Р Е Ш
Е Н И Е
№ 312
гр. Враца, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 213 по описа на АдмС - Враца за 2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен от ЕТ „И.М.– С.– Ц – Г.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощника * Ц.М. ***, против А. за х. с у. иск за
заплащане на сумата от 1400,00 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на отменено с влязло в
сила решение НП № 102/0023-4355/23.07.2018г., издадено от ** на А. за х. с у..
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Твърди се, че вредите
произтичат от платен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на НП.
Ищецът, чрез процесуалния
си представител, поддържа предявения иск.
Ответникът – А. за х. с
у., чрез процесуалния си представител ** Б., в депозиран писмен отговор оспорва
исковата претенция като недоказана по основание и размер. Прави възражение
по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ с твърдение, че за да отмени НП съдът е приел
нарушение на процедурата по издаването му, а не изпълнение от страна на ищеца
на задължението да представи в А.
за х. с у. анализ на цените на медицинските изделия по реда на чл. 12, ал. 2 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол на дейностите по
предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с
увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от
Закона за интеграция на хората с увреждания. Прави
възражение за прекомерност по отношение на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото производство. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за основателност на предявения иск.
По делото са
представени писмени доказателства. Изискано и приложено е АНД № 14079 по описа
за 2018 г. на СРС, предмет на разглеждане по което е било НП № 102/0023-4355/23.07.2018г.,
издадено от ** на А. за х. с у..
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор и
от приетите писмени доказателства се установява, че с НП № 102/0023-4355/23.07.2018г.,
издадено от ** на А. за х. с у., на ищеца е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева на
основание чл. 54а от Закона за интеграция на хората с увреждания за нарушение на
чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол
на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения
за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г,
ал. 1 от ЗИХУ.
С решение № 167705 от 16.07.2019
г., постановено по АНД № 14079/2018 г.
по описа на Софийски районен съд е отменено цитираното по-горе НП.
В производството пред
районния съд ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за
правна защита и съдействие от 01.08.2018 г., с договорено и заплатено в брой
възнаграждение от 600,00 лева.
Решението на районния съд е обжалвано пред
Административен съд – София - град от АНО, като по касационната жалба е
образувано КАН дело № 9556/2019 г. по описа на същия съд. Производството по
това дело е приключило с Решение № 6759/12.11.2019 г., с което касационната
инстанция е оставила в сила решението на районния съд.
В производството пред АССГ ищецът е ползвал адвокатска защита,
видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 12.08.2019 г. /л.
12 от КАНД № 9556/2019 г./, с договорено и заплатено в брой възнаграждение от
800,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца,
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа, издал оспорения акт. НП се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административният
характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този
смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на
ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи,
че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди.
Предвид това
предявеният иск е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е
и основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение
на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от
ЗОДОВ. Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая безспорно е
налице отменен акт – НП № 102/0023-4355/23.07.2018г., издадено от ** на А. за х.
с у. отменено с решение № 167705 от 16.07.2019 г., постановено по АНД № 14079/2018 г. по описа на СРС, оставено в
сила с решение № 6759/12.11.2019 г., постановено
по КАН дело № 9556/2019 г. по описа на АССГ. Този факт е безспорен между
страните, при което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а
именно - отменен акт.
Именно
издаденото НП, което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е
предпоставка за ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за
правна защита и съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и
заплащането на адвокатски хонорар за процесуално представителство. Ако НП не
беше издадено, за ищеца нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше
да плати хонорар за това. Макар да не е задължително ползването на адвокатска
защита при обжалване на НП, в случай, че не е в
състояние само да организира защитата си, ангажирането на професионален
защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за
обезпечаването на успешния, а в случая и окончателен изход на
административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за
осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно
дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на
Върховния административен съд. Съгласно цитираното ТР при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
При тези констатации
съдът намира, че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие
на причинна връзка между отменения акт - НП и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното,
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по
основание. От приложените договори за
правна защита и съдействие от 01.08.2018
г. и от 12.08.2019г. се установява, че договореното възнаграждение е заплатено
в брой и в пълен размер. Същите са надлежно оформени, удостоверяват извършено
плащане преди постановяването на решение по спора и имат характер на разписки
за посочените в тях като заплатени суми, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при което искът се явява доказан и по размер.
Неоснователно е
възражението относно размера на исковата претенция за обезщетение. Изхождайки от указанията, дадени в ТР № 1/2017 г. на ВАС,
съдът намира, че претендираният размер на обезщетението е справедлив и
съразмерен. Съгласно чл. 36, ал. 2, пр. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. В редакцията на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща
към момента на договарянето и плащането на разглежданото адвокатско възнаграждение, е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Разглежданото
адвокатско възнаграждение е договорено в предвидения минимален размер, поради
което не може да бъде намалено.
Неоснователни са
наведените от ответника доводи във връзка с приложението на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Съобразно тази разпоредба, когато пострадалият виновно
е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В случая не е
установено, че настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с
поведението на ищеца. Противно на поддържаното от ответника становище, без
значение за основателността на иска за присъждане на обезщетение на основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основанието, на което е било отменено наказателното
постановление. Същото не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК.
По изложените
съображения, настоящият състав приема за доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр.
с чл. 203 АПК. Предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да
се уважи.
С оглед изхода на спора
и своевременно направеното искане за разноски от ищеца, на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати внесената
държавна такса в размер на 50,00 лева. По отношение дължимото адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, съдът намира за основателно
възражението на ответника, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение в
размер от 400,00 лева по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2020г.
е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидено, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Минималният размер на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
материален интерес от 1 400,00 лева, определен съобразно действащата към
момента на договарянето и плащането редакция на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 328,00
лева.
Изложеното мотивира
съда да приеме, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 328,00 лева, който се
явява справедлив и обоснован.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. за х. с у. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „И.М.– С.– Ц – Г.Г.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 1400,00 (хиляда и четиристотин) лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП №
102/0023-4355/23.07.2018г., издадено от ** на А. за х.с у..
ОСЪЖДА А. за х. с у. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „И.М.– С.– Ц – Г.Г.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, направените по делото разноски в общ размер на 378,00
(триста седемдесет и осем) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: