Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 31.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седми ноември през 2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина Т.а,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2031 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 183576 от 31.07.2017
г., постановено по гр.д. № 33158/2016 г. на СРС, 113
състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Б.К.Н.,
обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. с ЧЛ.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 393.15 лв. - главница
за потребена топлинна енергия за периода от м.08.2012 г. до м.04.2014 г. в
топлоснабден имот, находящ се в - гр.София, ж.к. ********, абонатен №160813,
ведно със законната мораторна лихва върху главницата от 07.08.2015 г. до
изплащане на вземането, и законната мораторна лихва от 67.79 лв. за
периода от 30.09.2012 г. - 28.07.2015 г.,и е осъдено „Т.С.” ЕАД, да
заплати на Б.К.Н. сумата 150.00 лв. разноски по делото. Решението е постановено
при участие на трето лице-помагач на ищеца-„Н.“ ЕАД.
Това решение е обжалвано
от ищеца „Т.С.” ЕАД
с искане за отмяната му и уважаване на исковете. Излагат се доводи за неправилност на решението
поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в нарушение
на събраните по делото доказателства – писмо от СО и
списък на етажните собственици, СРС е направил извод че ответникът няма
качеството потребител на ТЕ за битови нужди съгласно пар.1, .42 от ДР на
ЗЕ/сега чл.153, пар.2а от ДР на ЗЕ. Моли решението да се отмени, прави и искане за разноски по чл.78, ал.1 от ГПК,
вкл. и за защита от юрисконсулт.
Въззиваемата страна – ответник оспорпва жалбата с писмен
отговор чрез пълномощник адв.Р.Р. с доводите, че обжалваното решение не
представляват годед документ удостоверяващ придобиване на вещното право на
собственост или на ползване от ответника спрямо сочения в исковата молба
топлоснабден имот. Моли решението да се
потвърди, претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице-помагач на ищеца, не са взели становище по
жалбата.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, като обсъди и своевременно заявените доводи
и възражения на страните.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ), ответника се явява потребител на
ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ за доставена и потребена ТЕ за жилище-ап.6 в гр.София, жк.*******, абонатен №160813, като ответникът не му заплатили дължимата цена в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, съгласно Общите условия, като
дължимите от ответника суми са в размер на 393.15
лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.08.2012 г. до м.04.2014 г. и законната мораторна лихва върху главницата от 67.79 лв. за
периода от 30.09.2012 г. - 28.07.2015 г., съобразно постановените от СРС влезли
в сила определения за прекратяване производството спрямо ответника В.Н., и
частично за прекратяване производството по иска за главница спрямо Б.К.Н. за
сумата над 393.15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за период от м.08.2012 г. до м.04.2014 г.
С отговора на исковата молба ответникът Б.К.Н. оспорва исковете с
възраженията, че не е собственик на посоченото жилище и поради това не притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“ за процесния период, че ищецът не е доказал да
е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност, както и да е отчитана в
съответствие със закона, прави възражение и за погасяване по давност н
авземанията.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, относно липсата на доказателства
дали ответника е бил собственик или ползвател на процесния имот, поради което е
заключил, че не е доказано възникване на облигационно отношение между страните
по договор за продажба на ТЕ, и е отхвърлил исковете.
С доклада на
първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК, който възпроизвежда проекто доклада по
чл.140 от ГПК, е указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно
отношение между страните, и изпълнение на своите задължения по него, вкл. и
нормативни, размера на лихвите, истиността на представените доказателства, като
са приети представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства. До приключване
на устните прения, пълномощникът на ищеца не е поискал ангажиране на други
доказателства, извън приетите писмени такива, представени от него с отговора,
изключая допуснатите и приети заключения на вещи лица.
С въззивната жалба
ищецът не е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение
по събиране на доказателствата, поради които въззивния съд, с оглед и ТР №
1/2013г. не може служебно да събира нови писмени доказателства, нито да допуска
събиране на доказателства за правно значими факти, за които ищецът носи доказателствената тежест.
Въззивният съд
споделя мотивите на СРС по отношение
неоснователността на иска спрямо ответника, за когото не са ангажирани никакви
доказателства от ищеца, че той- Б.К.Н., е носител на право на собственост или на
ограничено вещно право на ползване върху жилището, нито да е носител на правото
на собственост по силата на наследствено правоприемство. Ето защо същият няма
качеството потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ.
По оплакването с
въззивната жалба относно досказателствената стойност на представените от ищеца
два документа, възивният съд намира, че те не са годни да удостоверят право на
собственост или вещно право на ползване на ответника върху процесното жилище,
описано в издаваните от ищеца фактури за
парични суми. Представените от ищеца писмо от СО-район Люлин, с което по т.2 се
сочи, че процесното жилище било продадено от СО на ответника и др.лице с договор
от 18.04.1991 г., и списък на етажните собственици-приложение към протокол от
ОС на ЕС на бл.***в жк.****от 28.3.2002 г., не се ползват с такава материална
удостоверителна сил, която да удостовери вещни права - същите не попада сред
документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77
от ЗС и
чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма,
други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове
по силата на закона : съдебни решения за признаване право на собственост,
постановленияза възлагане при публична продан. Протоколът от решение на ОС на
ЕС има удостоверителна стойност относно присъствалите лица и взетите решения,
но не и отонсно качеството собственици на присъствалите на ОС на ЕС, поради
което не може от него да се установи качеството потребител на ТЕ на ищеца,
респ. на неговия наследодател, а писмото от СО не е документ, който да замести
договор за продажба на недвижим имот, а има само информационен характер. Ето
защо въззивният съд приема, че събраните по делото доказателства не
установяват, че ответникът има качеството потребител на ТЕ по силата на закона
като собственик/носител на вещно право на ползване на топлоснабден имот, нито
по силата на договор с ищеца.
Поради съвпадане
крайния извод на двете инстанции относно неоснователност на предявените искове
спрямо ответника, решението следва да се потвърди, вкл. и частта за разноските,
определени съобразно изхода на спора. Спрямо размера на разноските ищецът не е
правил възражения след постановяване на решението на СРС. обжалваното решение СРС не е присъждал
разноски според изхода на спора.
По разноските за
въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора,
направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават в негова тежест. Ответникът на основание
чл.78, ал.3 от ГПК има право на възстановяване на разноски за адвокатско
възнаграждение съгласно договора за правна помощ с АД“Лекс Глобус“, направени в
претендирания със списъка по чл.80 от ГПК размер от 150 лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 183576 от
31.07.2017 г., постановено по гр.д. № 33158/2016 г.
на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК
******със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.К.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – чрез адв. В.Т., сумата от 150 лв. -
разноски за въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Н.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.