№ 125530
гр. София, 12.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110129738 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 169255/23.05.2024
г. от „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: ул. * № 38, офис 4, срещу А. Н. П., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр./с. София Д* ет 2 1000, с която са предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 1855.22 лева, представляваща незаплатена главница
по Договор за потребителски кредит L306692
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 88.94 лева, представляваща възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит L306692 за периода от 25.07.2023 г. до
13.09.2023 г.
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.89, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 40.60 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 1855.22 лева за
периода от 25.07.2023 г. до 14.02.2024 г.
4. ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда
(22.05.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;
В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.09.2022 г. между
„ЮтеКредит България“ ЕООД и А. Н. П. е сключен Договор за кредит №:
L306692 съгласно който „ЮтеКредит България“ ЕООД отпуснал кредит на
клиента в размер на 2500.00 лева, с краен срок на договора 25.03.2025 г.,
падежна дата 25 - то число и срок на договора от 30 месеца. Кредитът имал
1
фиксиран ГЛП – 22 %, обща сума на лихвите за периода – 780.01 лева, такса за
разглеждане 668.95 лева, ГПР – 46.21 %, като общата стойност, която
ответникът е следвало да върне е 3 948.96 лева. Твърди, че договорът за
кредит е подписан чрез мобилното приложение MyIuteApp, като ответникът е
усвоил кредита на 22.09.2022 г.
Твърди, че с част от главницата е извършено друго рефинансиране на
друго задължение на ответника към ищеца, по по договор за кредит №
L306692, в размер на 1349.37 лв., а усвоената сума е в размер на 1150.63 лева.
Претендира заплащане на всички, посочено в исковата молба. Излага
подробни правни съображения за приложението на ЗПК, ЗПФУС, ЗЕДЕУУ
Твърди, че таксата за разглеждане на кредита е в размер на 668.95 лева,
като от нея са заплатени 200.70 лева и остава да бъдат заплатени
претендираните 468.25 лева.
Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението за заплащане на
процесните суми. Твърди, че не е плаща вноски с дата от 25.10.2022 г. до
25.03.2025 г., като ответникът е допуснал просрочие на вземанията. Затова
твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем от 13.09.2023 г. При
условията на евентуалост, моли исковата молба да служи като разписка за
обявена предсрочна изискуемост.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Посочва банкова сметка, на която да се изплатят сумите: титуляр
„ЮтеКредит България“ ЕООД, IBAN: *;
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Договор за кредит № L306692 от
22.09.2022 г., Общи условия към Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити; 2. Пълномощно.
Моли, да се изиска да бъде приложено като доказателство ч.гр.д. №
9839/2024 г. по описа на Районен съд – София от заповедното производство
или заверен препис от документите по него.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано по повод указания за
предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК по ч.гр.д.
№ 9839/2024 г. по описа на СРС. Заповед за изпълнение № 7625/11.03.2024 г. е
връчена на ответника на 19.03.2024 г., поради което срокът по чл.414 ГПК
изтича на 19.04.2024 г.(л.11 от заповедното). Ответникът е подал възражение
на 11.04.2024 г., което е в срока (л.12 от заповедното дело). Указанията за
предявяване на иск са връчени на ищеца на 24.04.2024 г., поради което
едномесечният срок изтича на 24.05.2024 г. (л.14 от заповедното). На
2
22.05.2024 г. е депозирана исковата молба и на същата дата са представени
доказателства за това. Ето защо настоящото производство е допустимо.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3
ГПК.
Ответникът не се представлява, на този етап.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева и същите
защитават различен материален интерес. Ето защо разпоредбата на чл.72, ал.2
ГПК не е приложима. За всеки иск таксата се определя по чл.1 ТДТССГПК.
По иска за главница таксата е в размер на 74.21 лева, за трите останали иска
таксата е в размер на 150.00 лева. Общият размер такса е 224.21 лева.
Редуцирана по чл.415, ал.4 ГПК цената е 175.15 лева (49.06 лева са заплатени
в заповедното).
По редовността на исковата молба
С оглед указанията, дадени в Определение № 14657/01.08.2025 г. по в. ч.
гр. д. № 1676/2025 г. по описа на СГС, които на основание чл.278, ал.3 ГПК са
задължителни за настоящия съд, исковата молба е нередовна, тъй като липсва
документ за представена държавна такса. Следва да се дават за втори път
указания на страна.
Постъпила е уточнителна молба с вх. № 193975/13.06.2024 г.
Уточнителната молба е подадена в един екземпляр и тя касае размера на
иска. Ответникът не е задължителен субект по чл.50, ал.5 ГПК, поради което
ищецът следва да представи преписи от книжата за него или да заплати
таксата по чл.1023 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
3
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 169255/23.05.2025г.,
уточнена с молба с вх. № 193975/13.06.2024 г., като нередовна, на основание
чл.129, ал.2, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани следните
недостатъци на исковата молба, както и в същия срок да представи
доказателства за това, както и преписи за противната страна, както следва:
1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 175.15 лева за всички
искове. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един
от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на
съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез
ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
4
Ако внесе по-ниска държавна такса да посочи за кой от исковете внася
държавна такса.
2. На основание чл.128, т.3 ГПК да представи преписи от молба с вх. №
193975/13.06.2024 или да представи документ за внесена държавна такса
по сметка на СРС в размер на 0.10 лева на страница, на основание чл.102з
ГПК. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един
от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на
съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез
ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне
исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
5
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
6
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7