Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                           13.03.2014 г.                              град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският  районен съд                          V  граждански състав

На двадесет и трети февруари                          година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                            

                                                                               Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: В.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 5098 по описа за 2014 година,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

 

Правната квалификация на предявените искове е чл. 245 ал. 1 и 2  във вр. с чл. 128 т. 2 КТ  и чл.224  от Кодекса на труда / КТ/.

 

Ищецът Н.С.С. твърди в исковата си молба, че работил в ответното дружество на длъжност „невъоръжена охрана" от 15.02.2013 г. до 30.06.2014 г. към обект Голеш, с основно месечно трудово възнаграждение 200 лв. Задълженията си по трудовия договор изпълнявал съвестно, но трудовият му договор бил прекратен. Освен това не бил получил трудово възнаграждение за м. април, май и юни 2014 год. в размер на 200 лв. месечно и обезщетение по чл.224 КТ за платен годишен отпуск в размер на 200 лв. Към настоящия момент още били неуредени отношения помежду им, поради което работодателят следвало да му ги изплати. Твърди, че нямал връчен трудов договор, поради което и не можел да представи такъв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 800 лв., от които: трудовото възнаграждение за месец април 2014 г. – 200 лв., за месец май 2014 г. – 200 лв. и за месец юни 2014 г. в размер на 200 лв. и обезщетение по чл.224 КТ за платен годишен отпуск в размер на 200 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат П. Христов.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Викинг - Николов” ЕООД – София. В съдебно заседание ответното дружество редовно призовано не изпраща процесуален представител и не взема становище по основателността на предявените искове.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

Страните по делото не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността „невъоръжена охрана”  в ответното дружество, въз основа на трудов договор №5620 от 27.02.2013г. Трудовото правоотношение  между страните е прекратено със заповед №6239а/30.06.2014г. на основание чл.325, т.1 от КТ, по взаимно съгласие, считано от 30.06.2014г. Заповедта е връчена  на Н.С. Сяров, изпълняващ длъжността охранител с място на работа : обект ВР 2568 – стопанство „Голеш” – Стара Загора, срещу подпис на 30.06.2014г.

 

Съгласно чл.245 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира от закона изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно с лихва равна на основния лихвен процент за съответния период.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, за периода 01.04.2014г. до 30.06.2014г. на ищеца по делото, е начислено общо 1003.81 лева – брутно възнаграждение. След приспадане на личните осигурителни вноски и данък върху дохода нетния размер е 786.90 лева, от които са изплатени 200 лева с разходен касов ордер на името на ищеца, с основание заплата за месец юни 2014г. срещу положен подпис на получател. Нетния размер на неизплатените трудови възнаграждения е 586.90 лева, в т.ч. 266.53 лева за месец април 2014г.; 266.53 лева за месец май 2014г.; 53.84 лева за месец юни 2014г. От заключението се установява още, че при извършената служебна проверка в ответното дружество не са представени молби и/или заповеди  за ползване на платен годишен отпуск за периода от 27.02.2013г. /датата на назначаване/ до 30.06.2014г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/. За този период от 1г. 4м. на ищеца се полагат 26 дни платен отпуск. Дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ  е в размер на 442 лева брутна сума, съответно 397.80  лева нетен размер. При извършената проверка не е установено начисляване и плащане на обезщетение по чл.224 от КТ.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Съдът приема за безспорно установено, че ищецът Н.С.С. е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответното дружество не е направило възражение относно това обстоятелство, поради което същото дължи изплащане на целия размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните с трудовия договор.

 

Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за което не е погасено по давност. От експертизата се установява, че не е изплатено дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 26 работни дни в размер на 442 лева брутна сума, съответно 397.80 лева – нетен размер.

 

Съдът възприема изцяло заключението на съдебно-икономическата експертиза, тъй като не е оспорено от страните и е компетентно и добросъвестно изготвено.

 

             В искането отправено до съда ищецът претендира неизплатени трудови възнаграждения за месец април 2014 г. – 200 лева, за месец май 2014 г. – 200 лева и  за месец юни 2014 г. в размер на 200 лева и обезщетение по чл.224 КТ за платен годишен отпуск в размер на 200 лв., Ето защо, с оглед диспозитивното начало, съдът  следва да присъди размера предявен с петитума на исковата молба, както и не следва да се  произнася по въпроса дължи ли се на ищеца обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за целия период на съществуване на трудовото му правоотношение.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения, както и обезщетение по чл.224 КТ се явяват основателни и доказани.

 

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата от 286.05 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

 

На основание чл.78 ал.6 ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 100.00 лева, представляваща дължима държавна такса за производството от заплащането на която е бил освободен ищецът на основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК.

 

На основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка на Районен съд – Стара Загора сумата от 100 лева, представляващи дължими разноски за производството – възнаграждение за вещо лице, от заплащането на което е бил освободен ищецът на основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК.

 

Воден от горните мотиви съдът

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА „Викинг – Николов” ЕООД със седалище и адрес на управление град София, квартал „Изток”, улица „Н. Хайтов” №12, ет.5, ап.18, ЕИК ********* представлявано от управителите Тани Николков Танков и Валерий Владимиров Стоянов да заплати на Н.С.С., ЕГН **********,*** със съдебен адрес град Стара Загора, улица „Гладстон” 56, ет.2, офис 10 чрез адвокат К. А. сумата 453.84 лева представляваща неизплатени трудови възнаграждения, както следва: за месец април 2014г. – 200 лева; месец май 2014г. – 200 лева; месец юни 53.84 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за размера на претендираните 600.00 лева, като неоснователен, сумата от 200 лева представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху общата сума от главниците 653.84 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 01.12.2014г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Викинг – Николов” ЕООД със седалище и адрес на управление град София, квартал „Изток”, улица „Н. Хайтов” №12, ет.5, ап.18, ЕИК ********* представлявано от управителите Тани Николков Танков и Валерий Владимиров Стоянов да заплати на Н.С.С., ЕГН **********,*** със съдебен адрес град Стара Загора, улица „Гладстон” 56, ет.2, офис 10 чрез адвокат К. А. сумата от 286.05 лева, представляващи направени разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „Викинг – Николов” ЕООД със седалище и адрес на управление град София, квартал „Изток”, улица „Н. Хайтов” №12, ет.5, ап.18, ЕИК ********* представлявано от управителите Тани Николков Танков и Валерий Владимиров Стоянов, да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК в полза на държавата по бюджета на съдебната власт 100 лева, представляващи дължима държавна такса по производството.

 

ОСЪЖДА „Викинг – Николов” ЕООД със седалище и адрес на управление град София, квартал „Изток”, улица „Н. Хайтов” №12, ет.5, ап.18, ЕИК ********* представлявано от управителите Тани Николков Танков и Валерий Владимиров Стоянов да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на Районен съд – Стара Загора сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                                              Районен съдия :