Номер 51508.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Емилия Колева
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело №
20201000600993 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение № 2750 на Софийски градски съд, НО-30
състав от 07.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2183/2020 г. по описа на
същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения Е. П. В. с ЕГН
********** за постановяване на условно предсрочно освобождаване по
изпълняваното към момента наказание лишаване от свобода за срок от три
години, определено му по НОХД № 180/2015 г. по описа на СРС.
Срещу така постановеното определение е депозирана жалба от
осъдения Е. П. В. с оплаквания, че същото е несправедливо и неправилно.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните
и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По отношение на осъдения Е. П. В. е приведено в изпълнение и към момента
се изтърпява наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, наложено
му по НОХД № 180/2015 г. на Софийски районен съд за извършено
престъпление по чл. 198 ал.1 от НК. Началото на изтърпяването на това
наказание е считано от 08.02.2019 г., като към датата 17.08.2020 г. лишеният
от свобода Е. П. В. е изтърпял фактически 1 година, 10 месеца и 14 дни; от
работа е изтърпял 5 месеца и 24 дни, или всичко е изтърпял 2 години, 04
месеца и 08 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 7 месеца и 22
дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за
постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
1
останалата част от наказанието лишаване от свобода, СГС правилно и
обосновано е приел, че доколкото осъденият Е. П. В. е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му и търпяно в момента наказание за
престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната
предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от
размера на наложеното и търпяно наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не се
установява да е налице другата законоустановена и необходима предпоставка,
за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно – че по делото не са налице убедителни
доказателства за приключил корекционен процес спрямо осъденото лице, в
рамките на който да са постигнати поправително-превъзпитателните цели на
наказанието. СГС е основал този си извод на съдържащите се по делото
документи, установяващи становищата на затворническата администрация, че
с осъдения Войводов следва да продължи да се работи в местата за лишаване
от свобода; че не е налице в пълна степен позитивна промяна от
провежданата корекционна дейност; както и че оценката на риска от рецидив
възлиза на сравнително високите 82 точки, което на практика сочи, че
първоначалните стойности не са променяни в позитивна насока.
Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя решаващия
извод на СГС за отсъствието на законоустановената предпоставка, касаеща
поправянето на осъдения, тъй като този извод е правилен и обоснован и се
основава на приложените по делото доказателства и на установените от тях
фактически положения.
Въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е
прието, че тази втора предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на
цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение при изтърпяването на процесното наказание води
до еднозначния и недвусмислен извод, че към момента лишеният от свобода
Е. П. В. категорично не е дал доказателства за поправянето си, доколкото по
делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна
промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот;
доколкото в поведението му не са утвърдени модели, адекватни на
обществените очаквания, и все още не е постигнато необходимото
преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото
корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока
промяна на нагласите и поведението му, а именно – към спазване на
законовия ред и на установените социални правила.
В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от
началника на затвора - София по повод молбата на осъдения Е. П. В. за
условно предсрочно освобождаване. В същото е посочено, че не са налице
достатъчно данни за поправянето на лишения от свобода в рамките на
2
пенитенциарното заведение; че целите и задачите, заложени в плана на
присъдата, не са изпълнени към момента; че има актуални проблемни зони,
по които работата следва да продължи; че прогресивната пенитенциарна
система не е изпълнена в своята цялост; както и че рискът от вреди към
обществото и рецидив са с непроменени първоначални високи стойности.
По делото е постъпило и отрицателно становище от ИФ НС ЗО
„Кремиковци“ ст. инсп. М. А. по отношение на възможността за условно
предсрочно освобождаване на осъдения Е. В.. Същото е мотивирано с
констатациите в експертния доклад на ИСДВР, че лишеният от свобода не е с
дължимо поведение по време на престоя в затворническото общежитие.
Мотивирано е и с констатациите, че в резултат на провежданата корекционна
дейност не е налице позитивна промяна в пълна степен; че рискът от рецидив
е висок в рамките на 82 т.; че продължават да са налице проблемни зони -
настоящото правонарушение, начин на живот и обкръжение, умения за
мислене; че рискът от сериозни вреди е висок за обществото; че лишеният от
свобода в значителна степен омаловажава извършеното и само формално
декларира мотивация за промяна. В обобщение е посочено, че целите на
наказанието не са постигнати.
От приобщения по делото доклад на ИСДВР по повод подадената от
осъдения Е. П. В. молба за условно предсрочно освобождаване се установява,
че същият е постъпил в ЗО „Кремиковци“ на 30.11.2018 г.; изявил е желание
да полага труд и в момента работи като работник на норма в цех „пликове и
папки“; не са му налагани дисциплинарни наказания, като е награждаван 3
пъти; не декларира пряко дискриминационни нагласи; към момента се
наблюдава относително добро отношение към пенитенциарния персонал; че
оценката на риска от рецидив е във високи стойности - 82 т.; че рискът от
сериозни вреди за обществото е висок; че са отчетени ясно изразени
дефицити в зоните на нуждите – настоящото правонарушение /има утвърден
модел на поведение/; отношение към правонарушението /не приема
отговорността за деянието и не разбира мотивите за криминалното си
поведение, не приема присъдата за справедлива, не зачита и признава правата
на другите/; управление на финанси и доходи /не умее да разпределя
средства, разчита на доходи от престъпна дейност/; начин на живот и
обкръжение /приобщен към хора с трайно утвърдени криминални нагласи, с
безразсъдно и рисково поведение/; умения за мислене /не разпознава
проблемите си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване, не
осъзнава последствията от собствените си действия/. В доклада на ИСДВР е
отбелязано също, че не са налице достатъчно доказателства за успешно
проведена и приключила корекционна работа; че целите и задачите, заложени
в индивидуалния план на присъдата, се изпълняват, но не са изпълнени в
тяхната цялост, поради което корекционната работа следва да продължи за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК; че на този етап не
са налице достатъчно позитивни промени в мисленето и поведението на
осъдения, за да може да бъде обоснован извод, че целите на наказанието са
постигнати и че е налице личностна готовност за живот на свобода.
3
Така, след анализ на затворническото досие на л.св. Е. П. В. и на
останалите приложени доказателствени материали се установява, че не са
налице доказателства, сочещи на трайни и необратими положителни промени
в мисленето и поведението му, годни да обосноват извод, че при него
съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В частност
данни за неговото поправяне не се съдържат в цитираните по-горе становища
и оценки на затворническата администрация - в становището на началника на
затвора София, в доклада на ИСДВР Затвора София и в становището на ИФ
НС ЗО“Кремиковци“, според които за постигане целите на наказанието е
необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Следва
да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация
осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото
лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време,
какъвто се явява изтърпяната част на наказанието. Като тези служители на
практика не са констатирали позитивна корекция в поведението му /съгласно
цитираните документи и в частност съгласно доклада на ИСДВР/ и обективно
са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да
продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за
коренна промяна на начина му на живот с цел постигане на социално-
приемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на извършеното от
него правонарушение/.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и
възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на
„лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция,
обхваща целия период от време, през който те са в затворническото
общежитие.
Предвид горните констатации се налага извода, че по отношение на
поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо
осъдения Е. П. В. без съмнение следва да продължи, доколкото не са
постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от
свобода. Запазването на дефицитни зони у молителя, свързани най-вече с
нагласите му и в частност с отношението му към правонарушението, начин на
живот и обкръжение и с /не/уменията за мислене означават, че не е
постигната никаква положителна промяна в отношението му към
правонарушението /осъзнаване последствията от извършеното и поемане на
отговорност за деянието/ и във формирането на стереотип на мислене и
поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на
местата за лишаване от свобода. Т.е., липсата на положителни промени в
личността и поведението на л. св. Е. В. категорично не може да обоснове
извод за завършеност на процеса на поправяне при него, а с оглед на това не
може да обоснове и извод, че по-нататъшният му престой в мястото за
лишаване от свобода във връзка с изтърпяването на процесното наказание се
явява безпредметен и нецелесъобразен.
4
За целите на условното предсрочно освобождаване е необходимо да се
представят достатъчно убедителни доказателства за настъпилото необратимо
поправително въздействие на наказанието спрямо личността на извършителя
на престъпление и това да не е формално, а да има своите действителни и
трайни прояви и измерения. В настоящия случай такива доказателства
категорично липсват и не са представени. При това положение апелативният
съд приема, че наличните по делото доказателства не са достатъчни да се
заключи, че поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения
Е. В. е изцяло и необратимо завършил и че е достатъчен за постигането на
целите на наказанието.
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно
поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода по време на
изтърпяване на процесното наказание въззивният съд намира за напълно
обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че осъденият не се е
поправил, респ. че поправянето му не е завършено и не е реализирано,
доколкото отсъстват данни за трайна и необратима положителна промяна в
поведението и мисленето му. С оглед на това и АС-София счита, че към
момента лишеният от свобода Е. В. не е доказал положителна промяна в
поведението си, респ. не е дал доказателства за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се приеме наличието и
на другата предпоставка на чл. 70 от НК за постановяване на условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
процесното /търпяното в момента/ наказание лишаване от свобода.
Предвид така изложеното настоящата съдебна инстанция намира,
че атакуваното определение на СГС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба оставена без
уважение.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК
Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 2750 на Софийски
градски съд, НО-30 състав от 07.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2183/2020
г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Е. П. В. с ЕГН ********** за постановяване на условно предсрочно
освобождаване по изпълняваното към момента наказание лишаване от
свобода за срок от три години, определено му по НОХД № 180/2015 г. по
описа на СРС.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6