Р Е Ш Е Н И Е

 

№.....

 

гр. София, 13. 04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар       ИРЕНА АПОСТОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 16825 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл.135 от ЗЗД – за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца договор за учредяване право на ползване върху ½ идеална част от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 131, т.І, рег.№ 3791, дело № 113 от 2016г. на Нотариус рег.№ 444 при НК.

Ищецът твърди, че на 06.07.2011 г. е сключил договор за револвиращ кредит № 158/2011 г. със „С.БГ“ ЕООД - кредитополучател, „Е.“ ООД, Г.С.С., В.О.М., Х.Е.Т.– солидарни длъжници, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1 000 000 лева за оборотни средства.  Твърди, че като съкретополучател е встъпил Е.Т.ЕООД. Поради неизпълнение на задълженията по договора е подал заявление по чл.417 ГПК и по ч.гр.д. № 21597/2017 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 10.04.2017, като длъжниците са осъдени да заплатят солидарно сумата от 70 000 лева, представляваща неплатена главница по договор за револвиращ кредит № 158/2011 г. от 06.07.2011 г.  и анекси към него за периода от 31.01.2017 г. – 30.03.2017 г., ведно със законната лихва от 05.04.2017 г. до заплащане на вземането, разноски за заплащане на застрахователна премия за застраховка на обезпечения договор  за кредит в размер на 4715,70 лева за периода 31.01.2017 г. – 30.03.2017 г., възнаградителна лихва в размер на 4306,80 лева за париода от 30.12.2016 г. до 29.03.2017 г. , наказателна лихва в размер на 1566,36 лева за периода от 30.01.2017 г. до 04.04.2017 г. и 1761, 78 лева – разноски. Твърди, че В.М. през 2016г. е прехвърлил  безвъзмездно правото на ползване върху 1/2  идеална част от поземлен имот  с идентификатор 68134.4094.3736, заедно с изградената  сграда с идентификатор 68134.4094.3736.1 на дъщеря си К.В.М.. Поддържа, че тази сделка е увреждаща и иска обявяване на недействителността й. Претендира разноски.

Ответниците в отговора на исковата молба, оспорват предявения иск. Поддържат, че с извършената сделка не се увреждат кредитора, тъй като е прехвърлено правото на ползване, а не правото на собственост върху имота. Освен това, поддържат, че е налице свръхобезпеченост на кредита. Претендират разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 06.07.2011 година  е сключен договор за револвиращ кредит № 158/2011 между „Б.П.Б.“ АД, чиито правоприемник е ищецът, от една страна и от друга - „С.БГ“ ЕООД – кредитополучател, и солидарни длъжници -  „Е.“ ООД , Г.С.С., В.О.М., ХРИСТО ЕМИЛОВ ТОДОРОВ. По този договор банката е предоставила на кредитополучоателя банков кредит в размер до 1 000 000 лв. за оборотни средства. Към договора за револвиращ кредит 158/2011 са сключени Анекс А1- 158/2012, Анекс А2-158/2012, Анекс A3-158/2013, Анекс А4-158/2013, Договор за встъпване в дълг към договора за револвиращ кредит 158/2011 от 16.08.201 Зг., Анекс А5- 158/2013,Анекс А6-158/2014, Анекс А7-158/2014, Анекс А8-158/2015, Анекс А9-158/2016, Анекс А10-158/2016, Анекс А11-158/2016. Със сключване на Договора за встъпване в дълг към договора за револвиращ кредит 158/2011 от 16.08.2013г. Е.Т.ЕООД, е встъпило в дълга на кредитополучателя като съкредитополучател към банката, задължавайки се да изпълнява договора за кредит 158/2011 и анексите към него. Вземанията на банката по договора са обезпечени с договорна ипотека върху недвижими имоти, морска ипотека, залог на вземания.

На 29.12.2016 година, с договор за учредяване вещно право на ползване, обективиран в Нотариален акт № 131, т.І, рег.№ 3791, дело № 113 от 2016г. на Нотариус рег.№ 444 при НК, В.О.М. – солидарен длъжник по договора, е учредил безвъзмездно право на ползване на 1/2 идеална част от своя съсобствен недвижим имот, а именно поземлен имот, с идентификатор 68134.4094.3736, с площ 594 кв. м., с адрес: гр. София, ул. *****, заедно с 1/2 идеална част от Жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор 68134.4094.3736.1, с адрес: гр. София, район Младост, ул. *****, заедно с 1/2 идеална част от Жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор 68134.4094.3736.2, с адрес: гр. София, район Младост, ул. *****, заедно с 1/2 идеална част от Жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор 68134.4094.3736.3, с адрес: гр. София, район Младост, ул. ***** на дъщеря си К.В.М.

По ч. гр. д. № 21597/2017г. на СРС, 57 състав, образувано въз основа на подадено от банката заявление по чл.410 от ГПК, на 10.04.2017 г.  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, с които длъжниците Е.Т.ЕООД, „С.БГ“ ЕООД, Х.02 ЕООД,  Г.С.С., В.О.М. и Х.Е.Т.са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Б.П.Б.“ АД сумата от 70 000 лв., представляваща неплатена главница по договор за револвиращ кредит №158/2011г. от 06.07.2011г. и анексите към него за периода 31.01.2017г. - 30.03.2017г., ведно с дължимите лихви и разноски.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ рег.№ 800 при КЧСИ, по което има постъпили суми от извършени изпълнителни действия, които не са разпределени.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД е процесуално допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването му, тъй като с него се търси обявяването на относителна недействителност на сделка, имаща за предмет имот, различен от този, върху който е учредена ипотека за обезпечаване вземането му срещу длъжника /виж Решение № 46/07.03.2016г. по гр.д. № 4352/2015г. на IV г.о., ВКС/. Искът е насочен срещу надлежните ответници – страните по атакуваната сделка, за която се твърди, че уврежда кредитора.

Уважаването на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и главно качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка, извършване на разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия ответник, увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие, както и наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора, а при възмездно разпореждане такова знание следва да е налице и у насрещната страна. Кредиторът не следва да доказва наличие на знание у приобритателя по възмездната сделка, ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези случаи действие намира оборимата презумпция за знание по чл. 135 ал. 2 ЗЗД. Оборването на въведената презумпция е в тежест на длъжника, за което същият следва да проведе пълно обратно доказване.

В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е същото да е действително възникнало. В тази връзка правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и изискуемо. В този смисъл т. 2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната практика на ВКС.

В случая безспорно се установи по делото, че между ищеца и първия ответник в качеството му на солидарен длъжник е сключени договора за револвиращ кредит от 06.07.2011г., изменян и допълван последователно с няколко анекса. В качеството си на кредитодател ищецът е изправна страна по договора, тъй като е предоставил на кредитополучателя С.БГ ЕООД кредити в общ размер на 1 000 000 лева - обстоятелство, което не е спорно между страните. Усвояването на посочената сума е породило задължението на кредитополучателя да погаси кредитите по начина и в срок уговорени между страните, както и съответното задължение на солидарните длъжници, един от които е първия ответник. Към релевантния за спора момент /29.12.2016г. - датата на атакуваната сделка/ в полза на ищеца е съществувало действително вземане спрямо първия ответник за връщане на предоставените на кредитополучателя суми. Това е достатъчно, за да се приеме за доказано в производството по Павловия иск, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия ответник. В настоящото производство това му качество не може да бъде отречено по възражения, черпени от съдържанието на кредитното правоотношение между него и длъжника. В тази връзка възраженията на последния, че неплатената главница по договора е по-малка от твърдяната сума в исковата молба, както и твърденията, че банката – ищец не е притежавала ликвидни и изискуеми вземания към него към датата на извършване на оспорената сделка, са неотносими към предмета на доказване и не следва да се разглеждат от съда. Подобни възражения са допустими само когато с отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД е съединен иск за изпълнение на задължението по правоотношението, от което произтича вземането на кредитора, какъвто не е настоящия случай, а практиката е последователна в разбирането, че не е нужно това вземането да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт

Поради това съдът прие за доказано по делото, че ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник на наведеното от него основание – договор за банков кредит и анекси към него. Това му качество не може да бъде отречено и на основание наведеното от първия ответник възражение за частично удовлетворяване на кредиторовото вземане. От една страна релевирането на подобно възражение е недопустимо в настоящия процес, тъй като вземането не част от фактическия състав на отменителния иск и неговото установяване в производството не се полза със сила на присъдено нещо. От друга страна, в конкретния случай това възражение е и неоснователно, тъй като от представените писмени доказателства се установява, че независимо от проведеното принудително изпълнение, все още суми не са разпределени на ищеца, както и това, че дори и да бъдат разпределени, същите са недостатъчни да покрият изцяло дори дължимата главница по договора за револвиращ кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист..

Съдът приема за доказано в настоящия процес и извършването на увреждащо разпоредително действие от страна на длъжника. Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 320/05.11.2013г. по гр.д. № 1379/2012г., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г., Решение № 201/31.10.2018г. по гр.д. № 1036/2018г., всички на IV г.о.  и др./ всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата цена, уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника си. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, както е при възмездните отчуждителни сделки, както и това, дали задължението по договора за кредит е обезпечено и с друго имущество. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от кой имуществен обект да се удовлетвори. Възраженията на ответниците в противната насока са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Сключения между ответниците договор за учредяване вещно право на ползване от 29.12.2016г., с който солидарният длъжник е учредил в полза на дъщеря си право на пожизнено и безвъзмездно ползване на подробно описания в Нотариален акт № 131, т.І, рег.№ 3791, дело № 113 от 2016г. на Нотариус рег.№ 444 при НК недвижим имот, безспорно уврежда банката – кредитор. Вследствие на извършеното учредяване на правото на ползване се намалява имуществото на длъжника – намалява се обема на притежаваното от него право на собственост, същият се е разпоредил с правото на ползване като елемент от правото на собственост върху имота, като по този начин се затруднява удовлетворяването на ищеца. Касае се за безвъзмездна сделка, която безспорно създава пречки за удовлетворяването на кредитора, тъй като учреденото вещно право на ползване лишава собственика от основното му право, задължавайки и последващите приобретатели да се съобразяват с него, което неминуемо рефлектира върху стойността на имота в посока намаляването й при насочване на принудително изпълнение спрямо него. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава и друго имущество и на каква стойност е то, тъй като отчуждаването на длъжниково имущество води до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори. За приложимостта на чл. 135 ал. 1 ЗЗД е без значение и дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки във връзка със своето вземане, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД за удовлетворяване на дълга служи цялото имущество на длъжника и същият не разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора. Право на последния е да избере начина и имуществото, с което да се удовлетвори. В този смисъл Решение № 50/2017г. по т.д. № 731/2016г. на I т.о., ВКС, решение № 407 от 29.12.2014г. по гр. д. № 2301/14г. на ВКС, ІV г. о., решение № 639 от 06.10.2010г. по дело №754/2009 на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 328 от 23.04.2010г. по гр. д. 879/10г. на ВКС, ІІІ г. о., с решение № 639 от 06.10.2010г. по гр. д. 754/09г. на ІV г. о./. Всички доводи на ответниците, свързани с това,  че не е налице увреждащо действие от тяхна страна, както и наличието на достатъчно обезпечение на кредиторовите вземания по договора за кредит са неоснователни.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява и наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, който следва да е налице у длъжника, с оглед на безвъзмездния й характер. Знанието на длъжника за увреждане е налице винаги когато същият знае, че има кредитор и че с извършеното разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване на вземането му /Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д. № 450/2010г. III г.о., ВКС/. В настоящия случай към датата на учредяване правото на ползване – 29.12.2016г. е безспорно, че първият ответник е солидарен длъжник по валидно сключен договор за револвиращ кредит с ищцовата страна, изменен с последващи анекси. Следователно към тази дата у него е формирана представа, че има кредитор и че действието му го уврежда, което знание всякога е налице, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. По отношение на приобретателя по атакуваната сделка действа въведена в чл. 135 ал. 2 ЗЗД презумпция за знание, тъй като е от кръга на лицата посочени там - дъщеря на учредителя на правото на ползване.

Поради това съдът прие, че по делото са установени  всички елементи от обективната и субективната страна на фактическия състав на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Предявеният от банката - кредитор Павлов иск следва да бъде уважен и атакуваната с него безвъзмездна сделка - да бъде обявена за относително недействителна спрямо него.

          При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на 562.42 лева – заплатени ДТ и разноски за вписване на ИМ.  

          Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.135 от ЗЗД, спрямо Ю.Б. АД /правоприемник на Б.П.Б. АД/, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, сключения между В.О.М., ЕГН **********,***, и К.В.М., ЕГН **********,***,  договор за учредяване право на ползване от 29.12.2016 г., обективиран в нотариален акт Нотариален акт № 131, т.І, рег.№ 3791, дело № 113 от 2016г. на Нотариус с рег.№ 444 при на НК, с който В.О.М., ЕГН **********, е учредил в полза на К.В.М., ЕГН **********, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 1/2 идеална част от съсобствения си недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 68134.4094.3736, с площ 594 кв. м., с адрес: гр. София, ул. *****, заедно с 1/2 идеална част от ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор 68134.4094.3736.1, с адрес: гр. София, район Младост, ул. *****, заедно с 1/2 идеална част от ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор 68134.4094.3736.2, с адрес: гр. София, район Младост, ул. *****, заедно с 1/2 идеална част от ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор 68134.4094.3736.3, с адрес: гр. София, район Младост, ул. *****.

ОСЪЖДА В.О.М., ЕГН **********,***, и К.В.М., ЕГН **********,***, да заплатят на Ю.Б. АД /правоприемник на Б.П.Б. АД/, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, сумата от 562.42 лева – разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: