№ 499
гр. Плевен, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430201199 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от ЕМ. АС. АЛ. от ***, с ЕГН **********, чрез
адв. Д. Д. от ***, против наказателно постановление № 333 от 19.08.2020г. на
Директора на Регионална дирекция по горите-Ловеч, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.148, ал.12 от Закона за горите /ЗГ/, във вр.
с чл.14б, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола опазването на горските
територии и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, вр. с чл.270 от ЗГ е било
наложено административно наказание глоба по чл.270 от ЗГ в размер на
100,00 /сто/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление от материалноправна и процесуалноправна
страна. В заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д. Д. от ПлАК. Моли за отмяна на обжалваното НП.
1
Ответникът по жалбата – Регионална дирекция по горите гр. Ловеч,
редовно призовани, не се представляват, както и не ангажират становище по
предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на
страните, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.03.2020г. в 17:10 часа на главен път от с. Брестовец, общ. Плевен,
в посока с. Бохот, общ. Плевен, длъжностните лица АН. В. В., ИВ. М. Р. и П.
ЕМ. К. констатирали, че жалбоподателят ЕМ. АС. АЛ. в качеството си на
водач на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № *** транспортира
2,2 пр.куб.м. /две цяло и две пространствени кубически метра/ ясенови дърва
за огрев, без автомобилът да е снабден с устройство за проследяване и
позициониране /джипиес/.
За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН №
333/19.03.2020г. /по регистъра на РДГ-Ловеч, с бл.№ 000771/, с който на Е.А.
е вменено нарушение на чл.148, ал.12 от ЗГ, във вр. с чл.14б, ал.1 от Наредба
№ 1/30.01.2012г. за контрола опазването на горските територии.
Въз основа на АУАН, на 19.08.2020г., наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление № 333/19.08.2020г., в което
нарушението е описано и квалифицирано по аналогичен начин, както в
АУАН, като за посоченото нарушение на чл.148, ал.12 от Закона за горите
/ЗГ/, във вр. с чл.14б, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола
опазването на горските територии на основание чл.270 от ЗГ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
2
доказателства – свидетелските показания на АН. В. В., ИВ. М. Р. и П. ЕМ. К.,
НП № 333/19.08.2020г. на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч на л.10
/от АНД № 1767/2020г. на РС-Плевен/; АУАН № 333/19.03.2020г. /по
регистъра, с бл.№ 000771/ на л.11; разписка Серия Б00А № 003094 за
отговорно пазене на вещи от 13.03.2020г. на л.12; постановление за отказ да
се образува досъдебно производство по пр.преписка вх.№ В-1865/2020г. от
25.03.2020г. на РП-Плевен на л.13-14; писмо изх.№ РДГ-08-3609/25.03.2020г.
на л.15; молба вх.№ РДГ 08-3528/23.03.2020г. на л.16; копие на свидетелство
за регистрация част І на л.17; писмо изх. № РДГ 08-3550/23.03.2020г. на л.18;
жалба /възражение/ на л.19; свидетелство за регистрация част І на л.20-21;
договор от 07.02.2020г. на л.22; писмо на *** изх.№ 53-00-82/24.01.2020г. на
л.23; писмо изх. № 03-257/26.02.2020г. на *** на л.24; АУАН бл.№
000770/13.03.2020г. на л.25; писмо изх.№ РДГ-08-3505/0.03.2020г. на л.26-28;
доклад от 19.03.2020г. на л.29 и заповед на Министъра на ЗХ на л.30 от
делото, всичките кредитирани от съда поради тяхната обективност,
взаимнокореспондентност и безпротиворечивост.
Установява се от доказателствата по делото, че действително на
13.03.2020г. на главен път от с. Брестовец, общ. Плевен, в посока с. Бохот,
общ. Плевен, жалбоподателят А. е бил водач на товарен автомобил Ситроен
Джъмпер с рег. № *** с който били транспортирани 2,2 пр.куб.м. ясенови
дърва за огрев, без автомобилът да е снабден с устройство за проследяване и
позициониране /джипиес/. Така било счетено че ЕМ. АС. АЛ. е нарушил
императивната разпоредба на чл.148, ал.12 от ЗГ, във вр. с чл.14б, ал.1 от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола опазването на горските територии.
Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.12 от ЗГ товарните превозни
средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и
мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и
функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението
им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението
на превозните средства се определя с Наредбата по ал. 11. Горецитираната
норма препраща към чл.14б, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола
опазването на горските територии, съгласно която разпоредба товарните
3
превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски
продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, трябва да бъдат снабдени
с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване
на движението им (GPS устройства).
Не се опровергават от други доказателства по делото показанията на
актосъставителя В., че въпросните дърва за огрев се намирали в товарния
автомобил, а последният не бил снабден с джипиес устройство за
проследяване и позициониране. Точно обратното – тези показания намират
опора и в показанията на първо място на св. И.Р. – служител в РДГ-Ловеч,
който посочи точното място където е бил спрян товарния автомобил, а
именно между с.Брестовец и с.Бохот. Сочи, че освен че превозното средство
превозвало дървесина без марка и превозен билет, а също и че автомобилът не
бил оборудван с устройство за проследяване и позициониране. Показанията
на свидетелите В. и Р. се подкрепят напълно и от тези на св. П. ЕМ. К. – ПИ
при Първо РУ-Плевен, който е спрял процесното МПС с дървесината за
проверка и в чието присъствие и по чието искане св.В. и Р. са пристигнали и
съобразно правомощията си са установили соченото от тях в показанията им
нарушение. Св.К. установява, че първоначално той е установил че в
товарното отделение на превозното средство има дърва, които били нарязани,
а св.В. и Р. извършили тяхното измерване и съобразно компетенциите си
съставили АУАН.
Спорът се концентрира в две насоки.
На първо място спорът е относно тълкуването и приложението на
материалното правило за поведение, възведено в чл. 148, ал. 12 от ЗГ. Според
изречение първо от въпросната норма, товарните превозни средства,
транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните
обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS).
Указанието на закона е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение
относно неговото приложение. Задължението за снабдяване с GPS устройство
е относно всички товарни превозни средства, които транспортират дървесина
и недървесни горски продукти, независимо на каква територия, по какви
4
пътища, между какви обекти и с каква цел се осъществява превоза. Няма
никакво съмнение, че ако законодателят е искал това задължение да възниква
само и единствено по отношение на транспортиране на дървесина и
недървесни горски продукти в рамките на горските територии, то това щеше
да бъде изрично указано в нормативния текст. В случая такова указание
липсва. Напротив, посочено е че освен за товарните превозни средства,
транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, задължението да
са снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и
проследяване (GPS), се отнася и за мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ.
Според § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии (Издадена от министъра на земеделието и
храните и министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г. -
Наредбата), „Превозни средства, от които се извършва продажба на
дървесина, както и мобилна техника за преработка на дървесина“ са мобилни
обекти по смисъла на чл. 206 ЗГ. Няма съмнение, че дейността на мобилни
обекти, съставляващи превозни средства, от които се извършва продажба на
дървесина е мислима основно в рамките на населените места, тоест извън
горските територии. Сочи се обаче, че тези мобилни обекти безусловно,
трябва да бъдат снабдени с GPS устройство. Ясно е при това положение, че
задължението за снабдяване с изправни и функциониращи устройства за
позициониране и проследяване е относимо към всички превозни средства и
мобилни обекти, осъществяващи транспорт, продажба и преработка на
дървесина и недървесни горски продукти, независимо дали тази дейност се
осъществява в рамките на горска територия или извън нея.
Относно формулирането на правилото на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, не се
констатира непълнота, противоречие или неяснота, които да налагат
съответното преодоляване, посредством съотнасянето му с чл. 148, ал. 11 от
ЗГ или с оглед систематичното разполагане в Глава VІІ „Достъп до горите“ от
ЗГ. Такава необходимост не налага и текста на чл. 148, ал. 12, изречение
второ от ЗГ, според което редът за предоставяне на достъп до информацията
за движението на превозните средства се определя с наредбата по чл. 148, ал.
11 от закона. Очевидно е, че препращането към наредбата е относно редът за
предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните
средства, но не и относно задължението за снабдяването им с изправни и
5
функциониращи устройства за позициониране и проследяване.
Съгласно чл. 14б, ал. 1 от Наредбата, товарните превозни средства,
транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните
обекти по чл. 206 ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS
устройства). Подзаконовата норма повтаря законовия текст, без да внася
някакви допълнителни ограничения или изисквания. Извод, че задължението
за снабдяване на превозните средства с GPS устройства е валидно, само при
извършване на транспорт в рамките на горските територии, не следва от
нормата на чл. 1, т. 1 от Наредбата според което, с нея се определят условията
и редът за движението по горските пътища, поставянето на пътни знаци и
техните образци, както и образците на документите за достъп до горските
територии.
В този контекст, следва да се съобрази изискването възведено в чл. 14б,
ал. 2 от Наредбата според което, GPS устройството по ал. 1 следва да
осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите
на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ,
съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите,
като съхранява данните за последните 3 календарни месеца. Това правило
явно изключва каквато и да възможност, при която записът на данни се
изключва при напускане на превозното средство от горската територия и
отново се включва при навлизането му в такава.
Поради описаните съображения, присъстващи в трайната практика на
административните съдилища, в т.ч. РАС-Плевен НП не следва да бъде
отменено на това основание.
На следващо място – съществува в депозираната жалба възражение
според което ж-лят Е.А. не следва да бъде субект на административното като
негов автор. Това възражение се споделя от настоящия съдебен състав.
Съображенията са следните.
Видно от съставения АУАН № 333/19.03.2020г. /по регистъра, с бл.№
000771/ на л.11 от делото, а и беше доказано от показанията на свидетелите
изпълнителното деяние транспортиране е било извършено с товарен
6
автомобил Ситроен Джъмпер с рег. № ***, управляван от ж-ля А..
Въпросното ППС обаче видно от доказателствата по делото – Свидетелство за
регистрация част първа на л.17 не е собственост на ж-ля, а на трето лице –
Н.Л.Ц.. Отделно от това от приложения по делото договор от 07.02.2020г. на
л.22 е видно че „***“ ЕООД възлага на „***“ ЕООД като изпълнител да
извършва описани дейности по поддържане на републиканските пътища в
срок до 31.03.2020г. с автомобил №***, а не с процесния такъв с рег. № ***,
като извозването на събраните материали е собствена сметка на възложителя.
На следващо място, не се спори по делото че ж-лят не само че не е
собственик на нито един от двата автомобила, както не се спори че същият е в
трудово правоотношение с изпълнителя по гореописания договор „***“
ЕООД ЕИК ***. Не става ясно за съда поради какви причини вместо единия,
бил управляван на въпросната дата другия автомобил, но категорично следва
да се приеме, че не ж-лят, а собственикът, съответно ползвателят на
процесното ППС видно от систематичното тълкуване и на разпоредбата на
чл.14б, ал.3 от Наредбата следва да носи отговорност за цитираното
нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, който в момента на
транспортиране не е бил снабден със съответното устройство за
проследяване, а причините поради които „***“ ЕООД ЕИК *** е използвала
не автомобил №***, който е следвало да ползва съобразно договор от
07.02.2020г., а такъв с рег. № ***-собственост на трето лице, не следва да
бъдат изследвани като такива с ирелевантно значение. Доколкото
горецитираните разпоредби – чл. 148, ал. 12 от ЗГ и чл.14б от Наредбата
изискват задължително оборудване на ППС със съответно устройство, то
собственикът на същото, или съответно ползвателят следва да носи
отговорност като субект на административното нарушение, а не ж-лят Е.А. на
когото по силата на трудово правоотношение е било възложено да управлява
автомобила на процесната дата.
С оглед на гореизложеното процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 333 от 19.08.2020г. на
Директора на Регионална дирекция по горите-Ловеч, с което на
жалбоподателя ЕМ. АС. АЛ. от ***, с ЕГН ********** за нарушение на
чл.148, ал.12 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.14б, ал.1 от Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола опазването на горските територии и на основание
чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, вр. с чл.270 от ЗГ е било наложено административно
наказание глоба по чл.270 от ЗГ в размер на 100,00 /сто/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8