адекватни на приложимото право доводи. В производството пред РС не са допуснати никакви процесуални нарушения.

В случая, деянието, за което е ангажирана отговорността на В. и за което е издаден процесния ЕФ, е свързано с превишаване на разрешената скорост, установена с пътен знак В-26. Законосъобразно административнонаказващият орган е свързал приложимия текст на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като разпоредба на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП обвързва скоростта на движение, която се сигнализира с пътен знак, със скоростите по ал. 1 на същия член от закона. Съгласно чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В настоящия случай скоростта по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП за движение в населено място на пътно превозно средство от категория „В“, каквото е процесното, е 50 км/ч. С пътен знак В-26 в наблюдавания участък от пътя е въведено ограничение, което не е различно от посоченото в чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Правната квалификация е коректна.

Изготвените снимки, приложени по административнонаказателната преписка, дават възможност автомобилът да бъде идентифициран по несъмнен начин.

От наказващия орган са представени доказателство за надлежното удостоверяване на годността на системата TFR1 – M с № 510 да засича скоростта на преминаващите МПС – удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1M“, протокол за използване на техническо средство, съгласно приложение № 1 към чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година (Наредбата) за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

От цитираните доказателства се установява правомерността на разполагането на системата за контрол на скоростта на МПС, попаднали в обхвата , както и изправността на самата система - към датата на засичане на скоростта на автомобила, управляван от В..

Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност в производството пред РС на квалифициращия признак „повторност“, във връзка с който е определена правната квалификация на деянието и е наложена санкцията.

В производството пред РС не е направено изрично оспорване, по установения процесуален ред, на представеното доказателство – извлечение от АИС – АНД на МВР, в което е посочено, че предходно издадения ЕФ серия К № 428635 е влязъл в сила на 11.08.2022 година. В допълнително писмено становище към жалбата до съда е направено единствено искане за представяне на разписка за връчване на ЕФ серия К № 428635 с твърдението, че справката от МВР не се ползва с материална доказателствена сила. Това изявление, обаче, не представлява оспорване на писмено доказателство по смисъла на закона. С него не се оспорва истинността или автентичността на документа – справка, а е фактически мотивирано искането за събиране на други доказателства. При тези твърдения РС не е имал задължение да събира нови доказателства, приел е преписката и се е произнесъл въз основа на обстоятелствата, установени в съдебното заседание. В действията на съда липсва допуснато процесуално нарушение, защото съдът не е длъжен да уважи всички доказателствени искания на страната, а следва да уважи само релевантните, предвид извършено изрично оспорване на част от представените доказателства. След като такива изрично оспорване не е направено, съдът е следвало да се произнесе като зачете доказателствената сила на представената справка – извлечение от АИС – АНД на МВР, както е и сторил.

От представената справка се констатира, че ЕФ серия К № 428635 е влязъл в сила на 11.08.2022 година, тъй като е „платен“, т.е. санкцията, наложена с него е заплатена. Процесното нарушение е извършено на 07.08.2023 година - малко преди изтичането на една година от влизане в сила на предходно издадения ЕФ, затова изводът за наличие на „повторност“ е обоснован.

В заключение настоящият състав приема, че в съдебното производство по проверка законосъобразността на ЕФ не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на решението и на фиша.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 669/02.09.2025 година по н.а.х.д. № 2351/2025 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.