Р Е Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-25 състав, в
публично заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря К. Илиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 3581 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът П.Д. твърди, че на 05.09.2016 г. на републикански път
II-37 между гр. Панагюрище и гр. Пазарджик е настъпило ПТП, причинено от водача
на л.а. „БМВ 525Д“ с рег. № С ****ХТ, който е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е ударил насрещно движещия се там мотоциклет „БМВ Р1200Р“ с рег. №
СА ****В, управляван от ищеца. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени
телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които от своя страна са
се отразили отрицателно на емоционалното му състояние и на начина му на живот. Ищецът
твърди, че към момента на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на
л.а. „БМВ 525Д“ е застрахована при ответника, поради което иска ответникът да
му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
150 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 29.07.2020
г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът З. „А.“ АД оспорва иска. Оспорва да е налице
противоправно и виновно поведение на водача на л.а. „БМВ 525Д“, както и
причинените на ищеца вреди да са резултат от поведението на този водач. Твърди,
че водачът на автомобила няма вина за настъпване на събитието, тъй като ударът
е настъпил поради навлизане на мотоциклет „БМВ Р1200Р“, управляван от ищеца, в лентата
за движение на лекия автомобил и същият не е имал техническа и професионална
възможност да предотврати процесното ПТП, а ищецът е могъл да предотврати
удара. Ответникът твърди също така, при евентуалност, че водачът на мотоциклет
„БМВ Р1200Р“ е допринесъл за настъпване на ПТП, като е създал пречки за движението
с поведението си, както и че е имал възможност да възприеме автомобила
своевременно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на
ПТП. Твърди, че ищецът се е движил в близост до средата на пътното платно, с превишена
и несъобразена скорост, при липса на адекватна реакция при възникналата
опасност. Счита и че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишен. Не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на л.а. „БМВ 525Д“ към момента на процесното ПТП е застрахована при
ответника. Оспорва началния момент на претендираната лихва за забава.
Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото,
намира следното:
По делото е безспорно, като това е
видно и от представените констативен протокол за ПТП от 05.09.2016 г. и
протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата, както и от показанията
на разпитаните свидетели, че на посочената дата на пътя между гр. Панагюрище и
гр. Пазарджик е настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ 525Д“ с рег. № С ****ХТ
и мотоциклет „БМВ Р1200Р“ с рег. № СА ****В,
управляван от ищеца.
От представения протокол за оглед на
местопроизшествие с приложените към него снимки, както и от показанията на
разпитаните свидетели очевидци на процесното събитие – Д.Ш., който е приятел на
ищеца и е управлявал мотоциклета си непосредствено след него по време на
процесното събитие, С.У., който е водачът на участвалия в ПТП лек автомобил, и Я.Я.,
която е била пътник в автомобила към момента на ПТП и партньор на водача У., се
установяват обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното ПТП. Тези
доказателства са съобразени и анализирани при изготвянето на автотехническата
експертиза по делото. Заключението на вещото лице и посоченото от него при
разпита му също така допринася, за да се изяснят противоречията между
показанията на свидетелите, като при това показанията на всички посочени свидетели,
предвид връзката им с процесното събитие, следва да бъдат преценявани с оглед
на всички доказателства по делото съгласно изискванията на чл. 172 ГПК.
От показанията на свидетелите,
отразените следи от ПТП в протокола за оглед и снимките към него, както и от
заключението на експертизата се установява, че двете превозни средства,
участвали в процесното ПТП, са се движили насрещно на път с двупосочно движение
извън населено място. На място, където пътят завива – десен завой за лекия
автомобил и ляв завой за мотоциклетиста – е настъпило процесното ПТП, при което
автомобилът се удря с предната си лява част челно в предното колело на
мотоциклета. Вследствие на удара тялото на ищеца П.Д. е продължило движението
си, прелитайки над предния капак на лекия автомобил и се е ударило в предното
му стъкло, с което го чупи. В следващия момент мотоциклетът и тялото на ищеца
се отклоняват в дясно, като напускат платното за движение в дясно. След удара
автомобилът продължава движението си в права посока, поради което не е следвал
посоката на завоя и навлиза върху пътната лента за насрещно движение. Последвал
е и втори удар с мотоциклета, управляван от свидетеля Д.Ш., движещ се след
ищеца.
Според заключението на експертизата
непосредствено преди разминаването между двете превозни средства и при
навлизане в десния за него завой лекият автомобил се е отклонил наляво и е
навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, където е настъпил и ударът между
двете превозни средства. В момента на удара автомобилът се е намирал с лявата
си част на 0,5 м вляво от средата на платното за движение, което според вещото
лице се установява и с оглед на оставените следи върху пътната настилка, видими
на приложените към протокола за оглед снимки. Същевременно следва да се отчете
и посоченото от свидетеля Д.Ш. относно това, че мотоциклетите (на ищеца и на
свидетеля) са се движели към средата на платното за движение, за да преминат
през левия за тях завой на пътя. По този начин в момент на удара автомобилът се
е намирал малко след средата по широчината на пътното платно, а мотоциклетът е
бил около средата на пътното платно, макар и от неговата страна, и поради това
е настъпил ударът между двете превозни средства.
Налице е противоречие в показанията
на свидетелите относно местоположението на превозните средства непосредствено
преди и в момента на настъпване на ПТП. Според свидетеля Д.Ш. ударът между
превозните средства е настъпил в лентата за движение на мотоциклетиста, а
според свидетеля С.У. ударът е настъпил в лентата за движение на автомобила,
докато свидетелката Я.Я. няма спомен за точното място на удара, но посочва, че
автомобилът се е движел в неговата лента за движение. Трябва да се съобрази и
обстоятелството, че между двете ленти за движение не е имало поставена
маркировка към момента на ПТП. Това сочат в показанията си и двамата свидетели
– Ш. и У. (обратното посочва свидетелката Я.), като липсата на маркировка е
отбелязана и в протокола за оглед на местопроизшествието. Липсата на маркировка
между двете ленти за движение, наличието на завой на пътя и изнасянето и на
двете превозни средства към средата на пътното платно при преминаване през
завоя обективно затруднява възприятието на свидетелите относно точното
местоположение на превозните средства по широчината на пътното платно към
момента на настъпване на удара между тях. Поради това следва да се възприеме
отразеното от вещото лице местоположение към момента на ПТП, доколкото за този
извод вещото лице е използвал и отразените в снимките на към протокола за оглед
следи от произшествието.
Според изчисленията на експертизата
скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП е била около 66 км/ч, а скоростта на движение на мотоциклета –
около 45 км/ч, като няма данни тя да е намаляла преди удара между превозните
средства, като вещото лице е определил тези скорости според деформациите по
двете превозни средства, участвали в процесното ПТП. Освен това при разпита си
вещото лице посочва, че скоростта на движение на мотоциклета е определена и с
оглед на критичната скорост, при която той може да премине през завоя, тъй като
ако скоростта му е била по-висока (както сочи свидетелят Д.Ш. около 60-70 км/ч)
мотоциклетистът е щял да загуби контрол върху превозното средство и е щял да
излезе надясно от пътя, без да настъпи удар с автомобила. Поради това следва да
се приеме, че скоростите на движение както на лекия автомобил, така и на
мотоциклета са в рамките на допустимата скорост за съответното място, която е
90 км/ч, и като цяло са съобразени с конкретната пътната обстановка (светлата
част на деня, при сухо пътно платно, както сочат свидетелите и е отразено в
протокол за оглед). Вещото лице посочва при разпита си, че при скоростта на
движение на автомобила на водача му е било необходимо да премине през завоя с
по-голям радиус и това е предразположило лекото навлизане в лентата за насрещно
движение. Освен това от свидетелските показания и автотехническата експертиза
се установява, че завоят е специфичен и видимостта е намалена, което предполага
намаляване на скоростта, съответно тя да бъде съобразена спрямо другите аспекти
на пътната обстановка (наличието на растителност, която ограничава видимостта).
Така може да се приеме, че макар и съобразена с другите пътни условия,
скоростта на лекия автомобил не е била съобразена със завоя на пътя, което е
наложило изнасянето на автомобила към средата на пътното платно и дори
частичното навлизане в лентата за насрещно движение.
Според заключението на вещото лице
ударът е бил предотвратим при условие, че и двамата участници в ПТП са
управлявали превозните средства в средата на лентата за движение, в което са се
движили. Следователно основната причина за настъпване на процесното ПТП е
навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно движение, което в известна
степен се дължи и на избраната от водача скорост на движение, както и на
местоположението му по ширината на пътното платно. По този начин водачът на
лекия автомобил е нарушил задължението си при движение по път с двупосочно
движение с две ленти за движение да не навлиза в лентата за насрещно движение (чл. 16,
ал. 1, т. 1 ЗДвП), както и да се движи възможно най-вдясно по платното за
движение (чл. 15, ал. 1 ЗДвП), а също така да съобрази скоростта си на движение
с пътните условия – конкретно да избере такава скорост, с която безопасно да премине
през завоя, без да навлиза в насрещната лента за движение (чл. 20, ал. 2 ЗДвП).
Според заключението на експертизата водачът на автомобила е
имал възможност да възприеме движещия се в противоположната му посока
мотоциклет от разстояние около 40 м. Поради това не може да се приеме, че е
налице случайно събитие, т.е. че водачът не е могъл да забележи мотоциклета. При
по-нататъшното намаляване на разстоянието между превозните средства водачите са
нямали техническа възможност да предотвратят ПТП посредством аварийно спиране.
Следователно налице е противоправно поведение на водача на
лекия автомобил, който е причинил процесното ПТП, което е и виновно (с оглед презумпцията
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В резултат на това поведение и съответно на причиненото
ПТП са причинени вреди на ищеца. Поради това за ищеца е възникнало правото да
получи обезщетение за така причинените му вреди.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза, която
е съобразила представената по делото медицинска документация, вследствие на
процесното събитие ищецът е получил счупване – закрито на диафизата (средната
част) и долния край на лявата бедрена кост и счупване на фаланга на палец – ляво
ходило, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; открита фрактура на двете кости на лява
предмишница в долния край, причинила на пострадалия трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на дясна
лъчева кост в долен край, дясна предмишница с разместване – закрито, причинило
на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок,
по-дълъг от 30 дни; счупване на дясна ладиевидна кост – дясна гривнена става,
за което възстановителният период е около 6 месеца. След една година е последвала
операция за отстраняване на 2 планки от костите на лявата предмишница и е направена
реконструктивна операция. След още година и половина оперативно е отстранен
материал от лява бедрена кост. Вещото лице сочи, че периодът за възстановяване при ищеца е бил 9 месеца, след което
последващите операции са в рамките на общ период от 2 години. Сочи, че ищецът продължава
да търпи болки и ограничения в движенията в областта на лява гривнена става,
както и че за него е невъзможен пълен клек по отношение на лява колянна става.
Според вещото лице перспективата за бъдещото възстановяване на ищеца включва
физиолечение, балнеолечение, а при засилващи болки и нова операция – артродеза
(пълно обездвижване) на лява гривнена става.
Показанията на разпитаната по делото свидетелка А.Г.(която живее
на семейни начала с ищеца) съвпадат с информацията от заключението на вещото
лице. Свидетелката посочва, че ищецът е бил на легло около месец и не е имал
възможността да изпълнява физиологичните си нужди по нормален начин. От
показанията ѝ се установява, че ищецът е пътувал в Германия за извършване
на необходимите операции на два пъти, като по делото са представени и доказателства
за болничния му престой в Германия. Според свидетелката през този период ищецът
не е имал възможност да стъпва на крака си. Свидетелката посочва и че ищецът е
имал психически проблем, свързан със страх, че ръката му няма да се възстанови,
че ще се отвори шевът и най-вече, че това е дясната му ръка, която той използва
в ежедневието си. Посочва и че ръката му е загрозена, с изкривена китка. Според
свидетелката цялото негативно изживяване за ищеца е довело освен до силни
физически болки, но и до потискане и психическо затормозяване. Свидетелката
посочва и че с ищеца имат три деца.
Така при определяне на размера на дължимото на ищеца
обезщетение следва да се съобразят посочените по-горе увреждания и това, че
възстановителният период при него е продължил повече от 2 години (с оглед посоченото от свидетелката и
доколкото именно след една година се е наложило извършването на операция, този
период на възстановяване се установява и от заключението на медицинската
експертиза), както и това, че след година той е бил повторно хоспитализиран за
операция. Трябва също така да се отчете обстоятелството, че в резултат от
получените увреждания на дясната си ръка ищецът е имал по-продължителни
негативни последици за здравето си и за начина си на живот, както и че е
останало изкривяване на ръката, което е и загрозяващо. Следва да се съобрази
обстоятелството, че ищецът е баща на три деца, за които има отговорност да се
грижи и това негово задължение е било възпрепятствано и затруднено поради
причинените му увреждания. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства,
както и нормалният стрес, който преживява всяко лице при участие в ПТП, като се
съобрази и момента на настъпването на процесното събитие през 2016 г., когато
ищецът е на 49 години, а също така и настъпилите след това икономически промени
(включително последвалите инфлационните процеси), дължимото на ищеца
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди следва да се определи
на 100 000 лв.
По отношение на възражението на ответника за това, че ищецът
е допринесъл с поведението си за настъпване на процесното ПТП следва да се
посочи следното. Ищецът, в нарушение на посоченото по-горе правило на чл. 15,
ал. 1 от ЗДвП, според което водачът на пътно превозно средство трябва да се
движи възможно най-вдясно по платното за движение, към момента на настъпване на
ПТП управлява мотоциклета в лявата част и към средата на своята лента за
движение (както посочва свидетелят Д.Ш.). Вещото лице по автотехническата
експертиза сочи, че ако мотоциклетът се е намирал в средата на лентата си за
движение, процесното ПТП е щяло да бъде избегнато (особено като се съобрази, че
мотоциклетът има значително по-малка широчина от лек автомобил). Дори и да се приеме,
че скоростта на движение на мотоциклета от около 45 км/ч, която е и колкото
критичната скорост за преминаване през завоя, определена от вещото лице, е била
съобразена с конкретните условия и сама по себе си не е допринесла за
настъпване на ПТП, то изборът на ищеца на местоположението на мотоциклета по
широчината на платното за движение, съчетан с преминаването през завоя с
максималната възможна скорост, представлява част от причината за настъпване на
ПТП. Следователно ищецът не е положил дължимата грижа на пътя, като така е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като този принос следва да се
определи на 35%.
По делото е безспорно обстоятелството, а това е видно и от
посоченото в констативния протокол за ПТП и от представената разпечатка от
информационната система на Гаранционния фонд, че гражданската отговорност на
водача на л.а. „БМВ 525Д“, причинил процесното ПТП, към момента на събитието е
застрахована при ответника З. „А.“ АД. Поради това съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се
уважи за сумата от 65 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 КЗ ответникът,
като застраховател на гражданската отговорност на причинилия ПТП водач, покрива
и отговорността на застрахованото лице за лихви за забава върху дължимото
обезщетение за причинените вреди от датата на уведомяване за застрахователното
събитие или предявяване на претенция от увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето, причинило увреждането, е в забава и без
покана, т.е. от момента на настъпването на вредите, поради което от този момент
той дължи и законната лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди
(чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно застрахователят поначало отговаря и за
законната лихва за забава върху дължимото обезщетение, която се включва в
застрахователното обезщетение, но от по-късен момент – не от настъпването на
вредите, а от уведомяването му за застрахователното събитие (от застрахования
или от увреденото лице). В случая, видно от отбелязания входящ номер върху
представената по делото претенция от ищеца до ответника, ищецът е предявил пред
ответника претенцията си във връзка с процесното събитие на 28.12.2016 г.,
поради което от този момент ответникът следва да заплати и лихвата за забава
върху дължимото обезщетение и следователно основателна е предявената претенция
за заплащане на такава лихва, считано от 29.07.2020 г.
По
разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски по делото съответно на
уважената част от иска, които възлизат общо на 3 337,97 лв. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие ищецът не е заплатил на
адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА,
поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката
на ищеца възнаграждение в размер на 1 950 лв. (или 2 340 лв. с включен
ДДС). Това възнаграждение е определено, като съдът е съобразил естеството на
спора и развитието на производството по делото, фактическата и правна сложност
на настоящия спор и съответно действията, които е извършил процесуалният
представител на ищеца, както и материалния интерес по делото. При съобразяване
на посочените обстоятелства справедливият размер на разноските за адвокатско
възнаграждение на адвоката на ищеца, които биха могли да подлежат на
възстановяване по делото, следва да се определи на 4 500 лв. (без ДДС),
като въз основа на този размер и съответно на уважената част от предявения иск
са определени и разноските за възнаграждение на адвоката на ищеца, които
ответникът следва да заплати. На ответника също следва да се присъдят разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска, които
възлизат общо на 682,33 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.И.Д., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 65 000 лв.
(шестдесет и пет хиляди лева) –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 05.09.2016
г. на републикански път II-37 между гр. Панагюрище и гр. Пазарджик,
причинено от водача на л.а. „БМВ 525Д“ с рег. № С ****ХТ, заедно със законната
лихва върху тази сума от 29.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 150 000 лв.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.И.Д., ЕГН **********, адрес *** сумата 3 337,97 лв. (три хиляди триста тридесет и седем
лева и 97 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.В.О. - САК, ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата 2 340 лв. (с включен ДДС) (две хиляди триста
и четиридесет лева) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата 682,33 лв. (шестстотин осемдесет и два лева и 33 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: