Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Каварна 02.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 66 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 08-000244/126 от 01.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на „***“ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район „***“ улица „***“ № 4А ет.2 ап.5,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда.
Недоволен от наказателното постановление останал въззивника „***“ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район „***“ улица „***“ № 4А ет.2 ап.5,представлявано от управителя В.Н.Б. и моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано.В съдебно заседание въззивника редовно призован,не се явява,представлява се от упълномощен процесуален представител който поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Въззиваемата страна се представлява от ст.ю.к. Д.П. която по съществото на делото моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.Оспорва искането за разноски предвид наличието на Тълкувателно решение, съгласно което при дела от административнонаказателен характер не се присъждат разноски.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.В.В.,К.Н.К. и Е. К.И.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 08-000244/09.03.2017г. на “***“ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район „***“ улица „***“ № 4А ет.2 ап.5,в качеството му на работодател.Извършена е проверка от Дирекция „Инспекция по труда” на 11.01.2017г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич на “***“ЕООД ,занимаваща се с обработка на земеделска земя в землището на Община Шабла.По време на проверката е установено,че лицето И.А.И. с ЕГН ********** е с прекратено трудово правоотношение и от представената в Д“ИТ“ гр.Добрич Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 4/10.08.2016г. на И.А.И. и ведомостта за заплати за месец август 2016г. се установява,че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е начислил и изплатил обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,пропорционално за времето което се признава за трудов стаж и не е погасено по давност,на И.А.И.. Актосъставителят е приел,че работодателят е нарушил чл.224 ал.1 от Кодекса на труда.Акта е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.С писмо изх.№ 17020050/16.02.2017г. на Д“ИТ“ гр.Добрич е изпратена покана до управителя на „***“ ЕООД за съставяне на актове за установяване на административни нарушения.Видно от известие за обратно доставяне поканата за съставяне на актове за установяване на административни нарушения е получена лично от управителя на дружеството на 20.02.2017г.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирано възражение в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление,в което не е възприета изложената в акта фактическа обстановка.В Наказателно постановление № 08-000244/126 от 01.06.2017г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Добрич е описано ,че е извършена на 11.01.2017г. проверка от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич на “***“ЕООД ,занимаваща се с обработка на земеделска земя в землището на Община Шабла.По време на проверката е установено, че лицето И.А.И. с ЕГН ********** е с прекратено трудово правоотношение и от представената в Д“ИТ“ гр.Добрич ведомост за заплати за месец август 2016г. се установява,че „***“ЕООД в качеството си на работодател не е начислило и изплатило трудовото възнаграждение за месец август 2016г. на И.А.И. в размер на 288 лева дължимо до 20 число на месец септември 2016 година,поради което на „***“ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район „***“ улица „***“ № 4А ет.2 ап.5,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда.
Изложената в АУАН фактическа обстановка се установява от събраните в хода на делото доказателства: показанията на свидетелите Г.В.В.,Е.К.И. и К.Н.К.,както и от следните писмени доказателства:ведовмост за заплати месец юли 2016 година,ведомост за заплати месец август 2016 година,таблица за отчитане,явяване/неявяване на работа за месец юли 2016 година, таблица за отчитане,явяване/неявяване на работа за месец август 2016 година,Заповед за прекратяване на трудов договор с И.А.И.,Решение за отмяна на ПАМ,възражение срещу АУАН № 08-000244/09.03.2017г.,становище относно възражение срещу АУАН № 08-000244/09.03.2017г.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото Покана,изпратена по „Български пощи“АД чрез услугата „Телепоща“ до служителя И.А.И. получена лично от него,същият е бил канен от дружеството работодател да посети счетоводството му,за да получи трудовото си възнаграждение за месеците юли и и август 2016 година,както и обезщетение за отпуск.
При така установеното от фактическа страна,съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата против наказателното постановление е допустима,като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП,от легитимирано лице и в законоустановения срок,а разгледана по същество е основателна.
При издаване на НП са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН,които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Настоящия съдебен състав намира обжалваното НП за незаконосъобразно от процесуално правна страна,като издадено в разрез с императивните изисквания на чл.57 т.5 от ЗАНН вр. с чл.42 т.3 от ЗАНН,досежно описанието на нарушението.
В Наказателно постановление № 08-000244/126 от 01.06.2017г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Добрич е описано ,че е извършена е проверка от Дирекция „Инспекция по труда” на 11.01.2017г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич на “***“ЕООД ,занимаваща се с обработка на земеделска земя в землището на Община Шабла.По време на проверката е установено,че лицето И.А.И. с ЕГН ********** е с прекратено трудово правоотношение и от представената в Д“ИТ“ гр.Добрич ведомост за заплати за месец август 2016г. се установява,че „***“ЕООД в качеството си на работодател не е начислило и изплатило трудовото възнаграждение за месец август 2016г. на И.А.И. в размер на 288 лева дължимо до 20 число на месец септември 2016 година,поради което на „***“ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район „***“ улица „***“ № 4А ет.2 ап.5,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда.
С Акт за установяване на административно нарушение № 08-000244/09.03.2017г. актосъставителят Г.В.В. е установил при извършена проверка на 11.01.2017г. на “***“ЕООД ,занимаваща се с обработка на земеделска земя в землището на Община Шабла,че лицето И.А.И. с ЕГН ********** е с прекратено трудово правоотношение и от представената в Д“ИТ“ гр.Добрич Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 4/10.08.2016г. на И.А.И. и ведомостта за заплати за месец август 2016г. се установява,че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е начислил и изплатил обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,пропорционално за времето което се признава за трудов стаж. Актосъставителят е приел,че работодателят е нарушил чл.224 ал.1 от Кодекса на труда.В конкретния случай има пълно разминаване в АУАН и НП относно факти и обстоятелства,включени в описанието на вмененото нарушение.Докато в АУАН се твърди извършване на нарушение изразяващо се в това,че работодателят не е начислил и изплатил на служителя си И.А.И. обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,пропорционално за времето което се признава за трудов стаж,в НП се вменява на въззивника съвсем друго нарушение изразяващо се в това,че в качеството си на работодател не е начислило и изплатило трудовото възнаграждение за месец август 2016г. на И.А.И. в размер на 288 лева дължимо до 20 число на месец септември 2016 година.Налице е пълно несъответствие при описание на вмененото нарушение в двата акт-АУАН и НП,оформени в хода на осъщественото производство.Този недостатък е особено съществен за НП,предвид неговия характер на правораздавателен акт,както и обвързаното правомощие,в това число и задължението на АНО да даде правилна текстова и правна квалификация на деянието.Констатирания от съда порок при оформяне на НП налага извод за незаконосъобразността му,на процесуално основание.В резултат на него обвинението за твърдяното нарушение извършено от жалбоподателят “***“ЕООД е неясно и неточно формулирано.Недопустимо е противоречие и несъответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и НП,тъй като в последното-в описателната му част,се сочат нови факти и обстоятелства,касаещи фактическия състав на вмененото административно нарушение.Нарушено е изискването ,да съществува пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП,както между цифровата му правна квалификация,така и словесното описание на нарушението.Противното води до ограничаване правото на защита,поради това във всички случаи се квалифицира като съществено процесуално нарушение,тъй като жалбоподателят трудно би разбрал какво точно е предявеното му административнонаказателно обвинение и какво нарушение се твърди да е извършил.С тези съображения,съдът намира за основателно,наведеното с жалбата възражение за липса на единство в АУАН и обжалваното НП.
Изложеното дотук според съда е самостоятелна и достатъчна причина за отмяна на атакуваното пред него НП.
Предвид изложените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,съдебния състав не следва да обсъжда спора по същество и изследва материалната законосъобразност на НП,тъй като въпросите има ли извършено нарушение,кой е неговият автор и има ли той вина,подлежат на преценка само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване,но не и когато самото производство е водено и завършено порочно,както е настоящия случай.
По отношение на искането за присъждане на разноски в случай на отмяна на наказателното постановление,направено от жалбоподателя,чрез процесуалния му представител,същото се явява неоснователно по следните съображения:
Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни дела.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноските на страните и съгласно чл.84 от ЗАНН,доколкото в този закон няма особени правила,за призоваване и връчване на призовки и съобщения,извършване на опис и изземване на вещи,определяне разноски на свидетели и вещи лица,изчисляване на срокове,както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване,се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.
В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,при субсидиарно прилагане на НПК,когато наказателното постановление е отменено,не се присъждат разноски в полза на нарушителя,както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК съгласно която ,когато подсъдимият бъде признат за невинен,разноските остават за сметка на държавата,се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица посрещнати от сумите,предвидени в бюджета на съда.Приложимият процесуален закон изобщо не признава на жалбоподателя по административнонаказателно дело право на разноски за воденето му.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 предл.3 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-000244/126 от 01.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на „***“ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район „***“ улица „***“ № 4А ет.2 ап.5,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Б.И.Т. ***,редовно преупълномощен от адв.М.Б.-процесуален представител на жалбоподателя по АНХД № 66/2018г. по описа на Каварненски Районен съд- „***“ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район „***“ улица „***“ № 4А ет.2 ап.5 за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: