Р Е
Ш Е Н
И Е № 261836
гр. Пловдив, 22.12.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2412 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД
по
искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти
Септември" № 250 , представлявано от С.Н., чрез
юрисконсулт Н. против А.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 708.71 лв. главница и 131.43 лв. обезщетение за
забава за период от 31.01.2015 г. – 30.09.2018 г. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че за периода
04.11.2014 г. – 05.10.2018 г. ответницата е имала качеството на негов клиент
като собственик на водоснабден обект, съставляващ ап. ..,находящ се във вх...
на жилищна сграда на бул. ........ № .... в гр. ......., както и че за същия
дружеството е извършило услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална такава на обща стойност 708.71 лева, цените на които не са заплатени в
срок, поради което ответницата дължи и обезщетения за забава в общ размер на
131.43 лева за периода 31.01.2015 г. – 30.09.2018 г. За тези вземания ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 18462/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. с., която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 Граждански процесуален
кодекс, поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание
дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
В депозирания по делото отговор на исковата молба особеният представител на
ответника е оспорил предявените искове, като твърди, че : ответницата няма
качеството на потребител на услугите
извършвани от ищцовото дружество, липсват доказателства конкретизиращи и
индивидуализиращи конкретното измервателно устройство, съответно такива, които
касаят момента, в който е установено неизправно измервателно устройство и
уведомяването на потребителя за тази неизправност; липсва, също така, яснота
относно начина на отчет на потребените количества вода в имота; не са посочени
относимите разпоредби от действащите Общи условия регламентиращи начина за
начисляване на количествата вода по тарифа. Оспорени са исковете и по размер,
като е направено и правопогасяващо възражение по отношение на вземанията
възникнали в период надвишаващ 3 години назад, считано от 04.11.2014 г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени документи –опис на фактури (лист 12-19 от делото)
е видно, че задължението за лихва за периода 31.01.2015 г. – 30.09.2018г. е в
размер на 136,17 лв.
От представената справка (лист 112 от делото) е видно, че задълженията за
главница за периода 05.10.2015-05.11.2018 г. са 396,93 лв.- и дължимата лихва
за забава на същите от 31.12.2015-31.10.2018г. е в размер на 41,10 лв.
От представените карнети (лист 8-10 от делото) е видно, че измервателното
средство в имота № ......... е отчитано редовно в периода.
От изготвеното заключение от 02.03.2020 г. г. по извършената ССЕ е видно, че няма
плащания за притендирания период.
От показанията на свидетелката Р.Г.К., без родство с ответницата Т., е
видно, че е отчитала отчитала за период от 2 години от м. 08.2017 г. до м.
08.2019 г. –потреблението на услугите в целия вход „Б“ на блока на адрес гр.
........., бул. ...... № ..... Жилището е било на майката на ответницата. Сега
там живеят дъщерите. В жилището водомерът не работи и се отчита по наредба на
ВиК тарифен водомер. Жилището се обитава от двама човека и по 10 кубика на
месец е за жилище, водомера на което не работи. На 01.02.2019 г., е връчена покана
за доброволно плащане и ново известие за смяна на водомера. Разговаряно е с П.Т. по телефона по
повод плащанията
От показанията на свидетелката П.К.Т., ...... на ответницата, се установя,
че тя ползва имота. Имота е собствен на нея и ...... и А.. Тя е присъствала при
отчитане на водомера и подписвала карнетите.
От приложеното ч. гр. д. 18462/2018
г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал
заявление по чл. 410 от ГПК на 21.11.2018 г. На 23.11.2018 г. е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предвид начина на връчване на заповедта на длъжника по заповедното
производство ч. гр. д. 18462/2018 г.
на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „В и К” ЕООД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на
потребител на ответника на заявената услуга в периода както и количество и
стойността й, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Тъй като се оспорва качеството на потребител на ответника, съдът намира, че
на първо място следва да се установи налице ли е връзка между процесния имот и Т.
в заявения период, произтичаща от притежание на пълни или ограничени вещни
права върху него. Предвид ангажираните от ищеца гласни
доказателства-показанията на свидетелката К. и П.Т. съдът намира, за доказано,
че ответницата притежава идеална част от имота и при липса на представени от
нея доказателства сочещи прехвърлянето и на трето лице, следва да се приеме, че
тя е собственик и към момента поради което се явява потребител на
предоставените услуги по захранването му с питейна вода и отвеждане на отпадна
такава и съответно задължена за стойността им.
По отношение количеството и стойността на същите, съдът преценяйки
събраните писмени доказателства от ищеца-справки и партиди и показанията на
свидетелките намира, че в имота в периода е потребявана вода, която не е могло
да бъде отчетена поради неизправност на измервателното устройство. Следователно
ответницата дължи плащане на определената стойност на доставената и вода и
съответно осъществената услуга по отвеждане на отпадна такава, съобразно
служебно начисленото потребление, което не се оспорва от свидетелката П.Т..
С оглед отправеното възражение за погасяване на част от задължението за
главница и лихва поради изтекла давност, съдът намира, че действително
притенцията на ищеца обхваща периодични вземания, които са станали изискуеми в
период предхождащ образуване на производството-21.11.2018 г., по –дълъг от три
години. Следователно тези възникнали от 20.11.2015 г. до 05.11.2018 г. г. се
явяват погасени по давност и това налага иска за тях да се отхвърли. Съобразно
с направения извод и представената справка от ищеца за размера на
притендираната главница за периода 05.10.2015-05.11.2018 г. от 396,93 лв.- и
дължимата лихва за забава на същата от 31.12.2015-31.10.2018 г. в размер на
41,10 лв. съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи за сумата от
396,93 лв.- главница и следващата и се лихва за забава 41,10 лв., като за разликите
над тях да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски се дължат съразмерно на
уважената част от иска или сумата от 390,60 лв. за държавна такса,
възнаграждение на особен представител, вещо лице, свидетели и юрисконсултско
възнаграждение, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на
отправено искане и представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи
на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 , представлявано от С.Н. сумата от 396,93 лв.(триста деветдесет и шест лева и 93 ст.)
главница стойност на доставена питейна вода и отведена канал за периода 05.10.2015-05.11.2018
г., ведно със законната лихва от 21.11.2018 г. до окончателното плащане, както
и сумата от 41,10 лв. (четиридесет и един лева и 10 ст.) лихва за забава за
периода от 31.12.2015-31.10.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по ч. г. д. 18462/2018 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД -
гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „6-ти Септември" № 250 , представлявано от
С.Н., против А.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 396,93 лв.(триста
деветдесет и шест лева и 93 ст.) до 708.71 лв.(седемстотин и осем лева и и 71
ст.) главница стойност на доставена питейна вода и отведена канал за периода 04.11.2014-05.10.2015
г., ведно със законната лихва от 21.11.2018 г. до окончателното плащане, както
и сумата над 41,10 лв. (четиридесет и един лева и 10 ст.) до 131,43 лв.(сто
тридесет и един лева и 43 ст.) лихва за забава за периода от 31.01.2015 г.-30.12.2015-31.10.2018
г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 18462/2018 г. на ПРС
ОСЪЖДА А.К.Т., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 , представлявано от С.Н. сумата от 390,60 лв.(триста и деветдесет лева и 60
ст.) за разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ