Р Е Ш
Е Н И Е
№ 15.03.2013 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Таня Спасова
секретар: Р.М.
като разгледа докладваното от
съдия Спасова наказателно административен храктер дело №541/2012 г. по описа
на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата
на С.И.Ш.,***, против Наказателно
постановление №557/12 от 29.10.2012 г., издадено от Началника на РУП-Айтос, с
което за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.4, т.8, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба от 50 лева и за нарушение по
чл.103, предл.3 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба
от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и се представлява от процесуален представител-адвокат,
който поддържа жалбата, като моли за отмяна на постановлението, като
необосновано и незаконосъобразно.
Наказващият орган, редовно
уведомени, не делегират представител.
Съдът намира жалбата за
процесуално допустима - подадена от легитимирано за обжалва лице, срещу годен
за обжалване по този ред акт, пред надлежния съд и в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 ЗАНН.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Акт за установяване на
административно нарушение №557 е съставен на 12.10.2012 г. от И.И. на
длъжност автоконтрольор при РУП-Айтос срещу жалбоподателя за две
нарушения: първо, че последният на 11.10.2012 г. около 17.50 часа в гр.Айтос по
ул. П. Я. в района на кръстовището на с ул.*** паркира собствения си лек
автомобил с рег. №А 09 00 КК и второ, че при поискване на всички документи
за проверка, свързани с управлението на МПС, водачът отказва да ги предаде.
Свидетел на нарушението и съставянето на акта станал свид. Д., началник „Охранителна
полиция“ при РУП-Айтос.
От показанията на свид. И. и Д.
се установява, че инцидентът се случил на 11.10.2012 г., един ден преди
съставянето на акта. Свидетелят И. си тръгвал от работа. Бил униформен и вървял
по пътя от полицейското управление към спирката, от която хващал автобуса за
дома си в посока гр.Бургас. При наближаването на спирката от отсрещната страна
на спирката в обратна посока и на кръстовището на ул. П.Я. с ул. *** спрял с
автомобила си жалбоподателят. Слязъл от автомобила, оставяйки го с пуснати
светлини, пресякъл улицата и влязъл в магазина насреща, където се забавил две –
три минути. При излизането свид. И. му направил забележка, че не трябва да паркира
на такива възлови места. Жалбоподателят не му обърнал внимание, продължил и се
качил в автомобила си. Свидетелят отишъл при автомобила и му поискал
документите. Жалбоподателят не му ги дал, а му отговорил, че той вече не е на
работа и че няма да му даде документи. Свидетелят повторно се обърнал към него
с въпроса дали отказва да му даде документите, на което той отговорил, че
отказва. Свидетелят незабавно се обадил на дежурния и го помолил да запише
данните на автомобила във връзка с извършено нарушение по ЗДвП. По време на
разговора между двамата към спирката се приближил и свид. Д., който също току
що бил излязъл от работа. Чул репликите между двамата, включително отказа на
водача да си представи документите. Впоследствие и като видял, че свидетелят
записва номера на автомобила му, водачът размислил, спрял се и поискал да си
покаже документите, но до проверка им така и не се стигнало. На другия ден
водачът бил призован в РУП-Айтос, където му бил съставен процесния АУАН.
Обясненията на водача съвпадат с показанията на свидетелите по основните факти
– че е спрял в район на кръстовището същият не оспорва, че е спрял на забранено
място, но твърди, че е било за съвсем кратко време, колкото да отиде до
магазина и при това с пуснати светлини. Относно проверката на документите,
твърди, че поискал да ги покаже за проверка, но свидетелят И. вече му записвал
номера и повече нищо не казал и не направил.
Показанията на актосъставителя се
потвърждават от показанията на свидетеля Д., присъствал при установяване на
нарушението и при съставянето на акта, поради което съдът го кредитира като
последователни и логични. В съответствие с показанията на свидетелите са
обясненията на жалбоподателя, изслушани в съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
В частта,
с която за нарушение по чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.8, предл. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба от 50 лева наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Неоснователно е възражението, че спирането на жалбоподателя следвало да се
квалифицира като престой, а не като паркиране, както е постъпил административно
наказващия орган. Съгласно чл.93,
ал.1 от ЗДвП
пътното превозно средство е в престой, когато е спряно
за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.
Т.е. престоят е налице само, когато водачът спира за ограничено време за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи, а
случаят не е такъв. Водачът е спрял в района на кръстовището, напуснал е автомобила,
оставяйки го без надзор на забраненото място, находящо се в района на
кръстовище, поради което попада в обхвата на
разпоредбата на чл.98, ал.2 от ЗДВП, съгласно която „паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение“. В
обстоятелствената част, при изложението на обстоятелствата по нарушението,
правилно и детайлно административно наказващият орган е посочил като
обстоятелства: водачът на 11.10.2012 г. около 17.50 часа в
гр.Айтос по ул. П. Я. в района на кръстовището на с ул.*** паркира собствения
си лек автомобил с рег. №***. Тези обстоятелства
кореспондират с посочената като нарушена разпоредба на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП
и със санкциониращата норма на чл.183, ал.4, т.8, предл.2 от ЗДвП, която
предвижда санкция от 50 лева глоба за водач, който „неправилно паркира“ в зоната на
пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.
В частта,
с която за нарушение по чл.103, предл.3 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, т.4
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба от 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, жалбата е
частично основателна. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че жалбоподателят е извършил нарушение по ЗДвП – паркирал неправилно
автомобила си в района на кръстовище. По същото време и на същото място се
намирал свид. И., заемащ длъжността „автоконтрольор“ в РУП-Айтос. Същият бил
униформен, а видно от изказването на жалбоподателя „ти не си на работа“,
последният е бил наясно, че пред него се намира служител на РУП-Айтос, който в
качеството на контролен орган се опитва да извърши проверка на документите му
по повод нарушението, на което станал очевидец. Неоснователни са възраженията в
жалбата, че контролният орган нямал право да извърши проверка, тъй като
инцидентът се случил извън работното му време. Съобразно
заеманата длъжност служителите в МВР имат задължения, които следва да
изпълняват по всяко време. С оглед задачите и дейността
на МВР служителите
са длъжни да изпълняват задълженията си, произтичащи от функциите на
министерството, както по времето, когато са на служба, така и извън установеното
работно време и да имат поведение, което съответства на изискванията към
заеманата от тях длъжност. Ето защо съдът приема, че за жалбоподателят не е имало
основание за отказ да се подчини на даденото указание за представяне на
документите за проверка, с което осъществил
състава на чл.175, ал.3, т.4 от ЗДвП. Безспорно се установява, че впоследствие
се разколебал, но това станало едва след като свидетелят записал номера на
автомобила му и го предал на дежурния за проверка. Жалбоподателят, разбирайки, че
отказът му да съдейства, няма да остане без последици, спрял автомобила пред
свид. И., предлагайки след първоначалния отказ да му бъде извършена проверка на
документите. Това обстоятелство съдът обаче може да цени единствено като
смекчаващо обстоятелство, тъй като не може да заличи вече направения от страна
на жалбоподателя отказ да представи документите си за проверка, но е основание
наложените наказания да бъдат намалени до размера на минимума, предвиден от
законодателя – 50 лева глоба и 1 месец лишаване от право да управлява МПС.
Касае се до млад човек, проявил лекомислие, което се опитал да поправи след
първоначалния отказ да му бъде извършена проверка. По делото няма данни за
други нарушения по ЗДвП, като при това жалбоподателят е съдействал в хода на
административно наказателното производство и е улеснил протичането на съдебното
производство чрез подробни обяснения, в които признава фактите, релевантни за
административно наказателната му отговорност. Ето защо съдът приема, че се
касае до инцидентна проява от битието на водача и наказания в минимален размер
са в състояние да изпълнят целите на чл.36 от НК.
По изложените съображения на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, Айтоският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №557/12 от 29.10.2012 г., издадено
от Началника на РУП-Айтос, в ЧАСТТА,
с която за нарушение по чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.8, предл. 2 от ЗДвП на С.И.Ш.,***,
е наложена глоба от 50 лева
ИЗМЕНЯ наказателното постановление №557/12 от 29.10.2012 г., издадено
от Началника на РУП-Айтос, в ЧАСТТА, с която за нарушение по чл.103, предл.3
от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на С.И.Ш.,***, е наложена глоба
от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА наложеното наказание глоба до
размера на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС до размера на 1 месец.
Решението може
да се обжалва в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-гр.Бургас.
Районен съдия………………………..