РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Златоград, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20255420200036 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Д. Г. с ЕГН **********, адрес за призоваване -
гр. С., ул.“С. К.“ №* срещу Електронен фиш №********** за налагане на
глоба, издаден от Агенция „П. и.“ С..
Жалбоподателят оспорва електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата и наложено
наказание на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от същия закон,
с който й е наложена глоба в размер на 300лв. за това, че на 03.03.2022г. в
08:41ч. е установено следното нарушение: с ППС лек автомобил П. *** peг.
№ ********, с технически допустима максимална маса 1800, в община З. за
движение по път 867 км 25+407, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Посочва, че същия е незаконосъобразен и издаден при съществени
нарушения на производствените правила.
Съгласно текста от разпоредбата чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН, всяко
законосъобразно наказателно постановление (в т. ч. и електронен фиш)
трябва да съдържа: собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на
лицето, което го е издало; датата на издаването и номерата на
постановлението. В. Г. сочи, че непосочването на тези обстоятелствата води
по ограничаване правото на защита, а също така прави невъзможно
1
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания
правораздавателен акт, доколкото компетентният районен съд в
производството по обжалване следва да установява кога е издаден
електронният фиш, дали са спазени сроковете за неговото издаване и дали е
издаден от компетентен орган.
Освен това, липсва възможност, да се установи длъжността на лицето,
изготвило електронния фиш и неговите правомощия. Това от своя страна
възпрепятства възможността да бъде извършена преценка относно неговата
компетентност, съответно да се установи валидността на оспорения
електронен фиш.
Действително чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не съдържа реквизит, изискващ
посочване имената и длъжността на издателя на електронния фиш, но
доколкото последният се приравнява на наказателно постановление (арг. чл.
189, ал. 11 от ЗДвП) и с него се налага административно наказание,
несъмнено приложение следва да намери разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН,
която определя органите, които могат да налагат административни наказания.
Електронният фиш не съдържа и дата на издаване и по този начин не
могат да се проследят давностните и преклузивните срокове.
Жалбоподателят сочи, че например не може да се провери спазването
на тригодишният срок от установяване на нарушението до връчване на фиша.
В подкрепа на своите твърдения, жалбоподателят цитира Решение от
21.11.2024г. на СЕС, с което се е произнесъл, че: „член 9а от Директива
1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.
Жалбоподателят моли съда, да отмени като незаконосъобразен
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция П. И. към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и
не се представлява. Получена е молба, с която същата заявява, че поддържа
внесената жалба и моли да бъде отменен оспорения електронен фиш.
За проведеното открито съдебно заседание Агенция ,,П. и.‘‘ не изпраща
представител. Изпратена е молба, с която, чрез ст. юрк. Т. Д. въззиваемия
моли, да бъде приета административнонаказателната преписка. Моли,
жалбата да бъде отхвърлена, тъй като електронният фиш е правилен и
законосъобразен, по тази причина, моли да бъде потвърден. Излага подробни
съображения. Посочва, че тригодишната давност е прекъсната, с оглед на
2
това, че електронният фиш е издаден на 07.06.2022г.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С издаденият електронен фиш №********** от АПИ, за допуснато
нарушение на 03.03.2022г. от жалбоподателката В. Д. Г., ЕГН ********** на
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и е наложено административно наказание ,,Глоба‘‘ в
размер на 300лв., на осн чл. 179, ал. 3 , във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП.
Ст. Юрк. Д. посочва в писмената си защита, че електронният фиш е
издаден на 07.06.2022г.
По делото липсват доказателства за точната дата на издаване, като
съдът следва да кредитира посочената дата от представителя на въззиваемия.
Издаденият електронен фиш е връчен на 05.05.2025г. на Л. Г., съпруг на
жалбоподателката.
По делото са представени два броя снимки, на които се вижда лек
автомобил, марка ,,П.‘‘, с посочения рег. номер във фиша. Във фиша е
посочено мястото на извършване на нарушение така, както е констатирано от
системата на АПИ. Всъщност жалбоподателя не твърди, че не е извършвал
нарушението.
Въззиваемия, чрез ст. юрк. Д. моли, да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Атакуваното електронен фиш е издаден незаконосъобразно и като такъв
следва да бъде отменен.
Налага се извод, че жалбоподателката е допуснала вмененото и адм.
нарушение, което обстоятелство тя и не оспорва.
При издаването на атакувания фиш обаче са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят като последица отмяна на атакувания
фиш.
На първо място, съдът следва да посочи, че споделя аргумента в
жалбата за задължителния характер на решенията на СЕС, по отношение на
българските съдилища. В чл. 633 от ГПК и в чл. 144а от АПК е разписано
задължение решенията на съда да се спазват от всички съдилища и
учреждения в РБ.
В цитираното решение на СЕС се коментира въпросът за хармонизация
на законодателството на съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установения в законодателството
режим, като държавите членки са компетентни да изберат санкции, които
според тях са подходящи, но тези държави са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на съюза и на неговите общи
принципи.
Сочи се като пример принципът на пропорционалност, като един от
3
принципите, който трябва да се зачита от националното законодателство на
всяка държава.
СЕС посочва, че санкционните мерки, предвидени в съответното
национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни,
по отношение на преследваните цели. Строгостта на наложената санкция
трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да
санкционира.
СЕС е направил анализ на българското законодателство и е
констатирал, че разпоредбите на чл. 179, ал. 3 до 3б и чл. 187а ЗДвП, не дават
възможност за преценка на наказващият орган, според тежестта на
нарушението да наложи по-малка или по-голяма санкция. И в крайна сметка
СЕС заключава, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътна инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност, чрез заплащане на ,,компенсаторна такса‘‘ с фиксиран размер.
Директива 1999/62 въвежда именно принципа за пропорционалност.
Настоящият състав на съда намира, че горното неспазване в
законодателството на изискванията, въведени с решението на СЕС е
достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш, в какъвто
смисъл е и последната съдебна практика.
В случая обаче са допуснати и други съществени нарушения. На първо
място следва да се посочи, че нарушението е констатирано на 03.03.2022г., а
атакувания фиш е връчен на нарушителя на 05.05.2025г., тоест след 3г. и 2
дена. С връчване на фиша се ангажира отговорността на жалбоподателя. В
теорията и съдебната практика се приема, че чл. 11 от ЗАНН препраща към
сроковете в НК, с изтичането на които се погасява възможността за
реализиране на наказателна отговорност. По специално в случая, по силата на
чл. 11 от ЗАНН, следва да се приложи срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който
гласи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на (т. 5) три години за всички останали случаи.
В Тълкувателно решение №1/27.02.2015г. на ВАС се приема, че в чл. 34
от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11
от ЗАНН.
Според ВАС няма логика за по-тежки закононарушения, каквито са
4
престъпленията, да се прилага на абсолютната погасителна давност, а за по-
леки такива, като административните нарушения, тя да е неприложима. В
настоящият случай изтеклата давност от 3г. и два дни не е прекъсвана, както
сочи ст. Юрк. Т. Д., защото подписването и издаването на електронния фиш
след датата на установяване на нарушението, не представлява действие,
прекъсващо давността. Това е действие от техническо и организационно
естество и от това забавяне от наказващия орган, същия този орган не следва
да черпи права. Ако се даде такава възможност и се приеме, че с тези
действия се прекъсва давността, то ще се даде възможност на наказващите
органи до безкрайност да протакат изтичането на сроковете за реализиране на
отговорността. Тоест, ще се стигне до злоупотреба.
В този смисъл е Решение №308/05.03.2025г. на Адм.с. С. област по
к.а.н.д. №53/2025г.
Настоящият състав на съда констатира, че е изтекъл и още един срок,
който не позволява реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Това е срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а именно
тримесечният срок, в който наказващия орган следва да издаде ел. фиш от
откриване на нарушителя. В случая нарушението е констатирано на
03.03.2022г., а както сочи ст. юрк. Д., фиша е издаден на 07.06.2022г. Тоест,
изтекли са три месеца и четири дни от установяване на нарушението до
издаване на фиша.
В жалбата си жалбоподателя се оплака от не спазване, както на
тригодишният, така и на всички останали срокове за реализиране на
отговорността му. А освен това, тези срокове се прилагат и служебно.
По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденият ел. фиш
ще следва да бъде отменен, но тъй като жалбоподателя не претендира
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш №**********, издаден от Агенция ,,П. и.‘‘,
с който на В. Д. Г., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. ,,С. К.‘‘ №*, за
допуснато нарушение на 03.03.2022г. на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 300лв., на осн. чл. 179, ал. 3,
във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
С. в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________
5