Решение по в. гр. дело №451/2025 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 2
Дата: 5 януари 2026 г.
Съдия: Моника Пламенова Добринова
Дело: 20251700500451
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Перник, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500451 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 294, вр. с чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 451 от 14.07.2025 г. по гр.д. № 1349/ 2024 г., по описа на ВКС, I ГО, е
отменено въззивно решение № 450/ 30.11.2023 г. по гр.д. № 388/ 2023 г., по описа на
Окръжен съд – Перник, в частта, с която е потвърдено решение № 180/ 22.02.2023 г. по гр.д.
№ 6395/ 2021 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлена заявената
по реда на чл. 346 ГПК претенция от Б. Й. М. срещу П. Й. М. за разликата над присъдените
1170,60 лева за претендираната сума в касационното производство в размер на още 3925,88
лева, представляваща платена от него като наследник стойност на топлинна енергия за
съсобствен апартамент № ***, находящ се в ***, вповече от припадащата му се част от
задължението на наследодателя Й. Б. М., и делото е върнато за разглеждане от друг състав
на Окръжен съд – Перник с указания за изясняване на въпроса образувано ли е
изпълнително дело през 2015 г. за събиране на вземането по изпълнителен лист от 2010 г. и
има ли плащания по същото, като е посочено, че установяването на тези факти има значение
за преценката дали претенцията на касатора е погасена по давност или погасителната
давност е прекъсната на основание чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД с предприети действия по
принудително изпълнение и евентуално извършени ли са плащания на чуждо задължение.
Въз основа на горното предмет на настоящото производство е въззивна жалба на Б.
Й. М. срещу решение № 180/ 22.02.2023 г. по гр.д. № 6395/ 2021 г., по описа на Районен съд
– Перник, в частта, с която е отхвърлена претенцията му срещу П. Й. М. по чл. 346 ГПК за
платена от него като наследник на Й. Б. М. стойност на топлинна енергия, доставена в
съсобствен с ответника апартамент № ***, находящ се в ***, вповече от припадащата му се
част от задължението на наследодателя им за разликата над присъдените 1170,60 лева до
5096,48 лева (за сумата 3925,88 лева). В жалбата са изложени съображения, че
1
първоинстанционният съд неправилно приел, че сумите по изпълнително дело № 821/ 2019
г., по описа на ЧСИ С.Б., свързани с ползването на придобит по наследствено
правоприемство от страните апартамент № ***, находящ се в ***, които са събрани
принудително от Б. Й. М., били погасени по давност към момента на събирането им поради
обстоятелството, че давността не е била прекъсвана от издаването на изпълнителния лист от
01.01.2010 г. до 2019 г. С оглед на тези съображения мотивирал извод, че платената сума от
3925,88 лева по изпълнителното дело не се дължи от ответника по претенцията.
Жалбоподателят посочва, че въз основа на същия изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело през 2010 г., по описа на ЧСИ А.В., по което постъпили суми, както
следва: на 22.11.2010 г. – 86,20 лева и на 20.12.2010 г. – 86,20 лева. Впоследствие – на
03.09.2015 г. било образувано ново изпълнително дело, а на 31.05.2019 г. била подадена нова
молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ С.Б., въз основа на която бил образуван
последващ изпълнителен процес. С оглед на тези обстоятелства въззивникът поддържа, че
събраната от него сума чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение по
изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., не била погасена по давност към
момента на плащането.
Въззиваемият П. Й. М. не е подал отговор на жалбата. В хода на устните състезания
по гр.д. № 388/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, същият чрез процесуалния си
представител – адв. А. изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е
правилно, а възраженията на жалбоподателя не съответстват на събраните по делото
доказателства. Заявява, че процесното претендирано задължение, предмет на предявената от
Б. Й. М. претенция по сметки в делбата, било погасено по давност.
Окръжен съд – Перник, като разгледа събраните по делото доказателства и взе
предвид твърденията и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
С решение № 426/ 26.04.2022 г. по гр.д. № 6395/ 2021 г., по описа на Районен съд –
Пенрик, е допусната съдебна делба между П. Й. М. и Б. Й. М. на два недвижими имота,
както следва: апартамент № ***, находящ се в ***, с идентификатор 55871.506.14.3.31 и
апартамент № ***, находящ се в ***, с идентификатор 55871.515.9727.1.15,
съсъобствеността върху които възникнала въз основа на наследствено правоприемство от
родителите им Й. Б. М. и И. П. М., при квоти – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите. Във
втората фаза на делбеното производство по извършването на съдебната делба Б. Й. М.
предявил против П. Й. М. по реда на чл. 346 ГПК претенция за платена от него като
наследник на Й. Б. М. стойност на топлинна енергия, доставена в апартамент № ***,
находящ се в ***, вповече от припадащата му се част от задължението на наследодателя им.
По отношение на същата Б. Й. М. заявил, че по изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа
на ЧСИ С.Б., са събрани принудително от него въз основа на наложен запор върху вземания
по банкови сметки и върху трудовото му възнаграждение суми в общ размер 4389 лева в
полза на „Топлофикация – Перник“ АД. Същият предявил срещу П. Й. М. и претенции по
сметки за суми, събрани по други изпълнителни дела, които не са предмет на настоящото
въззивно производство.
Ответникът по претенцията по чл. 346 ГПК - П. Й. М. оспорил основателността й,
като посочил, че Б. Й. М. е платил негови лични задължения, както и че в рамките на
изпълнителния процес съдебният изпълнител не може принудително да събира суми,
дължими от друг наследник, доколкото при наследяване не възникна солидарна отговорност
между наследниците. Отделно от това П. Й. М. навел възражение, че към момента на
принудителното събиране на сумите задължението към третото лице било погасено по
давност, поради което претенцията по сметки, предявена от Б. Й. М. към него, е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е представено и прието като писмено доказателство
копие от удостоверение с изх. № 27721/ 28.06.2022 г., издадено от ЧСИ С.Б., според което
изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№ 3194/ 2009 г., по описа на Районен съд – Перник, със страни „Топлофикация – Перник“
2
АД срещу Й. Б. М. за суми, дължими за имот - апартамент № ***, находящ се в ***. В
качеството на наследници били конституирани П. Й. М. и Б. Й. М.. В периода от 10.01.2022
г. до 10.06.2022 г. въз основа на наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б. Й. М.
била събрана сума в общ размер 4389 лева. Според удостоверението с постановление от
10.06.2022 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК по
отношение на Б. Й. М..
Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза в
първоинстанционното производство, което не е оспорено от страните, изпълнително дело №
821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., е образувано въз основа на молба на „Топлофикация –
Перник“ АД срещу Й. Б. М. за принудително събиране на суми по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 3194/ 2009 г., по описа на Районен съд – Перник, както следва: 3581
лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.04.2005 г. до 01.07.2009 г., доставена в
апартамент № ***, находящ се в ***, вх. ***, ведно със законната лихва върху главницата
от 09.10.2009 г. до окончателното й изплащане, 845,33 лева – лихва за забава за периода от
30.05.2005 г. до 05.10.2009 г., както и 202,79 лева – съдебни разноски. В изпълнителното
производство били конституирани като длъжници в качеството им на наследници на Й. Б.
М. - П. Й. М. и Б. Й. М.. От последния била събрана сума в общ размер 4389 лева, но му
били възстановени 463,12 лева. От П. Й. М. не били събрани парични суми. С
постановление от 10.06.2022 г. изпълнителното дело било прекратено по отношение на Б. Й.
М. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. В заключението е отбелязано, че към 10.06.2022 г.
общият размер на дълга възлиза на 7842,76 лева, от които задължението на П. Й. М. е в
размер на 3916,88 лева, а това на Б. Й. М. – 3916,88 лева, че от Б. Й. М. са събрани 3925,88
лева, както и че в платената от него сума е включена такса банков превод в размер на 9 лева.
С решение № 180/ 22.02.2023 г. първоинстанционният съд отхвърлил претенцията на
Б. Й. М. по чл. 346 ГПК за сумите, принудително събрани от него по изпълнително дело №
821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., като приел, че изпълнителният лист, въз основа на който
е образувано делото, е издаден през 2010 г., а изпълнителният процес е започнал през 2019 г.,
поради което възражението на П. Й. М., че към момента на принудителното събиране на
сумите от Б. Й. М. вземанията към „Топлофикация – Перник“ АД били погасени по давност
е основателно. Въз основа на тези доводи посочил, че събраната сума не подлежи на
възстановяване от ответника по претенцията.
С решение № 450/ 30.11.2023 г. по в.гр.д. № 388/ 2023 г., по описа на Окръжен съд –
Перник, е потвърдено решението на първоинстанционния съд в посочената част, като
въззивният състав споделил извода на първоинстанционния, че към момента на
принудителното събиране на сумата от 3925,88 лева от Б. Й. М. по изпълнително дело №
821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., вземането към „Топлофикация – Перник“ АД било
погасено по давност, поради което не подлежи на възстановяване от П. Й. М.. В решението е
изложено, че не са събрани данни да е образувано друго изпълнително дело преди
изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., поради което с изтичането на
петгодишен давностен период, считано от издаването на изпълнителния лист – до
01.01.20215 г. вземането било погасено по давност.
След постановяването на решение № 451 от 14.07.2025 г. по гр.д. № 1349/ 2024 г., по
описа на ВКС, I ГО, с което е отменено въззивното решение в частта, с която е потвърдено
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена заявената по реда на чл. 346
ГПК претенция от Б. Й. М. срещу П. Й. М. за сумата 3925,88 лева, представляваща платена
от него като наследник стойност на топлинна енергия за съсобствен апартамент № ***,
находящ се в ***, вповече от припадащата му се част от задължението на наследодателя Й.
Б. М., и връщането на делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Перник и въз
основа на дадените указания от касационната инстанция е изискана и приета като писмено
доказателство справка с вх. № 6251/ 10.10.2025 г., издадена от ЧСИ С.А. с рег. № *** на
КЧСИ, според която изпълнително дело № 894/ 2015 г., по описа на ЧСИ А.В., е образувано
на 03.09.2015 г. по молба на „Топлофикация – Перник“ АД въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 08.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3194/ 2009 г., по описа на Районен съд – Перник, със
3
страни - „Топлофикация – Перник“ АД и Й. Б. М.. В нея е отбелязано, че по делото няма
извършени плащания и принудително събрани суми от длъжника.
Прието е и копие от изпълнителен лист, издаден на 08.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3194/
2009 г., по описа на Районен съд – Перник, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, в полза на „Топлофикация – Перник“ АД срещу Й. Б. М. за сумите: 3581 лева –
стойност на топлинна енергия за периода от 01.04.2005 г. до 01.07.2009 г., доставена в
апартамент № ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата от
09.10.2009 г. до окончателното й изплащане, 845,33 лева – лихва за забава за периода от
30.05.2005 г. до 05.10.2009 г., както и 202,79 лева – съдебни разноски. Върху гърба на
изпълнителния лист е отбелязано от ЧСИ А.В., че е платена сумата 86,20 лева на 22.11.2010
г., както и сумата 86,20 лева – на 20.12.2010 г. Поставен е печат, подписан от частен съдебен
изпълнил, удостоверяващ, че изпълнително дело № 894/ 2015 г., образувано на 03.09.2015 г. с
последно валидно изпълнително действие от 03.09.2015 г., е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. На гърба на изпълнителния лист са отбелязани от ЧСИ С.Б. изплатени
суми в периода от 10.03.2022 г. до 10.06.2022 г. от Б..
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза в настоящото
производство по в.гр.д. № 451/ 2025 г., по описа на Окръжен съд – Перник, което не е
оспорено от страните, е видно че въз основа на изпълнителен лист от 08.01.2010 г., издаден
по ч.гр.д. № 3194/ 2009 г., по описа на Районен съд – Перник, първоначално било образувано
изпълнително дело № 382/ 2010 г., по описа на ЧСИ А.В., като на 06.09.2010 г. бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й. Б. М., от който постъпили следните
суми: на 22.11.2010 г. – 86,20 лева и на 20.12.2010 г. – 86,20 лева. Последното изпълнително
действие бил наложеният запор от 06.09.2010 г. Впоследствие въз основа на същия
изпълнителен лист на 03.09.2015 г. било образувано изпълнително дело № 894/ 2015 г., по
описа на ЧСИ А.В., със страни „Топлофикация – Перник“ АД и Й. Б. М., по което не били
извършени изпълнителни действия. Същото било прекратено на 27.01.2018 г. След него било
образувано изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., с взискател
„Топлофикация – Перник“ АД и длъжник Й. Б. М., като в хода му на мястото на последния
били конституирани наследниците му Б. Й. М. и П. Й. М.. Въз основа на запор на трудовото
възнаграждение на Б. Й. М. била събрана сума в общ размер 4389 лева, като 463,12 лева му
били възстановени. Според вещото лице погасената от Б. Й. М. част от задължението
възлиза на 3925,88 лева. Същото е посочило, че към 10.06.2022 г. размерът на целия дълг е
7842,76 лева, като задължението на Б. Й. М. е 3916,88 лева, а това на П. Й. М. – 3916,88
лева. Видно от табличното представяне на начина на формиране на дълга в събраната от Б.
Й. М. сума в общ размер 3925,88 лева е включена такса превод от 9 лева - 6 такси по 1,50
лева, начислени при всяка постъпила сума от запора на трудовото му възнаграждение.
Според заключението към момента на изготвянето му изпълнителното дело продължава по
отношение на П. Й. М. и не е прекратено срещу него.
При горните фактически констатации съдът намира следното от правна страна:
Между страните по делото не е спорно, а и от събраните и обсъдени по-горе
доказателства е видно, че на 08.01.2010 г. в полза на „Топлофикация – Перник“ АД срещу
наследодателя им (техен баща) - Й. Б. М. е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3194/ 2009 г., по описа на Районен съд –
Перник, за суми, произтичащи от ползвана топлинна енергия за периода от 01.04.2005 г. до
01.07.2009 г. в апартамент № ***, находящ се в ***, както и че след като П. Й. М. и Б. Й. М.
били конституирани като длъжници по изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ
С.Б., на мястото на наследодателя си, след наложен запор върху трудовото възнаграждение
на Б. Й. М. от него била събрана принудително сума в общ размер 3925,88 лева (събрани
4389 лева, от които 463,12 лева са му възстановени). Спорни са обстоятелствата дали към
момента на принудителното й събиране вземанията към взискателя по изпълнителното дело
- „Топлофикация – Перник“ АД са били погасени по давност, както и дали с тази сума е
погасена част от чуждото задължение, възникнало за другия наследник - П. Й. М..
Съобразно дадените задължителни указания към настоящия състав с решение № 451 от
4
14.07.2025 г. по гр.д. № 1349/ 2024 г., по описа на ВКС, I ГО, по първия въпрос следва да
бъде изяснено образувано ли е изпълнително дело през 2015 г. за събиране на вземането по
изпълнителния лист от 2010 г. и има ли плащания по него.
Видно от приетото копие от изпълнителния лист от 08.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3194/
2009 г., по описа на Районен съд – Перник, същият е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение, поради което съобразно разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностният срок за вземанията, за които е издадена, е петгодишен. С
влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК настъпва резултат, аналогичен на
силата на пресъдено нещо, тъй като длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 или чл. 439 ГПК, поради
преклудирането им, с което се получва ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуването на вземането. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с
обвързваща за страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока
за подаване на възражение (в този смисъл е Определение от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/
2018 г. на ВКС, ІV г.о.).
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в настоящото
въззивно производство, въз основа на изпълнителния лист от 08.01.2010 г., издаден по ч.гр.д.
№ 3194/ 2009 г., по описа на Районен съд – Перник, първоначално било образувано
изпълнително дело № 382/ 2010 г., по описа на ЧСИ А.В., като на 06.09.2010 г. бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й. Б. М., от който постъпили следните
суми: на 22.11.2010 г. – 86,20 лева и на 20.12.2010 г. – 86,20 лева. Следователно на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД давностният срок е прекъснат на 06.09.2010 г. С постъпването на всяло
отделно плащане от третото лице – работодател на длъжника давностният срок по
отношение на вземанията е бил прекъсван. Това е така, тъй като постъпването на сумите от
наложения запор е следствие от проявена активност от страна на взискателя (независимо
дали лично или чрез направеното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ) и не е необходимо
извършването на други изпълнителни действия, след като вземанията се удовлетворяват в
рамките на този изпълнителен способ. В този смисъл са съображенията към т. 10 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, включително плащания от трети задължени лица.
Последното постъпило плащане от наложения запор на трудовото възнаграждение на Й. Б.
М. е от 20.12.2010 г. От същото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че
след изпълнително дело № 382/ 2010 г., по описа на ЧСИ А.В., въз основа на изпълнителния
лист било образувано изпълнително дело № 894/ 2015 г., по описа на ЧСИ А.В., по което не
са извършени изпълнителни действия. Видно от приетата справка с вх. № 6251/ 10.10.2025 г.,
издадена от ЧСИ С.А., по изпълнително дело № 894/ 2015 г., по описа на ЧСИ А.В., няма
плащания и принудително събрани суми от длъжника. От поставения печат върху гърба на
изпълнителния лист, подписан от съдебния изпълнител, се установява, че последното
валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 894/ 2015 г. е от 03.09.2015 г.
Следователно между 20.12.2010 г. и 03.09.2015 г. не е изминал петгодишен давностен срок и
към 03.09.2015 г. вземанията не са били погасени по давност. След прекратяването на
изпълнително дело № 894/ 2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (което обстоятелство
се установява от отбелязването върху печата на гърба на изпълнителния лист) е образувано
ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист - № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ
С.Б., по молба на „Топлофикация – Перник“ АД срещу Й. Б. М., когато е прекъснат отново
давностният срок. От този момент до налагането на запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от Б. Й. М., и принудителното събиране на задължението в общ размер 3925,88
лева в периода от м.10.01.2022 г. до 10.06.2022 г. не е изминал петгодишен давностен срок и
съответно при заплащането на сумите давността по отношение тях не е била изтекла.
От приетите по делото заключения на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че
на 10.06.2022 г. изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., е прекратено по
5
отношение на Б. Й. М., като в заключението, депозирано пред настоящата въззивна
инстанция, изрично е посочено, че същото е висящо и не е прекратено по отношение на П.
Й. М.. От тях се установява също, че към 10.06.2022 г. общият размер на дълга по
изпълнителното дело е 7842,76 лева, както и че в тази сума е включена такса банков превод 9
лева, начислена при постъпването на сумите от запора на трудовото възнаграждение на Б. Й.
М.. Доколкото Б. Й. М. и П. Й. М. са конституирани като длъжници в изпълнителното
производство на мястото на починалия Й. Б. М. – техен баща, то на основание чл. 5, ал. 1 ЗН
всеки от тях е наследил по ½ от задължението, тоест по 3916,88 лева, изчислени към
10.06.2022 г., след приспадането на сумата 9 лева - начислена на Б. Й. М. и платена от него
такса във връзка с постъпленията от запора на трудовото му възнаграждение, като това е и
сумата, посочена в заключенията по отношение задължението на всеки от наследниците. От
Б. Й. М. е събрано задължение в общ размер 3925,88 лева, което е сбор от неговата
припадаща се част от наследения от Й. Б. М. дълг (3916,88 лева) и начислената му такса
банков превод от 9 лева. Следователно въз основа на наложения запор върху трудовото му
възнаграждение от него е събрана принудително сума, покриваща личното му задължение
(придобита по наследство ½ от цялото задължение по изпълнителния лист), но не и такава,
чрез която да е погасен дългът на другия наследник. Тоест не се установява твърдението на
Б. Й. М., на което е основана претенцията му по чл. 346 ГПК, че е погасил задължението на
П. Й. М. чрез процесната сума. Касае се за плащане на негово задължение, възникнало въз
основа на наследствено правоприемство от бащата му. В подкрепа на този извод е
обстоятелството, че след принудителното събиране на сумата 3925,88 лева изпълнителното
дело е прекратено по отношение на него и продължено спрямо другия наследник - П. Й. М..
Въз основа на изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд – Перник
приема, че претенцията на Б. Й. М. срещу П. Й. М., за която следва да се произнесе въз
основа на отменителното касационно решение, предявена по реда на чл. 346 ГПК за сумата
3925,88 лева, събрана по изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции следва да бъде
потвърдено решение № 180/ 22.02.2023 г. по гр.д. № 6395/ 2021 г., по описа на Районен съд –
Перник, в частта, с която е отхвърлен искът на Б. Й. М. срещу П. Й. М. за сумата 3925,88
лева, събрана принудително от Б. Й. М. по изпълнително дело № 821/ 2019 г., по описа на
ЧСИ С.Б., в повече от припадащата му се част от задължението на наследодателя Й. Б.М..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180/ 22.02.2023 г. по гр.д. № 6395/ 2021 г., по описа на
Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Б. Й. М. срещу П. Й.
М. за сумата 3925,88 лева, събрана принудително от Б. Й. М. по изпълнително дело № 821/
2019 г., по описа на ЧСИ С.Б., в повече от припадащата му се част от задължението на
наследодателя Й. Б. М..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________

7