Р Е Ш E Н И Е
№ 313
гр. Перник, 31 октомври 2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание проведено на тринадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 374/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на Б.Д.С.,
с адрес *** против Областна Дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1.
В исковата молба се претендира обезщетение за
претърпена имуществена вреда в размер на 600 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД № 181/2017г. по описа на Районен съд-Перник,
ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане. В исковата молба се сочи, че на ищеца е издадено
наказателно постановление за нарушение на Закона за движение по пътищата, което
в последствие е отменено от районен съд.
В хода на съдебното производство С. е
направил разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител
в размер на 600 лв.. В резултат на незаконосъобразния акт, издаден от ответника
за С. е настъпила имуществена вреда,
изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение, което е в пряка връзка с
неправомерните действия на служителите на ответника по издаване на порочното
наказателно постановление. Ищеца моли да се уважат исковите претенции и да се присъдят сторените по настоящето
делото разноски.
В проведеното съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца адвокат Н.Г. от АК-Благоевград излага доводи, че искът
е доказан по основание и размер. Претендира и присъждане на направените съдебни
разноски в настоящото съдебно производство.
Ответникът по иска чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Звезделина Василева оспорва исковете като
недопустими и алтернативно като неоснователни, недоказани и в завишен размер
несъответващ на фактическата и правна сложност.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск по основание. По размер предлага да се уважи до минималния такъв посочен в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Административен съд–Перник, след
като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните,
прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № 181/2017г. на Районен съд-Перник, се установява, че с НП № 16-5314-000507 от 17.08.2016г. началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР-Перник е
наложил на Б.Д.С. на основание чл. 183,
ал. 3, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и на основание
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП глоби в общ размер
на 2130 лв. за извършени административни нарушения
на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, на чл. 103 от ЗДвП и на
чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
Наложеното административно наказание е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с решение № 311 от 20.06.2017г. постановено по АНД № 181/2017г. по описа на Районен съд-Перник. Пред районен съд-Перник, С. е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. А.Т.,
съгласно представено по делото пълномощно
и договор за правна защита и съдействие. Съгласно отбелязаното
в договора, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по
делото на районен
съд-Перник е в размер на 600 лева. Решението на районния съд е влязло в сила на 24.07.2017г..
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно, разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В
случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник е юридическо лице, съгласно чл.
37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от
надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК.
Съгласно,
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Съгласно, чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай претенцията се
основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази
отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Основателността
на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
(претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата, на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
Първото условие е актът да е в изпълнение на административна
дейност.
В разглеждания случай,
безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е
ищецът, а
именно - НП № 16-5314-000507 от 17.08.2016г.,
издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Изхождайки от мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г., съдът
приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето
съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Именно
такъв акт е отменен като незаконосъобразен. При това положение е налице първата
от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки -
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност.
При това положение се дължи произнасяне по наличието или липсата на
останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на
държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва да се разгледат заявените
исковите претенции, касаещи репарирането на имуществени вреди и лихви.
Не се споделят просторно
изложените съображения на ответника свързани с това, че наказателното
постановление било отменено на процесуално основание и поради това не се
дължало адвокатско възнаграждение. В тази връзка ще се отбележи единствено
това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка
на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с
такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.
Не се споделят и възраженията, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от
отмененото наказателно постановление, а представлява суми, заплатени по сключени договори за оказване на правна помощ във водено съдебно производство, т.е. породена е от
облигационно отношение, което не е обвързано с отмененото НП. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по
отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления,
отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е
необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази
защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката
и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като
единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на
защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат
е издаденото наказателно постановление. Ето
защо се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно
възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано
от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено
от съда.
С оглед на
това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС
от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за
доказан по основание.
Неоснователни са твърденията на ответника за липсата на доказателства за действително извършено плащане
на договореното адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на
наказателното постановление. Не е спорно, че адвокат А.Т. е изготвила жалба
срещу наказателното постановление. Същата, видно от АНД № 181/2017г. не е
осъществила процесуално представителство и защита на С. в производството пред
районния съд, като не е взела участие в проведените две открити съдебни
заседания по наказателното от административен характер дело. По въпроса за доказването на разноските в
исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В него е
прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките
в случая са налице- има договор за правна защита и съдействие с отбелязано в същия плащане в брой. Същият има
значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответника излага съображения свеждащи се до това, че делото
пред районен съд не представлява фактическа и правна сложност, с оглед на което
счита, че претндираната вреда от заплатен адвокатски хонорар е в завишен
размер. Аналогични съображения излага и участвалият по делото представител на
Окръжна прокуратура-Перник, като предлага размера на обезщетението да се
определи към минималния размер на адвокатския хонорар разписан в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Възражението се приема за допустимо и
основателно, при следните доводи:
Адвокатското възнаграждение, което
ищецът е заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното
наказателно постановление, издадено от ответника се явява причинена вреда поради издадения незаконосъобразен акт. В
същото време за основателно се приема възражението на ответника по делото,
чийто съображения се преценяват като такива за прекомерност. По разбиране на
състава предявяването на искове по чл. 1 от не трябва да се превръща в средство
за неоснователно обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на
наказателно постановление не е предвидена възможност на страните да претендират
за направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Както е посочено
в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на
ВАС, възражението по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и
да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона.
Делата за обезщетения по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови
производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е
уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими
доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна
защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона
средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може
да се превърне в средство за неоснователно обогатяване.
Съгласно
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв.. В конкретния казус делото пред районен
съд-Перник е от административно наказателен характер. Административното
наказание е глоба в общ размер на 2130лв.. Адвоката е изготвил жалба срещу
наказателното постановление. Делото е разгледано в две съдебни заседания, на които адвокатът не се е явил. Делото не представлява
фактическа и правна сложност. Заплатеното адвокатско
възнаграждение по АНД № 181/2017г. на районен съд-Перник е прекомерно по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. От
данните по делото се приема за установено, че защитата се е ограничила само до
изготвяне на жалба срещу наказателното постановление без процесуално
представителство. Предвид изложеното, с
оглед правната и фактическа сложност на делото в първоинстанционната инстанция,
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл.
18, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
на обезщетяване подлежи адвокатско възнаграждение в размер на 345 лв.,
представляващо половината от възнаграждението, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата Наредба. /виж. Решение
№ 938 от 28.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5222/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 332 от
4.01.2016г. на ВКС по гр. д. № 2807/2015г., III г. о., ГК/. При
тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за частично намаляване на
разноските, направени от настоящия ищец пред първоинстанционното производство
до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изхождайки от размера на „глобата“ и от обстоятелството, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, заплатеното адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно. Ето защо, то следва да бъде намалено до 345лв., и приведено в съответствие с чл. 18, ал. 1 от
Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като
искането на ищеца за разликата над 345лв. до 600лв. следва да бъде отхвърлено
като недоказано.
Предявеният иск е основателен и доказан в размер
на 345лева. Представлява обезщетение, съответстващо на критериите на чл.
36, ал. 2 от ЗАдв. - "справедлив и обоснован размер" и е
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди изразяващи се в платено
адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат
по АНД № 181/2017г. на Районен съд-Перник. Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка
между изплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 345лв. и отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление.
За разликата от 345лева до пълния претендиран размер-600лева, искът като недоказан
ще се отхвърли.
С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и ще бъде
уважен, като се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 345лв., представляваща вреди от отменения по
съответен ред акт. При този изход на спора основателна е и претенцията за
заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска-31.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно. Разгледано по същество е основателно.
Съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Искът е уважен частично и въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 351лв. /триста петдесет
и един лев/, представляващи заплатена държавна такса /10лв./ и възнаграждение
за един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска /341лв./.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати
на Б.Д.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 345 /триста
четирдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателно постановление № 16-5314-000507 от
17.08.2016г., издадено от началник на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник отменено
с влязло в сила съдебно решение по АНД № 181/2017г. по описа на районен съд-Перник,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата
молба-31.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 345.00 /триста четирдесет и пет/ лева до пълния предявен размер от 600.00 /шестотин/ лева.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати
на Б.Д.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 351лв. /триста
петдесет и един лев/ съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд-Перник пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: /п/