Определение по ВЧНД №922/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 783
Дата: 9 декември 2025 г. (в сила от 9 декември 2025 г.)
Съдия: Даяна Стоянова Василчина
Дело: 20254400600922
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 783
гр. Плевен, 09.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Д. Люб. И.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600922 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от А. А. Б. от
град Плевен, ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство по
преписка № 8555 от 2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен,
чрез процесуалния му представител адв. Л. И. от АК-Плевен с искане за
изменение на Определение №1197 от 05.12.2025г. по ЧНД №2287/2025г. по
описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо А. А. Б..
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че не са налице данни, че има реална
опасностно обвиняемият да се укрие. В заключение се прави искане за
изменение на определението за мярката за неотклонение и евентуалното
определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника,
така и лично от обвиняемия.
Обвиняемият А. А. Б. заявява, че иска съдът да измени наложената му
мярка за неотклонение в по-лека.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
1
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем А. А. Б. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 04.12.2025г. в град Плевен, без
надлежно разрешително, издаден по реда на чл. 73 ал. І във вр. с чл. 30 във вр.
с чл. 4 ал. ІІ от ЗКНВП, държал високо рискови наркотични вещества,
включени в Списък І: Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение
№ 1 по чл. 3 т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във вр. с чл. 3 ал. ІІ т. 1 от ЗКНВП, а именно:
наркотичен коноп /марихуана/ с общо нетно тегло 474,046 грама, с
концентрация на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол от 22,25% до 38,69% на стойност 9 480,92 лева –
престъпление по чл. 354а ал. ІІІ т. 1 от НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният
съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия
момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил
привлечен. Същото, както правилно и законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд, се извежда на база събраните до момента
доказателства, в това число протоколите от извършените действия по
разследването, а именно от разпитите на свидетелите А.Г.А. и Л. С. И., от
протокола за оглед на веществено доказателство, ведно с фотоалбум, от
протокола за претърсване и изземване, от назначената и изготвена на
досъдебното производство съдебна физико-химична експертиза, на база
приобщените писмени доказателства – електронна справка за съдимост на
обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка,
може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на
обвиняемия в инкриминираните му престъпни деяния. Сред кориците на
делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават
подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените
квалифициращи признаци по работната към настоящия момент
квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото
производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на
обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение,
каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „Илийков срещу
2
България“).
На следващо място, РС-Плевен правилно е приел, че са налице към
настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като
следва да бъде добавено следното:
За наличието на такава опасност съдът съгласно съдебната практика,
включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни
фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта
на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.
В настоящия случай, правилно първоинстанционният съд е анализирал
детайлно, всестранно и обективно наличните данни, касаещи личността на
обвиняемия, достигайки до правилния извод, че в настоящия случай се касае
за лице с висока степен на обществена опасност.
От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия,
се установява, че същият е осъждан за извършени престъпления в период,
близък до настоящата деятелност. Същата е извършена в тригодишния
изпитателен срок по НОХД №407/2024г. по описа на РС-Плевен за извършено
престъпление отново по чл.354а, ал.3 от НК, каквото е и настоящото
обвинение. В този смисъл се касае не за единичен инцидентен акт на държане
на наркотични вещества, а за няколко такива, осъществени в кратък период от
време. Настоящата деятелност е извършена в един сравнително близък до
предходна такава проява период.
Освен това обществената опасност на деянието се повишава и от
количественото измерение на предмета на посегателство. От данните по
делото се установява, че същият е в количество 474,046 грама на стойност
9480,92лв., което значително повишава обществената опасност на деянието и
го отличава от сходни престъпни прояви.
Именно данните за личността на обвиняемия, които първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е преценил в съдебния си акт, преценявани в
съвкупност с настоящата деятелност, която не е еднократна, сочат за наличие
на реална опасност обвиняемият да извърши ново деяние. Наличните данни
по делото, че обвиняемият е направил опит да избегне полицейската проверка,
която е била предприета по отношение на него и да скрие предмета на
посегателство, водят до извод за налична реална опасност и от укриване.
Съдът не споделя развитото от защитата възражение, че в настоящия
случай приложима е мярка за неотклонение „Домашен арест“, тъй като част от
предмета на посегателство е открит именно в дома на обвиняемия, където са
открити и други средства за произвеждане на наркотични вещества. В този
случай е налице опасност обвиняемият да извърши друго деяние с оглед
анализираните вече данни.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
3
Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1197 от 05.12.2025г. по ЧНД
№2287/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1
от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо А. А. Б. от
град Плевен, ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство по
преписка № 8555 от 2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4