№ 164
гр. Благоевград, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно
дело № 20231200600264 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по частна жалба от М. А. К. от с. Горно
Краище, общ. Белица против определение № 101 от 31.01.2023г. по НЧХД №
472/2021г. Твърди се в жалбата на адв.Б., че с атакуваното определение РРС
неправилно е прекратил производството по делото, тъй като гражданският
ищец е в напреднала възраст, често боледува и това е пречка за явяването му
в последните съдебни заседания. Сочи се още, че било безсмислено
повереникът му да се явява при наличие на уважителна причина за неявяване
в с.з. на клиента му. Не се сочат доказателства, сочещи на това, че К. е бил
възпрепятстван поради внезапно заболяване да се яви в с.з. на 31.01.2023г.
Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на съда.
Срещу тази жалба е постъпило възражение от защитника на подсъдимия, в
което се сочи, че многократно делото пред РРС е било отлагано по вина на
ищеца без да се представени доказателства, сочещи на уважителни причини
за това, поради което се твърди, че правилно първостепенният съд е
прекратил наказателното производство.
Съдът, след като внимателно проучи материалите по делото, както и
съобрази оплакванията на жалбоподателя и доводите на ответната
1
страна, намира предявената частна жалба за допустима- подадена от
надлежна страна и в указания в атакуваното определение срок. Същата е и
основателна- досежно искането за отмяна на обжалваното определение, но
поради съвсем различни от сочените в нея /жалбата/ основания и доводи:
На първо място, следва да се посочи, че наказателното производство по
делото е било прекратено не с определението-предмет на въззивен контрол, а
с определение № 610/03.02.2020г., постановено по НЧХД № 337/2018г. –на
основание чл.24,ал.1,т.3 НПК, като –по аргумент от чл.307 НПК- тогавашният
състав на РРС е постановил производството по делото да продължи по
допуснатия от съда граждански иск. По това дело обаче РРС не е разгледал по
същество предявения от ищеца К. граждански иск, а вместо това с
последващо определение № 501255 от 11.03.2021г. /отново/ е прекратил
наказателното производство, като в мотивите си е посочил, че по това дело не
е приет за съвместно разглеждане гр.иск и не е конституиран като ищец
частния тъжител. Това определение на РРС е било предмет на въззивна
проверка по ВНЧХД № 526/21г. на БлОС и е отменено, като делото е върнато
на РС- Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия от друг
състав на съда. Изрично в мотивите към определение по ВНЧХД № 526821г.
въззивната инстанция е посочила, че е прекратено наказателното
производство, а не съдебното такова, поради което решаващият съд не е
изправен пред хипотезата на чл.88,ал.3 НПК, касаеща прекратяване на
съдебното производство и поради това имаща за последица неразглеждане на
гражданския иск.
Независимо от тези указания на въззивната инстанция в мотивите към
атакуваното пред този съд определение, РРС е приел друго, смесвайки
прекратяването на наказателното производство с прекратяване на съдебното
производство. Така, в мотивите си решаващият съд е приел, че е изправен
пред хипотезата на чл.88,ал.3 НПК и че поради това делото следва да се
прекрати, а предявеният граждански иск да бъде оставен без уважение.
Независимо от това, РРС с обжалваното определение е оставил без
разглеждане предявения от ищеца К. граждански иск. Несъмнено е, че това
определение /относно оставянето без разглеждане на гр.иск/ не е от
категорията на подлежащите на обжалване. Въззивната инстанция обаче
намира, че поради абсолютната незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното определение същото следва да бъде отменено. Определението е
2
неясно /има противоречие вътре в самите мотиви и между мотиви и
диспозитив и тази неяснота се е отразила и върху заетите от повереника и
защитника позиции, приемайки, че се касае за прекратяване на наказателното
производство/. Точно поради това въззивният съд не може и да реши по
същество делото и по смисъла на чл.345,ал.2 НПК да се произнесе по
въпросите по частната жалба /категорично съдът не приема, че е изправен в
хипотезата на разглеждане на жалбата по реда на глава 21 от НПК, поради
изложените по-горе съображения/.
Както се посочи по-горе наказателното производство по обвинението
срещу подсъдимия за обида е прекратено през 2020г. и понастоящем
съдебното дело /производство/ продължава единствено относно вземането на
пострадалия за обезвреда на вредите от деянието. Т.е. по реда на ГПК, а
съгласно чл.142,ал.1 от същия- неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. В случая, дори и да
е имало уважителна причина за неявяването на ищеца К /не само в
последното с.з., но и в предходните такива, за което обаче и към жалбата не
се представят доказателства от адв.Б. или клиента му/, това не е било
основание повереникът му да не се яви в с.з. При тази хипотеза съдът е
следвало да даде ход на делото и съобразно правилата на ГПК /при
преклузията по този кодекс за събиране на доказателства и съответно- при
наличните събрани такива по НПК в производството по делото – в казуса по
НЧХД № 372/15г. на РРС досежно деянието/ да разгледа същото в
отсъствието на ищеца и адвоката му и да го приключи по същество с решение
по основателността на иска.
Поради изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение № 101 от 31.01.2023г.,
постановено по НЧХД № 472/2021г. по описа на Районен съд- Разлог за
2021г..
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на
3
съдопроизводствените действия съгласно дадените в обстоятелствената част
на настоящото определение указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4