МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Й.Д.Д. *** е подадена тъжба от Д.К.Д. ***, в която се тъжи за
извършено от подсъдимия спрямо тъжителя престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
С тъжбата са
предявени и граждански искове против подсъдимия Й.Д., с които се претендира
обезщетение за причинени от деянието му на Д.Д. неимуществени вреди в размер на
сумата от 3000 лева и обезщетение за причинените му от престъплението
имуществени вреди, след увеличение на иска в хода на производството, в размер
на 203,00 лева.
От
показанията на разпитаните свидетели и
от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.Д.
и тъжителят Д.Д. живеят в жилищен блок, намиращ се на ул. „***“ № 11, като
тъжителят живее със семейството си на втория етаж, а подсъдимият на четвъртия.
На
05.12.2019 година, около 13:30 часа тъжителят Д. влязъл във входа на посочения по – горе жилищен блок, като
малко преди това във входа влязъл и подсъдимия Д.. Когато двамата се срещнали
на стълбищната площадка, подсъдимият Д., без никакви предупреждения, нанесъл
силен удар с юмрук в областта на брадичката на тъжителя, в следствие на което
последният залитнал, ударил си силно главата в ляво в стената, и паднал на
земята, където паднали и очилата му. Известно време бил зашеметен. Почти
веднага след това, във входа влязъл сина на тъжителя, който видял баща си
паднал на земята. Същият извикал майка си, която слязла долу и двамата
помогнали на тъжителя да стане от земята. Тримата се качили в апартамента си.
Тъжителят се чувствал много зле. В следващите два дни имал гадене и повръщал.
Имал и силно главоболие и му се виело свят. Тъй като оплакванията му не
престанали, същият постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р Стойчо Х.“ в гр. Севлиево на
08.12.2019 година, където престоял до 10.12.2019 година.
Подсъдимият Д.
се ползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
В защита на
обвинителната си теза тъжителят ангажира показанията на съпругата си и сина си
– свидетелите Р.Д. и Ц.Ц.. Свидетелката Р.Д. обясни, че на инкриминираната
дата, около 13:30 часа, била на терасата на апартамента, тъй като чакала сина
си да дойде, за да остави някакъв багаж. Докато била там същата видяла
подсъдимият Д. да влиза и излиза във входа няколко пъти, като десетина секунди
след последното му влизане във входа, в същия влязъл и съпругът ѝ.
Свидетелката Д.обясни, че преди него и след него никой друг не е влизал във
входа. След 10 – 15 секунди същата видяла как подсъдимият излязъл нервно от
входа и се запътил към колата си. Опитал се да я отключи, но ръцете му
треперели. При втория опит вече същият успял да я отключи, след което се качил
в нея и потеглил.
В това време
дошъл сина ѝ – свид. Ц.Ц., който спрял колата си пред входа, слязъл от
нея и влязъл във входа. След 3 – 4 секунди я извикал да слезе долу на входа.
Като слязла долу свидетелката видяла, че синът ѝ бил подпрял тъжителя
седнал до стената и че на едната страна били хвръкнали очилата му, които били
счупени, а на другата страна платнената торба, която бил взел от гаража, пълна
с празни бутилки. След като се качили горе тъжителят им казал, че като влязъл
във входа, подсъдимият Й.Д. поискал да говори с него, заради което Д. спрял. В
този момент подсъдимият му казал, че „го мрази и че цял живот тегли от него“,
при което му нанесъл силен удар с юмрук в брадата, след което главата му се
ударила в стената и той паднал на земята. Свидетелката Д.обясни, че съпругът
ѝ се оплаквал от силно главоболие и че цяла вечер повръщал. На следващия
ден цялата лява страна на главата му посиняла, а окото му се зачервило. Това
наложило да постъпи в болницата на лечение. На въпроса защо не са се обадили в
полицейското управление, за да подадат сигнал за случилото се, свидетелката Д.обясни,
че тъжителят не искал, тъй като се притеснявал от бившите си колеги в
полицията.
Свидетелят Ц.Ц.
обясни пред съда, че на 05.12.2019
година около 13:30 часа отишъл до дома на родителите си, като при паркирането
на колата си пред входа, майка му се провикнала през терасата да се качва и че
баща му също ще се качи в апартамента всеки момент. Влизайки във входа
свидетелят видял баща си паднал на земята в неадекватно състояние. Попитал го
какво му е, зле ли му е, но не получил отговор. Тогава свидетелят извикал майка
си, която още била на терасата, да слезе. Докато същата идвала, тъжителят казал
на сина си, че Й. го бил ударил в главата. След като се качили в апартамента Д.
им разказал, че комшията Й. го бил ударил в главата, след което същата се
ударила в стената. Първоначално по лицето на баща му нямало видими наранявания,
но на следващия ден пожълтяло, а мястото, където бил ударен, посиняло.
Тъжителят имал силни болки в главата и му се гадело. Като цяло изпитвал
неразположение, но гледал да не се оплаква. Тъй като болките в главата и
гаденето не престанали, тъжителят постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р Стойчо Х.“ в
гр. Севлиево.
В подкрепа
на защитната си теза, че не е извършвал деянието, вменено му във вина,
подсъдимият Д. ангажира показанията на трима свидетели – Х.И., И.И.и К.М..
Свидетелят Х.И. обясни, че някъде около Никулден срещнал подсъдимия на
кооперативния пазар, където двамата се заговорили. Пили кафе, след което
подсъдимият купил кокали и двамата решили да отидат до селото му – село
Крамолин, където подсъдимият да остави някакви части за трактор. Според
показанията на свидетеля Х.И. двамата са тръгнали за село Крамолин около 12:00
– 12:30 часа. Отбили се в село Агатово, за да оставят купените от подсъдимия
кокали на някаква жена, след което продължили за Крамолин. Там стояли около час
и половина - два, след което си тръгнали и върнали в гр. Севлиево около 16:00
часа, откъдето отишли за риба на Сеннишкия язовир. След това Й. ***. В края на
показанията си свидетелят Х. каза, че е сигурен, че това се е случило на
05.12.2019 година.
Свидетелката
К.М. обясни, че на 05.12.2019 година подсъдимият и „още един човек“ минали
около обяд към 13:00 часа през село Агатово, за да ѝ оставят кокали за
кучето, които обичайно подсъдимият ѝ купувал. След като оставил кокалите,
подсъдимият продължил пътя си за село Крамолин.
Свидетелят И.И.заяви,
че познава подсъдимия от много отдавна и че предния ден преди Никулден отишъл
до дома на подсъдимия по обяд, за да говори със съпругата му, която работела
като медицинска сестра при кардиолога д-р М.Т., тъй като имал проблеми със
сърцето. И. обясни, че като се качвал по стълбите към апартамента на
подсъдимия, го срещнал той да слиза надолу. Тогава Й. му казал, че съпругата му
не е у тях, както и че много бърза, тъй като един приятел го чакал, за да ходят
за риба. Според свидетелските показания на И. това се е случило на обяд, след
като бил хапнал, около 13:30 часа.
По искане на
тъжителя съдът допусна изготвянето на медицинска експертиза. Според
заключението на същата, което не бе оспорено от страните и съдът прие за
правилно и мотивирано, се установява, че на 05.12.2019 година тъжителят Д.Д. е
получил следните увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение, масивно кръвонасядане и оток на лявата скула и на клепачите на
лявото око, кръвоизлив под конюнктивата на лявото око, слабо кръвонасядане и
подкожен хематом отдолу на брадичката. Същият имал субективни оплаквания от
силно главоболие, световъртеж, гадене, двукратно повръщане и временно
затруднено хранене. Според експертизата уврежданията са причинени при удари с
или върху твърди тъпи предмети и могат да са получени по начина, описан от
пострадалия – при удар в областта на брадичката с юмрук, залитане и удар в
лявата част на главата/лицето в стената. Тези увреждания са довели според
експерта до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като периодът на
възстановяване от мозъчното сътресение е обичайно около 3-4 седмици, а за
външните увреждания /кръвонасядания, кръвоизлизв под конюнктивата и подкожен
хематом на брадичката/ срокът на възстановяване е около 2 седмици.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа експертизата си.
Съобразявайки
фактите, изнесени в свидетелските показания, както и в приетите по делото
писмени доказателства, съдът стига до следните правни изводи: Безспорен е
според съда факта, че на инкриминираната дата Д.Д. е получил описаните по –
горе увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК/. Безспорен е според съда и факта, че тези увреждания са били
причинени от подсъдимия Д. чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на брадата
на тъжителя и последващ удар на главата му в лявата ѝ част в стената. В
потвърждение на това становище на съда са показанията на свидетелите Д. и Ц.,
които са безпротиворечиви, подробни, ясни и недвусмислени в цялост. Същите
според съда са и незаинтересовани, въпреки обстоятелството, че Д.е съпруга на
тъжителя, а Ц. негов син, тъй като те са абсолютно безпротиворечиви помежду си
и се подкрепят и от медицинската документация, приета по делото.
Безспорни са
показанията на тези свидетели освен по отношение авторството на деянието, така
и относно датата и часа на извършването му, тъй като и двамата свидетели
категорично заявиха, че това се е случило около 13:30 часа на 05.12.2019
година. Като безпротиворечиви тези показания оборват показанията на тримата
свидетели, разпитани по искане на подсъдимия, тъй като последните бяха
уклончиви и некатегорични относно часа на извършване на деянието. В тази връзка
следва да се посочи, че свидетелите Х.И. и М.твърдят, че на 05.12.2019 година
подсъдимият е бил около 13:00 часа в село Крамолин, но свидетелят И.И.каза, че
„може би към един - един и половина часа
да е било“ когато търсил съпругата на Й. и се разминал с него по стълбите.
Безспорно е, че няма как по едно и също време подсъдимият да е бил хем в гр.
Севлиево, хем в село Агатово. Противоречия в показанията на свидетелите Х.И. и И.И.се
съдържат и в друга тяхна част, касаеща часа на извършване на деянието, тъй като
свидетелят И. твърди, че се е срещнал с
подсъдимия по обяд на стълбите, при което той му казал, че много бърза, защото
един приятел го чакал да ходят за риба, а този приятел – свид. И. каза, че той
и подсъдимият са отишли за риба след като са се върнали от Крамолин в гр.
Севлиево, което е станало „към четири часа след обяд“. Съобразявайки тези
противоречия в показанията на свидетелите на подсъдимия и съпоставяйки ги с
безпротиворечивите показания на свидетелите на тъжителя относно датата и часа
на извършване на деянието, съдът намира, че обвинителната теза на тъжителя
относно авторството, датата, мястото и часът на извършване на деянието, е
доказана по един несъмнен и безпротиворечив начин.
Що се касае
до изразеното от процесуалния представител на подсъдимия съмнение относно
възможността подсъдимият да нанесе силен удар с юмрук в брадичката на тъжителя,
тъй като страдал от двустранна гоноартроза, съдът намира, че от представеното
по делото Експертно решение на ТЕЛК и видно, че същият страда от гоноартроза на
двете коленни стави /ограничени движения в дясна и лява КС лека степен/, а не
от заболяване на ръцете, поради което не може да се приеме, че това заболяване
възпрепятства по някакъв начин възможността същият да нанесе удар с ръка.
Преценката
на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на
тях правни изводи дадоха на съда основание да приеме за установено и доказано
по един несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Й.Д., след като на
05.12.2019 година около 13:30 часа в гр. Севлиево, във входа на жилищен блок,
находящ се на ул. „***“ № 11, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
брадичката, причинил на Д.К.Д. *** контузия на главата с клинични данни за
мозъчно сътресение, масивно кръвонасядане и оток на лявата скула и на клепачите
на лявото око, кръвоизлив под конюнктивата на лявото око, кръвонасядане и
подкожен хематом отдолу на брадичката, които увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК/, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Деянието е
извършено от подсъдимия Д. при форма на вина пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК не
е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително
висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв
род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, подсъдимият Й.Д. не е осъждан. От деянието му няма причинени
имуществени вреди, поради което и предвид императивната разпоредба на чл. 78а
от НК съдът освободи подсъдимия Д. от
наказателна отговорност и му определи административно наказание глоба в полза
на държавата в размер на 1000,00 лева.
При
определяне размера на глобата съдът взе
предвид вида и тежестта на телесните
увреждания на пострадалия и имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ за причинени
неимуществени и имуществени вреди:
От тъжителя Д.Д. е предявен
граждански иск против подсъдимия Й.Д., с който той претендира обезщетение за
причинените му от деянието неимуществени вреди в размер на сумата от 3000,00
лева.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че в следствие на неправомерното действие
на подсъдимия Д., на Д. са били нанесени телесни увреждания, които са с
характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. От
изнесеното в тъжбата и изготвената по делото експертиза стана ясно, че в
следствие на нанесения му удар с юмрук в областта на брадичката и последващият
след това удар на главата на тъжителя в ляво в стената, Д. е търпял болки и
страдания в продължение на няколко седмици, като според заключението на вещото
лице периодът на възстановяване от мозъчно сътресение е обичайно около 3-4
седмици, а за външните увреждания /кръвонасядания, кръвоизлив под конюнктивата
и подкожен хематом на брадичката, срокът на възстановяване е около две седмици.
По делото са налице данни, че след случилото се Д. изпитвал силни болки в
главата, гадело му се е, като е повърнал няколко пъти, и е имал период, в който
се е хранел затруднено. Освен това случилото се е отразило на психическото му
състояние, като според показанията на съпругата и синът му Д. бил притеснен да
сподели случилото се с бившите си колеги от полицията, както и изпитвал
неудобство пред съседите си, още повече че същият бил домоуправител на входа.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че Д.Д. следва да бъде обезщетен за
претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимия Д. по чл. 130, ал. 1 от НК, със сумата от
2000,00лв. /две хиляди/ лева, платима ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 05.12.2019 година, до окончателното й изплащане.
В останалата
си част до размер на сумата от 3000 лева гражданският иск е неоснователен и
недоказан, поради което съдът го отхвърли.
В резултат
на деянието тъжителят е понесъл и имуществени вреди в размер на сумата от
203,00 лева, които представляват заплатена сума за диоптрични рамки за очила и
стъкла и такса за издаване на съдебно – медицинско удостоверение, видно от
приложените по делото фактури от 12.12.2019 година. Именно поради това съдът
постанови подсъдимият Д. да заплати на тъжителя Д. обезщетение за причинените
му имуществени вреди в размер на сумата от 203,00 лева, платима ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 05.12.2019 година до окончателното
ѝ изплащане.
Подсъдимият Й.Д.
следва да заплати направените от тъжителя разноски по делото в размер на
797,00лв. /седемстотин деветдесет и седем/ лева, както и по сметка на Районен
съд гр. Севлиево държавна такса върху уважената част на гражданския иск за
неимуществени вреди в размер на 80,00 лева и за имуществените вреди в размер на
50,00 лева.
В този
смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: