Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 22.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 6265 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 340302/15.02.2018г. по гр.д. № 393 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 73-ти състав е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че В.С.П., ЕГН **********, Д.И.П., ЕГН **********, двете с адрес: ***
и С.И.М., ЕГН **********, с
адрес: *** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******,
с адрес на управление:*** разделно заплащане на сумите в общ
размер, както следва: сумата от общо
3117,43лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
24.06.2016г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия и възнаграждение за дяловото
й разпределение в имот, представляващ апартамент
№ 28 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от общо 463,41лв., представляващи обезщетение за забава на плащането
на главницата за периода от 30.06.2013г. до 16.06.2016г. при квоти, както
следва: 4/6 за В.С.П.; 1/6 за Д.И.П.; 1/6 за С.И.М., за
които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 34279/2016г. по
описа на Софийски районен съд, като неоснователен
е отхвърлен иска за главница за горница над 3117,43лв. до предявен
размер от 3355,26лв. и за лихва за горница над 463,41лв. до предявен размер от 534,99лв., като В.С.П., ЕГН **********, Д.И.П., ЕГН ********** и С.И.М.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* разделно съдебни разноски от общо 764,79лв. по исково дело и
117,63лв. по заповедно дело при квоти от 4/6
за В.С.П.; 1/6 за Д.И.П.; 1/6 за С.И.М..
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5055032/02.04.2018г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете – В.С.П., ЕГН
**********, Д.И.П., ЕГН **********, С.И.М.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са
уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано.
Посочили са, че по делото било спорно съществуването на облигационно
правоотношение между страните, неправилно районният съд бил приел обратното, не
било установено съществуването на такова правоотношение. С.М. не живеела в имота
и не била потребител на топлинна енергия в него, тя била носител на „голата собственост” върху имота, не била
подавала молба за откриване на партида за имота на нейно име и не отговаряла
пред ищеца за плащане на процесните суми.
Вземанията не били индивидуализирани в хода на заповедно дело с
посочване на стойности на изравнителни сметки, с посочване на количеството на
потребената енергия, нито защо се претендира възнаграждение за дялово
разпределение на енергията. Фактури на името на ответниците за възнаграждение
за дялово разпределение не били издавани, не съществувало правоотношение между
страните за дялово разпределение на енергията. Не било установено, че абонатна
станция е въведена в експлоатация, че има договор между етажната собственост и топлинен
счетоводител, че е доставено определено количество и качество енергия в имота,
че уреди за измерването й са били изправни, че абонатът е препятствал
отчитането на индивидуалните уреди за измерването й, че ОУ са приети, че има
съгласие за приспадане на суми за връщане за процесния период със суми за
плащане за други периоди, че технологични разходи са приспадани коректно,
заключенията по съдебните експертизи не следвало да се обсъждат и кредитират,
защото отчетни документи не били представени от третото лице-помагач. Отделно в
случая за сградна инсталация била начислена енергия от 50,71%, а за отопление
50%, не било установено че била спазена т. 6.6. от методиката към Наредбата за
топлоснабдяване (Наредбата), а и съгласно чл. 78 от Наредбата ищецът е следвало
да уведоми етажните собственици за същото и да предприеме действията по т. 6.6.
от методиката, което не било установено да е направено. Клаузата на ОУ за
рекламация била нищожна поради неравноправия й характер Разпоредбата на чл. 70,
ал. 6 от Наредбата имала същото съдържание, а и противоречала на закона и като
такава не следвало да се приложи. Фактурите не били от естество да установяват
основателност на исковете. Претендирали е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенция за
разноски на въззивниците.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в
предоставения срок да отговор не е изразило становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Н.И.”ООД, ЕИК*******не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2000166/05.01.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу В.С.П.,
ЕГН **********, Д.И.П., ЕГН ********** и С.И.М., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за
установено, че В.С.П., ЕГН **********, Д.И.П., ЕГН ********** и С.И.М.,
ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* разделно заплащане на сумите
в общ размер, както следва: сумата от
общо 3328,14лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
24.06.2016г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия и сумата от 27,12лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 24.06.2016г., до изплащането й представляваща възнаграждение за дяловото й разпределение в имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ж.к. *******за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от общо 530,66лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна
енергия и сумата от 4,33лв.,
представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 30.06.2013г. до
16.06.2016г. при квоти, както следва: 4/6
за В.С.П.; 1/6 за Д.И.П.; 1/6 за С.И.М., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 34279/2016г. по описа на Софийски районен съд, като му се
присъдят разноски. Посочило е, че ответниците са ползватели на имота при посочените квоти и
като такива са потребител на енергия в
него, потребили енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, дължали и възнаграждение за
дяловото й разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали
обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани
от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е
разноски.
Ответниците В.С.П., ЕГН **********, Д.И.П.,
ЕГН ********** и С.И.М., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Навели
са твърдения, че ищецът не е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията ви мота,
съответно на обезщетение за забава на
плащането й. Дяловото разпределение се твърдяло от ищеца, че било извършено от
третото лице помагач и ищецът нямал право да претендира такова вземане. Ответниците
не били потребители на топлинна енергия в имота. Д.П. и С.М. не били подавали
искане да откриване партида за имота на тяхно име, не били потребители на
топлинна енергия в имота. Вземанията не били индивидуализирани в хода на
заповедно дело с посочване на стойности на изравнителни сметки, с посочване на
количеството на потребената енергия. Задълженията били погасени по давност.
Срокът на договора с Н.И.”ООД бил изтекъл, не било установена доставка на
конкретно количество и качество топлинна енергия, решението за избор на
топлинен счетоводител не било установено да е взето при необходимия кворум,
клаузите по Общите условия за рекламация били неравноправни и като такива
нищожни, аналогична била и разпоредбата на чл. 70, ал. 6 от наредбата за
топлоснабдяване, тя противоречала на закона и не следвало да се прилага.
Фактурите не установявали дължимост на сумите по тях, не било установено редовно
водено счетоводство от ищеца, технологични разходи не били отчислявани
коректно, не били приели ОУ, не били изпаднали в забава, защото не били
уведомявани за задълженията, и неправилно била изчислена лихвата, същата била
завишена в противоречие със ЗЗД. В
о.с.з. от 09.06.2017г. са признали че през процесния период са били
съсобственици на имота.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Н.И.”ООД, ЕИК
*******не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно
дело № 34279/2016г. на СРС съгласно което по заявление вх. №
3040477/24.06.2016г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено В.С.П., ЕГН **********, Д.И.П., ЕГН ********** и С.И.М.,
ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* разделно заплащане на сумите
в общ размер, както следва: сумата от
общо 3355,26лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
24.06.2016г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия и на възнаграждение за
дяловото й разпределение в имот,
представляващ апартамент № 28 в гр.
София, ж.к. *******за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от общо 534,99лв., представляващи обезщетение за забава на плащането
на главницата за периода от 30.06.2013г. до 16.06.2016г., както и съдебни разноски от 443,97лв. при квоти, както
следва: 4/6 за В.С.П.; 1/6 за Д.И.П.; 1/6 за С.И.М., за така издадена заповед длъжникът С. М. е уведомена на 03.08.2016г., длъжниците Д.И.П. и В.П. са уведомени чрез залепване на
17.08.2016г. на уведомление, на 08.08.2016г.
С.М., на 25.08.2016г. Д.П. и В.П. са оспорили заповедта, сочейки, че в имота
няма радиатори, на 05.12.2016г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията и такива е представил на 05.01.2017г.
По делото е са приети неоспорени
от страните писмо от 17.01.2013г. и от
12.01.2012г. от СО, район Младост, съгласно които И.Д.П.и В.С.П. на
22.03.1991г. са закупили от СО апартамент
№ 28 в гр. София, ж.к. Младост *********
По делото е прието неоспорено от
страните удостоверение за наследници издадено на 12.01.2010г. от СО, район
Младост, съгласно което И.Д.П.е починал на 13.08.2008г.
и е оставил за наследници по закон съпругата си В.С.П. и дъщерите си Д.И. П. и С.И.М..
Прието е неоспорено от страните
заявление от 27.01.2010г. , носещо
подпис за автора му, съгласно което В.С.П. е поискала от ищеца да открие на
нейно име партида за апартамент № 28
в гр. София, ж.к. *********вх.А, като е посочила, че дяловото разпределение се
извършва от Н.И.”ООД, имотът ползва за жилищни нужди на семейството си , което
се състои от 5 човека.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 05.06.2002г, договор
от 09.08.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. *******е
избрало и възложило на Н.И.”ООД да
извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи за
ап. 28 е записан наследодателя на страните И.Д.П.заявил желание за монтиране на
разпределители на 3 отоплителни тела в имота.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответниците за периода в размер на сумите, за които
е предявен иска.
По делото
са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. съгласно чл. 33 от
които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от
публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, така и
изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока
за плащане на изравнителната сметка.
Съгласно
приети по делото чл. 32 и чл. 33 от ОУ одобрени от ДКЕВР през 2008г. и
публикувани в ежедневник сумите по месечните фактури се заплащат в срок от 30
дни след периода, за които се отнасят.
Приет е
талон издаден от Нелбо съгласно който към 16.10.2012г. всички отоплителни тела
в имота са отсъединени.
Приети са
талони за отчети на уреди в имота, изравнителни сметки, съгласно които титуляр
на партида за имота е В.С.П., реален отчет на уреди е направен в имота на
01.05.2014г., , на 09.05.2015г., констатирано е потребление на енергия за
горещо водоснабдяване по показания на водомер, реално потребена в имота енергия
за периода е 1497,36лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., 1592,90лв.
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., която е за сградна инсталация и за
горещо битово водоснабдяване.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при
ищеца и третото лице-помагач и допълнително представени му такива от тях е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя топлинна
енергия , показанията на общия топломер са снемани ежемесечно, отчислявани са
технологични загуби коректно по правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване,
за процесния имот титуляр на партида за имота е В.П., в имота не е потребена енергия да
отопление с отоплителни уреди и такава не е начислена, начислена е енергия за сградна
инсталация съобразно съотношение на обем на имота към обем на сградата по проект 159/4878. В
имота се потребявала енергия за горещо битово водоснабдяване отчитана и
начислена по показанията на водомерите, отчетени реално. Посочило е, че общият
топломер е преминавал през метрологични проверки на 14.06.2012г. и на
15.09.2014г., като констатациите са били, че е годен. Посочило е, че независимо
че втория отчетен период в изравнителната сметка сумата от 269,17лв. била
посочена като такава за отопление, това всъщност била дължимата сума за сградна
инсталация. Дяловото разпределение било направено коректно.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в
счетоводството на ищеца няма записвания за плащане на сумите за периода, като
начисления за главница за топлинна енергия били
3090,31лв., отделно начислено било и възнаграждение за дялово
разпределение от 27,12лв., лихва върху тази сума била съответно от 463,08лв. и от 4,33лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо
в обжалваната част. Предявените искове изцяло съответстват на вземанията по
заповедта за изпълнение, вземанията са индивидуализирани по начин позволяващ
отграничаването им от други вземания, посочен е период, размер, основание, може
да се изведе правната квалификация на същите, поради което исковете са
допустими.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на
вземане за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, отделно и обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена
заповед за изпълнение глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./,
носител е на вземне за дялово разпределение на енергията, поради което и
за ответниците е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Спорен въпрос по делото е дали ответниците са
потребител на топлинна енергия в имота през процесния период. Оспорване на това
качество ответниците са направили с отговора на исковата молба. Действително в
о.с.з. ответниците са признали че са собственици на
имота, но не са признали, че са потребител на енергия в имота по договор с
ответника, не са оттеглили твърденията си, че Д.П. и С.М. не са подавали молба
за откриване на партида за имота поради което и не са потребители, поради което
и съдът приема, че спорно по делото е дали ответниците са били потребители на
топлинна енергия в имота. Такова възражение е въведено и с въззивната жалба.
Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
Съдът приема, че по делото е установено че за
процесния период тримата ответници са били съсобственици на имота. Това обстоятелство
е признато от ответниците в о.с.з. от 09.06.2017г., проведено от СРС. По делото не са оспорени приетите по
делото писма и удостоверения, издадени от СО, район Младост, поради което и
като съобрази признанието на ответниците че са били собственици на имота, то
съдът приема, че съсобствеността между ответниците е възникнала на 13.08.2008г. – с откриване на наследството
на И.Д.П.- съпруг на В.П. и баща на Д.П. и на С.М.. Същевременно съдът приема,
че потребител на топлинна енергия в имота за процесния период е била само В.П.. Това е така, защото по делото е установено от приетото неоспорено
от страните заявление-декларация, че на 27.01.2010г. – след възникване на
съсобствеността върху имота между страните, В.П. е подала молба до ищеца за
откриване на партида за имота на нейно име за цялото количество потребена
енергия в имота и това нейно искане е удовлетворено от ищеца. Последното обстоятелство
се установява от приети по делото изравнителни сметки, протоколи за отчети,
изводи на вещото лице по техническата експертиза. При така установеното съдът приема,
че от 27.10.2010г. и през целия процесен период в облигационно правоотношение с
ищеца за доставка на топлинна енергия в имота е била само В.П.. Това нейно
качество произтича от собствеността й на 4/6 ид.ч. върху имота, но и от искането й за сключване на договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в целия
имот, което искане е удовлетворено от ищеца.
При така възприето съдът приема, че неправилно районният съд е приел, че
ответниците Д.П. и С.М. са потребители на топлинна енергия в имота и
неправилно е уважил исковете срещу тях.
В тази част решението следва да бъде отменено и следва да се постанови друго, с
което исковете бъдат отхвърлени.
Съдът приема, че договора между ищеца и ответника В.П. съдържа качествени параметри са въведени от самия законодател.
Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение
оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното
предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие
с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ.
Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3
от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от
06.04.2007 г., сочи задължение на
оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително
посочени критерии.
Съдът приема за установено по делото , че в имота е
доставена топлинна енергия за отопление с отоплителни тела в размер на 3090,31лв. Тази сума е изчислена от
вещото лице по техническата експертиза като е съобразило , че в имота няма
отоплителни тела, че в сградата се ползва топлинна енергия за отопление и така
ответникът дължи заплащане на енергията отдадена за сградна инсталация
съобразно установения по проект обем на имота, че в имота се потребява и
енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер, реални отчети на
които са направени през процесиня период. Неоснователни са доводите на
въззивника, обосновани с неустановено възпрепятстване за отчитане на уредите. В
случая такива твърдения не са въведени от ищеца, по делото е установено, че
реален отчет на водомери и извършен, че начислена енергия е съобразно
показанията му. Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно и
задълбочено, запознало се с протоколи за метрологична проверка на общия топломер,
с отчислените технологични загуби и показанията на общия топломер.
Неоснователни са доводите на
възивника, че в случая сградна
инсталация била повече от 50% от
общото доставено количество енергия, а не била спазена процедурата по чл. 78 от
Наредбата за топлоснабдяване, поради окето и не дължала плащане на потребена
енергия. В хипотезата на чл. 78, ал. 8 от Наредбата за топлоснабдяване № 16-334/2007г. облигационното правоотношение между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда - етажна
собственост не се прекратява по силата на закона. Неизпълнено задължение на
топлопреносното предприятие по на чл.
78, ал. 8 от Наредбата № 16-334 не освобождава клиентите на топлинна енергия от
задължението им да заплатят цената за
топлинната енергия за сградна инсталация. Договорът
за продажба на топлинна енергия в сграда - етажна собственост може да бъде
изменян, прекратяван, развалян или отменян само по взаимно съгласие на страните
или на основания, предвидени в закона. Предвидените в закона основания за
прекратяване на договора за продажба на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, както в полза на топлопреносното предприятие - чл. 78, ал. 7 от Наредбата, така и
в полза на клиентите на топлинна енергия - чл. 76 от Наредбата вр. с чл. 153 от ЗЕ, са уредени по аналогичен начин - като правна възможност. Реализирането на тази правна
възможност изисква волеизявление
до насрещната страна, като последиците на
прекратяването настъпват след получаване на волеизявлението, към момента на
прекъсване на топлоснабдяването на сградата - арг. от чл. 153, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗЕ. До упражняване на правото на прекратяване на договорната връзка договорното правоотношение
по продажба на топлинна енергия в сграда - етажна собственост продължава да
обвързва страните по него. По същия начин се процедира и в случаите, когато
топлинният товар за битово горещо водоснабдяване е намален с над 50 % от
проектния съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Наредба № 16-334. (В този смисъл т.2 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г.
по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай по делото не е установено страна по
договора за доставка на топлинна енергия да е прекратила същия, поради което и
съдът приема, че за процесния период договорът е обвързвал страните.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по
делото че за процесния период в имота стойността на реално потребената топлинна
енергия е в размер на 3090,31лв. По
делото не е установено тези задължения да са погасени поради което и като
съобрази диспозитивното начало и предявяване на иска срещу В.П. за 4/6 от потребената в имота енергия е основателен за сумата от
2060,20лв.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд по иска за забава
срещу В.П. , поради което и като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК то съдът приема, че иск за лихва за забава за плащането на главницата от
2060,20лв е основателен за сумата от 308,72лв. Този размер
съдът определи при съобразяване на
установения размер на дължима главница.
По иска за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва върху нея:
Тези искове срещу Д.П. и С.М. са неоснователни защото
по делото не е установено те да са потребител на топлинна енергия в имота през
процесния период. Исковете са неоснователни срещу тези ответници , но и срещу
ответника В.П. поради това, че по делото
не е установено ищецът да е носител на такива вземания. По делото се установи,
че дяловото разпределение на енергията в имота през процесния период е
осъществена от ІІІ-то лице по договор, сключен с етажните собственици на имоти
в сградата, като по този договор е уговорено и възнаграждение. По делото не е
установено ищецът да е извършвал дяловото разпределение, съответно че е придобил вземането за възнаграждението за
дялово разпределение на енергията в имота, поради което и исковете съдът приема
за неоснователни . При така възприето и като съобрази , че исковете са уважени
срещу ответника В.П. за 18,08лв. и за лихва от 0,21лв , то
решението на СРС следва да се отмени в тази част.
По исковете срещу Д.П. и С.М. решението следва да се
отмени за присъдените в тяхна тежест за по 4,52лв.
главница и лихва върху нея.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която ответникът Д.П. и С.М. са осъдени да заплатят на ищеца
разноски по заповедно дело от по 19,61лв. и по исково дело от по 127,47лв.
следва да се отмени. Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът В.П. е осъдена
да заплати на ищеца съдебни разноски по заповедно дело от 1,60лв. и по исково
дело от 3,93лв.
В производство пред СРС ответниците не са
направили разноски и такива не им се
следват.
За производство пред СГС на
въззивниците С. М. и Д.П. следва да се присъдят разноски за адвокат от по
100лв., което е минималния размер на възнаграждеието по действащите разпоредби
на Наредба № 1/2004г. Възражението за прекомерност на въззиваемия е основателно
защото правната и фактическа сложност на делото пред в въззивния съд не е висока.
На въззивника В.П. следва да се
присъдят 0,55лв. разноски за държавна такса и банковата такса за превода й, както
и 2,70лв. разноски за адвокат. Последното е определено от база 354,85лв. което
е минималното възнаграждение за адвокат по действащите разпоредби на Наредба №
1/2004г. Възражението за прекомерност на въззиваемия е основателно защото
правната и фактическа сложност на делото пред в въззивния съд не е висока.
На въззиваемия разноски не се
следват, защото доказателства за направени такива, които да обосноват извод, че
разноски му се следват по делото не са ангажирани.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 , ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 340302/15.02.2018г. по гр.д. № 393 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 73-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че В.С.П., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление:*** заплащане на сумата от 18,08лв, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението- 24.06.2016г., до изплащането й, представляваща 4/6
от стойност на възнаграждение за дяловото разпределение на
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 28 в гр.
София, ж.к. *******за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 0,21лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до
16.06.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 34279/2016г. по описа на Софийски
районен съд и в частта, с която В.С.П., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски
по заповедно дело от 1,60лв. и по
исково дело от 3,93лв. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу В.С.П.,
ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване
за установено, че В.С.П., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с
адрес на управление:*** заплащане на
сумата от 18,08лв, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 24.06.2016г., до изплащането й,
представляваща 4/6 от стойност на възнаграждение за дяловото разпределение на
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ж.к. *******за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 0,21лв., представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до
16.06.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 34279/2016г. по описа на Софийски
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 340302/15.02.2018г. по гр.д. № 393 по описа за 2017г.
на Софийски
районен съд, 73-ти състав в частта, с
която е признато за установено, че В.С.П.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******, с адрес на управление:***
заплащане на сумата от 2060,20лв,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 24.06.2016г., до
изплащането й, представляваща 4/6 от стойност на доставена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ж.к. *******за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 308,72лв., представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до
16.06.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 34279/2016г. по описа на Софийски
районен съд и в частта, с която В.С.П., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски
по заповедно дело от 76,82лв. и
съдебни разноски по исково дело от 505,91лв.
ОТМЕНЯ Решение № 340302/15.02.2018г. по гр.д. № 393 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 73-ти състав в частта, с която е признато за
установено, че Д.И.П., ЕГН **********, и С.И.М., ЕГН **********, дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от по 519,57лв. всяка от тях, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението- 24.06.2016г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия и
възнаграждение за дяловото й разпределение в имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ж.к. *******за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от по 77,24лв. всяка от тях, представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 16.06.2016г. , за
които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 34279/2016г. по
описа на Софийски районен съд, и в частта, с която Д.И.П., ЕГН ********** и
С.И.М., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
съдебни разноски от по 127,47лв. всяка от тях по исково дело и съдебни разноски от по 19,61лв. всяка от тях по заповедно
дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Д.И.П., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че Д.И.П.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 519,57лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 24.06.2016г., до изплащането й, представляваща 1/6 от
стойността на потребена топлинна енергия
и възнаграждение за дяловото й разпределение в имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ж.к. *******за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 77,24лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 30.06.2013г. до 16.06.2016г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 34279/2016г. по описа на Софийски
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу С.И.М., ЕГН ********** с правно
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че С.И.М., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
заплащане на сумата от 519,57лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 24.06.2016г., до изплащането й, представляваща 1/6 от
стойността на потребена топлинна енергия
и възнаграждение за дяловото й разпределение в имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ж.к. *******за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 77,24лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 30.06.2013г. до 16.06.2016г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 34279/2016г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** да заплати на В.С.П., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски в производството пред СГС
в размер на 3,25лв. (три лева
и 0,25лв).
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** да заплати на Д.И.П., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски в производството пред
СГС в размер на 100лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** да заплати на С.И.М., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски в производството пред
СГС в размер на 100лв. (сто лева).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Н.И.”ООД, ЕИК*******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.